Идеята че емоциите са врагът на обективността в журналистиката, идеята, че ако почувстваш нещо, то ти не си обективен, е нелепа. Ако наистина искаш да разбереш значението на насилието и на загубата, тогава трябва да чувстваш нещо. Това каза Гавин Рийс от „Дарт център за журналистика и травма“ по време на днешната конференция „Sofia Talks Media: Устойчиви на кризи“.
Той разказа, че преди 20 години е правел проучване за това как се разговаря с хората, преминали през травматично събитие. „Класическата идея беше, че материал за такова събитие няма влияние върху журналиста“, обясни Рийс, който има дългогодишен журналистически опит. По думите му от журналистите се е очаквало да седнат срещу скърбящ човек и да бъдат в ролята на „перфектните диктофони“. Журналистите виждат и чуват ужасяващи неща и някак цялата тази информация трябваше просто да премине през нас като журналисти върху хартията и да не окаже никакво влияние върху нас, каза той.
„Отразяването на травматични събития е свързано с разбирането на това как хората реагират на травма, как се променят в следствие от насилие и какви са последствията от тази история за обществото“, отбеляза Гавин Рийс.
Никога не бива да питаме хората, преживели травматично събитие, как са и как се чувстват, каза Джана Джавакишвили, професор по психология в грузинския университет „Илия“. Това е ретравмиращ въпрос, обясни тя.
Според Джана Джавакишвили журналистите трябва да подпомагат хората, преживели травма, като им помогнат да се справят с миналото, да потърсят справедливост, да помислят за поуки. Репортерите трябва да отбягват предаването на усещане за отмъщение, разделянето на „ние“ срещу „тях“, оправдаването на насилието и др., допълни още тя.
Михаела Вачева – фотожурналистка и документалист на свободна практика от българо-турски, базирана в София и Сан Франциско, разказа, че по време на работата си с маргинализирани групи, се опитва да се съобразява с това колко навътре в травмата си може да навлезе нейният събеседник. Тя даде пример с нейно разследване, свързано с отравяне с фентанил. „Не става въпрос за хора, които имат проблеми, свързани със злоупотреба на вещества. Темата е за деца от семейства от средната класа, които си купуват експериментални лекарства от социалните мрежи. Това са малки деца. Купуват хапче, изпиват го и от първото хапче, което са опитали, умират в дневната си“, разказа тя.
Вачева обясни, че е разговаряла със семейство, чийто 14-годишен син бил загинал по този начин. Неговата сестра и неговата майка ставаха активисти, като се свързваха с други родители и се опитваха да повдигнат въпроса за отговорността на социалните мрежи, посочи тя. Допълни, че разплитането на тази история е започнал с продължителен процес по спечелване на доверието на това семейство. Михаела Вачева каза още, че с особено внимание е било необходимо при разговорите с 13-годишната тогава сестра на загиналото момче, както и неговите приятели.
Журналистите трябва да контролираме емоциите си, но в същото време трябва да сме рефлексивни, че няма неутрална перспектива, каза Диана Иванова, журналистка на свободна практика, авторка и сценаристка на документални филми.
Конференцията бе открита от Мартин Котее - регионален директор на фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в Източна и Югоизточна Европа, Нанси Л. Шилър - президент и главен изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, Мария Черешева - председател на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България). В събитието участваха още Ирене Касели, старша сътрудничка в „Дарт център за журналистика и травма“, журналистката и основателка на „Фондация 2402“ Катерина Сергацковa и др.
/ ГН
/РБ/
news.modal.text
