site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 октомври в историята

20 октомври 2024 г., неделя, 42-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчк Артемий Антиохийски.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с остеопорозата. Отбелязва се от 1996 г. по инициатива на Британското национално дружество за борба с остеопорозата с подкрепата на Европейската комисия. От 1997 г. денят се организира от Международната фондация за борба с остеопорозата. Целта на деня е да се повиши осведомеността на международната общност за профилактиката, диагностиката и лечението на остеопорозата. Кампанията за деня през 2024 г. ще преминe под надслова: "Кажете не на чупливите кости"

Международният ден на авиодиспечерите. Отбелязва се от 1961 г. Годишнина от създаването (1961) в Амстердам, Нидерландия, на Международната федерация на асоциациите на авиодиспечерите.

Международният ден на главните готвачи. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Световната асоциация на главните готвачи, за да се популяризира професията на готвача. темата на деня през 2024 г. е: "Да отглеждаме страхотни готвачи", като акцентът е поставен върху обучението на децата за въздействието на производството и консумацията на храни върху околната среда, което е от съществено значение за осигуряването на здравословен живот на бъдещите поколения. На този ден се организират благотворителни акции, кулинарни фестивали и състезания.

На този ден в България:

1885 - Българският червен кръст с писмо от 20 октомври 1885 г. е признат от Международния комитет на Червения кръст. Националната организация на БЧК е създадена на 20 септември 1885 г. с председател митрополит Климент. Тя е утвърдена с официален указ на първия български княз - Александър I Батенберг, който взема Българския червен кръст под свое покровителство.

1915 - В Божурище е открито първото аеропланно училище в България. Откриването му става непосредствено след включването на България на 14 октомври 1915 г. в Първата световна война (1914-1918). За негов временен началник е назначен кап. Продан Таракчиев, а от 22 ноември 1915 г. - кап. Симеон Петров. Доставени са шест от поръчаните 12 разузнавателни самолета ЛВГ.С-II. Първата учебна група е от 7 пилоти и 9 наблюдатели, обучавани от немския летец Франке. С идването на края на войната и подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. България е лишена от правото да притежава собствена бойна авиация. Кап. Симеон Петров успява да спаси летище Божурище от разрушаване и то остава да съществува като гражданско летище.

1935 - В София тържествено е положен основният камък на сградата на Българската народна банка. В основите на сградата е поставено специално послание, което завършва с думите: "Нека Всевишният Бог закриля тая сграда, за да служи на вечни времена за огнище на стопанско и икономическо преуспяване на България". Основният камък е осветен от Софийския митрополит Стефан. Сградата е строена между 1935 г. и 1939 г. по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов със сътрудничеството на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Крум Илчев. Тя е паметник на културата и една от архитектурните забележителности на София.

1951 - Във Федерална република Германия е сформирана Българска доброволческа рота 4093. Сред инициаторите за създаване й е Г. М. Димитров, деец на Българския земеделски народен съюз в изгнание. Със заповед 53 на началника на Главната квартира на Американските въоръжени сили в Европа, ротата е включена в структурите на Северноатлантическия пакт (НАТО) с постоянно местоположение в гарнизона на 7-а американска армия до град Гермерсхайм, Германия. Ротата е организирана по образец на американската пехотна рота в състав 200 войници - български доброволци, в четири взвода. Командири на ротата последователно са лейт. Стефан Бойдев, кап. Борислав Байчев и кап. Димитър Кръстев. След пребиваване в гарнизоните Цайлсхайм, Ешборн и Брюхмюлбах-Мизау, през октомври 1953 г. ротата е преместена в Гермерсхайм. Разформирана е на 30 юни 1964 г.

1964 - Основано е Дружеството на икономистите в България, като наследник на дейността на първото Българско икономическо дружество, създадено на 11 юни 1895 г. и съществувало под това название до януари 1950 г. През 1968 г. дружеството е реорганизирано в Съюз на икономистите. От 3 май 1990 г. е Съюз на икономистите в България.

1968 - България установява дипломатически отношения със Замбия.

1981 - Тържествено заседание на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет, Управителния съвет на Българския земеделски народен съюз, Националният съвет на Отечествения фронт, Централният съвет на Българските професионални съюзи, Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз и на Общонародния юбилеен комитет в рамките на програмата "1300 години България". Слово за България произнася генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков. По повод годишния юбилей в градинката пред НДК е открит  паметникът "1300 години България".

1982 - В София е учредена Международна фондация "Людмила Живкова" (дн. Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий). Тя е първата неправителствена фондация в страните от Централна и Източна Европа, регистрирана след края на Втората световна война. Основана е от международен инициативен комитет, включващ известни дейци на културата, учени и стопански ръководители от Европа, Азия и Америка. На 24 февруари 1990 г. е преименувана на Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий". Работи за постигане на международно разбирателство, обединение и утвърждаване ценностите на човешката цивилизация чрез развитие и подпомагане на обмен в областта на културата, изкуството, науката, образованието  и професионалната подготовка. Подпомага образованието, професионалното обучение и творческото развитие на талантливи деца и способни млади хора.

2000 - Започва официалното изчисляване на индекса SOFIX на "Българска фондова борса - София" (БФБ - София) АД. SOFIX е най-старият индекс на БФБ-София. Стартира с базова стойност 100 пункта. Представлява съотношение на сумата от пазарната капитализация на дружествата, включени в него към текущия ден и сумата от пазарната капитализация на същите дружества към предходния ден. Включени са най-ликвидните емисии с капитализация, не по-малка от 50 млн. лв. и не по-малко от 500 акционери.

2004 - Министерският съвет и енергийният концерн "Е.ОН Енерги" подписват договор за продажба на Електроразпределение - Варна, и на Електроразпределение - Горна Оряховица. "Е.ОН Енерги" купува за общо 140,7 млн. евро по 67 процента от двете електроразпределителни дружества, чиито дял на българския пазар на електроенергия е около 25 на сто.

2005 - 40-ото Народното събрание приема Закон за националната стандартизация, с който се създава Български институт за стандартизация. Законът е обнародван в "Държавен вестник", бр. 88 от 4 ноември 2005 г., и влиза в сила на 5 май 2006 г. Той отменя действащия до момента Закон за националната стандартизация, приет от 38-ото Народното събрание на 4 юни 1999 г.

2006 - Софийският градски съд дава ход на делото "Индиго" за инцидента, при който на 21 декември 2001 г. на стълбището на дискотека "Индиго" загиват от притискане и задушаване 7 деца на възраст между 10 и 14 години. На 17 ноември 2006 г. Софийският градски съд отсъжда, че само двама от шестимата обвиняеми - Анри Силаги, Красимир Илиев, Ангел Николов, Георги Василев, Цвятко Барчовски и Стоян Янев, са виновни за инцидента в дискотеката. Признатите за виновни са управителят на дискотеката Ангел Николов (осъден да плати глоба от 3000 лв.) и бившият председател на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта Цвятко Барчовски (осъден на 3 месеца затвор условно и глоба от 1500 лв.). На 30 януари 2008 г. Апелативния съд в София потвърждава присъдата на градския съд, като освен Ангел Николов и Цвятко Барчовски за виновни са признати  и двамата охранители Георги Василев и Анри Силаги. Те са осъдени на глоба от по 800 лв. за това, че не са създали възможността за безопасен ред за влизане в дискотеката. На 9 юли 2008 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата на Апелативния съд в София.

2010 - Константин Пенчев полага клетва в парламента като омбудсман на България. Той е избран от парламента със 127 гласа "за" на 7 октомври 2010 г. по предложение на Парламентарната група на партия ГЕРБ.

2017 - В София на западната стена на храм "Св. София" е поставена паметна плоча за Деня на българско-унгарското приятелство - 19 октомври, дарена от българи, живеещи в Унгария. Плочата е осветена от протосингела на Западно- и Средноевропейска епархия архимандрит Атанасий Султанов заедно със свещеници от храма.

2020 - В градината до Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна е открит паметник на Махатма Ганди от посланика на Индия в България Пуджа Капур и кмета на града Иван Портних. Монументът е дарение от индийското правителство по повод 150-годишнината от рождението на Махатма Ганди, а на паметната плоча пред него е изписано едно от посланията на Ганди: "Няма път към мира, мирът е пътят".

2021
- На 60-годишна възраст умира икономистът Владимир Каролев, след като не успява да се възстанови от травмите си, получени при инцидент през май 2021 г. в Пирин, докато кара сноуборд.

На този ден по света:

1795 - Завръща се експедицията, ръководена от британския мореплавател Джордж Ванкувър, за изследване на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка. Експедицията потегля на 1 април 1791 г. от Фалмът, Великобритания, с корабите "Дискъвъри" и "Чатъм" и 150-членен екипаж. В рамките й са изследвани и картографирани цялото крайбрежие на американските щати Аляска, Вашингтон и Орегон, както и канадската провинция Британска Колумбия. През 1792 г. Джордж Ванкувър става първият европеец влязъл във фиорда Бурард, мястото на което се намира днешният канадски град Ванкувър. На мореплавателя са кръстени о. Ванкувър, американски град в щата Вашингтон, полуостров в Австралия, както и планински връх в Канада. По време на експедицията са изминати 65 000 мили.

1818 – Подписано е американско-британско споразумение, с което се установява граница по протежение на 49-ия паралел между Канада и САЩ от Горското езеро на изток до Скалистите планини на запад. Двете страни се договарят също за съвместна окупация на територията на Орегон в продължение на 10 години, споразумение, което е продължено с допълнителни 10 години през 1827 г. На 15 юни 1946 г. представители на Великобритания и САЩ подписват Орегонския договор, който урежда дългогодишния спор с Великобритания за това кой да контролира територията Орегон. Договорът определя 49-ия паралел от Скалистите планини  до пролива на Джорджия за границата между САЩ и Британска Канада. САЩ получава контрол върху териториите Орегон, Вашингтон, Айдахо и Монтана, а британците запазват остров Ванкувър и навигационни права върху част от р. Колумбия. На 14 февруари 1859 г. Орегон официално влиза в състава на съюза и става 33-ия щат на САЩ.

1822 - Във Великобритания излиза бр. 1 на националния неделен вестник "Сънди таймс".

1827 - В Наваринския залив на Йонийско море в Южна Гърция съюзните ескадри на Русия, Великобритания и  Франция (10 линейни кораба, 10 фрегати, 3 корвети и 3 бригантини)  унищожават турския флот (3 линейни кораба, 23 фрегати и около 40 корвети и бригантини), като не загубват нито един кораб. Изходът от Наваринското морско сражение  допринася за успеха на Гръцката революция (1821-1829) и за победата на Русия в Руско-турската война (1828-1829).

1905 - Основан е "Галатасарай" - Истанбул, турски футболен клуб.

1921 - В Женева, Швейцария, е подписана Конвенцията за демилитаризиране на Аландските острови - финландски автономен архипелаг в Балтийско море. Конвенцията е подписана от представители на 10 страни - Швеция, Финландия, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Дания, Полша, Естония и Латвия. 

1944 - Войски на Съветската армия и Народноосвободителната армия на Югославия освобождават Белград, окупиран от фашистка Германия на 13 април 1941 г. по време на Втората световна война (1939-1945).

1962 - Китайски войски навлизат в северните райони на Индия и започват военни действия по цялата граница. На 21 ноември 1962 г. Министерството на външните работи на Китайската народна република (КНР) обявява текста на декларация, според която на 22 ноември КНР едностранно прекратява огъня, а от 1 декември започва изтеглянето на своите войски на 20 км зад линията на фактическия контрол, съществуваща от 7 ноември 1959 г.

1968 - Жаклин Кенеди, първа дама на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963), сключва брак с гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис.

2008 - В Турция започва процес срещу националистическата организация "Ергенекон", обвинена в опит да свали правителството на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган. Срещу 86 души, включително офицери от запаса, председателя на малка националистическа партия и журналисти, са повдигнати обвинения в тероризъм заради предполагаемото им участие в заговора срещу турското правителство. Те са обвинени в планиране на политически убийства и бомбени нападения, за да бъде предизвикана военна намеса и да бъде свалено правителството на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

2009 - Международната федерация по футбол (ФИФА) учредява награда "Ференц Пушкаш" по инициатива на президента на асоциацията Сеп Блатер. Наградата носи името на унгарския футболист Ференц Пушкаш, който е определян за един от най-добрите нападатели на 20 век. През спортната си кариера има реализирани 512 гола в 528 мача, а за националния отбор на Унгария има вкарани 84 гола в 85 мача. Наградата се връчва на футболист или футболистка, които са вкарали най-красив гол през годината. За първи път отличието е присъдено на португалския футболист Кристиано Роналдо на 21 декември 2009 г.

2011 - Ръководителят на Либийската революция Муамар Кадафи е заловен в района на гр. Сирт, докато се опитва да избяга с конвой от града. Конвоят е атакуван от самолети на НАТО. По-късно през деня висш военен представител на Преходния национален съвет съобщава, че Муамар Кадафи е починал от раните си, получени по време на залавянето му. На 25 октомври 2011 г. тялото на Муамар Кадафи е погребано в либийската пустиня от служители на Преходния национален съвет, като точното място е запазено в тайна. Муамар Кадафи е глава на Социалистическата народна Либийска арабска джамахирия от 1 септември 1969 г.

2013 - В Стокхолм, Швеция, българският тенисист Григор Димитров побеждава във финала Давид Ферер (Испания) с 2:6, 6:3, 6:4 и печели първа титла в кариерата си в турнир на Асоциация на професионалните тенисисти (АТП). Така той става и първият българин с титла от турнир от АТП.

2014 - В 23:57 ч. московско време, на летище "Внуково-3" край Москва в Русия при катастрофа загива президентът и главен изпълнителен директор на френската компания "Тотал" Кристоф дьо Маржори заедно с тричленния екипаж на самолета "Фалкон-300", който се разбива при излитане, след като се сблъсква със снегорин на пистата.

2016 - В Мадрид, Конституционният съд на Испания отменя член от регионален закон от 2012 г., забраняващ организирането на борби с бикове в област Каталуния, с аргумента, че той надхвърля компетенциите на областта. "Каталуния има правомощието да регламентира зрелищата и да опазва животните, но коридата е част от културното наследство" на Испания, което е в компетенциите на испанската държава". Каталуния забранява организирането на кориди на своя територия от 1 януари 2012 г. Испания причислява коридата към нематериалното си културно наследство през 2015 г. 

2017 - С 61 гласа "за", 4 гласа "против" и 8 "въздържали се" парламентът на Ливан одобрява първия държавен бюджет от 12 години. От 2005 г., когато е убит бившия министър-председател Рафик Харири, няколко последователни правителства не успяват да постигнат приемане на годишни бюджети заради поредица от политически кризи.

2019 - Австралийската авиокомпания "Куонтас" извършва най-дългия директен полет на пътнически самолет без междинно кацане в света. Самолет "Боинг 787-9 Дриймлайнър", с 49 пътници и кабинен екипаж, изминава разстоянието от 16 200 км от Ню Йорк (САЩ) до Сидни (Австралия) за 19 часа и 16 минути. Той излита на 19 октомври през нощта от нюйоркското летище "Джон Ф. Кенеди" и каца на 20 октомври на аерогарата "Кингсфорд Смит" в австралийския град. Най-дългият редовен полет в света до момента е от Сингапур до Нюарк в щата Ню Джърси (18 часа и 30 минути) и е изпълняван от Сингапурските авиолинии.

2020 - Земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер е регистрирано край намиращите се близо до Аляска Алеутски острови. Американският център за предупреждение за цунами издава предупреждение за цунами за Санд Пойнт, Колд Бей и Кодиак, които са рядко населени.

2021 - Намиращият се в затвора руски опозиционер Алексей Навални е удостоен с присъжданата от Европейския парламент награда "Сахаров" за свобода на мисълта. Той печели отличието заради своите усилия за оспорване на контрола на руския президент Владимир Путин върху властта. Наградата за свобода на мисълта "Сахаров" се присъжда ежегодно от 1988 г. от Европейския парламент на хора или организации, които защитават правата на човека и основните свободи.
 
2022 - Министър-председателката на Великобритания Лиз Тръс обявява, че подава оставка от поста, тъй като провалената й икономическа програма е предизвикала шокови вълни на пазарите и е станала причина за разделение в управляващата Консервативна партия. Лиз Тръс е най-кратко управлявалият премиер в историята на Великобритания – 44 дни. До този момент рекордът за най-кратко управление принадлежи на Джордж Канинг, който умира след само 119 дни като премиер през 1827 г.

Родени на този ден българи:

проф. Марин Дринов, историк, филолог и обществен деец (1838-1906).
Един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) в Браила, Румъния, (1869-1878) и в София (1878-1882, 1884-1898). Основател на Историко-филологично дружество в Харков, Украйна, негов секретар (1877) и председател на дружеството (1890-1906). Вицегубернатор на София (1878) управляващ отдела за народно просвещение и духовните дела (1878-1879). Съветник на княз Александър Дондуков-Корсаков, заедно с когото участва в изработването на проектите за Търновската конституция (1879). По негово предложение и настояване София става столица на Княжество България (3 април 1879). Допринася за въвеждане на тристепенна система на училищата с безплатно обучение. Издава Привременен устав на народните училища (19 август 1878). Участва в основаването на Софийска публична библиотека /дн. Национална библиотека "Кирил и Методий"/ (10 декември 1878). Изработва проект за устав на Държавния съвет (1881-1883). Действителен член (1869) и почетен член (1898) на Българското книжовно дружество. Поставя основите на българската историческа наука. Автор е на около 100 научни изследвания, сред които "Поглед връх происхожданието на българский народ и началото на българската история" (1869), "Изработването на българската конституция" (1904) и др.

Боян Българанов, политик (1896-1972).
Член на Централния комитет на (ЦК) на Българската комунистическа  партия /БКП/ (1937-1944) и на Централната военна комисия при ЦК на БРП (1941-1944). Член на ЦК на БКП (1945-1972), завежда отдел при ЦК на БКП (1954-1956), секретар на ЦК на БКП (1956-1967), член на Политбюро на ЦК на БКП (11 юли 1957-26 декември 1972). Командир на Първа софийска въстаническа оперативна зона (ВОЗ) и на Втора пловдивска въстаническа оперативна зона (1944). Помощник-командир на Втора българска армия в първата фаза на Отечествената война на България (1944-1945). През 1947-1950 г. последователно е командир на Пета пехотна дунавска дивизия в Русе, директор на Народната милиция в София, началник на Главното политическо управление на Българската народна армия. Депутат от 2-ото до 6-ото Народно събрание (1954-1976).  Председател на Националния съвет на Отечествения фронт (17 май 1967-22 април 1972). Член на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971-26 декември 1972). Носител е на съветския орден "Червено знаме" (1945). Удостоен е със званията "Герой на социалистическия труд" (19 октомври 1961) и "Герой на Народна република България" (19 октомври 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1956, 1959, 1961, 1966, 1971). Почетен гражданин на Шумен (25 ноември 1972).

Александър Иконографов, режисьор (1897-1974).
От 1925 г. до 1938 г. работи във Франция в няколко театъра като помощник-режисьор. Режисьор е в Народния театър, в  Скопския народен театър, Пловдивския театър, Плевенския театър, театърът в Русе, театър "Трудов фронт" и др. След 1955 г. работи на свободна практика в провинциалните театри в България.

Славчо Васев, писател, журналист и обществен деец (1906-1990).
Работи като учител в с. Логодаж, Благоевградско, и в Бяла Слатина. работи като журналист във в. "Победа", в. "Пладне", в. "Камбана", в. "Дъга". Заместник-главен редактор на в. "Заря" (1936-май 1944) и негов главен редактор (1944). Работи във в. "Ден" и "Земляк". Културен съветник към Българското посолство в Москва, СССР (1947-1952). Главен редактор на в. "Литературен фронт" (1954-април 1964). Председател на Съюза на българските журналисти (1956-март 1960). Директор на Народния театър "Иван Вазов" (април 1964-1966). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" и "Народен деятел на културата". Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959), на орден "Георги Димитров" (1966, 1976, 19 октомври 1986).

Ангел Тодоров (Ангел Тодоров Тошков), журналист, поет, публицист и преводач (1906-1993).
Сътрудничи и участва в редактирането на вестниците "Единство" (1925-1937), "Студентска трибуна", "Новини" (1926-1928), "РЛФ" (1929-1934), "Ехо" (1930-1934), "Поглед" (1931-1934), "Литературен преглед" (1934-1935) и др. и на списанията "Наковалня" (1925-1933), "Звезда" (1932-1934) и др.  След 1945 г. работи като завеждащ сектора за печата в Националния комитет на Отечествения фронт. Редактор в сп. "Съвременник" (1945-1946), главен редактор на в. "Вечерни новини" (1951-1953), заместник главен редактор на сп. "Септември" (1956-1961) и в. "Стършел" (1956-1961). Главен редактор на сп. "Българо-съветска дружба" (1961-1982). Секретар на Съюза на българските писатели (1947-1948; 1958-1962). Един от основателите на Съюза на преводачите в България (5 юни 1974), пръв председател на съюза (5 юни 1974-5 юни 1979) и негов почетен председател (5 юни 1979-25 февруари 1993). Съставител и редактор на сборници и антологии, на избрани творби от български класици. Превежда от руски език. Негови произведения са преведени на руски, немски, френски, индийски и други езици. Лауреат на Димитровска награда (14 май 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (21 октомври 1966, 20 октомври 1986). Носител на  литературна награда "Петко Р. Славейков" (май 1987).

Асен Лепас (ист. име Асен Кирилов Лепов), илюзионист (1920-2001).
През 1948-1949 г. се присъединява към пътуващата естрада "Балкан". От 1950 г. е в трупата на първия държавен цирк "България", където е бил конферансие, илюзионист и режисьор. През 1953 г. създава илюзионен спектакъл, който е представян в цялата страна. От 1957 г. е цирков илюзионист. Лауреат на Първия международен цирков фестивал в Москва, Русия. Носител на орден "Кирил и Методий", на орден "30 години български цирк", на специалния медал на Клуба на илюзионистите в България. Сред неговите ученици са Макос, Астор, Ирко и др.

Борис Димовски, художник карикатурист (1925-2007).
Работил е в областта на карикатурата, графичния дизайн, акварела, стенописа и сценографията. Работи като художник във в. "Труд" (1954-1959) и в. "Стършел" (1959-1968) и като редактор и художник в Българската национална телевизия (1980-1985).Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските художници (27 март 1965-май 1967).  Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни, автор е на карикатури в периодичния  печат и в телевизионни предавания, също и на сатирични текстове, афоризми, на книгата-албум "Време да плачеш, време да се смееш" (2003). Депутат във VII Велико народно събрание  (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1980). Носител на първа награда на Съюза на българските журналисти за 1976 г. (1976), на наградата за рисунка и карикатура "Илия Бешков" за 1986 г. (1987), на специалната награда на Международната академия на изкуствата  в Париж, Франция, за 1991 г. (3 януари 1992), на първа награда "Чудомир" за карикатура (25 март 1996), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос в областта на българското изобразително изкуство и по повод 75-ата годишнина от рождението му  (11 декември 2000). Почетен гражданин на Габрово (19 октомври 2000).

Камен Тодоров (Камен Тодоров Богданов), кинокритик (1928-2011).
Драматург в Народната опера (1958-1963). Дългогодишен главен редактор на сп. "Филмови новини". Заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (1972-1977) и негов първи заместник-председател (1980-1989). През 2017 г. е учредена награда за млад кинокритик на негово име от съпругата му доц. Неда Станимирова, която се връчва от гилдия "Критика" към Съюза на българските филмови дейци.

Харалампи Харалампиев, поет (1933-2013).
Работил е като учител и журналист, завеждащ отдел в Съюза на българските писатели, секретар по печата в Министерството на просветата. Автор е на 15 книги: "Небе за камбани", "Пет минути за обич", "Признание", "И ще бъда…" (2012) и др. Пише и книги за деца, либрета за детски мюзикъли, стихове за детски песнички. Негови творби са преведени на руски, английски, полски, испански.  Автор е на текста на химна на община Челопеч. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен. Почетен гражданин на община Челопеч (23 октомври 2013).

Димитър Езекиев, журналист и политик (1934-2008).
Пише във вестниците "Патриот", "Народна младеж" и "Орбита". Автор е на седмичното аналитично списание "Български дневник". Над 20 години работи като журналист в Българската национална телевизия, където поставя началото на дискусионните предавания на живо с продукциите "Пресконференция БТ", "Българската телевизия защитава" и "Сто минути на зрителя". По същото време е и главен редактор на редакция "Съвременник". Депутат  в VII Велико народно събрание (1990-1991).

Димитър Кехайов, основател на първата каскадьорска група в България (1944-2002).
Започва работа в киното през 1967 г., а от 1980 г. ръководи каскадьорската група в Националния киноцентър "Бояна". Участвал е в над 150 филма, между които 
сериалът "Демонът на империята" (1971), "Козият рог" (1972), "Зарево над Драва" (1974), "Сватбите на Иван Асен" (1975), "Мъжки времена" (1977), "Аспарух" (1981), "Мера според мера" (1981), "Капитан Петко Войвода" (1981), "24 часа дъжд" (1982), "Константин Философ" (1983), "Златният век" (1984), "Борис т" (1985), "Време разделно" (1988) и др.

проф. Румен Байрактаров, композитор и педагог (1946).
От 1995 г. е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и във факултета "Музикална педагогика" на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Председател на Творческия фонд на Съюза на българските композитори (1998-2012). Автор е на произведения за симфоничен оркестър, камерно-инструментални, хорови и др. Носител на Първа награда на конкурса за произведения за две пиана, организиран от Международната асоциация на клавирните дуа в Токио, Япония (2002).

проф. Петър Гецов, инженер, учен и педагог (1950).   
Директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (1996-2018) и председател на Научния съвет на института.  Работи в областта на изследването на човека като управляващо звено в системите за управление. Главен инженер е на програмата на втория български космонавт Александър Александров. Автор е на пет учебника, две монографии и повече от 160 научни статии и доклади. Изнасял е лекции в четири университета в страната и чужбина. Има над 65 рационализации, патенти и лицензи, 11 от тях са внедрени и са със значителен икономически ефект. Участва в редaкционната колегия на списанията "Аерокосмически изследвания в България" и "Дистанционни методи за изследване на Земята от Космоса". Почетен член е на Руската академия по космонавтика и на Нюйоркската академия на науките. Председател е на УС на Българското астронавтично дружество.

проф. Йордан Христосков, икономист и политик (1951).
Работи в секция "Макроикономика" на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките (1976-1990). Министър на труда и социалните грижи (17 октомври 1994-26 януари 1995). Съветник на президента по социалните въпроси (1995-1997). Управител на Националния осигурителен институт (5 април 2000-21 май 2009). Заместник министър-председател по социална политика и министър на труда и социалната политика (6 август-7 ноември 2014). Ръководител на катедра "Икономически науки" във факултет "Факултет по икономически и социални науки" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Автор е на два монографични труда, два учебника, сборник с публицистични статии и има голям брой участия в колективни монографии. Автор е на  над 100 научни студии, статии и доклади.

доц. Валентин Иванов, български лекар (1951).      
Началник медицинска служба в авиогарнизон (1977-1979), клиничен ординатор в Катедрата по военнополева терапия на Висшия военномедицински институт (1979-1981), асистент и главен асистент в Клиниката по ендокринология на ВВМИ /от 1989 г.  Военномедицинска академия/ (1981-1993), заместник-началник на Клиниката по ендокринология на Военномедицинска академия /ВМА/ (1993-1999), началник на Клиника по ендокринология на ВМА (1999-2000), началник на Клиниката по ендокринология, пневмология, фтизиатрия и функционална диагностика на дихателната система на ВМА (2000-2003). Бил е началник на Катедрата по белодробни и ендокринни заболявания на ВМА. Автор и съавтор на над 90 научни труда и публикации. 

ген.-майор Нонка Матова, състезателка по спортна стрелба, треньор и спортен деец (1954).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания.  Има 11 световни рекорда в стрелба с пушка – два от които за мъже, 28 европейски рекорда – два от които за мъже. Многократен балкански и републикански рекордьор на пушка. Печели над 600 медала от спортни състезания, 76 медала от европейски първенства, 16 медала от световни първенства. Носителка на званието "Заслужил майстор на спорта" (1974). На 27 юни 2003 г. полковник Нонка Матова е удостоена със звание генерал-майор от Министерството на вътрешните работи и става единствената жена генерал в история на България. Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Преподавател в Национална спортна академия "Васил Левски".


Енчо Данаилов (бате Енчо), актьор и телевизионен водещ (1957).
Играл е в Държавния куклен театър в Пловдив (1984-1991). Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (1990-2000). Бил е водещ на детското телевизионно шоу "Кой е по-по-най?". Художествен директор на парка за деца в София "Боби и Кели - Патиланци".

Светлана Джамджиева, журналистка (1961).
Главен редактор на в. "Труд" (21 декември 2011-26 май 2013). Главен редактор на "Клуб Z".

Виктор Калев, актьор (1969).
Бил е актьор в екипа на телевизионното предаване "Каналето" и в "Шоуто на Слави" (2004-2016). От 2016 г. е актьор на свободна практика. Участва във филмите "Разбойници-коледари" (2000) и "Коледата е възможна" (2001).

Христо Христов, алпинист (1977-2004).
Част от юбилейната българска експедиция "Еверест 2004", която предприема Той е част от юбилейната българска експедиция "Еверест 2004", която предприема изкачване на връх Еверест (8848 м) в Хималаите по повод 20-годишнината от първото българско покоряване на върха. Умира при слизане от върха, след като го покорява  без кислороден апарат.

Георги Георгиев, състезател по ски алпийски дисциплини (1987).

На този ден са родени и:

Кристофър Рен, английски архитект, математик и астроном (1632-1723).
По негов проект са построени 53 църкви в Лондон, сред които и катедралата "Сейнт Пол" (1708). Един от основателите на Английското кралско дружество (Академията на науките) (28 ноември 1660) и негов председател (1680-1682).

Джон Дюи, американски философ, психолог и педагог (1859-1952).
Един от основателите на философското движение прагматизъм и на функционалната психология  в началото на 20-и век. Реформатор в образованието в САЩ с голям принос в педагогиката. Идеите му във философията са известни под името инструментализъм. Те са разработени в произведенията му "Влиянието на Дарвин върху философията и други есета относно съвременната философия" (1910), "Как мислим" (1910), "В търсене на сигурността" (1929).  Автор е на  "Психология" (1887), "Училище и общество" (1899), "Есета по експериментална логика" (1916), "Човешка природа и поведение" (1922), "Свобода и култура" (1939) и др.

Александър Крейн, съветски композитор (1883-1951).

Джеймс Чадуик, британски физик (1891-1974).
Носител на Нобелова награда за физика за 1935 г. за откриването на неутрона (17 февруари 1932).

Джомо Кениата, кенийски политик (1891-1978).
Първи министър-председател на Кения (1 юни 1963-12 декември 1964). Президент на Кения (12 декември 1964-22 август 1978).

Кенджи Миямото, японски политик (1908-2007).
Председател на Централния комитет на Японската комунистическа партия (31 юли 1982-25 септември 1997) и почетен председател на партията (25 септември 1997-18 юли 2007).

Конрад Волф, немски режисьор (1925-1982).
Режисьор е на филмите "Звезди" (1959), "Малкият принц" (1966), "Гоя" (1971), "Мамо, жив съм" (1976) и др. Носител на Специалната награда на журито в Кан за филма "Звезди" (1959), Специалната награда на Московския филмов фестивал за филма "Гоя" (1971).

Фабио Кудичини, италиански футболист (вратар) (1935).
С "Милан" (Италия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (КЕШ) (1969) и турнира Купа на носителите на купи (1968).

Еремей Парнов, руски писател фантаст, публицист и кинодраматург (1935-2009).
Автор е на научно-фантастични произведения и криминални романи, сред които трилогията за инспектор Люсин "Раклата на Мария Медичи", "Третото око на Шива" и "Камъкът от Александрия", "Малтийският жезъл". Автор е на историческите романи "Бронзовата усмивка", "Тайният затворник" и др. Той е автор и на "Тронът на Луцифер" - първата книга от руски автор, изследваща подробно окултизма и тайните общества.

Кристиане Нюслайн-Фолхард, немски учен генетик (1942).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1995 г. заедно с Едуард Люис и Ерик Вишаус, за откритието на гени, контролиращи ембрионалното развитие.

Ромео Бенети, италиански футболист (1945).

Елфрида Йелинек, австрийска писателка (1946).
Първият си сборник със стихове "Сянката на Лиза" тя издава през 1967 г. Авторка е на есета, пиеси, повести,  стихосбирки, романи, най-известните, сред които "Пианистка", "Любовници", "Сладострастие", "Деца на мъртвите", "Алчност" и др. Носителка на Нобеловата награда за литература за 2004 г.

Клаудио Раниери, италиански футболист и треньор (1951).

Йън Ръш, уелски футболист и треньор (1961).
Носител на "Златната обувка" за 1984 г.

Жули Пайет, канадска астронавтка (1963).
Участвала е в космическите мисии на САЩ на борда на совалката "Дискавъри" (27 май-6 юни 1999) и совалката "Индевър" (15-31 юли 2009). Работила е с космическите агенции на Русия (септември 1999-декември 2002) и на САЩ (януари 2003-2006). Тя е прекарала общо 611 часа в космоса. Главен астронавт на Канадската космическа агенция (2000-2007). Тя е компютърен инженер и пилот, пианистка, флейтистка и хористка. 29-и генерал-губернатор на Канада (2 октомври 2017-22 януари 2021).

Стефано Пиоли, италиански футболист и треньор (1965).

Франсиско Родригес (Маса), мексикански футболист (1981).

Микел Ворм, нидерландски футболист (вратар) (1983).

Луис Саритама, еквадорски футболист (1985).

Това е денят на смъртта на:

Иван Богоров, български възрожденски книжовник, журналист и езиковед (1818-1892).
Учител в Стара Загора (1844) и Шумен (1852-1853). Издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел" (1846-1847). Основава печатница в Цариград и започва да издава "Цариградски вестник" (1848). Редактор е на сп. "Български книжици" (1858), на в. "Народност" (1867-1880). Създава в Пловдив първото българско икономическо списание "Журнал за наука, занаят и търговия" (1862). Автор е на първия публикуван художествен ръкопис в българската възрожденска литература - "Няколко дена разходка по българските места" (1868, Букуреш). Подготвя първия фолклорен сборник "Български народни песни и пословици. Книга 1" (1842). Съставя първия "Френско-български речник и българо-френски речник (1869). Работи за чистотата на българския език - създава нови думи - часовник, бележка, загуба и др. Работи върху български тълковен речник "Български речник с тълкувания и примери" (1871) и "Български речник  /2 книги/  (1881). Издава три учебника по география: "Математическа география" (1842), "Всеобща география за децата" (1843) и "Кратка география математическа, физическа и политическа от Иван Андреев" (1851).

Джовани Батиста Пирели, италиански предприемач (1848-1932).
Създател на италианската компания за каучукови изделия и автомобилни гуми "Пирели" (28 януари 1872).

Хърбърт Хувър, американски политик (1874-1964).
Министър на търговията на САЩ (5 март 1921-21 август 1928). 31-и президент на САЩ (4 март 1929-3 март 1933).

Иван Данчов, български лексикограф и енциклопедист (1888-1960).
Работи в Дирекция на печата към Министерството на външните работи, а след 1944 г. е секретар в министерството. Бил е секретар и съветник на българските легации в Букурещ, Румъния, и Атина, Гърция. През 1936 г. заедно с брат си Никола Данчов съставя и издава първата еднотомна обща енциклопедия "Българска енциклопедия А-Я". Съставя и издава под името Ив. Д. Славянов "Правописен речник на българския книжовен език" (1938). Автор е на "Френско-български речник (1939), "Чужди думи в българския език" (1944),  "Правописен речник на българския книжовен език" (1945) в съавторство с Никола Данчов под псевдонима "Братя Славянови". Участва в съставянето на "Кратка българска енциклопедия в 5 тома" (1963-1969).

Карл Кори, американски биохимик от австрийски произход (1896-1984).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1947 г. заедно със съпругата му Гърти Кори за откриването на хода на каталитичното превръщане на гликогена. Те си поделят наградата с аржентинския физиолог Бернардо Усай, който я получава за неговото откритие за ролята на хормона на предния дял на хипофизата в метаболизма на захарта.

Димитър Талев (Димитър Талев Петров), български писател (1898-1966).
От 1923 до 1924 г. публикува разкази във в. "Работнически вестник", в. "Лъч", в. "Работническо единство" и в сп. "Нов път". Бил е главен редактор на в. "Македония" -  орган на дясното крило на Вътрешната македонска революционна организация (1930-1931) и негов директор (1933-1934). Редактор във в. "Зора" (1938-1944). Бил е депутат в  4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-20 октомври 1966). Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (27 март 1964-20 октомври 1966). Автор е на тетралогията "Железният светилник" (1952),  "Илинден" (1953), "Преспанските камбани" (1954), и "Гласовете ви чувам" (1966), на сборниците с разкази "Златният ключ" (1935), и "Великият цар" (1937) и "Старата къща" (1938), на спомените "Братята от Струга" (1962), на романа "Хилендарският монах" (1962) и др.  Носител на орден "Народна република България" първа степен  (15 септември 1958), на орден "Народна република България" втора степен (1959). Лауреат на Димитровска награда за трилогията му "Железният светилник" (1952), "Илинден" (1953), "Преспанските камбани" (1954) (декември 1959).  Носител на литературната награда "Иван Вазов" на община Сопот (юли 1970). Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (22 май 1963) и "Народен деятел на културата" (1966). На 2 юни 1997 г. Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) включва името му в списъка на световноизвестните личности за 1998-1999 г., а 1998 година ЮНЕСКО обявява за година на Талев. Почетен гражданин на Луковит (юли 2016, посмъртно). На 30 октомври 1998 г. е учредена международна литературна награда на негово име за исторически роман от в. "Литературен форум" и фондация "Бъдеще за България".

Пол Дирак, британски физик (1902-1984).
Носител на Нобелова награда за физика за 1933 г. заедно с Ервин Шрьодингер за откритието на нови продуктивни форми на атомната теория.

Вадим Кожевников, съветски писател (1909-1984).
Автор е на романи, повести и разкази, сред които: "Щит и меч" (1956), "Запознайте се, Балуев" (1960), "Особено подразделение" (1969) и др.

Бърт Ланкастър, американски актьор (1913-1994).
Участвал е във филмите "Убийци" (1946), "Оттук до вечността" (1953), "Сладкият вкус на успеха" (1957), "Нюрнбергски процес" (1961), "Птицегледачът от Алкатрас" (1962), "Леопард" (1963), "Плувецът" (1968), "20-и век" (1976), "Атлантик сити" (1980) и др. Носител на наградата "Оскар" (1960) за най-добър актьор.

Сергей Бондарчук, съветски актьор и режисьор (1920-1994).
Дебютира в киното през 1948 г. във филма "Млада гвардия". Участвал е във филмите "Тарас Шевченко" (1951), "Отело" (1956), "Чичо Ваня" (1971), "Отец Сергий" (1979) и др.  Режисьор е на филмите "Съдбата на човека" (1959), "Война и мир" (1966-1967, награда "Оскар"), "Те се сражаваха за родината" (1975), "Степ" (1979), "Борис Годунов" (1985), "Тихият Дон" (1993) и др. Народен артист на СССР (1952). Герой на социалистическия труд (1980). Народен артист на СССР (1952). Герой а социалистическия труд (1980). Носител на Ленинска награда (1960), на Държавна награда на СССР (1952), на Държавна награда на РСФСР (1977).

Едуард Томас (Едуард Донал Томас), американски лекар хирург и трансплантолог (1920-2012).
Той започва своите изследвания за трансплантацията на костен мозък за лечение на левкемия през 1957 г. Неговата разработка е публикувана в сп. "Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин" през м. септември 1957 г. През 1963 г. се премества в Сиатъл, където продължава изследванията си в тази насока и през 1969 г. сформира екип, с който започва да извършва първите клинични изпитания за присаждане  на костен мозък за лечение на левкемия. В края на 1970 г. групата от Сиатъл извършва първата успешна трансплантация на костен мозък, а през 1975 г. са публикувани резултати, показващи, че 13 от 100 случая са успешни.  Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1990 г. заедно с американския лекар хирург Джоузеф Мъри "за откритията им в областта на трансплантацията на органи и клетки при лечение на заболявания на човека".

Вили Цанков (Венелин Цанков), български режисьор (1924-2007).
Бил е режисьор в театрите в Шумен (1952-1954) и във Варна (1954-1957). Директор на театър в Бургас (1957-1960), на Драматичен театър "София" (1989). Депутат в Vтт Велико народно събрание (10 юли 1990-12 юли 1991). Като режисьор и сценарист е реализирал повече от 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и телевизионни екранизации в България и в чужбина. Автор е на книгите "Еднооките" (2000), "Сбърканият" (2001), "Горящият ангел" (2002), "Вавилонски кули" (2005) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1966).

Ирина Скобцева - Бондарчук, съветска актриса (1927-2020).
Има повече от 70 роли в киното и театъра. Участвала е във филмите "Война и мир" (1968), "Те се сражаваха за родината" (1975), "Тихият Дон" (1992), "Черният принц (2005), "Семейна вечеря" (2006), "Бяла гвардия" (2012), "Тайната на тъмната стая" (2014) и др. Заслужила артистка на РСФСР (1965). Народна артистка на РСФСР (1974).

Богдан Митов, български писател (1929-2007).
Сътрудничи на сп. "Пламъче", в. "Септемврийче". Работил е в издателство "Народна младеж" и сп. "Обзор". Автор е на проза за възрастни и деца, сред които "Очите на мама" (разкази, 1957), "Вече съм голяма" (роман за деца и юноши, 1975), "Момиче с характер" (повест за юноши, 1986), Да възседнеш слънцето" (роман, 1991), "Като Христос" (повест, 1994), "Насаме с вас" (спомени, 2005) и др.

акад. Антон Дончев, български писател (1930-2022).
Редактор в издателство "Народна младеж" (1961-1964). Член на Сценарната комисия при Българската кинематография (1969-1979). Работил е в Българската национална телевизия /БНТ/ (1979-1989) и в агенция "София-прес". Член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели (10 март 1989-6 март 1990). Действителен член на Българска академия на науките (24 юни 2003). Член на УС на Национален фонд "Култура" (31 март 2005-2007). Автор е на романите "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас"  (1961), "Време разделно" (1964),  "Девет лица на човека" (1989), "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" (1982 - 1992), "Странният рицар на свещената книга" (1998), "Николай Рьорих - Ярило слънчицето и бога Агни" (2002),  "Трите живота на Кракра" (2007), "Легенди за двете съкровища" (2015), "Сянката на Александър Велики" (2016) и др. Романът "Време разделно" има повече от 30 издания в България, в тираж от около 1 050 000 екземпляра, и е преведен на повече от 30 езика. Носител на много ордени и награди. Почетен гражданин на София (17 септември 2018),  Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2000), Почетен гражданин на Сливен (25 октомври 2004), Почетен гражданин на Смолян (21 октомври 2005), Почетен гражданин на Перник (14 май 2009), Почетен гражданин на София (17 септември 2010).

Димитър Гочев, български режисьор (1943-2013).
Работил е в театрите на Плевен, Монтана, Русе, Враца, Бургас и в театър "София". От 1985 г. работи и живее в Германия, където за своята повече от 35-годишна кариера поставя над 60 спектакъла. Носител е на наградата на германската критика в областта на театъра за режисьор на годината за постановката "Госпожица Юлия" (1991) и за постановката "Иванов" (2005). Многократно е сред победителите в майските "Берлински театрални срещи" - с "Госпожица Юлия" (1992),  с "Битката на негъра и кучетата" (2004), с "Иванов" (2007) и др.

Евгений Желев, български лекар и политик (1957-2017).
Лекар в Обединената районна болница - Стара Загора (1984-1994), лекар в Клиниката по ортопедия и травматология в Университетската болница в Стара Загора (1994-1996). Директор на Обединената районна болница - Стара Загора (1996-1999). Кмет на Стара Загора (16 октомври 1999-7 декември 2007). Председател на Агенцията за българите в чужбина (20 март-24 април 2008). Съветник на президента на България по развитието на  регионалната политика (21 март-24 април 2008). Министър на здравеопазването (24 април 2008- 27 юли 2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013).  Бил е управител на многопрофилна болница за активно лечение "Софиямед". Член на Националния съвет и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-20 октомври 2017).

Стефан Щерев-Чечо, български актьор и телевизионен водещ (1973-2017).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов", театър "Сълза и смях", Малък градски театър "Зад канала", Театър "София", Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", Театър 199, театър "Алтернатива" и театрите в Хасково, Сливен и Монтана. Участвал е във филмите "Магна Аура-изгубеният град" (2008), "Под прикритие" (2012), "Трансгресия" (2017) и др. Актьор в "Шоуто на Канала" по Българска национална телевизия (2007-2017).
/АЯ, МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:59 на 25.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация