site.btaИма още много какво да се желае по отношение на правата и интересите на българските общности зад граница, каза Илияна Йотова

За нас в президентската институция няма разлика между българите, които живеят на територията на България, и българските общности зад граница. Смятам, че България, като страна член на Европейския съюз (ЕС) е достатъчно силна, има достатъчно силни лостове в ръцете си, за да може да защити всяка една българска общност зад граница, особено в т.нар. исторически диаспори, които, за съжаление и днес, в 21 век, една част от тях, са подложени поне на опити за асимилация. Това каза пред БТА вицепрезидентът Илияна Йотова в Кюстендил, където участва в кръгла маса „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“. Събитието се провежда под патронажа на вицепрезидента. 

Проектът изследва българските общности на Балканите от миналото до наши дни с открояване на съвременните проблеми и перспективи. Събитието, в което участват представители на българската общност от балканските държави, се организира в рамките на проекта „Българите на Балканите отвъд границата след 1878 г. Кодът на оцеляването“ към Фонд „Научни изследвания“ – Министерство на образованието и науката. Ръководител на проекта е проф. Боряна Бужашка от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), с участието на преподаватели от висшето учебно заведение и изследователи от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.

„Ние ще чуем днес представителите на всички общности, целта е освен да се запознаем с проекта на колегите от УниБИТ, който си поставя изключително амбициозна задача и неслучайно е наречен „Код на оцеляването“, да чуем и представителите на тези общности, за да видим с какво може да помогне българската държава и да видим и реалните проблеми. Много стари са проблемите, които имаме с българската общност специално в Сърбия – проблемите с българските учебници, избягване на наименованието български език, шопския език, но винаги съм склонна да мисля, че недостатъчно правим, не сме достатъчно активни и в България“, допълни Йотова.

Проблемът за това кой и как отговаря за правата и интересите на нашите общности е стар и за съжаление при нас този въпрос е разхвърлян в няколко институции, въпреки опитите им за координиране помежду им, каза вицепрезидентът. „Специалното внимание естествено е насочено към изпълнителната власт, а личното ми мнение е, че там има още много какво да се желае, в тази област“, каза Йотова.

В отговор на журналистически въпрос вицепрезидентът призова хората да отидат да гласуват на предстоящите избори, за да се намали „влиянието и на купения и на корпоративния вот, и на политическите влияния“. Виждате, че всеки ден има полицейски акции, задържат се хора, но за съжаление, те не стигат дотам, докъдето трябва – поръчителите и онези кръгове, които си плащат, за да бъдат избирани", каза още Йотова.

„Това правителство е най-малкото правителство на президента", каза вицепрезидентът по повод служебното правителство. „Ако беше такова, сигурно щях да знам като ме питате за назначения", добави тя.