site.btaСлед решение на ВКС Ваклин Хъмчев ще изтърпява наказанията „лишаване от свобода“ за 4 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за 5 години заради причиняването през 2019 г. на смъртта на трима души при управление на влекач с ремарке на пътя Пловдив – Пазарджик при разклона за с. Цалапица

С Решение № 543/01.11.2024 г. по наказателно дело № 811/2024 г. тричленен  състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя присъдата по в.н.о.х.д. № 555/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, като признава Ваклин Хъмчев за невиновен в това осъщественото от него престъпление да представлява особено тежък случай и го оправдава по обвинението  по пр. 2 на ал. 3, б. „б“ на чл. 343 НК. Намалява срока на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от 8 на 4 години и срока на лишаването от право да управлява моторно превозно средство (МПС) от 9 на 5 години. Оставя в сила присъдата в останалата ѝ част. Решението е окончателно.

Касационно производство, образувано по жалби на подсъдимия и частните обвинители, е второ по ред, като делото е разглеждано два пъти от първоинстанционния съд и три пъти от въззивния. Първоначалната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. При повторното разглеждане с присъда на Окръжен съд – Пловдив Ваклин Хъмчев е признат за виновен в това, че на 13.05.2019 г. на пътя Пловдив – Пазарджик при управление на влекач с ремарке (движение назад на кръстовище при маневра „обратен завой“) нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за 5 години. Лишен е от правото да управлява МПС за 5 години и 6 месеца. Признат е за невинен в това да е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и в това случаят да е особено тежък. С въззивно решение присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по по-лек престъпен състав и подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушаване на правилата за движение по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Намалени са срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 4 години и срокът на лишаването от право да управлява МПС на 5 години. С решение на ВКС въззивният акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане.

С атакуваната сега присъда е отменена частично първоинстанционната и подсъдимият е признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Филип М., Ангел З. и Михаил М., като случаят е особено тежък. Признат е за невинен в това да е нарушил чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Първоинстанционната присъда е изменена в частта относно основанието и размера на наказанията. Срокът на наказанието „лишаване от свобода“ е увеличен от 5 на 8 години, а на лишаването от право да управлява МПС – от 5 години и 6 месеца на 9 години.

Съдебният състав на ВКС приема за основателно оплакването в жалбата на подсъдимия за неправилно приложение на материалния закон с оглед квалификацията „особено тежък случай“. Като я е възприел, апелативният съд е пренебрегнал изискването на чл. 93, т. 8 от НК да установи степен на обществена опасност на деянието и дееца, която е не само повишена, а е „изключително висока“. Не е достатъчно да се констатира, че случаят е тежък, според закона е необходимо да е „особено“ тежък. Най-съществен за обществената опасност на деянието е тежкият резултат. Квалификацията по чл. 343, ал. 3 от НК – „повече от едно лице“, е приложима, когато са пострадали поне двама. В случая е причинена смъртта на трима млади мъже. Безспорно това е отегчаващо обстоятелство със значителна относителна тежест, но не е основание за извод, че вредните последици далеч надминават обичайните при транспортни престъпления с причинена смърт на повече от един пострадал. Други важни обстоятелства, които съдебната практика е утвърдила като относими към предпоставките по чл. 93, т. 8 от НК, са броят на квалифициращите признаци и броят на нарушените правила за движение по пътищата. По тези показатели деянието също не отговаря на критериите за изключителна тежест. Не е изпълнено и кумулативното изискване деецът да е с изключително висока обществена опасност.

В мотивите на ВКС се констатира, че в присъдата е съобразна задължителната съдебна практика, според която поведението на пострадалия от пътнотранспортно произшествие, изразяващо се в нарушаване на правила за движение, с което е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат, е необходимо да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. По делото е безспорно установено, че водачът на лекия автомобил е управлявал със скорост 89 км/ч, при която, въпреки че е задействал спирачната система веднага след като е възприел опасната ситуация, ударът се е оказал непредотвратим. Ако беше спазил ограничението на скоростта до 60 км/ч, произшествието не би настъпило, защото спирането в опасната зона е било възможно при скорост под 70 км/ч. 

Според касационния състав при индивидуализацията на наказанието въззивната инстанция е пропуснала да отрази в позитивен за подсъдимия аспект още две значими обстоятелства. Независимо че сигнализирането на спешния телефон е преценено като недостатъчно за квалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав, тъй като не изчерпва възможностите за оказване на помощ в конкретната ситуация, то не следва да бъде игнорирано като обстоятелство от значение за личностната характеристика на подсъдимия. В състояние на стрес той е реагирал със своевременни и адекватни действия, насочени към спасяването на евентуално оцелелите жертви на тежката катастрофа. В полза на подсъдимия следва да бъде интерпретиран и фактът, че делото се разглежда вече повече от 5 години, като подсъдимият не носи вина за прекомерната продължителност на производството. Върховните съдии пишат, че смекчаването на санкционните последици представлява възприета в съдебната практика своеобразна възможност за възмездяване на лица, пострадали от нарушаване на правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото им в разумен срок, която следва да бъде приложена по отношение на подсъдимия Хъмчев.

Според съдебния състав е констатиран явен превес на смекчаващи обстоятелства, поради което, при предвиден в нормата специален минимум от 3 години, ВКС намира за справедливо да намали срока на наказанието „лишаване от свобода“ от 8 на 4 години. Периодът на лишаване от правоуправление също следва да бъде редуциран. „За успешното постигане на целите на генералната превенция е достатъчен фактът, че по отношение на лице с чисто съдебно минало, извършило престъпление по непредпазливост, е наложена най-тежката форма на държавна принуда – ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, при това за срок над минималния, предвиден в закона“, пишат върховните съдии.

Касационното решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав.