site.btaНосителите на Нобеловa награда за литература все още разделят читателите

Носителите на Нобеловa награда за литература все още разделят читателите
Носителите на Нобеловa награда за литература все още разделят читателите
Илюстрация: Пиксабей

„Новината за новия носител на Нобелова награда по литература бележи тенденция за разделяне на читателите на два лагера“, пише „Ню Йоркър“ по повод най-прочутотo литературно отличие в света. „Една част никога не са чували за съществуването на автора. Има, разбира се, и по-познати имена – като Казуо Ишигуро и Боб Дилън. Но това са изключения. В повечето случаи поглеждаме нагоре, щом настъпи октомври (...) и даваме обет да намерим книга от автора, и да я прочетем.“ 

Опитите на Нобеловия комитет за разчупване на стереотипите невинаги срещат разбиране. Редуването на мъже и жени, континентална и национална принадлежност на лауреатите често се възприема като политически акт, вместо като разширяване на литературния свят на съвременния човек. 

Първата жена, носителка на Нобелова награда за литература – Селма Лагерльоф, печели отличието през 1914 г. Следващата жена – италианката Грация Деледа, ще получи наградата чак през 1926 г. Литературното отличие ще бъде връчено на латиноамериканската поетеса Габриела Мистрал почти двайсет години по-късно, през 1945 г. Доколко познати са тези авторки на съвременния заинтересован читател, който може да си позволи да гласува с „Не“ на въпроса „Чели ли сте нещо от...“ на сайта на Нобеловите награди? 

Мистрал получава наградата девет години преди Хемингуей, чийто прочут роман „За кого бие камбаната“ излиза през 1940 г. Продажбите и известността не гарантират литературен приз. 

Един от най-богатите писатели на своето време, изиграл ключова роля в развитието на американската литература през първата половина на 20-и век – Джек Лондон, не само не стига до престижна награда, а и е обвиняван в плагиатство.  Първият отличен от Нобеловия комитет писател от САЩ става Синклер Луис – през 1930 г. 

Луис обаче не е безспорен избор в собствената си родина. Известен като критик на американския начин на живот и на ценностите на средната класа, той и романът му „Главна улица“ се разминават с престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. Печели я Едит Уортън - авторка, описваща живота на висшето общество през т.нар. Позлатена епоха, за романа си „Невинни години“. „Невинни години“, елегантна история за семейна изневяра през 70-те години на 19-и век, е толкова влиятелно и акламирано четиво на своето време, че води до шумни „номинации“ за Нобелова награда и е екранизиран три пъти (последният път е през 1993 г. с участието на Даниъл Дей Луис, Уинона Райдър и Мишел Пфайфър под режисурата на Мартин Скорсезе). Днес изданията на „Невинни години“ може да бъдат срещнати дори в категорията „Любовни романи“. Друг „роман на нравите", излязъл в същата година като книгите на Луис и Уортън - "Отсам Рая" на Франсис Скот Фицджералд, прави автора си известен за една нощ, но не носи никакво отличие. Няколко години по-късно „Великият Гетсби" дори не успява да се продаде според очакванията. 

 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:53 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация