site.btaЗа шоколадови яйца, дънки, цигари, аудио и видео техника най-често се сещат хората при споменаването на „Кореком“, показа анкета на БТА

Шоколадови яйца с играчка, дънки, западни цигари, аудио и видео техника, дори кожух, са част от нещата, с които хората свързват магазините на “Кореком” у нас от времето преди 10 ноември 1989 г., показа анкета на БТА на столичната улица “Цар Калоян”, където някога се намираше централният “Кореком”.

Веригата магазини беше “витрина към западния свят”, марка за качество, символ на престиж, си спомнят анкетираните. По думите на един от тях, хората, слизайки на гарата в София, знаели мавзолея, ЦУМ и “Кореком“.   

Магазините за западни стоки срещу чужда валута съществуват в България от 60-те до 90-те години на миналия век. „Кореком“ е кантора за представителство и търговия, наименованието идва от френски език (Comptoir de Representation Commerciale), съставено от първите срички на всяка дума, се посочва в справка от архивите на БТА от 1993 година.

През 1958 г. се създава като кантора към Търговската палата за снабдяване на чуждестранните посолства и легации в София с продукти и с някои други стоки, като заедно с това изпълнява и дребни колетни пратки.  Две-три години по-късно кантората преминава към предприятието за експорт на български стоки „Булет“. С разпореждане на Министерския съвет (МС) от 18 април 1964 г. към Министерството на външната търговия се създава Държавно стопанско предприятие „Кореком“ на основата на дирекция „Кореком“ при ДСП „Булет“, а с постановление от 20 декември 1974 г. се преобразува във външнотърговско предприятие „Кореком“ при същото министерство.

В  постановлението на МС от 1974 г., публикувано в „Държавен вестник“, е записано, че предприятието е с предмет на дейност продажба на дребно на български и вносни стоки срещу чужда валута, продажба на леки автомобили, резервни части за тях и недвижими имоти на физически лица, продажба на български стоки на международни панаири, изложби, фестивали и др. в страната и в чужбина срещу чужда валута, извънпланов внос на стоки, предназначени за продажба в магазините на предприятието, както и организиране на автосервиз за леки автомобили на чуждестранни туристи и на български граждани срещу чужда валута.

Специално е посочено, че „Кореком“ извършва продажби на стоки в страната на български граждани, изпратени на задгранична работа, на специализация или учение, както и на командировани в чужбина, на хора, получили хонорари, наследства, дарения или придобили валута срещу положен труд с разрешение на компетентните български органи. Предприятието продава стоки на чуждестранните дипломатически и търговски мисии, акредитирани в страната, както и на пребиваващите у нас чужди граждани – служители в търговски фирми, в авиокомпании, в културни мисии и в други чуждестранни представителства.

„Кореком“ открива магазини в страната за продажба на български и вносни стоки срещу чужда валута, както и представителни магазини в чужбина за продажба на български стоки, пише още в постановлението.

Стоките, които се продаваха в „Кореком“, ги нямаше в другите магазини в страната и трябваше да търсим долари „на черно“, за да купим шоколадови яйца и „Тоблерон“ за децата, а за възрастните - дънки, дори кожух, разказаха участници в анкетата на БТА. Валута се намираше на „Кристал“ и на „Магура“, като доларът официално беше левче към държавата, но „на черно“ вървеше по 3-3,50 лева, си спомня един от анкетираните.

Според разказите на хората скъп спомен от това време остават шоколадовите яйца с играчка. Шоколадът може да е изяден, но играчките все още се пазят.

За 25 години съществуване (1974 – 1990 г.) предприятието е внесло в държавната хазна 1 милиард и 500 милиона долара, задължително е предоставило и 90% от валутната си печалба за изкупуване от държавата, се посочва в справката от архивите на БТА. 60-те фирмени магазини в различните градове на страната са продавали стоки не само на българи, но и на около 7 милиона транзитни пътници и на 3 милиона чуждестранни туристи годишно. Цените на стоките в „Кореком“ са били доста по-приемливи от средноевропейските поради закупуването им на големи партиди, с намаления от доставчиците или директно от фирмите производители. Освен това „Кореком“ е дал около 200 хиляди долара за нуждите на здравеопазването, а повече от 30 български деца са лекувани в чужбина с негови средства, показва още справката от 1993 г. в архивите на БТА.

С правителствено постановление, от 1 април 1991 г. доларовите цени на стоките на „Кореком“ се трансформират в левови еквиваленти, а по-късно магазините се закриват. В края на март 1991 г. от поделение „Кореком“ в столицата и синдикатите към него изпращат обръщение до Министерския съвет и до Великото народно събрание, в което настояват да се преразгледа постановлението на МС, съобщава БТА във „Вътрешна информация“. В обръщението се посочва, че "ако постановлението влезе в сила, загубите за фирмата и за държавата ще бъдат много повече от печалбите, защото стоките ще получат многократно увеличена левова цена и интересът на клиентите към тях рязко ще спадне. А задълженията към доставчиците на първо време ще надминат 80 милиона долара". Два дни по-късно ръководството на ДФ „Кореком“ се разграничава от обръщението на колектива на поделението в столицата.

В информация от Русе от 1 април 1991 г. БТА информира, че "през последните три дни – петък, събота и неделя, на съществуването им като валутни, от седемте магазина на „Кореком“ в крайдунавския град са купени стоки за повече от 100 000 долара. Хората са изхарчили своята валута главно за напитки, цигари, битова електронна техника и облекла. В сравнение с една нормална тридневка този стокооборот е четири пъти по-голям". "От днес магазините на русенското поделение на фирма „Кореком“, които освен тук са и в Габрово, Севлиево, Велико Търново, Свищов и Бяла, не работят. Според указанията от сряда в тях ще започне инвентаризация и уточняване на цените в левовата им равностойност. Въпреки становището, че в граничните райони валутните магазини ще бъдат запазени, два от тях на КПП „Дунав мост“ също не работят. Интересно е какво ще бъде решението, защото активният сезон за туристите наближава и е трудно да си представим, че хилядите чужденци ще тръгнат да се редят по опашки, за да обменят валута", пише БТА.

Около месец по-късно, агенцията публикува друга информация от Свиленград със заглавие „Валута има, валутни магазини няма“. "След закриването на валутните продажби в „Кореком“-ите голямо количество валута излиза извън страната – смятат служителите на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“. Сега българинът харчи доларите и марките си главно в Турция, допълват те".