site.btaБанките у нас отчитат ръст на печалбата от 7,7 процента до 1,8 млрд. лева през първото шестмесечие на годината спрямо същия период на 2023 г., по данни на БНБ

Банковата система в България отчита печалба в размер на 1,8 млрд. лв. към 30 юни, което е със 130 млн. лв. (7,7 процента) повече спрямо тази за първото шестмесечие на 2023 г. Това се посочва в тримесечното издание "Банките в България", което се подготвя от управление "Банков надзор" на БНБ и публикувано на интернет страницата на централната банка.

Възвръщаемостта на активите на банковия сектор възлезе на 2,03 процента към края на юни, а възвръщаемостта на собствения капитал беше 17,17 процента (при 2,09 процента и 18,36 процента към 30 юни 2023 г.).

Общият размер на брутните кредити и аванси в края на юни беше 114,2 млрд. лв. и спрямо края на март нарасна със 111 млн. лв. (0,1 процента). През периода вземанията от кредитни институции отбелязаха спад с 3,9 млрд. лв. или 28 процента, до 10,1 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл (влизат секторите "Нефинансови предприятия", "Домакинства", "Други финансови предприятия" и "Държавно управление") на банковата система през тримесечието се увеличи с 4 млрд. лв. (4 процента) до 104,1 млрд. лв. Кредитите за домакинства отбелязаха нарастване с 2,3 млрд. лв. (5,5 процента), а кредитите за нефинансови предприятия - с 1,4 млрд. лв. (2,8 процента). Увеличение беше отчетено също при кредитите за други финансови предприятия - с 306 млн. лв. (3,6 процента) и за сектор "Държавно управление" - с 66 млн. лв. (7,8 процента).

През периода април-юни депозитите в банковата система се увеличиха с 2,2 млрд. лв. (1,5 процента) до 152,3 млрд. лв. Нараснаха депозитите на домакинствата (с 2,2 млрд. лв., 2,6 процента), на нефинансовите предприятия (с 1,2 млрд. лв., 2,7 процента), както и на сектор "Държавно управление" (с 15 млн. лв., 0,3 процента). Намаление имаше при депозитите на кредитни институции (с 599 млн. лв., 5,1 процента) и на други финансови предприятия (с 613 млн. лв., 14,6 процента).

Собственият капитал в баланса на банковата система към 30 юни достигна 21,1 млрд. лв. и спрямо края на март параства с 457 млн. лв. (2,2 процента). Основен принос за това имаше увеличението на текущата печалба, както и по-високият размер на другите резерви и на натрупания друг всеобхватен доход. През периода беше отчетено намаление на неразпределената печалба в банковата система, се отбелязва в анализа.

Отчита се също, че през второто тримесечие на годината банковият сектор у нас осъществява дейността си при относително благоприятни макроикономически условия, независимо от рисковете във външната среда. Динамиката на икономическата активност продължава да се характеризира с основен принос на частното потребление, сред факторите за което е увеличението на трудовите възнаграждения с темпове, превишаващи растежа на потребителските цени, посочват от БНБ.

Обемът на необслужваните кредити следва наблюдаваната през предходните години тенденция на намаление, съчетана с високи нива на покритие с обезценки. Капиталовата позиция на кредитните институции е солидна, като през второто тримесечие на годината общият собствен капитал нарасна с 1 млрд. лв. (5,4 процента) до 19,9 млрд. лв.

В анализа се посочва още, че кредитната активност се запазва висока, особено в сегмента на кредитите за домакинства и се обяснява, че фактори за оживената кредитна активност от страна на предлагането са нарастването на депозитната база и високата ликвидност в банковата система, както и конкуренцията сред кредитните институции, докато върху търсенето на кредити влияние оказват нарастващите доходи и запазващите се нива на лихвените проценти.

В изданието се припомня за определения с решение на УС на БНБ от 20 май т.г. набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти, който банките трябва да прилагат при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти, както и въведените с решение на УС на БНБ от 11 септември т.г. три нови изисквания към тези кредитни стандарти, които влязоха в сила от 1 октомври.

Наличието на силна капиталова позиция е от съществено значение за устойчивостта на банковия сектор и смекчаването на ефектите от потенциална реализация на циклични и структурни рискове. Приетите изисквания по отношение на кредитните стандарти нямат възпиращ кредитната дейност характер, а са насочени към поддържане на здравословни кредитни стандарти чрез лимитиране на по-крайните интервали на показателите за обезпеченост, задлъжнялост и срок при вземане на кредитните решения. С това те допълват и подкрепят прилаганата от БНБ политика на изграждане на капиталови буфери с оглед поддържането на стабилността на банковата система, се отбелязва в анализа.

Ликвидната позиция на банковия сектор се запазва солидна. Депозитната маса нараства устойчиво, а нивата на съотношението на ликвидно покритие и на съотношението на нетно стабилно финансиране са значително над регулаторните изисквания, посочват от БНБ. От Централната банка обаче добавят, че независимо от това кредитните институции следва да вземат предвид високата степен на несигурност и вероятността от изменения в обема и структурата на депозитите, които могат да настъпят при потенциални неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата.