site.bta„Буржоата благородник“ в Сатирата – за човека, какъвто е бил, и какъвто ще продължава да бъде

Завистниците умират, завистта – никога. Който печели време, е спечелил всичко. От всички безумия, най-голямото е да се опиташ да направиш света по-добро място. Това са само част от афоризмите на Молиер, останали непреходни във времето и увековечени в творчеството на френския драматург, режисьор и актьор (1622-1673). „Буржоата благородник“ влиза в афиша на Сатирата, в режисьорската интерпретация на Бойка Велкова.

„Пиесата е изключително актуална, без да е от най-познатите и най-масовите заглавия на Молиер. За сметка на това е много смешна и хаплива, представя човека такъв, какъвто е бил, какъвто е в момента, и какъвто ще продължава да бъде – не можещ да се откъсне от собствения си егоизъм“, казва пред БТА драматургът Михаил Тазев. 

„Пиесата е написана по поръчка на Луи ХIV, известен като Краля Слънце, а днес си даваме сметка, че нищо оттогава не се е променило – в човешките страсти и човешкото мислене. Останали сме на това ниво – озлобени, гневливи, неспособни към толерантност и дълбоко разбиране към човека до нас. Щастлива съм, че открих този текст и смятам, че е гениален – защото ни учи на толкова много неща – как да се откажем от собствените си нравствени и интелектуални пороци, от предразсъдъците си, от суетата, от тщеславието“, допълва Бойка Велкова. По думите й творческо кредо на Молиер и на творбата абсолютно изпълняват задачата на комедията – да образова човека, като го забавлява, което е изключително.

„Класическите текстове затова са такива – класически, защото всички онези страсти и емоции, които се вълнували онези хора, през 1671 година, през 2024 година отново ни владеят. Пак има такива хора“, казва пред БТА актрисата Елена Атанасова, в ролята на госпожа Журден.

„В този текст, писан през 17-и век, можем да разобличим помпозността и изкуствеността у някои хора, и как те от нищо се превръщат в нещо. Как успяват да въвлекат след себе си цели орди от поклонници и поддръжници, как парите отварят много врати, а, може би, затварят други. Опитваме се да направим един съвременен поглед на това, което този текст през годините е обобщил и се е доказал като класически“, казва пред БТА актьорът Николай Върбанов, в ролята на господин Журден. 

По думите му неговият герой е човек, който желае да вкуси друг живот: „Не съм убеден доколко знае какъв точно е. Иска да бъде благородник – така казва той. Друг е въпросът какво е да си благородник в неговите очи. Той е готов да пожертва много сили и енергия, да прегрупира целия си живот, да го препострои – за да стигне там, където иска“.

„Буржоата благородник е един много наивен, съвременен човек, който не може да се погледне отстрани, иска да бъде като другите, иска да бъде харесван, иска да бъде такъв, какъвто не е. И, до голяма степен, това сме всички ние, които няма как да се видим отстрани, няма как да съдим за себе си адекватно и оттам произлиза най-големият хумор“, смята Михаил Тазев. 

Според Николай Върбанов в класическите комедии няма отблъскващи персонажи: „Симпатични са дори най-отрицателните и тези, на които се присмиваме, и заради които всички останали работят, за да ги разобличат“.  

За своята героиня, Елена Атанасова казва: „Г-жа Журден е рационалният човек, той е фантазьорът. Така че и двамата са адекватни към днешна дата. Винаги има хора, които повече мечтаят и, слава Богу. И винаги има други, здраво стъпили на земята. Те се опитват да дърпат фантазьорите надолу – за да си стъпят и те на краката“.

Според Михаил Тазев ситуациите, в които попада главният персонаж, са коя от коя по-забавни и нелепи: „Той няма усета да се научи, че това му се случва. Тоест, имаме една повторяемост, която като лавина тръгва и повлича след себе си абсолютно всичко, което увеличава допълнително този ефект на комедийното“. 

Драматургът отбелязва, че костюмите в представлението са изцяло по епохата: „Всичко препраща към идеята, интерпретацията и режисьорското виждане на Бойка Велкова. Но има заиграване със съвременни изразни средства, съвременен начин на комуникация, има малки ключове в декора и в изразните средства, които препращат към днешния човек“.

„Буржоата благородник“ има неочаквана форма – комедия-балет, посочва Бойка Велкова: „Така е написана от самия автор и това е началото на мюзикъла. Затова вътре има танци, песни и много музика. Както самият Молиер цитира Аристотел, пълноценният човек следва да е всестранно развит, или поне да направи опит да развие всичките си качества“. Режисьорката акцентира и върху „турския“ епизод, написан специално по поръчка на Луи ХIV: „Тогава се появява модата към турската империя. Създава се един мотив а ла турка. И тази мода към турската екзотика остава още няколко века“.

Преводът на „Буржоата благородник“ е на Паисий Христов. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, а костюмите – на Тита Димова-Вантек. Музиката е на Теодосий Спасов, пластика – Мила Искренова. Помощник-режисьори са Елица Мутафчиева и Живка Бадева.

Останалите действащи лица са Люсил – Анджелика Джамбазова, Никол – Лана Гекова, Клеонт и учител по фехтовка – Михаил Сървански, Ковиел и майстор шивач – Александър Григоров, Доримена – Полин Лалова, Дорант и учител по танци – Любомир Ковачев, учител по музика – Константин Икономов, мюфтия и учител по философия – Мартин Каров, лакеите са Светлозар Начев и Йордан Сталев.

Автор – Даниел Димитров
Оператор – Димитрина Иванова 
Видео от представлението – Сатиричен театър
Монтаж – Валя Ковачева