site.btaОБНОВЕНА Най-добрият начин да се преборим с конфликтите, е повишаването на собствената ни култура, каза министър Найден Тодоров

''Темата за културната дипломация е изключително важна в днешното време. Живеем във време, в което дипломацията очевидно изпитва тежки затруднения. Това се вижда от конфликтите навсякъде в момента около нас. Ако се замислим обаче, тези конфликти започват вътре в нас. А най-добрият начин да се преборим с тях, е повишаването на собствената ни култура. С повече култура гарантираме по-малко конфликти.''

Това каза служебният министър на културата Найден Тодоров, който се включи в официалното откриване на международната конференция на тема "Културната дипломация и Балканите - постижения и предизвикателства в съвременната епоха". Събитието се провежда в панорамната зала на ''Квадрат 500''.

Конференцията събира участници от четири континента, повечето от които са за първи път в България. Сред тях са представители на международни организации, на академичния сектор, на културния сектор и на частни инициативи.

Организатори на форума са Институтът по балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (БАН) с подкрепата на Министерство на културата и в институционално партньорство с Държавния културен институт към министъра на външните работи на Република България и Националната галерия.

БТА е медиен партньор на събитието.

Според министър Тодоров дипломация и култура са неразривно свързани. В приветственото си слово той спомена и мотото на Европейския съюз, което често бива забравяно, а именно  - ''eдинни в разнообразието''.

“Културата е да приемем различните, да можем да работим, да живеем и да вървим напред заедно с тях. Kогато можем това, тогава дипломацията ще бъде винаги успешна“, oтбеляза министър Тодоров.

Според него без култура дипломацията винаги ще има проблем, а без дипломация човешката цивилизация няма да оцелее.

“Без значение колко е добър всеки един от нас, напред можем да продължим само заедно”, каза Найден Тодоров.

“Всеки един от нас обикновено си представя мястото, на което се намира, за центъра на света. Това донякъде е нормално, но в същото време, поради концепцията за кълбото, всички са равно отдалечени от центъра. Действително, държавните граници са в известен смисъл изкуствени, тъй като изкуството и културата не боравят с тях. Те са единствените пространства, където ние можем да взаимодействаме, да водим диалог, дори да не сме съгласни.“ Това каза д-р Александра Миланова – научен координатор на Института за балканистика с Център по тракология към БАН.

Заместник-министърът на външните работи Невяна Митева приветства провеждането на конференцията от името на служебния министър на външните работи Иван Кондов.

“Темата на конференцията не би могла да бъде по-актуална, особено на фона на влошения международен климат, на който сме свидетели, и на въоръжените конфликти и човешки жертви, които са тъжната реалност, недалеч от нашите граници“, каза тя.

По думите й в сложния и все по-фрагментиран свят, в който живеем, културният обмен, човешкото общуване и контакти могат да са ключ към мир, толерантност и разбирателство.

“Културното многообразие и общуване в европейски и глобален план укрепват многостранното сътрудничество за утвърждаване на общочовешките ценности и блага в противовес на конкуренцията и съперничеството, заплахите от дезинформация, фалшивата пропаганда, зловредните хибридни действия, икономическото неравенство и климатичните промени”,  акцентира Невяна Митева.

Тя посочи, че културната дипломация е сред най-ефективните, но и недостатъчно използвани инструменти на външната политика в международните отношения. Ролята й е ключова в прилагането на практика на духа и ценностите на европейското културно наследство и образованието, които са основни признаци и ценности на многообразието. Според нея именно тези ценности са особено важни за региона на Югоизточна Европа и Балканите, доколкото културата и образованието са обединяващи, а не разделящи фактори за гражданите и техните народи.

“По отношение на подобряване на координацията като институции на национално ниво, в областта на българската културна дипломация, значение има и подписаното през декември 2023 г. Споразумение за сътрудничество между Министерство на външните работи и Министерство на културата, чиято основна цел е да бъдат обединени усилия за по-ефективна културна политика и присъствие на България зад граница”, отбеляза Невяна Митева.

“Националната галерия притежава голяма колекция на изкуство, не само от България, но и от другите страни. Всяко колекциониране и всяко събиране, за разлика от другите дейности, е резултат от дипломация и преговори. Няма музей, който да е изграден без уменията на дипломацията, възможностите на преговарящите и базисната представа за това, че светът е много по-голям, отколкото е една локация, на която се намираме”, отбеляза директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова.

Тя акцентира, че музейната среда, особено днес, е територията, на която се срещат различните култури, които могат да са много древни, но могат да са и съвсем съвременни и актуални.

“Прекрасно би било да се сещаме, че това, което ние правим днес, влиза в историята, и в бъдещето ще го разглеждаме по един много особен и критичен начин“, каза Ярослава Бубнова. Тя изрази увереността си, че културната дипломация е онова нещо, което ще помогне на човешкото общество и ще даде възможност на хората да се разбират един друг в рамките на  едни много по-големи мащаби.

 “Заедно само можем да постигаме успешни проекти и да показваме, че вървим в една посока”, каза Снежана Йовева – Димитрова, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи на Република България. Тя бе модератор на първия панел на конференцията. Участниците в него, ръководители на международни организации, на които и България е член, обясниха как културната дипломация и културата е част от техния дневен ред.

Андрю Манинг – директор на Европейската мрежа на националните културни институти (EUNIC), разказа за изграждането на доверие и международно разбирателство чрез културата. В своята презентация той представи работата на Европейската мрежа на националните културни институти.

От информацията, която представи, стана ясно, че мрежата се състои от правителствени и неправителствени организации, които работят независимо. Основната им мисия е да изградят вяра и разбиране на международно ниво чрез културата и да накарат политическите фигури да включват културата при вземането на своите политически решения и при международните отношения. Заедно със своите партньори EUNIC създава европейско културно сътрудничество в повече от 100 страни по света с мрежа от 132 клъстера. На 10 юни 2021 г. Държавният културен институт към министъра на външните работи на България е приет за пълноправен член на европейската мрежа на културните институти EUNIC.

Проф. Мариам Маджид Ал Саад, генерален секретар на Глобалната мрежа за публична дипломация (GPDNet), представи перспективите и постиженията на GPDNet в областта на публичната дипломация.

Тя обясни, че мрежата се състои от 29 държави. Основана е на днешния ден – 23 октомври, през 2014 година. Нейните членове са нестопански национални институции, промотиращи културна и публична дипломация на своите държави. Държавният културен институт при Министъра на външните работи на България е член от 2021 г.

Събитието продължи с втория панел, чиито модератор бе Тони Николов, главен редактор на ''Портал Култура'' и списание ''Култура''.