Дни на Хърватското археологическо наследство ще се проведат в Националния археологически институт с музей от 6 до 8 ноември, съобщават домакините от НАИМ-БАН.
Организатори на събитието са посолството на Република Хърватия в Република България, Археологическият музей в Загреб и НАИМ-БАН.
Инициативата предвижда лекции на водещи хърватски музейни специалисти и археолози в рамките на академичен семинар и постерната изложба „Хърватско археологическо наследство“ в Археологическия музей.
В лекционната програма, която ще бъде преведена и на английски език в заседателната зала на Археологическия музей, ще вземат участие д-р Марко Диздар и д-р Томислав Билич (6 ноември), Тино Лелекович и Санин Михелич (7 ноември).
На 6 ноември д-р Марко Диздар ще изнесе лекцията „Ранножелезни идентичности в Дунавския регион на Хърватия и тяхното ситуиране в мрежа от контакти“.
„Ранната желязна епоха в Дунавския регион е време на интензивни контакти с близки и далечни области, които на този етап от проучванията са най-силно разпознаваеми в частите на облеклото и накитите, обвързани с женския костюм, както и с елементите на конската амуниция. Гробните находки свидетелстват за полови и възрастови специфики при подбора на предметите. Същевременно материалните свидетелства указват изменения в направлението на контактите, дължащо се на разположението на Хърватския дунавски район на юг от Карпатите, на границата с няколко големи културни области“, разказват организаторите на събитието.
Д-р Томислав Билич ще изнесе лекция на тема „Между археологията, историята, традицията и промяната: текущи нумизматични изследвания в Хърватия“.
„Явяваща се отражение на основните направления в нумизматичните проучвания, хърватската нумизматика изглежда е достигнала до кръстопът между традиционния, академичен подход и поредния опит за диалог с археологията и антропологията. Лекцията включва две практически изследвания. Първото от тях представя най-новите резултати от анализа на монети от късножелязната епоха открити в Панония и включва приложението на разработени модели за конкретни обстоятелства, чието приложение на практика надгражда познанията на регионално ниво. Второто изследване илюстрира антропологичния подход при хърватското монетно наследство и показва как той способства за измененията в установена парадигма, позовавайки се основно на исторически извори, а не на предубедени мнения“, казват от НАИМ-БАН.
На 7 ноември Тино Лелекович ще говори по темата „Отвъд границата. Нови открития и прозрения за римския живот по хърватския Дунавски лимес“. От екипа на НАИМ-БАН разказват, че лекцията поставя акцент върху нови открития за всекидневния римски живот в Дунавския регион на Хърватия. „На първо място тя представя най-новите археологически открития от обектите по Дунавския лимес, които променят съществено по-ранните разбирания за римската граница в разглеждания ареал. Находките проправят нови пътища за по-нататъшно проучване на римското присъствие. Приложението на недеструктивни методи, каквито например са LiDAR и геофизичните проучвания, разкриват нови измерения пред досегашните схващания. Те показват, че римската граница не се е състояла единствено от изолирани военни пунктове, а е представлявала пейзаж, в който военните селища са бележели динамично развитие“, посочват те.
Санин Михелич ще говори за хърватското археологическо наследство. „Семинарът е организиран в контекста на предстоящата постерна изложба, която може да бъде видяна в централната зала на музея от 8 октомври до 26 януари 2025 г. Куратор е Санин Михелич – директор на Археологическия музей в Загреб в периода 2016 – 2023 г. Изложбата е създадена в сътрудничество с хърватското Министерство на външните и европейските работи и се състои от тридесет широкоформатни постера, повеждащи зрителите на пътешествие през най-забележителните археологически обекти и паметници на Хърватия и проследяващи развитието на страната от праисторията до ново време“, разказват организаторите на събитието.
Д-р Марко Диздар е роден във Винковци, Източна Хърватия, през 1971 година. Завършва археология в Загреб, след което работи в Градския музей на Винковци. В краят на 2000 година започва работа в Хърватския археологически институт, а от 2013 година е негов директор. Участник в многобройни теренни проучвания, ръководител на редица научни проекти. Научното му търсене поставя акцент върху различни ранно-железни общности, обитавали земите между Адриатическото крайбрежие и Дунавския регион.
Д-р Томислав Билич e ръководител на нумизматичния отдел и директор на Археологически музей-Загреб. Завършва факултета по хуманитарни и социални науки в Загребския университет, с магистратура по история и докторантура по археология. Автор е на няколко книги и множество статии публикувани в международни издания. Понастоящем интересите му са насочени към монетосеченето през късната желязна епоха, гръцката и римската нумизматика (особено римско републиканско монетосечене) и монетната циркулация в Южна Панония, но също така класическата митология, география и астрономия. Последната му книга е озаглавена „Монети от късната желязна епоха в Археологически музей – Загреб. Изследване върху „келтското“ монетосечене от Южна Панония (2024).
Тино Лелекович е роден в Любляна през 1977 г., е хърватски археолог и специалист по римска археология. Завършва следването си във Факултета по хуманитарни и социални науки в Загреб. Защитава докторска дисертация, обвързана с некрополите на Сиския и Мурса, през 2011 г. Понастоящем е старши научен сътрудник в Института за исторически изследвания към хърватската академия на науките и изкуствата. Участник в многобройни проекти, включително за Дунавския лимес и Мурса. Международният му опит включва специализации в Австрия, Италия и Унгария. Лелекович е автор на книги и изследвания посветени на римската керамика, хранителните навици на населението по Дунавския лимес, погребалните обреди, извънградската среда и римската урбанизация. Трудовете му са приносни по отношение на възстановяването на живот през римската епоха в района на Южна Панония.
Санин Михелич е археолог и професионалист в областта на културното наследство с двадесет и пет години опит. Понастоящем е директор на Музея на изкуствата и занаятите в Загреб. Бивш директор на Археологическия музей в Загреб (2016-2023) и президент на Асоциацията „Дунавски път от Желязната епоха“ (2021-2024). Автор на множество изложби, сред които „Пътеката на неандерталеца“, „Археология и туризъм в Хърватия“ и „Търговия и обмен в праисторията“. Редовен лектор на конференции по археология, културно наследство и туризъм; автор на десетки научни и професионални трудове; ръководител на проекти; главен организатор на „Значение и устойчивост“, конференция за археологически туризъм; организатор на Фестивала на европейската археология; Оценител на ИКОМОС за обекти от световното наследство на ЮНЕСКО. Член на управителни съвети на няколко културни институции и член на редица национални и международни археологически и културни организации и асоциации.
/ВСР
/ТС/
news.modal.text
