site.btaКогато изкуственият интелект надмине човешкия, ще се променят държавните устройства, казва писателят Иван Спирдонов в книгата „Евтопия“

Когато изкуственият интелект надмине човешкия интелект, ще се променят държавните устройства, казва писателят Иван Спирдонов в своята последна книга „Евтопия“. Иван Спирдонов е историк и икономист, завършил Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, дългогодишен журналист и анализатор на обществените процеси, това е трета негова книга.

В интервю за БТА той посочи, че думата „Евтопия“ на старогръцки език, означава държава, която я има и тя съществува. Това е в противовес на думата „Утопия“, която означава място, което го няма. 

Книгата, която авторът определя като фантастичен роман с визионерски характер, разказва за Евтопия- една голяма държава,  част от Западния свят. Събитията описани в нея се случват в 21-ви век. Вплетени са процесите в днешния глобален свят, с възможните им промени и изменения в следващите години и десетилетия, продиктувани от ускореното навлизане на технологиите, посочи Спирдонов.

 „Основната промяна е възможна с настъпването на така наречената точка на технологична сингуларност, или моментът, в който изкуственият интелект надмине естествения човешки интелект“, подчерта историкът. В книгата така наречената точка е използвана условно, като времева граница, защото от нея  започват промените в света, и съответно промените в държавата Евтопия. 

В тази нулева точка има известна доза метафизика, която повежда и други метафизични процеси. Този повествователен похват беше необходим за да продължи историята, разказваща за едно възможно държавно устройство, базирано върху общочовешките ценности и християнските принципи, каза Спирдонов. 

Стилът е подобен на този, който Томас Мор ползва в своята Утопия - чрез интервю. Чрез диалози Платон също  обяснява тезите си в съчинението „За държавата“, отбеляза авторът.

Беседата, осъществена с представител на държавата е тъканта на книгата и включва сравнения между времето, в което живеем – късния неолиберализъм и времето в Евтопия, след тази условна точка на голямата промяна, каза Спирдонов.

Това, което става в сюжета, е една скокова промяна, тя не е еволюционна, а по скоро драматична, и точно затова може да промени цивилизацията, каза той. „Като историк съм твърдо убеден, че в развоя на цивилизациите по еволюционен път нищо не се променя, в книгата нещата се променят също по революционен път, както в глобален аспект, така и в измислената държава Евтопия“, посочи писателят. 

Винаги в историята на литературата и визионерството, политическите теории и науки, идеите за един утопичен свят са очертавали форма на хармонично общество, в което хората живеят щастливо. Същевременно има една интересна тенденция, която наблюдавам, че филмовата индустрия,  Холивуд отдавна не предлага утопии, напротив, напоследък всички филми са своеобразна дистопия. Това сякаш е една цел – да бъдат откраднати мечтите на хората, което е обезпокоително, разсъждава Спирдонов. 

„Кой мечтае за ядрена война, за нашествие на извънземни, за пандемии, за комета, която ще удари Земята, за пренаселване на планетата или климатична катастрофа, но това са темите на дистопиите и антиутопиите“, посочи Спирдонов и допълни, че мечтите на човечеството са за свят, в който хората живеят в мир, с ясен морал, етични и духовни ценности, които ги обединяват. 

Иван Спирдонов подчерта, че книгата в голяма степен е базирана на идеите на писателя фантаст Иван Ефремов, автор на двата тома „Часът на бика“ и „Мъглявината Андромеда“. 

Това са книги, които не са комунистическа утопия, въпреки някои твърдения, тези идеи са близки до възгледите на мислители от различни времена – Платон, Хегел, Сен Симон, Бисмарк. Опасявам се, че целта на глобалните елити, които управляват света е да забрани на хората да мечтаят. Налаганите дистопии ни карат да живеем в страх и тревога какво ще се случи, каза още Спирдонов.

Според него моделът на управление преди неолибералното превъзходство е моделът на средната класа – прилично живеещите хора. Приятели ме обвиняват, че съм критик на съвремието, но за мен съществуващата неолиберална система е прът в историята на човечеството и задънена улица, по която продължаваме да вървим, но не мечтаем за звездите, каза още авторът.

В книгата показвам моята субективна визия за път и цел, по които може да се изгради една държава. Книгата е крайно оптимистична, защото разглежда възможност за развитие отвъд принципите на рационализма и индивидуализма. Една от главите в книгата е озаглавена за политиката на 8-те „Де“. Това е изкореняването на крайните форми на смъртните грехове, положени в умовете и съзнанията на хората. Борбата с греховете – горделивост, алчност, егоизъм, разврат, чревоугодничество, е начин за връщане на нормалността.

Християнската църква играе съществена роля, като помощник, но не е субект на промените. Свещенослужителите са съветници на управляващите в държавата Евтопия, която е светска. Човекът трябва да живее в светска държава, но да спазва правилата, които идват от християнската религия, е убеден авторът.

В предговора към книгата, написан от доц. Григор Сарийски, се казва, че това е опит  да бъде построена една адекватна представа за връхлитащото бъдеще, а също и идейна основа върху която да се съгради един по-добър свят. Това е концептуална, задълбочена и изключително амбициозна книга, в която традиционните убеждения биват „предизвиквани“ на всяка страница, се посочва в предговора. 

Изданието беше представено в Клуб „Перото“ в София, предстоят още срещи с читатели, каза Спирдонов.