Годишната инфлация у нас ще продължи да се забавя през четвъртото тримесечие на годината и ще се ускори умерено през първото тримесечие на 2025 г., прогнозирант от БНБ в брой 3 на тримесечното си издание "Икономически преглед" от тази година, публикувано на интернет страницата на Централната банка.
За тази динамика се предвижда да продължат да допринасят прогнозираният растеж на разходите за труд на единица продукция и силното потребителско търсене, оказвайки натиск върху цените най-вече в групите на услугите и на хранителните продукти.
През септември годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ (хармонизирания индекс на потребителските цени) се забави до 1,5 процента, което се дължеше главно на формирането на базов ефект, най-вече в групите на услугите и храните, както и на поевтиняването на енергийните продукти и на някои промишлени стоки, се отбелязва в анализа. По отношение на вътрешната макроикономическа среда запазващото се силно частно потребление и растежът на разходите за труд на единица продукция продължиха да бъдат фактори с проинфлационно влияние. В резултат на тези процеси най-съществен положителен принос за повишението на потребителските цени на годишна база имаха услугите и храните, следвани от стоките и услугите с административно определяни цени и групата на тютюневите изделия, се посочва в анализа.
Изданието на БНБ представя информация и анализ на динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност. Процесите и тенденциите при международната конюнктура също са обект на анализ, тъй като българската икономика е под прякото им въздействие.
В текущия брой са използвани статистически данни и информация, публикувани до 15 октомври 2024 г. Описаните в документа очаквания за икономическото развитие в България в краткосрочен план (до първото тримесечие на 2025 г.) са базирани на макроикономическата прогноза на БНБ, изготвена към 26 юни 2024 г.
В документа се отчита, че през второто тримесечие на 2024 г. реалният БВП се повиши с 0,5 процента спрямо предходното тримесечие, като на годишна база растежът на икономическата активност се ускори и възлезе на 2,3 процента. По елементи на разходите за крайно използване основен положителен принос за годишния растеж на реалния БВП през периода април - юни имаха изменението на запасите и вътрешното търсене, докато приносът на нетния износ беше отрицателен. Брутната добавена стойност се повиши на годишна база с 1,9 процента през второто тримесечие, за което положително допринесоха главно секторите "услуги", "промишленост" и "селско стопанство". Данните от националните сметки отчетоха повишение на заетостта от 1,7 процента на годишна база, което се дължеше най-вече на сектора на услугите, а недостигът на работна сила в страната продължи да се увеличава и да оказва натиск за повишаване на заплатите в реално изражение, се посочва в анализа.
Конструираният от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност сигнализира, че растежът на реалния БВП през третото тримесечие на годината ще е сходен с този от предходното тримесечие както на верижна, така и на годишна база, се припомня в анализа. В края на тази година и в началото на 2025 г. реалният БВП се предвижда да продължи да нараства с постоянни темпове на верижна и на годишна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканията за подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги.
В изданието се отбелязва, че през първите осем месеца на годината годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор се запази висок, като към края на август възлезе на 9,1 процента. Основен принос за това продължиха да имат депозитите на домакинствата, които се повишиха с 12,1 процента. Според данните годишният растеж на кредита за нефинансовите предприятия се ускори до 9,5 процента, движен от фирмения овърдрафт. Растежът на кредита за домакинствата също следваше тенденция към ускоряване, определена основно от жилищните кредити, които отбелязаха нарастване с 25,5 процента. Нарастващите доходи от труд, запазването на много ниски нива на лихвените проценти по жилищни кредити, както и високата ликвидност, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях бяха основните фактори за възходящата динамика на жилищните кредити, обясняват от БНБ.
/СС/
news.modal.text
