В Италия има 8 милиона жители, които са изложени на риск от наводнения и свлачища. Това означава почти всеки десети жител на Апенините. В същите рискови райони работят и над 600 000 фирми. Тези данни се съдържат в доклад за хидрогеоложките рискове в Италия, разработен от Конфедерацията на италианските занаятчии и малки и средни предприемачи (Конфартиджанато). "Ние сме една страна в риск. На опасност е изложен животът на хората, икономическата активност, нашето културно наследство", предупреди председателят на Конфартиджанато Марко Гранели, цитиран от Скай Ти Джи 24 и АНСА.
В доклада се посочва още, че 44 процента от италианците се страхуват от екстремни метеорологични събития, причинени от климатичните промени. Тези страхове са основателни, защото през 2023 г. в страната са били регистрирани 378 климатични събития със сериозно въздействие. Това е увеличение с 22 процента спрямо подобни събития, регистрирани през предходната година, отбелязва Скай Ти Джи 24.
Конкретно в доклада се казва, че италианците, живеещи в райони, в които има риск от свлачища, са 5 707 465. В същите райони има 405 240 компании. Там има 1 867 094 сгради и 38 153 културни обекти. В документа се отчита, че в районите с риск от свлачища населението се е увеличило с 1,7 процента, броят на сградите се е увеличил с 2,7 процента, броят на компаниите е нараснал с 1,8 процента, а бройката на културните обекти е нараснала със 7 процента спрямо 2018 г.
Що се касае до зоните с повишен риск от наводнения там живеят по-конкретно 2 431 847 души, работят 225 874 компании, има 623 192 сгради и 16 025 културни обекти, се посочва в доклада.
Районите, които са в по-голям риск от ефекта на лошото време в Италия, са Емилия-Романя, Тоскана, Кампания, Венето, Ломбардия и Лигурия, се казва още в документа на италианската конфедерация.
В Италия се редуват дълги периоди на суша с поройни дъждове, се констатира още в документа.
Ситуацията със справянето с природните бедствия отразява и погрешни политики. Ресурсите на разположение се използват, след като природното бедствие връхлети даден район, а не за превенция, констатират авторите на доклада и призовават да се използват за превенция средствата, отпускани по Националния план за устойчивост и развитие.
Констатациите в доклада, който ще бъде официално представен по време на италианската седмица за енергетика и устойчивост, от 21 до 27 октомври, са особено актуални в контекста на последните няколко дни. През уикенда за пореден път порои се изляха в областта Емилия-Романя. Наводнен беше град Болоня, проектиран така, че с неговите аркади покрай улиците, да изглежда напълно неподатлив на дъжда. Властите на Болоня говорят за "лавина от вода". Там от следобеда в събота до неделя са се излели 175 милиметра дъжд. 13 общини в Емилия-Романя бяха засегнати, сред които и тези на Реджо Емилия, Равена и Модена. 3000 души са били евакуирани. Млад мъж загина.
Емилия-Романя беше засегната от сериозни наводнения и в средата на септември. Тогава експерти припомниха, че става дума за трето наводнение в рамките на 16 месеца. През май 2023 г. катастрофални наводнения в същата област отнеха живота на 17 души, съсипаха селскостопанския отрасъл, жилищата и предприятия. Щетите тогава бяха оценени на милиарди евро. Хората все още не са се възстановили от тази трагедия.
След като опустошителната буря "Борис" премина през няколко страни от централна Европа и причини смърт и щети там, тя се обърна и насочи към Италия през септември. А в началото на октомври в интервал от един ден бури и проливни дъждове засегнаха на два пъти Северна Италия, като във втория случай ставаше дума за преминаване на "опашката" на урагана "Кърк", донесъл проливни дъждове и в Португалия, Испания и Франция.
Редуването на суша и горещини с мощни бури, за което се говори в доклада на Конфедерацията на занаятчиите и малките и средни предприемачи, беше онагледено това лято в италианската столица Рим. След близо три месеца на горещини, при които живакът в термометрите достигна 37-38 градуса, първата буря, която се изви в италианската столица в края на август, беше нещо като мини потоп за римляни.
Сега поредното бедствие, застигнало Болоня и Емилия-Романя, съвпадна с бедствия, регистрирани буквално в четирите краища на страната. Миналия петък беше съобщено за наводнения в областите Лигурия и Тоскана. В първата от тези две области най-тежка беше ситуацията в провинциите Генуа и Ла Специя. В Тоскана най-тежко пострадаха провинциите Ливорно, Сиена, Прато и Пиза.
В събота бури, съпътствани с проливни дъждове, преминаха през Сицилия и град Катания там се превърна в местната версия на Града на каналите заради наводнените си улици. Северно от Сицилия на еолиийския вулканичен остров Стромболи селището Джиностра беше залято от черен поток от вулканична кал, размесена с вода и жителите поискаха намеса на гражданска защита.
Италианските медии всеки път при всяко едно бедствие показват почти идентични картини на бурни тъмни потоци, изливащи се по улиците на живописни градовете и хванали като в капан местните жители. Очевидци всеки път говорят за бедствие, което не са виждали и винаги има обичайните критики към управляващите, които не взимали необходимите мерки за превенция.
Докладът на италианската Конфедерация на занаятчиите и малките и средни предприемачи, появяващ се в момент на поредното бедствие в Италия, също призовава за превантивни действия с използване по подходящ начин на средства, които страната получава по европейския постпандемичен план за възстановяване на икономиката.
Пример в тази насока би могла да бъде системата, използвана за предпазване на Венеция от наводнения, причинени от приливната вълна или така наречената "висока вода". Този феномен се дължи на редица фактори, сред които фазите на Луната, проливните дъждове и южния вятър сироко. В допълнение смъкването на земната основа и покачването на морското равнище усложняват ситуацията, отбелязва италианското издание "Пост".
Измерванията, извършени от инструменти, инсталирани на платформа, разположена на около 12 километра от брега на Венеция, позволяват да се наблюдава покачването на морето. През последния век то се е повишило с повече от 30 сантиметра, 6 от които само между 2011 и 2021 г. Към покачването на морското равнище трябва да се добави и явлението свличане на земни маси, т.е. потъване на земята, което в случая на Венеция се дължи главно на източването на подпочвените води, което в миналото е било извършвано много интензивно в индустриалната зона Маргера. Това явление е довело до потъване на земята във Венеция с 12 см между 1950 и 1970 г., пише изданието "Пост".
За справяне с наводненията от няколко години около Венеция се издигат според ситуацията мобилни диги. Те са разположени на четири места около Венеция - три са северно и южно от остров Лидо и при селището Маламоко на острова, а една при остров Киоджа. Цялата система, в която основата е циментова, а дигите са метални, се нарича "Електромеханичен експериментален модул". Съкращението от италианското име на системата е МОЗЕ. Което съвпада и с италианското име на библейския персонаж Мойсей и навежда на аналогии с неговата връзка с водата.
Техническият и административен комитет, който управлява МОЗЕ, реши тази година дигите да се вдигат при прилив от 110 сантиметра. Миналата година лимитът беше 120 сантиметра. А преди това лимитът беше 130 сантиметра. Намаляване на лимита, означава и по-често вдигане на дигите, отбелязва "Пост". Така например в интервала 1 - 19 октомври тази година дигите бяха вдигнати общо осем пъти, допълва "Венеция тудей".
Съоръжението МОЗЕ струва над 5,5 милиарда евро. Работите по него започнаха през 2003 г., но то беше завършено едва през 2020 г. заради редица забавяния, включително и корупционен скандал.
Засега съоръжението е източник на надежда за жителите на Венеция. То например предотвратява наводняването на централния площад "Сан Марко" във важни моменти, като церемонията по дипломиране на студентите от венецианския университет "Ка Фоскари", състояла се на 9 октомври. Тогава благодарение на МОЗЕ площадът беше "залят" не от вода, а от над 1000 студенти и техни близки, дошли за дипломирането, състояло се там. Два дни преди това, на 7 октомври, водата беше заляла едната половина на площада и управата на града взе решение на вдигне бариерите, защото в навечерието на дипломирането, на 8 октомври, се очакваше еднодневна буря. Тогава това решение спаси дипломантите от изживяването да "ходят по вода" в деня на церемонията.
Според изследване на специалисти от същия този университет "Ка Фоскари" обаче с това темпо на покачване на морското равнище и потъването на Венеция до края на века ще се наложи МОЗЕ да бъде задействан през повече от половината от годината, което би амортизирало дигите някъде около 2060-2070 г. и би увеличило цената на поддръжката им, посочва "Пост".
/ГГ/
news.modal.text
