Как да се предпазим от измами при покупки в социалните мрежи? Кои са основните рискове при онлайн пазаруването и как да проверим дали търговецът не е фиктивен, БТА попита председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова. КЗП организира тридневна дискусия за рисковете при онлайн пазаруването и безопасността на стоките в Университета за национално и световно стопанство.
Най-големите опасности са потребителят да загуби парите си, да получи некачествена стока, а не тази, за която е платил и да не може по никакъв начин да се свърже с търговеца, посочи Филипова.
Тя съветва потребителите да не вярват на суперлативи в социалните мрежи и винаги да търсят контакти с търговеца, за да проверят неговата надеждност. Освен това Филипова призова хората да бъдат изключително внимателни, когато са поканени на някои ВИП мероприятия в лоби на хотел, където им се предлагат различни продукти, които ги обвързват веднага със стоков кредит.
Следва пълният текст на интервюто:
Кои са най-големите опасности при пазаруването онлайн? От какво трябва да се защитим и как да го направим?
- Най-големите опасности са потребителят да загуби парите си, да получи некачествена стока, а не тази, за която е платил и да не може по никакъв начин да се свърже с търговеца. В онлайн пространството, за да можем да се защитим, трябва първо да знаем с кого комуникираме от другата страна, трябва да знаем кой е търговецът във всеки сайт, онлайн платформа или социална мрежа. Нужно е да проверим данните за търговеца и в Търговския регистър и дали те съвпадат, и начините за комуникация - адрес, телефон. Да се свържем дори и по телефона със съответния търговец, за да установим по категоричен начин, че той има добросъвестното намерение да изпълни задълженията си и да ни предостави продукта с характеристиките, които е описал на съответната онлайн платформа. Това е поводът за събитието, което организираме тук - да дадем повече гласност за опасностите, които крие онлайн пространството, защото са много жалбите и сигналите, които постъпват в КЗП от пострадали потребители. Предлагат се големи намаления, а идват стоки, които изобщо не отговорят на характеристиките. След това не може или е почти невъзможно да бъде открит търговецът и сме принудени да се обърнем към органите на МВР за съдействие, за да го търсим, но това по никакъв начин не води до възвръщане на загубите, които потребителят е претърпял и заради това се обръщам с апел към хората да бъдат внимателни, когато пазаруват в интернет пространството.
По-опасно ли е да се пазарува в социалните мрежи, отколкото в онлайн сайтове?
- За тях важи същото правило да се провери търговецът, но отварянето и затварянето на една страница във "Фейсбук" (Facebook) е изключително лесно и не изисква кой знае колко голяма техническа грамотност. Заради това там често липсва информация за произхода на продуктите. Рекламират се продукти със суперлативи и обикновено примамват с цената, след което при продажба на някакво количество сред потребителите страницата се затваря и продавачът изчезва и ние не можем да го открием. Този тип продавачи общуват пред периода на поръчката през "Вайбър" (Vyber) с потребителя и след това и акаунтът на този "Вайбър" бива закрит. Трябва да сме изключително внимателни във "Фейсбук", "Вайбър" и "Инстаграм" (Instagram).
Постъпват ли жалби от потребители, които са били ощетени или недоволни от т.нар. китайски платформи?
- Не сме получавали сигнали от клиенти за тях. В момента този тип платформи се обсъждат на ниво Европейска комисия, когато има първи решения от страна на Комисията, ние ще се съобразим с тях като страна от Европейския съюз.
За какво най-често се оплакват потребителите в КЗП?
- Жалбите са различни. Често са сигнали за този тип търговия от разстояние. Искам да бъдат изключително внимателни и когато са поканени на някои ВИП мероприятия в лоби на хотел, където им се предлагат различни продукти, които ги обвързват веднага със стоков кредит. Невинаги хората са запознати с всички параметри на стоковия кредит. Едва след като се върнат вкъщи те или техни близки евентуално четат по-подробно документите и след това идват при нас за съдействие и помощ. Потребителите да не се подлъгват по афиширане на оставащи последни бройки и че продуктите са уникални, защото всеки един висококачествен продукт се предлага и в България, и в рамките на целия Европейски съюз. Голяма част от жалбите касаят и много други сектори - бързите кредити, мобилните оператори, за които имам издадени заповеди. Това са към момента основните приоритети. КЗП осъществява и превантивна дейност, за която казах още в началото.
Пред БТА дадох първото си интервю и тогава казах, че моята задача е превенцията и заради това още след края на летните отпуски в голямата част на страната на пазарите за плодове и зеленчуци има екипи не само на КЗП, но и на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и органите на МВР, за да можем да видим не само дали правилно и по ясен начин е изписана цената, а и има ли осъществен законов контрол върху теглилките и заблудени потребители. Целта ми е заедно, в един екип, различни държавни органи да дадем пълна картина за резултатите от тези проверки и ще информираме допълнително щом приключат.
Докъде стигна влизането в сила на Вашата заповед, с която забранихте на мобилните оператори да начисляват други неустойки освен три стандартни месечни вноски при прекратяване на договор?
- В момента частта за незабавно влизане в сила на заповедта се обжалва от трите мобилни оператора. Производството се разглежда пред Върховния административен съд и очакваме произнасяне.
/ВЙ/
news.modal.text