Общият брой на педагогическите специалисти във всички образователни институции в системата на предучилищното и училищното образование в България е 92 619, съобщиха за БТА от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН) по повод на днешния Световен ден на учителя.
От всички тези педагогически специалисти в училищата и в детските градини у нас директорите са 4299, учителите са 82 785, а другите педагогически специалисти са 5535.
От общия брой на възраст до 35 години, включително, са 13 889 педагогически специалисти. Това е 15 процента от общия брой.
Данните на МОН, предоставени на БТА, показват, че от общия брой учители 2 процента са работещите пенсионери.
"Да чуем гласът на учителите: Към нов социален договор за образованието" е мотото на Деня на учителя през 2024 г.
От 1994 г. с решение на ЮНЕСКО се отбелязва Световният ден на учителя в знак на почит към приноса на учителите за развитието на обществото.
Денят на учителя се отбелязва у нас от 2006 г. с решение 697 на Министерския съвет от 29 септември 2006 г. То е свързано с годишнина от подписването (1966) на препоръката за статута на учителите от Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), и от Международната организация на труда.
През последните години у нас се търсят учители по математика и информатика, по природни науки и чужди езици
През последните години, предимно седмици преди първия учебен ден, училища в страната обявяват, че търсят учители по математика, информационни технологии, чужди езици, както и учители по природни науки, ресурсни учители и педагози за целодневната организация на учебния ден.
И заради това търсене на учители училищни директори призовават да продължи увеличението на заплатите в системата на образованието, и да се намали, ако е възможно, стресът в нея.
Българската образователна система е една от добрите в Европа, но ние можем да я направим още по-добра, с още малко усилия. Това каза пред журналисти служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков, след като откри на 16 септември новата учебна година в 122-ро иновативно Основно училище (ОУ) "Николай Лилиев" в София.
На въпрос дали ще има промяна в учителските заплати, министър Цоков отговори тогава, че "учителските заплати в първата рамка, която в момента гледаме бюджета за 2025 г. е свързана с тези 125 процента от средната брутна работна заплата за миналата година да е средната учителска заплата". Първоначалните изчисления показват, че за това се изискват около 450 - 500 милиона лева, което ще позволи учителската заплата да се увеличи с 14-14,5 процента, но това са още първоначални разчети, които ще дискутираме с Министерството на финансите, каза на 16 септември образователният министър.
Началните заплати на българските учители вече са по-високи от тези в Полша, Словакия и Латвия, а близо до нас е Чехия, показа глобалното проучване на ОИСР
България е една от държавите с най-голямо увеличение на средствата за образование, както и на заплатите на учителите през последните години. За шест години - от 2015 до 2021 г., делът от брутния вътрешен продукт (БВП), който България отделя за образование, се е увеличил от 3 на 3,5 процента. Това показаха данните от глобалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) "Поглед върху образованието 2024", които бяха представени на 10 септември.
Показателно е, че стартовите (началните) заплати на българските учители вече са по-високи от тези в Полша, Словакия и Латвия, а близо до нас е Чехия, каза тогава служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков. Вече стартовите възнаграждения на учителите ни не са най-ниски сред страните от ОИСР. Преди десет години не можехме да си представим, че българските учители ще започват с по-високи начални заплати от гръцките учители, които имаха, може би най-високите заплати в Европейския съюз, коментира образователният министър.
Според проучването остава голям делът на преподавателите на възраст над 50 години (48 процента), което е едно от предизвикателствата както пред нашата образователна система, така и в другите държави от ОИСР.
В същото време обаче България е и една от страните, в които има най-голямо увеличение на дела на младите учители под 30-годишна възраст. Повишението на заплащането е само един от факторите за това, отбеляза тогава министър Цоков. По думите му през последните години се води и целенасочена политика за стимулиране на студентите да избират педагогически специалности, включително с освобождаването им от семестриални такси.
Сред приоритетите на МОН е и увеличаването на интереса към природните науки, за които има най-голям недостиг на преподавателски кадри. "Само след година, максимум две, във всички над 2200 училища ще има STEM кабинети. Така в бъдеще ще имаме мотивирани млади хора, които ще искат да се занимават с природни науки", заяви министър Галин Цоков.
За втора година България присъства в този важен за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие доклад "Поглед върху образованието" и това ни дава много възможности. Годишният доклад по отношение на различните данни и процеси в развитието на образователните системи в ОИСР е много важен за изработването на политики, обвързани с развитието на образованието, обобщи тогава министър Цоков.
Увеличава се финансирането на студентите по педагогика и те ще имат повече практически часове
С 65 процента се увеличава коефициентът за финансиране на обучението на студентите по педагогически специалности. Това ще позволи да се насочат повече средства за практическа подготовка на бъдещите учители, които ще прекарват повече време в базовите училища и ще получат по-голяма подкрепа от учители наставници, съобщи преди седмица служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на конференцията "Развитие на уменията в България", на която Организацията за икономическо сътрудничество развитие (ОИСР) представи доклада за страната ни, изготвен по проекта "Техническа подкрепа за стратегия за уменията в България". Проектът е финансиран от Европейската комисия и подкрепя една от целите, заложени в Пътната карта за присъединяването на България към ОИСР.
Част от препоръките в доклада са свързани с изграждането на умения у учениците и възрастните за реализация на променящия се пазар на труда и с квалификацията на учителите. "Моделът на първоначалната подготовка на нашите учители ще бъде по-компетентностно ориентиран. Няма да се случва само в университетските зали, а ще се пренесе в по-голяма степен в класните стаи. Така че нашите студенти - бъдещи учители, още от университетската скамейка да имат изградени професионални умения, които ще са им необходими, когато започнат работа", обясни министърът.
Той припомни, че вече бяха направени стъпки за промяна и на учебните програми в училищата, които също да акцентират върху формиране на умения на учениците, а не толкова върху усвояване и възпроизвеждане на понятия. В тази посока се променя и оценяването. "През тази година успяхме да променим характера на 50 процента от задачите от външното оценяване в десети клас по български език и литература, и по математика - да има задачи с по-голяма практическа насоченост, свързани по-скоро с установяване на уменията, не само с възпроизвеждане на знания на учениците", обясни министърът. По думите му предстои тази промяна да се случи от тази година и в изпита за четвъртокласниците, а от следващата - и за седмокласниците.
/ХТ/
news.modal.text
