site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 ноември  в  историята

3 ноември 2024 г., неделя, 44-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Преп. Пимен Зографски (Софийски). Св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал.  
Св. преп. Пимен Зографски (Софийски) е иконописец и храмостроител. Той е роден в град Средец (дн. София) около 1540 г. с рождено име Павел. Учи писмо, иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома. След смъртта на родителите си и йеромонах Тома Павел раздал имуществото си и отишъл в манастира "Св. Георги Зограф" в Атон, където е постриган за монах с името Пимен. След като навършва 55 години, той се връща в България. В продължение на години Пимен Зографски обиколил почти цялата страна. Възстановил изоставени и разрушени храмове в Софийска епархия, както и в Доростоло-Червенската епархия, повечето от които изографисвал сам. В 15 манастира има негови стенописи. Сред тях са Черепишкият, Сеславският и Суходолският манастир (тогава във Видинска епархия, днес в Сърбия, близо до гр.Княжевац). През 1596 г. св. Пимен Зографски възобновява и изписва храма на Куриловския манастир "Св. Йоан Рилски", разположен в непосредствена близост до София. Пимен умира в Черепишкия манастир на 3 ноември 1620 г. След години монасите на Суходолския манастир открили гроба му и пренесли мощите му в своя манастир. Не е известно кога  е канонизиран св. Пимен Зографски (Софийски).

В България се отбелязва:

Празникът на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Отбелязва се от 1998 г. Годишнина от утвърждаването (1907) с Указ 182 на княз Фердинанд I на Закон за Инспектората по труда, с който се създава Инспекторат по труда в България, който трябва да следи за "прилагането на законите, правилниците и наредбите по индустрията, търговията, занаятите и по протекцията на работниците".

Денят на българския художник. Отбелязва се от 1993 г. в деня на църковния празник на преп. Пимен Зографски, обявен през ноември 1993 г. за покровител на българските художници по идея на сдружението за възраждане на Софийското светогорие "Св. Пимен Зографски" (манастирите около столицата). Празнува се от художниците - иконописци и реставратори.

По света се отбелязва:


Националният празник на Доминика. Ден на независимостта (1978).

Националният празник на Микронезия. Ден на независимостта (1986).

Националният празник на Панама. Денят на независимостта (1903).

На този ден в България:

1907 - Княз Фердинанд I издава указ 182 за утвърждаване на Закона за Инспектората по труда, с който се създава Инспекторат по труда в България.
От 1966 г. е  Инспекция за надзор по безопасност на труда към Министерски съвет. С Постановление 193/2 октомври 1991 г. на Министерския съвет се преименува в Държавна инспекция по труда към Министерство на труда и социалните грижи. С Постановление  270/30 декември 1992 г. на Министерския съвет се преименува на Главна инспекция по труда към Министерство на труда и социалните грижи, с  Постановление 92/26 май 2000 г. на Министерския съвет се преименува в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

1970 -  Във Видин е открит Химическия комбинат (дн. "Видахим" АД).

1977 - В 4,23 ч. в района на Велинград е регистрирано земетресение с магнитуд 5,3 по скалата на Рихтер. Нанесени са материални щети в около 20 селища в района, като 375 къщи стават необитаеми, а 280 са  обявени като опасни за обитаване. С изискващи ремонт в различна степен са 14 производствени предприятия и 157 обществени сгради. Засегнати са и жп гарите Костандово, Долене и Цепина.

1988 - В 65-а аудитория на Софийския университет "Св. Климент Охридски"  80 интелектуалци учредяват Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България. Сред тях са Желю Желев, Искра Панова, Чавдар Кюранов, Брайко Кофарджиев, Борис Спасов, Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, проф. Николай Василев, Христо Радевски, акад. Кирил Василев и др. На 3 ноември е приета Учредителна декларация, избран е Управителен съвет и се полагат принципите на функциониране на клуба. Учредителната декларация е изпратена до Централния комитет на Българската комунистическа партия, творческите съюзи и средствата за масова информация. Първият председател на клуба е Мария Бойкикева. От 2 декември 1989 г. е преименуван на Клуб за гласност и демокрация.

1989 - В София се провежда шествие на активисти от Независимото сдружение  "Екогласност", което връчва подписка, подкрепена с 12 000 подписа, в Народното събрание против строителството на хидрокомплексите "Места" и "Рила". В шествието се включват около 4000 души. Това е първата гражданска демонстрация срещу властта.

1996 - Произведен е втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на България, след  като на първия тур на 27 октомври 1996 г. никой от кандидатите не получава повече от 50 процента от гласовете. За президент и вицепрезидент на България са избрани Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев, кандидати на коалиция "ОДС - СДС, Народен съюз - БЗНС, ДП, ДПС",  с 2 502 517 гласа или 59,73 процента.

1998 - Открито е българското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Манхатън, САЩ.

2000 - Официално е открит Южният пътен възел край Велико Търново. Общата стойност на съоръжението е 45 млн. лв.

2001 - В Дунавския парк на Силистра е открит паметник на обединението на Силистра с Отечеството. Той е свързан със събитията през 1940 г., когато Южна Добруджа е върната на България след дългогодишна румънска окупация. Паметникът, изработен от скулптора Йордан Колев, е барелеф на цар Борис III.

2003 - Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява договора за продажбата на Издателско-полиграфически комплекс "Родина" АД, София. Купувач е  консорциум "Обединени български вестници" - София. Цената по договора е 6 000 111 лв.

2016 - На официална церемония в Брюксел, Белгия, заместник-председателят на Съвета на директорите на летище "София" Ася Иванова получава сертификат по програмата на международната организация ACI Europe за намаляване на въглеродните емисии от генералния директор на организацията Оливие Янковец. Летище "София" е единственото в България сертифицирано по програмата и е сред 170-те в света, поели доброволен ангажимент за редуциране на въглеродните емисии.

2017 - На тържествена церемония в зала "Средец"  министърът на културата Боил Банов награждава проф. Божидар Димитров с почетна грамота и специално отличие за изключителния му принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

2018 -  В Пловдив се провежда международна конференция, посветена на гайдарското изкуство с участието на гайдари и музиколози от Европа. Организатор на първия по рода си форум е Българската национална гайдарска асоциация с председател Петър Янев и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство /АМТИИ/ - Пловдив. 
 
2019 - Произвежда се втори тур на изборите за кметове в 105 общини, 18 областни града, 441 кметства и 31 района (в София, Пловдив и Варна). Избирателната активност е 51.27 процента. Първият тур на изборите е на 27 октомври 2019 г.

2020 - Окръжният съд във Враца постановява присъда от 18 години "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим за подсъдимия Аксел Олеков, обвинен в убийството на 18-годишната Андрея Руменова от с. Галиче. Съдът е постановил също той да заплати 200 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди на бащата на убитото момиче.

2021 - На автомагистрала "Европа", близо до Сливница, при катастрофа около 7:20 ч. загива граничен полицай. При пътния инцидент автомобил "Фолксваген" се ударя в движещия се пред него камион с полуремарке. Последвал сблъсък в лявата задна част на камиона на друга лека кола "Пежо", в която са пътували служители "Гранична полиция". Вследствие на катастрофата пътуващият в "Пежо" 62-годишен мъж загива на място.

2022 - Със 175 гласа "за" Народното събрание приема решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и за укрепване на отбранителните способности на България. Против решението гласуват 49 депутати, един се въздържа. С решението парламентът възлага на Министерския съвет в кратък срок да организира подписването на споразумения за предоставянето на необходимото военно оборудване, отчитайки българските възможности. До един месец правителството трябва да проведе преговори с правителствата на съюзниците в НАТО за придобиване, предоставяне или разполагане на заместващ или усилващ отбранителните ни способности капацитет, което да позволи ускорено освобождаване от остарялото съветско въоръжение и техника. 

На този ден по света:

1825 - Основано е Унгарското книжовно дружество (дн. Унгарска академия на науките). За дата на създаването на Унгарското книжовно дружество се приема деня, когато граф Ищван Сечени по време на дебати в парламента за събиране на средства за създаването на институция за разпространяването на унгарския език и за развитие на науката заявява: "Дарявам едногодишния доход от всичките си имения за създаването на унгарски национален институт!". Граф Дьорд Андраши, граф Дьорд Карой и други богати земевладелци също предоставят средства за създаването на книжовното дружество. На 4 февруари 1831 г. е проведено първото Общо събрание, когато е избран 25-членен Управителен съвет. От 1845 г. Унгарското книжовно дружество започва да се нарича Унгарска академия на науките.

1839 - Начало на т. нар. Първа опиумна война между Великобритания и Китай. Войната започва заради забраната от страна на Китай, наложена над британската Източноиндийска компания да търгува с опиум. Войната завършва с подписването на Нанкинския договор на 28 август 1842 г., по силата на който Великобритания получава контрол над Хонконг. От 1839 г. до 1842 г. загиват близо 20 000 китайци.

1839 - В Цариград, Турция, е обявен Гюлханският хатишериф - указ на султан Абдул Меджид, с който се потвърждава и се продължава курсът на реформиране на Османската империя, поет от него. Според Гюлханския хатишериф упадъкът на империята се дължи на несъблюдаване на шериата и на старите "устои" на държавата, затова той препоръчва да се запазят класическите форми на управление, но в същото време да се предприемат преобразования, съобразени с духа на новото време. Указът прокламира равенството пред законите на османските поданици - мюсюлмани и немюсюлмани, сигурност на живота, честта и достойнството им, неприкосновеност на имуществото им и премахване на конфискациите на имотите на осъдени лица в полза на държавата. Повечето от провъзгласените реформи остават на книга, а някои са официално отменени.

1903 - Панама обявява независимостта си от Колумбия. През 1821 г. Панама обявява независимостта си от Испания и се присъединява към федеративна република Велика Колумбия по време на войната за независимост на испанските колонии в Америка (1810-1826). След разпадането на Велика Колумбия през 1830 г., през 1831 г. Панама придобива статут на департамент към испанското вицекралство Нова Гранада (от 1886 - Колумбия).

1906 - В Берлин, Германия, на радиоконференция представителите на 29 държави подписват конвенция за безжична комуникация за кораби в морето, с която сигналът SOS е утвърден за единен международен сигнал за бедстващи кораби. Сигналът се е повтарял на кратки интервали от време и по Морзовата азбука се е изписвал последователно три точки, три тирета, три точки (...---...), което в буквален превод означава "SOS". Приложението на конвенцията, известно като радиорегламент, е прието от Международния съюз за телекомуникации и се използва като сигнал за бедстващи кораби.

1909 - Основан е "Слиема Уондърърс" - Гиджа, малтийски футболен клуб.

1912 - Открита е Саратовската държавна консерватория "Леонид Виталиевич Собинов".

1918 - Избухва въстание на военните моряци в Кил и Вилхелмсхафен - начало на Ноемврийската революция в Германия, предизвикана от поражението на Германия по време на Първата световна война (1914-1918). За няколко дни въстанието обхваща цялата страна. На 9 ноември 1918 г. кайзер Вилхелм Втори е принуден да се откаже от престола и да напусне страната. Революцията завършва на 11 август 1919 г. с провъзгласяването на Ваймарската република.

1936 - Франклин Рузвелт от Демократическата партия е избран за втори мандат като 32-и президент на САЩ. Той е избран за първи път на 8 ноември 1932 г. и полага клетва на 4 март 1933 г. Преизбран е за втори мандат на 3 ноември 1936 г., за трети мандат на 5 ноември 1940 г. и за четвърти мандат на 7 ноември 1944 г. Заема поста до смъртта си на 12 април 1945 г.

1950 - В Буенос Айрес, Аржентина, завършва първото Световно първенство по баскетбол за мъже. Първенството започва 22 октомври 1950 г. На финала играят Аржентина и САЩ. Първият световен шампион е Аржентина.

1957 - СССР изстрелва изкуствения спътник "Спутник - 2" с първото живо същество на борда - кучето Лайка. Целта на полета е да докаже, че може да се живее в условията на безтегловност. Кучето умира след няколко часа в орбита заради прегряване на космическия спътник и стреса, но все пак експериментът доказва, че живо същество може да издържи изстрелването в Космоса и безтегловността. На 20 август 1960 г. кучетата Белка и Стрелка са първите живи същества, завърнали се благополучно на Земята с изстреляния на 19 август 1960 г. космически кораб "Спутник - 5". 

1992 - Бил Клинтън е избран за 42-ия президент на САЩ. Той встъпва в длъжност на 20 януари 1993 г.  и заема поста до 20 януари 2001 г.

2004 - Емирът на Абу Даби шейх Халифа бин Заид Ал Нахаян  е избран от Федералния съвет (състои се от лидерите на 7-те емирства, техните братя и коронованите принцове) за президент на Обединените арабски емирства, след смъртта на баща си - шейх Заид бин Султан Ал Нахаян.

2004 - В Будапеща, Унгария, на официална церемония е премахната военната служба, която в продължение на 136 години е осигурявала кадри за армията. Последните унгарски срочнослужещи приключват военната си служба. Армията става професионална, а съставът на въоръжените сили е намален от 30 000 на около 22 000 души. 

2004 - Шейх Халифа бин Заид Ал Нахаян е избран за президент на Обединените арабски емирства от Федералния съвет, в който участват лидерите на седемте емирства, техните братя и коронованите принцове. Шейх Халифа бин Заид Ал Нахаян наследява на поста баща си шейх Заид бин Султан Ал Нахаян, който умира на 2 ноември 2004 г. на 86-годишна възраст.  

2007 - Скот Паразински и Дъглас Уилок - астронавти от совалката "Дискавъри", извършват успешно безпрецедентен ремонт на елемент от слънчевата батерия на Международната космическа станция (МКС) при рисковано излизане в продължение на пет часа в открития Космос. Операцията е една от най-рискованите в историята на МКС.

2014 - За 6 минути и половина американският акробат Ник Валенда преминава  разстоянието от 138 м със завързани очи между двете кули на комплекса Марина Сити в Чикаго, САЩ,  и покрива на сграда на другия бряг на р. Чикаго по въже, опънато под наклон 19 градуса. Същия ден  той преминава разстоянието от 28 м за по-малко от минута отново със завързани очи по въже, опънато между двете кули на комплекса Марина Сити в Чикаго. Акробатът посвещава опитите си на прадядо си Карл Валенда, загинал през 1978 г.  на 73-годишна възраст при преминаване на въже, опънато между две сгради в Пуерто Рико.

2015 - В Турция, главният редактор на сп. "Нокта", Джевхери Гювен и изпълнителният директор Мурат Чапан са обвинени в опит за държавен преврат и изпратени в затвора. Двамата журналисти са задържани от полицията в Истанбул на 2 ноември 2015 г, след като на първа страница на последния брой на списанието победата на Партията на справедливостта и развитието на парламентарните избори на 1 ноември 2015 г. е представена като "началото на гражданската война в Турция". Според прокуратурата действията на списанието са като "публично подстрекателство на различни слоеве на обществото към убийство" и призив "към въоръжено въстание против правителството". Турският наказателен кодекс предвижда за такова престъпление наказание до 30 години затвор.

2016 - Египет девалвира валутата си с 48 процента, отговаряйки на ключово изискване, поставено от Международния валутен фонд (МВФ), за да получи заем от 12 млрд. долара, с които да подкрепи слабата си икономика. Централната банка на Египет обявява в комюнике решението си да въведе плаващ курс на египетската лира, за да гарантира "паричната и бюджетната стабилност". Мярката е част от програмата за икономически реформи.

2017 - Влиза в сила спорен закон, който позволява на мюфтии да извършват ритуали за сключване на граждански брак. Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган подписва закона на 2 ноември 2017 г. Законът позволява на мюфтиите - служители, назначавани от държавната Дирекция по религиозните въпроси /Диянет/, да изпълняват церемонии по сключване на граждански брак, които преди това се изпълняват само от общински служители. Турция е предимно мюсюлманска страна, но официално е светска държава според конституцията от 1923 г. и този закон е предизвикателство за секуларния характер на държавата.

2018 - В Истанбул, Турция, президентът на Украйна Петро Порошенко и вселенският патриарх Вартоломей Първи подписват споразумение за създаването на независима украинска църква. Церемонията се състои в резиденцията на патриарха в града. Константинополската патриаршия заявява на заседанието на синода от 9 до 11 октомври 2018 г., че започва процес за предоставяне на автокефалия на украинската църква. Тя отменя решението от 1686 г., прехвърлящо Киевската митрополия към юрисдикцията на Московската патриаршия, и заявява, че възстановява ставропигията в Киев (статута, предвиждащ пряко подчинение на Константинополския патриарх). Взето е и решение за сваляне на анатемата от главите на две неканонични църкви в Украйна - Филарет от Киевската патриаршия и Макарий от Украинската автокефална църква. В отговор на тези действия синодът на Руската православна църква решава на 15 октомври 2018 г., че е невъзможно по-нататъшното евхаристично общение (съвместно отслужване на литургии) с Константинопол.

2019 - Властите в Тайланд отново отварят за посещения пещерата Там Луанг, където на 23 юни 2018 г. 12 момчета и техният треньор по футбол се оказват блокирани вътре в продължение на няколко седмици, след като тя е наводнена заради дъждовния сезон. Младежите и треньорът им са спасени на 10 юли 2018 г.

2020 - В САЩ са произведени президентски избори, избори за пълния състав на Камарата на представителите (долната камара) на Конгреса, за обновяване на една трета от състава на Сената (горната камара) на Конгреса, за губернатори на 13 щата и територии и за постове на щатски законодателни събрания, съдии, кметове, общински съветници и шерифи. Кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън е избран за 46-и президент на САЩ. Демократическата партия запазва мнозинството си в Камарата на представителите.

2021 - Южноафриканският писател Деймън Галгут получава британската литературна награда "Букър" за романа си "Обещанието". Наградата "Букър" е учредена през 1969 г. и до 2014 г. за нея могат да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите. От 2014 г. за наградата могат да се конкурират всички автори, пишещи на английски език, независимо от националността им, като романите, претендиращи за наградата, трябва задължително да са публикувани във Великобритания.

2022 - Папа Франциск пристига в Бахрейн, с което става първият глава на Римокатолическата църква, посещаващ това кралство в Персийския залив. Поводът на визитата му е междурелигиозен форум, фокусиран върху срещи с представители на исляма. В Бахрейн управлява сунитска династия, но по-голямата част от населението са шиити. Католическата общност в страната наброява около 80 000 души.

Родени на този ден българи:

полк. Васил Златаров, военен деец, основоположник на българското въздухоплаване (1869-1932).
По време на Първото всемирно земеделско-промишлено изложение в Пловдив (15 август - 1 ноември 1982) заедно с поручик Константин Кънев стават първите офицери от българската армия, летели на балона "Ла Франс" на френския въздухоплавател Йожен Годар. Командир на Въздухоплавателно отделение към Железопътната дружина в Пионерната рота, създадено с указ 28 от 20 април 1906 г. на цар Фердинад I. През м. ноември 1910 г. става първият българин, летял на самолет, когато заедно с руския пилот Борис Масленников извършват полети над София. Конструира и построява първия български балон "София-1", който участва в Балканската война (1912-1913). През войната е командир на въздухоплавателния парк. Организира първото бойно летище в Мустафа паша (дн. Свиленград), създава служба за обслужване на авиационната техника, първата полева работилница за ремонт на самолети. Лично участва в бойните полети. Командир на Щаба на балонния парк по време на Първата световна война (1914-1918). След 1916 г. е командир на новосформираната въздухоплавателна дружина, която ръководи до края на войната.

проф. Алекси Квартирников, строителен инженер и учен (1893-1977).
Кмет на София (23 септември 1944-22 март 1945). Ръководител на Катедра "Строителна механика" в Държавната политехника (1945-1977). Ректор на Държавната политехника (1946-1951). Ректор на Инженерно-строителния институт (1953-1960). Основател и председател на Съюза на научните дружества (1949-1958). Участвал е в проектирането на сградите на Българската народна банка, Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София и др. При проектирането на сградата на Съдебната палата в София (1932-1933) за пръв път в българската инженерна практика прилага деформационния метод.

Владимир Бонев (Владимир Бонев Амиджин), политик (1917-1990).
Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война (1939-1945). През 1944 г. е командир на Софийската бойна организация. Секретар на Градския комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в София (1952-1959). Главен секретар и първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт (1962-1972). Член на Централния комитет (ЦК) на БКП (ноември 1961-8 декември 1989), член на Секретариата на ЦК на БКП (19 ноември 1966-1981). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1958-1990), председател на 6-ото и 7-ото Народно събрание (27 април 1972-7 април 1981). Член на Държавния съвет (17 юни 1981-14 декември 1989). Председател на Централния комитет на борците против фашизма и капитализма (2 септември 1982-февруари 1990). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (ноември1967, 1977), на орден "13 века България" (8 септември 1984). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (ноември 1977).

Георги Свежин (ист. име Георги Иванов Нейков), поет, журналист и драматург (1922-2001).
Заместник главен редактор на в. "Здравен фронт" (1952). През 1965-1968 г. последователно е редактор във в. "Работническо дело" и завеждащ отдел и член на редколегията на сп. "Пламък". Главен редактор на в. "Пулс" (1968-1980) и на в. "Мисъл" (1990-2000). Бил е директор на Националния музей за българска литература. Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (22 май 1968-25 октомври 1972). Издава стихосбирките "Непреклонна младост", "Всеки смята себе си за гений", "Злото от срам не умира", "Дяволски трели", "Диагнози", "Очите парят". Автор е на пиесите "Неаполитанска песен", Радиация" и "Мелница за нерви". Бил е член на Националния съвет на Отечествения фронт (22 април 1972-1987).  Носител на орден "Червено знаме на труда" за дългогодишна активна литературна и обществена дейност (октомври 1971), на орден "Народна република България" първа степен (3 ноември 1982), на националната литературна награда за гражданска поезия "Христо Кърпачев" за цялостно творчество (22 май 1989). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1975) и "Народен деятел на изкуството и културата" (23 май 1987).

Лили Попиванова (Лилия Попиванова), българска актриса (1922-2008).
От 1938 г. е актриса в Народен театър "Иван Вазов". Добива известност и като разказвачка на приказки в детския радиочас на Българското национално радио. Участвала е във филмите "Те победиха" (1940), "Изпитание" (1942), "Под игото" (филм, 1952) - в ролята на Рада Госпожина, "Бъди щастлива Ани" (1961), "Приключенията на Авакум Захов" (1980) и др. Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1965) и "Народен артист" (май 1971). Носителка на орден "Народна република България" трета степен (декември 1972), на орден "Народна република България" първа степен за активна творческа и обществена дейност в областта на театралното изкуство и във връзка с 60-годишнината от нейното рождение (ноември 1982), на наградата за актьорско майсторство на Съюза на артистите в България за 1980 г. (декември 1981), на наградата "Златен век" на Министерство на културата за принос в културата и изкуството  (23 май 2006).

Никола Ковачев, актьор, сценарист и режисьор (1926-2005).
Актьор и режисьор в Драматичния театър в Благоевград (1950-1955). Директор в драматичния театър в Димитровград (1955-1956) негов режисьор (1959-1961). Режисьор на радиотеатър в Радио София (1957-1958). Съветник в Министерството н акултурата (1957-1959), режисьор в Драматичния театър в Бургас (1961-1963) и в Естрадата на българската армия (1964-1965).  Режисьор в Студията за хроникални и документални филми (1965-1969), в Студията за научно-популярни филми (1969-1973) и в Студията за телевизионни филми (1974-1986). Режисьор е на филмите "Изкуство и хора" (и сценарист,1968), "Поет и природа" (1970), "Това, което обичаме" (1973), "Стъргалото" (и сценарист,1975), "Зимно време" (и сценарист, 1978), "Е, и?" (и сценарист, 1991), "В мир и бран - ан аван" (и сценарист, 1994), "Казан" (и сценарист, 1995), "Обикновен социализъм" (2003) и др. Участва във филма "Краят на една ваканция" (1965).

Георги Мишев (Георги Мишев Иванов), писател и сценарист (1935).
Бил е редактор в издателство "Народна младеж", над 20 години е редактор и сценарист в Студията за игрални филми "Бояна". Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Автор е на разкази, повести и романи за възрастни и деца, както и на сценарии за игрални филми, сред които "Момчето си отива" (1972), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Селянинът с колелото" (1974), "Вилна зона" (1975), "Матриархат" (1977), "Дами канят" (1980), "Патриархат" (2005) и др. Носител на националната литературна наградата "Петко Р. Славейков" на Министерството на образованието и науката (2002), на Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2006), първи носител на литературна награда "Ивайло Петров" на издателство "Литературен форум" (2008), на Вазовата награда за литература на община Сопот (9 юли 2011), на голямата награда "Константин Константинов" на Министерство на културата и Националния център за книгата за цялостен принос в детското книгоиздаване (2013), на Националната литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев" на община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата (7 март 2014), на наградата "Златен век" - огърлие на Министерството на културата (21 май 2015), на националната литературна награда "Йордан Йовков" на община Добрич (септември 2015), на Специалната награда на Столична община за цялостен принос в областта на културата (17 септември 2015), на Голямата специална награда на "Портал Култура" (1 ноември 2023). Почетен гражданин на Ловеч (27 април 2006).

Надежда Захариева, поетеса и писателка (1944).
Била е личен асистент на съпруга си - поета Дамян Дамянов. Била е технически сътрудник и редактор в две от изданията на Съюза на българските писатели. Водила е авторско предаване в телевизия "Канал 2001". Заместник-министър на културата  (12 септември 2005 - 27 юли 2009). Автор на три романа - "Смет за сливи" (1994), "Смет за сливи - 2 част" (2001), "Тя и тримата" (2003) и на стихосбирките "Непредвидени стихотворения" (1979), "Живот като живот" (1983), "Ако не бързаш толкова" (1987), "Казвам се Надежда" (1995), "Загубих си усмивката" (1995), "Нелюбовно време" (1997), "Но млъкни, душо" (1998), "Горчивки" (1999), "Облачно" (2000), "Пепел от страст" (2005), "Любов?!?" (2006), "Една Надежда" (2008) и др. Автор е на текстовете на песни на Лили Иванова, Силвия Кацарова, Росица Кирилова, Стефка Берова, Илия Луков, група "Сигнал" и много  фолк изпълнители. Носител на наградата "Христо Г. Данов" на Министерството на културата за цялостен принос към националната ни книжовност (12 юни 2015).

Росица Алексиева, български юрист и филолог (1945-2005).
Председател (1996-2000) и почетен председател на сдружение "Менса България" (2000-2005).

проф. Николай Михайлов, инженер (1954).       
Изпълнителен директор в "Пи Ес Ай" - Стара Загора (1993-2002). Един от учредителите и председател на Надзорния съвет на "Холдингово дружество Пътища" АД (1998-2002). От 2003 г. е председател на Надзорния съвет на "Трейс Груп Холд" АД. Бил е заместник-председател на Камарата на строителите (от 5 юли 2010) и член на УС на камарата. Ръководител на катедра "Пътища и транспортни съоръжения" към Факултета по транспортно строителство при Университета по архитектура, строителство и геодезия  - София.  Председател на Българския форум за транспортна инфраструктура.  Носител на наградата "Буров" за индустриално управление за 2010 г., на наградата  "Инженер на годината 2012" на Сдружението на пътните инженери и консултанти, на руския орден "Прометей" за изключителен принос към науката и образованието (2015). 

Светослав Глосов, български инженер (1955).    
Работил като проектант в "Гражданстройпроект" и е бил управител на държавната строителна фирма "Проинвекс". През 1993 г. създава фирмата "Биад-С", която се занимава с изграждането на жилищни сгради и хотели. Председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (24 юни 2010-18 ноември 2016), а от ноември 2016 г. е избран за почетен председател на камарата. Почетен консул на Мароко в България със седалище в Пловдив (5 юни 2013-29 януари 2020). Заместник-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) (2014-2015), а след това е бил член на Консултативния съвет на КРИБ. Член на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (13 юни 2017-26 юни 2018). Председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (26 юни 2018-9 януари 2019). Удостоен с "Почетен знак на Столичната община" (17 септември 2016).


проф. Веселин Методиев (Веселин Методиев Петров), историк и политик (1957).
Специалист и главен специалист в Главно управление на архивите (ГУА) при Министерски съвет (дн. Държавна агенция "Архиви") (1980-1990). Началник отдел в ГУА (1990-1992) и председател на ГУА (1992-1993). От 1992 г. е преподавател в Нов български университет (НБУ), заместник-ректор на университета (1994). През април 1994 г. е  основател на департамент „История“ на НБУ. От 1991 г. е член на Демократическата партия, председател на партийната организация в община "Средец"-София (1992-1994), председател на Регионалния партиен съвет на Демократическата партия (1992-1994). Член (от 1993) на Върховния партиен съвет и член на Централното бюро на Демократическата партия. Заместник-председател (от 1995) на Демократическата партия. Председател на Върховния партиен съвет на Демократическата партия (11 март 2000- 15 септември 2001). Един от основателите на партия "Демократи за силна България" (ДСБ) и неин заместник-председател (30 май 2004-21 юли 2007). Председател (от 2 май 2011) на Националния изборен щаб на ДСБ. Член на Националното ръководство на ДСБ (30 юни 2012-23 юни 2013). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Заместник министър-председател и министър на образованието и науката (21 май 1997-21 декември 1999). Депутат в 40-ото и 41-ото Народно събрание (2005-2013). Преподавател в Нов български университет. Автор е на монографията "Министерският съвет в България. Началото 1879-1886 г." и "Дневниците на Учредителното събраниеъ1879. Извори и коментари", съавтор на "Българските държавни институции 1879-1986", "Българските конституции и конституционни проекти" и "Един много добър човек. Константин Стоилов и политическата добродетел" (2019). Носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за хуманитаристика (14 юни 2019). Удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ (18 декември 2019). От 7 юни 2021 г. е председател на Настоятелството на Нов български университет.

Лилия Абаджиева, режисьор (1966).
Поставила е повече от 30 спектакъла на сцена в страната и чужбина. Била е асистент на проф. Крикор Азарян в режисьорския му клас в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Гост-преподавател в Кьолнския университет, UCSB Калифорния, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", Театрален колеж "Любен Гройс". Билба е част от творческия екип на Народния театър "Иван Вазов" (от 2010). Режисьор е на постановките "Мяра за мяра", "В полите на Витоша", "Краят на играта", "В очакване на Годо", "Отело" и др., режисьор и сценарист е на документалния филм "45 градуса по Азарян" на Българската национална телевизия (2009). Носителка на наградата "Златен век" на Министерството на културата (29 ноември 2016).

Боряна Стоянова, състезателка по спортна гимнастика (1969).
На Световното първенство през 1983 г. в Будапеща, Унгария, печели един златен медал (прескок) и един бронзов медал (земя). На Европейското първенство през 1983 г. в Гьотеборг, Швеция, печели два бронзови медала (прескок и земя). На Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея, заема четвърто място (прескок). Носителка на орден "Народна република България" - първа степен (1983). През 2001 г. е проведена класация на българските гимнастици на 20-и век. За номер 1 при жените е определена Боряна Стоянова, която е единствената българка ставала световна шампионка при жените в спортната гимнастика.

Петър Мерков, състезател по кану-каяк и треньор (1976).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия,  на едноместен каяк на 500 метра и на 1000 метра. Европейски шампион през 1999 г. в Загреб, Хърватия, на едноместен каяк на 500 метра. От световни първенства печели два сребърни медала и един бронзов медал. От европейски първенства печели и шест сребърни медала и един бронзов медал.

На този ден са родени и:

Бенвенуто Челини, италиански скулптор, писател и теоретик на изкуството (1500-1571).

адм. Михаил Лазарев, руски мореплавател (1788-1851).
Извършва околосветско плаване като командир на кораба "Суворов" (9 октомври 1813-15 юли 1816).

Александър Бестужев, руски писател (1797-1837).
Автор е на повестите "Амалат Бек", "Фрегата "Надежда", "Молла Нур" и др.

Винченцо Белини, италиански композитор (1801-1835).
Сред най-известните му произведения са оперите "Капулети и Монтеки"(1830), "Норма" (1831), "Пуритани" (1835) и др.

Джеймс Ричардсън, британски пътешественик и изследовател на Африка (1809-1851).
Ръководи експедиция през пустинята Сахара и е първият европеец, достигнал до оазиса Гат от Триполи (Либия) през град Гадамес (1845-1846). Автор е на монографията "Пътешествие по великата пустиня Сахара през 1845-1846 г." (т.1, т.2, 1848).

Мейджи (ист. име Муцухито), император на Япония (3 февруари 1867-30 юли 1912) (1852-1912).

акад. Якуб Колас (ист. име Константин Михайлович Мицкевич), беларуски поет (1882-1956).
Заместник-председател на Академията на науките на Беларуската ССР (1929). Един от основоположниците на беларуската литература. Автор е на стихосбирката "Песни на неволите" (1908), сборниците "Разкази" (1912) и "Родни образи" (1914), разказите "Приказки за живота" (1921), повестите "Из просторите на живота" (1926),"Отцепник" (1930-1931) и "Тресавище" (1934), епичните поеми "Нова земя" (1911-1923) и "Симон музикантът" (1917-1925) и др. Носител на Сталинска награда първа степен (1946), на Сталинска награда втора степен (1949) и др. Народен поет на Белоруска ССР (1926).

Самуил Маршак, руски поет и преводач (1887-1964).
Един от създателите на руската детска литература. Автор е на "Дванадесетте месеца", "Мистер Твистер", "Веселo пътешествие от А до Я". Носител на Държавната награда на СССР (1942,1946,1949,1951).

Токуджи Хаякава, японски изобретател и предприемач (1893-1980).
През 1912 г. в Токио открива работилница за метали с цел производство на катарами за колани. През 1915 г. изобретява първият в света автоматичен молив "Евър шарп" ("Винаги остър"). През 1925 г. започват продажбите на марката за производство на радиа "Шарп дайн". През 1956 г. основава японската компания за производство на електроника "Шарп".

Адолф Даслер, немски предприемач (1900-1978).
Основател на фирмата за спортни стоки "Адидас" (18 август 1949).

Андре Малро, френски писател, културолог и обществен деец (1901-1976).
Автор е на романите "Завоеватели" (1928), Кралският път" (1930), "Човешката участ" (1933), "Години на презрение" (1935), "Надежда" (1937), на автобиографичната книга "Антимемоари" и др. Министър на информацията  (21 ноември 1945-20 януари 1946). Министър по въпросите на радиото, телевизията и медиите (1 юни 1958-8 януари 1959). Министър на културата (8 януари 1959-9 юни 1969).

Леополд Трети, крал на Белгия от 23 февруари 1934 г. до 17 юли 1951 г., когато абдикира в полза на сина си Бодуен (1901-1983).

Джовани Леоне, италиански политик (1908-2001).
Президент на Италия (29 декември 1971-15 юни 1978).

ген. Алфредо Стреснер, парагвайски политик (1912-2006).
Президент на Парагвай (3 май 1954-3 февруари 1989). Свален е с военен преврат и получава политическо убежище в Бразилия, където живее до смъртта си.

Чарлз Бронсън (ист. име Чарлз Бучински), американски актьор (1921-2003).
Участвал е в 86 филма, сред които "Великолепната седморка" (1960), "Мръсната дузина" (1967), "Имало едно време на Запад" (1968), "Червено слънце" (1971), "Механикът" (1972), "Смъртоносно желание" (1974), "Тежки времена" (1975), "Пратеник на смъртта" (1988), "Индиански бегач" (1991) и др. Една от най-известните му роли е тази на Пол Кърси от сериала "Жажда за смърт", заснет от британския режисьор Майкъл Уинър през 70-те и 80-те години на 20 в. Носител на наградата "Златен глобус" за "най-популярен актьор в света" (1971).

Одвар Нордли, норвежки политик (1927-2018).
Заместник-председател на Стортинга (парламента) на Норвегия (8 октомври 1981-30 септември 1985). Министър-председател на Норвегия (15 януари 1976-4 февруари 1981).

Ник Холоняк, американски инженер (1928-2022).
Един от създателите на съвременните светодиоди. Той разработва първия полупроводников светодиод, който излъчва светлина във видимата част на честотния диапазон.

Збигнев Цибулски, полски актьор (1927-1967).
Дебютира в киното в епизодична роля от филма на Анджей Вайда "Поколение" (1955). Участвал е във филмите "Пепел и диамант" (1958) на режисьора Анджей Вайда, "В нощния влак" (1959) на режисьора Йежи Кавалерович, "Разводи няма да има" (1964) на режисьора Йежи Ставински, "Джузепе във Варшава" (1964) на режисьора Станислав Ленартович, "Ръкопис, намерен в Сарагоса" (1964) на режисьора Войчех Хас. На 8 януари 1967 г. завръщайки се от снимки, Збигнев Цибулски закъснява за влака и в опита си да го догони и да се качи в движение пада на релсите и загива.

Моника Вити (ист. име Мария Луиза Чечиарели), италианска актриса (1931-2022).
Специално място сред многобройните й роли заемат тези във филмите на  режисьора Микеланджело Антониони "Приключението" (1960), "Нощта" (1961), "Затъмнението", (1961), "Червената пустиня" (1964), "Мистерията Обервалд" (1981).  Моника Вити има голям успех и като комедийна актриса в "Модести Блез" (1966), "Момичето с пистолета" (1968) на режисьора Марио Моничели. "Любов моя, помогни ми" (1969) на режисьора Алберто Сорди, "Драма на ревност" на режисьора Еторе Скола (1970). Носителка на наградата "Златен лъв" за цялостно творчество от фестивала във Венеция (1985).

Ернест Пол, полски футболист и треньор (1932-1995).
От 2004 г. стадионът в гр. Забже, Полша, носи неговото име.

Албърт Рейнолдс, ирландски политик (1932-2014).
Министър на пощите и телеграфите на Ирландия (12 декември 1979-30 юни 1981). Министър на транспорта на Ирландия (25 януари 1980-30 юни 1981). Министър на промишлеността и енергетиката на Ирландия (9 март 1982-14 декември 1982). Министър на промишлеността и търговията на Ирландия (10 март 1987-24 ноември 1988). Министър на финансите на Ирландия (24 ноември 1988-7 ноември 1991). Лидер на партията "Фина фойл" (6 февруари 1992-19 ноември 1994). Министър-председател на Ирландия (11 февруари 1992-15 декември 1994). По време на своето управление той превръща в свой приоритет постигането на мир в Северна Ирландия.  Заедно с министър-председателя на Великобритания Джон Мейджър той подписва на 15 декември 1993 г. Обща декларация за прекратяване на насилието между католици и протестанти в Северна Ирландия, започнало през декември 1968 г. Декларацията съдържа харта за мир и помирение в Ирландия и закрепва принципите на самоопределение и съгласие по отношение на статута на Северна Ирландия.

Амартия Сен (Амартия Кумар Сен), индийски икономист (1933).
Изследва глада в Бангладеш през 1974 г. и други катастрофални събития в Индия, Бангладеш и страните от Сахарска Африка. Автор е на книгата "Нищетата и гладът: есе за възможностите и лишенията" (1981). Носител на Нобелова награда за икономика за 1998 г. за приноса му в икономиката на социалната област, с който е спомогнал да бъдат анализирани икономическите механизми, лежащи в основата на глада и нищетата. 

Герд Мюлер, немски футболист (1945-2021).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия, златен медал от Европейското първенство през 1972 г. в  Белгия и бронзов медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Купа на носителите на купи /КНК/ (1967), три пъти печели Купата на европейските шампиони /КЕШ/ (1974, 1975, 1976) и  Интерконтиненталната купа (1976). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1970 г. Носител на "Златната обувка" за 1970 г. и 1972 г. Герд Мюлер няма нито един червен картон през цялата си кариера като футболист.

Карч Кирали (ист. име Чарлз Фредерик Кирали), американски волейболист и треньор (1960).
Трикратен олимпийски шампион - от Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ, от Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея, и през 1996 г. в Атланта, САЩ (плажен волейбол). Печели и златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Москва, Русия, с националния отбор по волейбол.

Педро Проенса, международен футболен съдия от Португалия (1970).

Уго Ехиогу, английски футболист и треньор (1972-2017).
Известен е с това, че през 1993 г. става първият чернокож играч, носил капитанската лента на националния отбор на Англия (случва се по време на мач на младежите).

Гилермо Франко, мексикански футболист (1976).

Диего Лопес, испански футболист (1981).

Евгений Плюшченко, руски състезател по фигурно пързаляне (1982).
Двукратен олимпийски шампион през 2006 г. в Торино, Италия, и през 2014 г. в Сочи, Русия. От олимпийски игри печели още  два сребърни медала - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2010 г. във Ванкувър Канада. От световни първенства печели три златни (2001, 2003, 2004), един сребърен (1999) и един бронзов медал (1998). От европейски първенства печели седем златни (2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2010, 2012) и три сребърни медала (1998, 1999, 2004).

Това е денят на смъртта на:

Пиер Пол Ру, френски микробиолог (1853-1933).
Ученик и сътрудник на Луи Пастьор. Заедно с руския учен Иля Мечников поставя началото на експерименталното изследване на сифилиса при маймуни (1903-1906).

акад. Александър Ляпунов, руски математик и механик (1857-1918).

Анри Матис, френски художник и скулптор (1869-1954).
Представител на фовизма.

акад. Андрей Протич, български археолог, изкуствовед, литературен критик, публицист и белетрист (1875-1959).
По време на Първата световна война (1914-1918) е военен кореспондент, редактор на в. "Военни известия". Пише в сп. "Съвременно изкуство" (1919) и сп. "Пролом" (1922-1927), както и във в. "Развигор", в. "Камбана" и в. "Литературен глас". Директор на Националния археологически музей (1920-1928). Основните му трудове са в областта на театрознанието, изкуствознанието, историята на архитектурата и др.

Георг Тракъл, австрийски поет (1887-1914).
Автор е на стихосбирките "Стихове" (1913), "Себастиан насън" (1915), "Поезия" (1917), "Есента на самотника" (1920) и др.

Джузепе ди Виторио, италиански политик (1892-1957).
Генерален секретар на Общата италианска конфедерация на труда (1947), председател на Световната федерация на профсъюзите (1949-1957).

Николай Марангозов (ист. име Николай Цанев Нейков), български поет и архитект (1900-1967).
Сътрудничи на в. "К`во да е" (1911-1914; 1916-1922), в. "Литературен критик", в. "Студентска борба" и др., на сп. "Смях и сълзи" (1924), сп. "Стара планина" (1932-1934) и др. Архитект в стопанска организация "Балкантурист" (1946-1947). По негово проекти са построени аерогарата в София, първите хотели в курорта "Дружба" (дн. "Свети Константин и Елена") и др. Главен редактор на сп. "Картинна галерия" (1958-1965). Автор е на сборниците със стихотворения " Ковачница на мира" (1947), "Жива легенда" (1950), "Чехословашка рапсодия" (1952), "Тринадесет есени. Лирична рапсодия" (1954), на поемите "Повест за бялата кооперация" (1947), "Родословие" (1969) и др.

Клод Леви-Строс, френски антрополог, писател и етнограф (1908-2009).
Смятан е за основоположник на структуралистките изследвания в културологията. Автор е на множество литературни и антропологични произведения, сред които  "Печалните тропици" (1955), "Мисленето на дивака" (1963), "Сурово и готвено" (1964) и др. През 2008 г. на негово име във Франция е учредена държавна награда за научни постижения, която се присъжда на учени, работещи във Франция, без значение на тяхната националност.    
     
Ане Бурда, немска издателка (1909-2005).
През 1949 г. Ане Бурда купува малко издателство за модни списания, което превръща в голяма издателска група за специализирани издания. На 1 октомври 1949 г. пуска първото си списание "Фаворит". Само след три месеца то е преименувано на нейната фамилия "Бурда моден". През 1952 г. списанието включва кройки, по които неговите читателки могат сами да си ушият моделите, а през 1965 г. тиражът на списанието надхвърля 1 млн. екземпляра. През 1994 г. Ане Бурда се оттегля от активна работа и ръководството на издателството поема нейният син Хюбърт Бурда.

Маргарита Дупаринова, българска актриса (1921-2005).
Играе в Народния театър "Иван Вазов" (1946-1990). Участва във филмите "Снаха" (1969), "Буна" (1969), "Авантюрите на Виктор" (1975), "Любовниците" (1991-1992) и "Каре" (2002). Член на Управителния  съвет на БЗНС (1960-1990). Депутат от БЗНС в 4-ото и 5-ото  Народно събрание (1962-1971) и от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990). Била е избирана за съветник в Столичния народен съвет, за член на Комитета на българските жени и на Националния комитет за защитата на мира. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, май 1951). Удостоена със званието "Заслужил артист" (22 май 1963), и "Народен артист" (май 1967). Носител на Димитровска награда, на наградата "Аскеер" в категория "Поддържаща женска роля" (24 май 1998). Носител на орден "Народна република България" (август 1971), на орден "Георги Димитров" (юли 1981), на орден "Кирил и Методий" втора степен (декември 1954), на орден "Стара планина" първа степен за заслугите й в българското театрално изкуство и  по повод 80-ата годишнина от рождението й (23 май 2001).

проф. Секул Крумов (Секул Крумов Марков), български скулптор и педагог (1922-2003).
Ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (юни 1968-юли 1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976) и 8-ото Народно събрание (1981-1986). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1972), на орден "Георги Димитров" (1976).

Расул Гамзатов, съветски поет, писател и публицист (1923-2003).
Автор е на поетичните сборници "В планините е моето сърце", "Жерави", "Колелото на живота", "Дагестанска пролет" и др. 

Пол Мориа, френски композитор и диригент (1925-2006).
Той е писал и аранжирал композиции за редица изпълнители, сред които са Шарл Азнавур, Мирей Матийо, Далида и Петула Кларк. През 1958 г. започва музикалната си кариера в Париж отначало като аранжировчик, а впоследствие и като композитор. През 1965 г. създава свой оркестър. Световна слава Пол Мориа печели през 1968 г., когато аранжира композицията на Андре Попа "Любовта е синя". Пиесата в продължение на седем седмици е на първо място в хит парада в САЩ.

Герард Чешлик, полски футболист (1927-2013).

Алберто Спенсер, еквадорски футболист (1937-2006).

Виктор Черномирдин, руски политик (1938-2010).
Председател на правителството на Руската федерация (14 декември 1992 - 23 март 1998). Основател на обществено-политическото движение "Нашият дом Русия" (12 май 1995). Председател на "Нашият дом Русия" (12 май 1995-2000). Посланик на Русия в Украйна (21 май 2001-11 юни 2009). Съветник на президента Дмитрий Медведев (11 юни 2009 -3 ноември 2010) и специален представител на президента по въпросите на икономическото сътрудничество с държавите от Общността на независимите държави (ОНД).

Димитър Коклин, художник-гримьор (1938-2014).
Работи в киното от 1959 г. като филмов художник и специалист по грим и ефекти в над 40 български филма. Работил е в Народния театър "Иван Вазов", Младежкия театър "Николай Бинев", Сатиричния театър "Алеко Константинов", театър "Българска армия", както и с актьорите в телевизионните предавания "Каналето", "Хъшове" и "Шоуто на Слави".  Носител на наградата "Златен чук" за работата си в театър "Българска армия" (2000).
/АЯ, МГ/

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:17 на 27.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация