site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 октомври в историята

4 октомври 2024 г., петък, 40-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Йеротей, еп. Атински. Св. мчца Виринея. Преп. Павел Препрости.

В България се отбелязва:

Денят на информационното общество. Професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика. 
Отбелязва се от 2007 г. с Решение 633 на Министерския съвет от 27 септември 2007 г. Годишнина от рождението (1903) на американския математик, физик и електроинженер от български произход Джон Атанасов.

По света се отбелязва:

Световната седмица на Космоса (4-10 октомври). Отбелязва се от 2000 г. с резолюция A/RES/54/68 на Общото събрание на ООН от 6 декември 1999 г. в знак на признание към приноса на космическата наука и технология за подобряване условията на живот на Земята. Годишнина от изстрелването (4 октомври 1957) в СССР на първия изкуствен спътник на Земята - "Спутник 1" и годишнина от влизането в сила (10 октомври 1967) на Договора за принципите на дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, подписан на 27 януари 1976 г. едновременно  във Вашингтон (САЩ), Москва (СССР) и Лондон (Великобритания). Мотото на седмицата през 2024 г. е: "Космосът и промените в климата".

Денят на началото на космическата ера. Отбелязва се с решение на 18-ия конгрес на Международната федерация по астронавтика проведен от 24 до 30 септември 1967 г. в Белград, Югославия (от 2003 г. Сърбия). Годишнина от изстрелването (1957) от космодрума Байконур в СССР на първия изкуствен спътник на Земята "Спутник 1".

Световният ден за защита на животните. Отбелязва се от 1931 г. с решение на международен конгрес на организациите за защита на животните във Флоренция, Италия, по идея на немския писател Хайнрих Цимерман. Денят се чества на патронния празник на св. Франциск Асизки (1181/1182-3 октомври 1226), покровител на животните. Мотото на деня за 2024 г. е: "Светът също е техен дом".

Световният ден на усмивката. Отбелязва се от 1999 г. през първия петък на октомври по идея на американския художник на реклами Харви Бол, създал през 1963 г. световно известната жълта емблема на усмивката, предшественица на т. нар. емотикон. Денят преминава под мотото: "Направи една добрина - накарай някого да се усмихне".

Националният празник на Лесото. Ден на независимостта (1966).

На този ден в България:

1886 - Излиза бр. 1 на в. "Свобода", от 1894 г. е орган на Народно-либералната партия. Излиза до 11 февруари 1899 г. и от 2 ноември 1918 до 3 юни 1920 г. Сред първите му редактори са Димитър Ризов, Захари Стоянов, Димитър Петков и др.

1894 - Излиза бр. 1 на в. "Социалист". Отговорни редактори са Георги Бакалов и Гаврил Георгиев. Излиза като продължение на в. "Другар" (1893-1894) и в. "Работник" (1892-1894). Последният брой излиза на 3 ноември 1897 г.

1942 - Тържествено откриване в София в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" на Висшето  техническо училище (негови наследници са Университетът по архитектура, строителство и геодезия и Техническият университет), създадено със Закона  за Висшето техническо училище от 12 юни 1941 г.  Учебните занятия започват на 5 октомври 1941 г. Училището се управлява от Академичен съвет под надзора на Министерството на народното просвещение и има два факултета: строително-архитектурен и машинно-технологически с по 13 катедри във всеки. В Строително-архитектурния факултет има три отдела: строително инженерство, архитектура, земемерно инженерство. В Машинно-технологичния факултет има четири отдела: машинно инженерство, електроинженерство, минно инженерство, индустриална химия. От 5 април 1945 г. Висшето техническо училище се преименува в Държавна политехника с два факултета - строителен и машинен.  С Указ 231 на Президиума на Народното събрание Държавната политехника  се разделя на 4 висши учебни заведения:  Инженерно-строителен институт (ИСИ), Машинно-електротехнически институт (МЕИ), Химико-технологически институт (ХТИ) и Минно-геоложки институт (МГИ). От 1963 г. Инженерно-строителният институт се преименува във Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ) с четири факултета - архитектурен, геодезически, строителен и хидротехнически. С Указ на Държавния съвет на Народна република България от 7 октомври 1977 г. Висшият инженерно-строителен институт се преобразува във Висш институт за архитектура и строителство (ВИАС). С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Университет по архитектура, строителство и геодезия  (УАСГ) с пет факултета - архитектурен, строителен, хидротехнически, геодезически, транспортен.

1990 - Свалена е петолъчката над партийния дом в София. Партиен дом е наименованието на сградата на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) на пл. "Княз Александър I" 1, днес  - сградата на Народното събрание. С Решение 648 от 25 юли 1984 г. на върха на многостъпалната кула на сградата е монтирана петолъчна звезда. Секретариатът на ЦК на БКП дава съгласие да се извърши проектиране и преустройство на петолъчната звезда на кулата по подобие на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Покупката, доставката и монтажа на рубинената звезда е осъществена от българската външнотърговска организация "Техноимпортекспорт".  Тя от синтетичен рубин и е с диаметър 3 метра. Златното й покритие е направено в завод "Комуна" в Сопот, България. На 21 август 1990 г. VII Велико народно събрание приема решение за  премахване на нетрадиционните политически символи от обществените сгради, знамена и химни. Така се стига до демонтирането на петолъчката. Извършват го с хеликоптер специалисти от столичната фирма "Обществено строителство". Първият опит за свалянето започва рано сутринта в 7 ч., но след половин час демонтажът е спрян поради възникнали проблеми. При втория, който е след два часа, петолъчката е демонтирана. 

1993 - Излиза бр. 1 на в. "Капитал", национален бизнес и политически седмичник.

1997 - В Клиниката по детска онкохематология към Държавната университетска болница "Царица Йоана" в София е направена първата в България трансплантация на костен мозък на дете. Пациентът е 9-годишният Филип от София, а в екипа, извършил сложната манипулация, са д-р Георги Михайлов и д-р Добрин Константинов. През юли с. г., след специална терапевтичната подготовка, от пациента са взети периферни кръвни стволови клетки, които след обработка в специална среда се вливат отново в организма като по този начин се дава възможност за производство на здрави клетки, които да овладяват злокачествените процеси.

1998 - Американската фирма "Глобъл ю ес консултинг" придобива 51 на сто от дяловия капитал на "Захарни заводи" АД в Горна Оряховица срещу 5 956 705 долара.

2000 - Издателите на вестниците "Дневен Труд", "24 часа", "Демокрация", "Стандарт", "7 дни спорт", "Дума", "Земя", "Сега", "Новинар" и "Пари" учредяват Съюз на издателите на всекидневници в България. С решение на Общото събрание от 20 май 2004 г. се преименува в Съюз на издателите в България.

2004 - Археологическа експедиция "ТЕМП" с ръководител д-р Георги Китов открива златно съкровище в най-голямата гробница, известна  като "Голямата Косматка", край Шипка. Археолозите откриват 73 предмета, сред които 20 златни. За първи път в света са намерени златен венец и конски  апликации, начелник, златни украшения по меча и златни конски  сбруи. Гробницата е от края на 5-и началото на 4-и век преди Христа. В могилата "Голямата Косматка" е погребан тракийският цар Севт Трети.

2007 - Народното събрание приема Закон за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, с който се създава Български ветеринарен съюз. Учредителното събрание на съюза е проведено на 22 март 2008 г.

2011 - Ректорът на Великотърновския университет /ВТУ/ "Св. Св. Кирил и Методий" проф. Пламен Легкоступ открива първата академична година за новия филиал на университета във Враца. Педагогическият колеж към ВТУ във Враца е преобразуван във филиал с решение на Министерския съвет от 9 септември 2011 г., като това става в 130-ата година от неговото създаване. Висшето училище е основано през 1881 г. като първи педагогически едногодишен курс за учители заедно с този в Шумен.

2012 - В с. Кошава, община Видин, е открит завод за калциниране на природен гипс с комплексна инсталация на акционерно дружество "ГИПС". Заводът е изграден със средства от оперативна програма "Конкурентоспособност". Капацитетът на новата инсталация е 14 тона на час, което се равнява на 80 хил. тона годишно. Освен комплексна инсталация, новият завод включва и автоматизирана линия за пълнене и палетизация, складово стопанство и производствени лаборатории.  Заводът е изграден на територията на мина Кошава, която е единственото находище на подземен гипс в Югоизточна Европа. Добиваният в предприятието гипс е 100 процента природен продукт, а чистотата му достига 95 процента.

2017 - Министерският съвет приема решение, с което определя МБАЛ "Света Марина" в Плевен за университетска болница.

2020 - В Стара Загора се провежда първият младежки национален православен форум по инициатива на Младежкия център "Свето Благовещение" в Стара Загора, основан в началото на 2020 г. Във форума, под мотото: "Заедно в Христа", участват 30 младежи от цялата страна. В Старозагорска епархия, в Казанлък, през 1928 г. по инициатива на Старозагорския митрополит Павел е учреден Съюза на православните братства, който достига внушителния брой от 90 000 членове. Съюзът на православните християнски дружества обединява през 1944 г. 14 000 младежи.

2021 - Президентът Румен Радев връчва отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда "Джон Атанасов" за 2021 година на церемония в Президентството. Носителят на голямата награда "Джон Атанасов" за 2021 година е 34-годишният доктор по математика Венелин Тодоров от Института по информационни и комуникационни технологии при Българската академия на науките. Венелин Тодоров работи активно в области като квантова механика, изкуствен интелект, финансова математика, екология, а постиженията му са свързани с приложение на математиката в други науки, математическо информационно моделиране, моделиране на сложни системи.
  
На този ден по света:

1582 - Въвежда се Григорианският календар. С Григорианския календар се заменя Юлианският (от 325 г. до Първия Никейски събор през 1582 г.). На 24 февруари 1582 г. папа Григорий XIII издава була "Интер грависсимос" за въвеждане на нов календар. Съгласно булата датите в новия календар се преместват с 10 дни напред, като денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък се приеме не за 5, а за 15 октомври 1582 г. След издаването на булата папа Григорий ХIII създава комисия, ръководена от професора по астрология Игнаций Данти. Тази комисия одобрява проекта на преподавателя по медицина в университета на гр. Перуджа Луиджи Лилио, който се счита за съставител на Григорианския календар. С промяната в календара се поправя грешката, натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март. Първите страни, приели Григорианския календар са Италия, Испания, Португалия, Полша, където след 4 октомври 1582 г. по стар стил, следващия ден ставал 15 октомври по нов стил. В България Законът за въвеждане на Григорианския календар е обнародван на 21 март 1916 г., като календарът се въвежда от 1 април 1916 г. Денят 31 март остава последен ден, броен по Юлианския календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата 14 април, като начало на новото времеброене.

1824 - Мексико е провъзгласено за федерална република - Мексикански съединени щати.

1830 - Провъзгласена е независимостта на белгийските католически провинции (дн. Белгия) в тогавашното Кралство Нидерландия след избухването в Брюксел през септември 1830 г. на въстание срещу господството на нидерландския крал Уилям Първи. След Виенския конгрес през 1815 г. териториите на днешна Белгия, Нидерландия и Люксембург образуват Кралство Нидерландия. През септември 1830 г. в Брюксел избухва въстание срещу нидерландската власт. На 23 септември 1830 г. Брюксел е окупиран от нидерландските войски, които през нощта на 26 срещу 27 септември 1830 г. отстъпват под натиска на въстаниците. Временният комитет се трансформира във Временно правителство, което на 4 октомври 1830 г. обявява независимостта на белгийските провинции. На 4 ноември 1830 г. в Лондон е открита дипломатическа конференция за бъдещето на Белгия. Великите сили от онова време признават отделянето на Белгия от (Северна) Нидерландия. Леополд I Сакскобургготски става първият крал на белгийците (1831-1865).

1853 - Османската империя обявява война на Русия - начало на Кримската война. Войната завършва на 30 март 1856 г. Повод за нея става отказът на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Зад Османската империя застават Англия, Франция, по-късно и Сардинското кралство. През януари 1855 г. след намесата във войната и на Сардинското кралство Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. На 25 февруари 1856 г. в Париж, Франция, се открива конгрес с участието на представители на Русия, Франция, Великобритания, Австрия, Османската империя и Сардиния. Войната завършва на 30 март 1856 г. с подписването на Парижки мирен договор. Според клаузите му Русия се отказва от покровителството на християнско население в Османската империя, съгласява се да не разполага военен флот и бази в Черно море, отстъпва южната част на Бесарабия, и признава колективния протекторат на великите държави над Молдова, Валахия и Сърбия, останали под суверенитета на султана.

1860 - Открита е първата жп линия в Османската империя: Черна вода - Кюстенджа с дължина 65 км.

1904 - Основан е ИФК "Гьотеборг" - Гьотеборг, шведски футболен клуб.

1912 - Османската империя обявява война на страните, участващи в Балканския съюз - България, Гърция, Сърбия и Черна гора. Начало на Балканската война. Войната завършва на 17 май 1913 г. Повод за войната дават кланетата, извършени над българското население от турските власти в Щип (ноември 1911) и Кочани (1912). Страните, обединени в Балканския съюз, искат от Османската империя въвеждането на реформи в нейните европейски владения, чрез които да се предостави автономия на Македония и Одринско. Отказът на турското правителство е повод за начало на военните действия. Целта на войната е да се освободи християнското население в Македония и Одринско, останало по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя. На 17 септември 1912 г. балканските съюзници изпращат ултимативна нота до Османската империя да се изпълни чл. 23 от Берлинския договор, който регламентира християнското население да получи пълна автономия и да се въведе международна администрация в Македония, Тракия и на остров Крит. Искането е отхвърлено. Балканските страни обявяват мобилизация, а на 26 септември Черна гора започва военни действия в Северна Албания. На 3 октомври Османската империя отхвърля ултимативната нота от 17 септември 1912 г. и прекъсва дипломатическите си отношения с България. На 4 октомври Османската империя обявява война на съюзниците. На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, а на 7 октомври и Сърбия. Войната завършва с подписването на Лондонски мирен договор на 17 май 1913 г. Според клаузите му всички земи на запад от линията Мидия - Енос са отнети от Османската империя и предадени на държавите от Балканския съюз. Никъде в договора не се посочва разпределение на земите между съюзниците, което поражда нови конфликти и води до избухването на Междусъюзническата война (1913).

1943 - Бунт на лагеристите в нацисткия концентрационен лагер "Собибор" в Полша по време на Втората световна война (1939-1945) - единственото успешно въстание в концлагер по време на войната. Въстанието е оглавено от лейт. Александър Печорски от Съветската армия, който през октомври 1943 г. попада в плен и е изпратен  в лагера. Той успява да подготви въстанието за три седмици. Лагеристите успяват да убият 10 от надзирателите, като отнемат оръжието им. Около половината от 600-те лагеристи успяват да избягат  в гората през минното поле около лагера, макар че почти веднага около 80 от тях са застреляни с картечници от вишките при самото бягство, други 170 са заловени по-късно и също са разстреляни, около 100 души са предадени от местните калоборационисти на нацистите. До края на войната оцеляват само 47 души, които успяват да се укрият. След бунта нацистките надзиратели разстрелват останалите лагеристи и изравняват лагера със земята. Между март 1942 г. и октомври 1943 г. в лагера "Собибор" са убити около 167 000 души, почти всички от които евреи.

1945 - Основан е "Партизан", югославски футболен клуб (дн. сръбски).

1957 - СССР изстрелва първия изкуствен спътник на Земята "Спутник 1" от полигона "Тюра-Там" (дн. космодрум "Байконур") . Кодовото название на спътника е ПС-1 ("Спутник-1"). Изстрелването се осъществява от Пети научно-изследователски полигон на Министерството на отбраната на СССР, известен като космодрума Байконур с помощта на ракетоносител "Спътник" (Р-7). По време на полета, който завършва на 4 януари 1958 г., "Спутник-1" извършва 1440 обиколки около Земята (около 60 млн. км). Датата на изстрелването се счита за начало на космическата ера.

1958 - По време на 8-ата сесия на Общото събрание на Международния съвет на научните съюзи (2-4 октомври 1958) е създаден Международният комитет за изследване на космическото пространство (КОСПАР).

1965 - От космодрума Байконур, СССР, е изстреляна ракета носител "Мълния-М" с космическия апарат "Луна -7" от програмата "Луна", с цел изследване на естествения спътник на Земята. На 7 октомври станцията достига повърхността на Луната, но се разбива при кацането поради грешка в изчисленията на надморската височина.

1977 - В Белград, Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), е открита среща на представителите на страните, подписали заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) на 1 август 1975 г. в Хелзинки, Финландия. Заседанието завършва на 8 март 1978 г. с приемането на заключителен документ, който отразява основното правило на процеса от Хелзинки - правилото на консенсус. На 6 декември 1994 г. е наследена от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

1991 - В Мадрид, Испания, е подписан Протокол за опазване на околната среда към Договора за Антарктика, подписан на 1 декември 1959 г. Влиза в сила през 1998 г.

1992 - В Рим, Италия, президентът на Мозамбик Жоаким Шисану и лидерът на въстаническата групировка Мозамбикска национална съпротива (РЕНАМО) Афонсу Длакама подписват Общо споразумение за установяване на мир в Мозамбик, което слага край на 16-годишната гражданска война в страната.

1994 - Полет на Елена Кондакова - третата руска жена-космонавт, на борда на космическия кораб "Союз ТМ-20", по време на който поставя рекорд по пребиваването на жена в космоса - 169 денонощия.

1999 - В префектура Айти, Япония, корпорация "Тойота" обявява, че е произвела 100-милионния си автомобил. На специална церемония в завода на "Тойота" в централна Япония двутонният снежнобял седан "Краун роял салуун Джи" слиза от конвейера, а японският концерн влиза в т.нар. клуб на 100-милионниците, където, за да бъде включен производител се вземат предвид единствено показателите за производство на заводите вътре в страната.

2000 - Комисията по външните работи към Камарата на представителите на Конгреса на САЩ гласува резолюция, в която се окачествява като геноцид убийството на 1,5 млн. арменци в Османската империя през 1915-1923 г.

2001 - Официална церемония за приключване на първата операция на мисията на НАТО в Македония "Необходима жътва" за събиране на оръжията от албанските бунтовници (22 август 2001-4 октомври 2001) и за начало на втората операция "Червена лисица" за сигурността на цивилните наблюдатели (от 29 септември 2001-15 декември 2002).

2006 - В Лесото е открит бял 603-каратов диамант. Според комюнике на компанията Gem Diamond, която е оператор на мината, в която е открит камъкът, и на правителството на Лесото, това е най-големият диамант, откриван от началото на 21 век в света. Диамантът е наречен "Обещанието на Лесото" и е 15-ият по големина диамант, откриван някога в света.

2010 - В завод за алуминий в гр. Айка (на 160 км западно от Будапеща), собственост на компанията "МАЛ", се пропуква стена на хвостохранилище. От хвостохранилището изтича утайка, в която има висока концентрация на тежки метали. Близо 700 000 куб. м отпадъчни вещества от алуминиевото производство, част от които силно токсични заливат селата Колонтар и Девечер. Замърсен е и приток на р. Дунав. На някои места токсичната тиня достига дълбочина почти 2 м. Загиват 10 души, 150 - са ранени. На 5 октомври 2010 г. правителството обявява извънредно положение, а на 12 октомври - че поема временно контрола върху компанията собственик на завода. Безпрецедентното решение за временното национализиране на частната компания е изготвено и одобрено от парламента на 11 октомври 2010 г.

2011 - В Страсбург, Франция, Палестинският национален съвет получава статут на партньор за демокрация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) по време на сесията на ПАСЕ (3-4 октомври 2011). Статутът на партньор за демокрацията на ПАСЕ е създаден през 2009 г. и цели задълбочаване на връзките на асамблеята със страните, които не са членове на  Съвета на Европа, но са съседи на Европа.

2016 - В Страсбург, Франция, Европейският парламент одобрява споразумението от Париж за мерки срещу промените в климата. В присъствието на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун 610 евродепутати гласуват "за", 38 - "против", и 31 се въздържат. За да влезе в сила, Парижкото споразумение за ограничаване на вредните емисии в атмосферата, трябва да бъде ратифицирано от минимум 55 държави, които да излъчват най-малко 55 процента от тези емисии. Досега споразумението е ратифицирано в 62 страни, но на тях се падат само 52 процента от емисиите.

2017 - Съдът в град Мугла, Югозападна Турция, осъжда на по четири доживотни присъди затвор 34-ма от общо 47 подсъдими по делото, в което около 40 войници са обвинени в опит за убийство на президента Реджеп Тайип Ердоган по време на осуетения опит за преврат на 15 юли 2016 г. Процесът, който започва през февруари 2017 г., е част от мащабните чистки, предприети след опита за преврат, и е най-големият досега подобен процес, при който има произнесена присъда. Живеещият в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, обвиняван от турските власти за организирането на опита за преврат, е съден задочно.

2018 - В град Орадя, Западна Румъния, е арестуван един от влиятелните босове на сицилианската мафия "Коза ностра" 66-годишният Вито Биджоне, който е включен в списъка на 30-те най-издирвани престъпници в Италия. Той е смятан за един от босовете на влиятелните кланове от селището Мадзара дел Вало в Сицилия и е изпълнявал посредническа роля между групировките на "Коза ностра", "Ндрангета" и колумбийските наркокартели. През 1995 г. той е обвинен за първи път за търговия и контрабанда с наркотици. Тогава Вито Биджоне се укрива в Намибия. В началото на новото хилядолетие той е обвинен в организиране на доставки на неколкостотин килограма кокаин в Италия от Бразилия, Колумбия и Намибия.

2019 - Конституционният съд на Босна и Херцеговина отменя смъртното наказание в Република Сръбска, която е в състава на Босна и Херцеговина. Решението на съда е в отговор на жалба на парламентарната група на бошняците (босненските мюсюлмани) в парламента на Република Сръбска.

2020 - Във френската отвъдморска територия Нова Каледония е произведен референдум за независимост от Франция, на който 53,26 процента гласуват "против" срещу 46,74 процента "за". Това е вторият референдум за независимост на Нова Каледония за две години, след като на 4 ноември 2018 г. 56,7 процента гласуват "против" отделянето на островната територия от Франция. Избирателната активност на референдума на 4 октомври 2020 г. е 85,64 процента, което е с 4,5 пункта повече, отколкото през 2018 г. Архипелагът, намиращ се на 18 000 км от Париж, е френска територия от 1853 г., по времето на Наполеон Трети и в продължение на десетилетия е бил използван за затворническа колония. Понастоящем Нова Каледония, намираща се в югозападната част на Тихия океан, в Меланезия, има особен административно-териториален статут в състава на Франция.

2021 - В Япония на церемония в Императорския дворец Фумио Кишида встъпва в длъжност като стотния министър-председател на страната. Той е избран на поста по-рано същия ден на извънредно заседание на парламента на Япония с 311 гласа "за" от общо 458 гласа в Камарата на представителите (долната камара) и със 141 гласа "за" от 241 в Камарата на съветниците (горната камара). Фумио Кишида заменя Йошихиде Суга, който се оттегля на 3 септември 2021 г. след малко повече от година на тази длъжност на фона на критики срещу действията му за справяне с пандемията от коронавируса КОВИД-19.

2022 - В Женева, Швейцария, Върховният комисариат на ООН за бежанците присъжда наградата "Нансен" на бившата федерална канцлерка на Германия Ангела Меркел за нейната роля при приемането от страната й на повече от 1,2 милиона бежанци и кандидати за убежище през 2015 и 2016 г. Наградата "Нансен", която се присъжда ежегодно, е с парична премия на стойност 150 000 долара. Тя е кръстена на Фритьоф Нансен - норвежки полярен изследовател и хуманитарен работник, който през 1922 г. получава Нобеловата награда за мир.

Родени на този ден българи:

акад. Стефан Панаретов (Стефан Панаретов Хаджиилиев), дипломат и обществен деец, учен, политик (1853-1931).
Преподавател по български език в американското училище Робърт колеж в Цариград, Турция (1871-1914). Първият български пълномощен министър във Вашингтон, САЩ (10 декември (1914-1925). Участва в българската делегация на Парижката мирна конференция, подготвила Ньойския мирен договор (1919). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.  Автор на "Българска граматика". Част 1" (1881). Завещава 2,5 млн. лв. на Българската академия на науките за уреждане на библиотека и читалня за студентите (която носи неговото име).

акад. Гаврил Кацаров, историк, археолог и етнограф (1874-1958).
Основоположник на тракологията в България. Работи в областта на античната история. Декан на Историко-филологическия факултет (1915-1918) и ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927-1928). Член-основател и председател на Българското археологично дружество (1908-1920). Директор на Народния археологически музей в София (1928-1929). Председател на Историко-филологическия клон на Българската академия на науките (1938-1940). Директор на Българския археологически институт  (1940-1947). Автор е на над 300 научни труда. Лауреат на Димитровска награда (1950).

проф. Иван Митев, лекар педиатър-кардиоревматолог (1924-2006).
Ръководител на детската клиника по сърдечно-съдови и колагенови заболявания Медицинската академия (1978-1980). Директор на Клиниката по сърдечно-съдови заболявания (1980-1985). Директор на Научния институт по педиатрия към Медицинската академия и главен специалист по педиатрия в България (1985-1989). Открива шестия сърдечен тон, наречен "тон на Митев" (1972). Откритието е обявено на 23 юли 1973 г. и е включено в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. Обявено е за най-значимото българско събитие за ХХ в. след анкета проведена от БНТ през 2009 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена "VI тон".

Лиляна Кошлукова, оперетна актриса (1925-2005).
От 1948 г. е артистка в Държавния музикален театър. Пяла е в оперетата в Москва, Русия, (1960-1961) и в Софийската народна опера (1965-1966). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1967). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1985), на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000) и др.

Георги Георгиев-Гец, актьор (1926-1996).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1953-1991). Участва във филмите "Стръмната пътека" (1961), "А бяхме млади" (1961), "С дъх на бадеми" (1967), "Най-дългата нощ" (1967), "Осмият" (1969), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971),  "Зарево над Драва" (1974), "Пътят към София" (1978), "Баща" (1989), в телевизионните сериали "С пагоните на дявола" (1967), "На всеки километър" - първи сезон (1969), "Сами сред вълци" (1979), "Васко да Гама от село Рупча" (1986) и др. Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-1986). Заместник-председател на Съюза на артистите в България (22 ноември 1978-април 1989). Удостоен е със званието "Народен артист" (май 1971). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен, на орден "Кирил и Методий" първа степен, на орден "Народна република България" (9 ноември 1976), на орден "Георги Димитров" (3 октомври 1986), на наградата на София за 1981 г. за театрално изкуство (2 април 1982), на наградата на Съюза на българските филмови дейци за 1986 г. за цялостния му принос в развитието на българското кино (януари 1987) и др.

проф. Николина Георгиева, режисьор и преподавател (1931-2016).
Работила е в Драматичния театър в Габрово (1954-1959). Режисьор в Столичния куклен театър (1959-1967) и негов директор (1975-1977). От 1962 г. е преподавател във Висшия институт за театрално майсторство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов". Заместник-ректор на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1975-1981), ръководител катедра "Куклено изкуство"  в института (1990). Един от основателите и дългогодишен президент на Българския център на Международния съюз на куклените театри /УНИМА/ (1963-1988). Постановчик на множество куклени и драматични спектакли в България, Югославия, Полша, Белгия и Япония.

проф. Иван Лалов, физик и политик (1938).
Бил е преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на факултета, ректор на университета (19 май 1993-18 октомври 1995; 22 май 1997-17 ноември 1999), председател на Съвета на ректорите на висшите учебни заведения в България (1993-1998). Министър на образованието, науката и технологиите (12 февруари 1997-21 май 1997). Председател на Съюза на физиците в България (1992-2001). Председател на Българския туристически съюз (1999-6 септември 2002). Автор е на научни трудове, учебници по физика за студенти и ученици, обзорни доклади и лекции по физика, на книгите "Електромагнитни явления", "Електричество, магнетизъм, оптика - първото велико обединение" и други. Почетен гражданин на Ловеч (11 май 1999). Носител на   наградата за наука, образование и култура на фондация "Миньо Балкански" (2016).

Димитър Кирков, писател, литературен критик и преводач (1945-2017).
Бил е редактор във в. "Литературен фронт" (1970-1972), в издателство "Наука и изкуство" (1974-1982), сп. "Септември" (1982-1991), сп. "Летописи" (1991-1998). Чел е  лекции в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на повече от 200 статии и студии в областта на литературната история, теория и критика, както и на литературно-критическите книги. Негови произведения са превеждани на руски и немски език. Носител на наградата "Южна пролет" (1979), на наградата на Съюза на българските писатели  за романа "Тайните на автомобилното гробище" (1993) на националната награда на Министерството на културата "Христо Г. Данов" (1999), на наградата "Георги Братанов" за романа "Баркански грешник" (2002), на наградата "Христо Ботев" за цялостно творчество  (2004) и др. Превежда от руски език автори като Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Лев Шестов и др.

Васил Яначков, химик и синдикалист (1949).
Председател на синдикална федерация "Металици" в Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), преизбран на 7 юли 2016 г. и член на Изпълнителния комитет на КНСБ. Носител на награда "Проф. Кръстьо Петков" за
цялостен принос в развитието на синдикалното движение в България (17 февруари 2020).

Атанас Шопов, български състезател и треньор по вдигане на тежести (1951).
От олимпийски игри печели един сребърен медал през 1972 г. в Мюнхен, ФРГ, и един бронзов медал в Монреал, Канада, през 1976 г. От европейски първенства печели един сребърен медал (1972) и два бронзови медала (1971, 1973). През спортната си кариера подобрява 15 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

Таско Ерменков, политик (1955).
Депутат в 42-ото Народно събрание (27 юни 2013-5 август 2014) и в 43-ото и 44-ото Народно събрание (2014-2021).

проф. Румен Гечев, икономист и политик (1956).
От 1981 г. е преподавател във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (дн. Университет за национално и световно стопанство. Депутат в 37-ото Народно събрание (12-25 февруари 1995).  Заместник министър-председател и министър на икономическото развитие (26 януари 1995-12 февруари 1997). Председател на Съвета на директорите на Банковата консолидационна компания (8 октомври 1996-20 февруари 1997). Депутат от 42-ото до 49-ото Народно събрание (2013-2024).

проф. Георги Близнашки, юрист и политик (1956).
От 1983 г. е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподава и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и в Нов български университет. Бил е експерт към Националната кръгла маса (1990), експерт към Конституционната комисия на Великото народно събрание (1990-1991). Член на Председателството на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /БСП/ (1990-1991). Член на Висшия съвет на БСП (4 май 1998-7 март 2014). Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Наблюдател в Европейския парламент (26 септември 2005-31 декември 2006). Член на Европейския парламент (1 януари 2007-6 юни 2007). Служебен министър-председател (6 август-7 ноември 2014). Автор е на "Парламентарното управление в България" (1995), "Принципи на парламентарното управление" (1997), "Формата на държавата. Съвременни конституционни измерения" (1999), "Конституционализъм и демокрация" (2009), на много научни студии и статии. Носител на църковния орден "Св. Св. Кирил и Методий"  първа степен (8 декември 2015), на Орден на Исабел Католическа на Кралство Испания за неговата подкрепа за позицията на испанското правителство и централната власт при кризата в Каталуня (12 декември 2018 г.)

Здравко Здравков, футболист (вратар) и треньор (1970).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Левски" (София), "Етър" (Велико Търново), "Славия" (София), "Истанбулспор" (Турция), "Аданаспор" (Турция), "Черно море" (Варна), "Литекс" (Ловеч) и "Ризеспор" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 70 мача.

Ивайло Захариев, актьор (1984).
Участвал е във филмите "Лов на дребни хищници" (2010), "Love.net" (2011), "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" (2012), телевизионния сериал "Под прикритие" (2011-2012), "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" (2012), "Южен Вятър" (2018), телевизионния сериал "Пътят на честта" (2019; 2021), телевизионния сериал "Ягодова луна" (2020)  и други, както и в редица театрални постановки.

Михаела Маевска, българска състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) и треньор (1990).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От световни първенства печели два златни медала (2011, 2014), два сребърни медала (2014, 2015) и четири бронзови медала (2010, два медала през 2011 и 2015). От европейски първенства печели един златен медал (2014) и два бронзови медала (2014, 2016). Прекратява състезателната си кариера след Олимпийските игри през 2016 г. От 2017 г. е помощник-треньор на националния отбор по художествена гимнастика на България, който печели златни медали на Олимпийските игри през 2021 година в Токио, Япония. Почетен гражданин на София (17 септември 2021).

На този ден са родени и:

Лукас Кранах, немски художник (1472-1553).

граф Алексей Аракчеев, руски военен деец (1769-1834).
Военен министър на Русия (1808-1810).

Йожен Потие, френски поет (1816-1887).
Автор е на текста на песента "Интернационал" (юни 1871), впоследствие станал химн на комунистически, социалистически и анархически организации и партии в различни страни. Един от организаторите на Парижката комуна (1871).

Бъстър Кийтън (ист. име Джоузеф Франк Кийтън), американски актьор (1895-1966).
Комик, звезда на нямото кино, известен като "великото каменно лице". Участвал е във филмите "Момчето от месарницата" (1917), "Една седмица" (1920), "Нашето гостоприемство" (1923), "Три епохи" (1923), "Операторът" (1928), "Леко и свободно" (1930) и др.

Рихард Зорге, съветски журналисти и разузнавач (1895-1944).
От 1924 г. работи за разузнаването на СССР. Работил е във Великобритания, скандинавските страни и Китай, преди през 1933 г. да се премести в Япония, където създава шпионска мрежа от над 40 души. Арестуван е на 18 октомври 1941 г. от японското контраразузнаване в Токио. На 29 септември 1943 г. е осъден на смърт чрез обесване. Смъртната присъда е изпълнена в токийския затвор "Сугамо" на 7 ноември 1944 г.

проф. Джон-Винсънт Атанасов (Джон Атанасов), американски математик, физик и електроинженер от български произход (1903-1995).
Изобретява съвместно с американския електроинженер Клифърд Бери първата в света електронно-изчислителна машина (компютър), наречена ABC - Atanasoff-Berry-Computer (1936-1942). В изобретението си за пръв път използва двоична система за смятане, електронни лампи, регенеративна памет с кондензатори, електронни логически схеми. Има патенти за над 30 устройства. Носител на национален медал за технологии на САЩ (1900), орден "Народна република България" първа степен (1985), орден Стара планина" първа степен (11 декември 2000, посмъртно). Чуждестранен член на Българската академия на науките (1983). През 1988 г. на негово име е кръстен първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория "Рожен". От 2003 г. в България се връчва наградата "Джон Атанасов" на президента на Република България на изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб.

Виталий Гинзбург, руски физик (1916-2009).
Носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. заедно с руския физик  Алексей Абрикосов и британския физик Антъни Легет за трудовете им по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.

Кеничи Фукуи, японски химик (1918-1998).
Носител на Нобелова награда за химия за 1981 г. заедно с американския химик Роалд Хофман за теорията, открита от тях независимо един от друг, относно механизма на химичните реакции.

Чарлтън Хестън (ист. име Джон Чарлз Картър), американски актьор (1923-2008).
Участвал е във филмите "Юлий Цезар" (1949), "Планетата на маймуните" (1968), "Армагедон" (1998), "Котки срещу кучета" (2001), "Планетата на маймуните" (2001), "Тайната на ордена" (2001) и др. Носител на "Oскар" (1959).

Марлен Хуциев, руски режисьор (1925-2019).
Режисьор е на филмите "Пролет на улица "Заречная" (1956), "Заставата на Илич" (1964), "Юлски дъжд" (1966), "Послесловие" (1983) и др. Народен артист на СССР (1986).

Мирча Албулеску (ист. име Йоргу Константин В. Албулеску), румънски актьор, публицист, поет и писател (1934-2016).
Играл е в Букурещкия градски театър, Комедийния театър и Националния театър в Букурещ. Има над 70 роли във филми. Автор е на няколко стихосбирки и няколко тома с проза.

Курт Вютрих, швейцарски химик (1938).
Носител на Нобелова награда за химия за 2002 г. за разработването на ядрено-магнитно-резонансна спектроскопия за определяне на триизмерната структура на макромолекулите в разтвори. Той си поделя наградата с американския химик Джон Фен и японския химик Коичи Танака, които я получават за изследванията си, довели до разработването на методи за мас-спектрометричен анализ на биологичните макромолекули.

Ирм Херман, германска актриса (1942-2020).
Участвала е във филмите "Любовта е по-студена от смъртта" (1969), "Търговецът на четирите сезона", "Войцек" (1979), "Берлин Александерплац" (1980), "Анонимна: Една жена в Берлин" (2008) и др.

Сюзън Сарандън, американска актриса (1946).
Участвала е във филмите "Джо" (1970), "Вещиците от Ийстуик" (1987), "Телма и Луиз" (1991), "Осъденият на смърт идва" (1995), "Клиентът" (1995), "Здрач" (1998), "Котки и кучета" (2001), "Омагьосана" (2007), "Очи от рая" (2009), "Уолстрийт: Парите никога не спят" (2010), "Тежка сватба" (2013) и др. Носителка на "Оскар" (1996) за главна женска роля за филма "Осъденият на смърт идва" (1995). Носителка на награда БАФТА (1995).

Анита Дефранц, американска състезателка по гребане и спортен деец (1952).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада. Заместник-председател на Световната федерация по гребане (FISA) (1993-2013). Член на Международния олимпийски комитет (МОК) от 1986 г. и първата тъмнокожа жена, приета в организацията. Член на Изпълнителния комитет на МОК (1992-2001; 2013-2017) и първата жена вицепрезидент на Изпълнителния комитет на МОК (1997-2001; 2017-2021).

Хорхе Валдано, аржентински  футболист и треньор (1955).
Печели златен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико с националния отбор по футбол. Спортен директор на "Реал  Мадрид" (Испания) (1998-2005).

Ханс ван Брьокелен, нидерландски футболист (вратар)(1956).

Мауро Каморанези, италиански футболист (1976).
Печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия с националния отбор по футбол.

Томаш Росицки, чешки футболист (1980).

Микаел Барантес, футболист от Коста Рика (1983).

Това е денят на смъртта на:

Миколай Рей, полски писател и общественик от епохата на Ренесанса (1505-1569).

Рембранд (Рембранд Харменс ван Рейн), нидерландски художник - живописец и график (1606-1669).
Автор е на картините "Убиване с камъни на Свети Стефан" (1625), "Младият Рембранд" (1628), "Нощна стража" (1642), "Йосиф, обвинен от жената на Потифар" (1655), "Синдиците" (1662), "Еврейска годеница" (1664), "Завръщането на блудния син" (1669) и др.

Джон Рени, британски инженер (1761-1821).
Конструирал е мостовете над р. Лун в Ланкастър (1793-1797), мостът Келсо на р. Туид (1800-1804), мостът Ватерло на р. Темза (1811-1817), мостът Садърк Бридж на р. Темза (1815-1819), Лондонският мост на р. Темза (1824-1831).

Йоханес Ребман, немски мисионер и пътешественик (1820-1876). 
При проучванията си в Източна Африка открива планинския масив с вулканичен произход Килиманджаро (м. май 1848), най-високата планина в Африка по време на пребиваването си в мисионерска мисия в Момбаса, Кения. Най-високата точка на планината е връх Ухуру (Кибо), който се намира на 5895 м надморска височина.

Фредерик Бартолди, френски скулптор (1834-1904).
Автор е на Статуята на свободата, намираща се до нюйоркския залив в САЩ, подарена на 4 юли 1884 г. в Париж, Франция, от френския на американския народ в знак на приятелство по повод 100-годишнината от приемането на Декларацията на независимостта на САЩ (4 юли 1776) и като символ на американската независимост. Разглобена на 350 части статуята пристига на пристанището в Ню Йорк през м. юни 1885 г. и е повторно сглобена на новия си пиедестал. На 28 октомври 1886 г. тя е официално открита от президента на САЩ Гроувър Кливланд.

Макс Планк (Макс Карл Ернст Лудвиг Планк), немски физик (1858-1947).
Основоположник на квантовата физика. Разработва формули върху разпределението на енергията в спектъра на електромагнитното излъчване на абсолютно черно тяло (закон на Планк за излъчването), въвежда коефициента на пропорционалност по-късно наречен константа на Планк и др. Носител на Нобелова награда за физика за 1918 г. като признание за заслугите му за развитието на физиката чрез откриването на енергийния квант.

акад. Виктор Виноградов, съветски езиковед славист (1895-1969).
Директор на института по езикознание към Академията на науките на СССР (1950-1954), директор на института по руски език към АН на СССР (1958-1968). Член на Академията на науките на СССР (1946).

Георг Куленкампф, немски цигулар (1898-1948).

проф. Александър Вълканов, български зоолог и хидробиолог (1904-1971).
Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Директор на Морската биологична станция във Варна (1942-1962). Основател и завеждащ катедрата по хидробиология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1952-1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1961). Директор на Института по зоология при БАН (1965-1971). Научните му приноси са в областта на протистологията, цитологията, върху хидрологията и фауната на Черно море и българските езера и блата. Автор е на повече от 100 научни труда.  Описва 150 вида флагелатни организма, като 14 от тях дотогава не са описани от науката. Описва повече от 70 нови таксона, между които 23 нови рода и 1 ново семейство. Съставя пълен списък от 1375 вида черноморски животни от българското крайбрежие. Установеното от него ротационно и постъпателно движение на някои клетъчни органоиди е наречено през 1933 г. "Феномен на Вълканов". Инициатор е на създаването на океанския риболов на България. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1964).

Иван Хаджийски, български философ, социолог, народопсихолог и публицист (1907-1944).
Поставя началото на социалнопсихологическата школа в България. Създава метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в историята на българската философско-социологическа мисъл. Обособява нов клон на научното познание, който нарича "конкретна масова психология". Автор е на първата систематична етнопсихология на българина - "Бит и душевност на  нашия народ" (1940, 2 т.), на книгите "Авторитет, достойнство и маска" (1933), "Любов и брак" (1936, част 1) и др. Военен кореспондент на в. "Работнически дело" по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). На 15 октомври 1997 г. е учреден Институт  за социални дейности и структури "Иван Хаджийски" по повод 90-ата годишнина от рождението му. На 2 октомври 2007 г. Общинският съвет в Троян учредява наградата "Иван Хаджийски" по случай 100-годишнината от рождението му.

Андре Делво, белгийски режисьор (1926-2002).
Режисьор е на филмите "Мъжът с обръснатата глава" (1966), "Една вечер, един влак" (1968), "Среща в Бре" (1971) и др.

Гордън Купър (Лерой Гордън Купър), американски астронавт (1927-2004).
Той е един от участниците в първата космическа програма на САЩ "Меркурий" (1958-1963). Член на екипажа на космическия кораб "Фейт 7", с който прави 22 обиколки на Земята (15-16 май 1963). Участвал е и в космическата програма "Джемини" (1962-1966).

Бернар Бюфе, френски художник (1928-1999).
Изявен привърженик на фигуралната живопис в абстракционизма. Гравьор и илюстратор, художник на декорите на няколко балетни постановки в Парижката опера. Самоубива се на 4 октомври 1999 г.

проф. Емил Камиларов, български цигулар и педагог (1928-2007).
Преподавател по цигулка в Българската държавна консерватория (1956-1966). Със съпругата си Дина Шнайдерман създават Български камерен оркестър (1964). През 1966 г. емигрират в Швеция, където основават музикална школа. Преподавал е в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала, Швеция. Носител на Голямата награда "Паганини" от международния конкурс "Николо Паганини" в Генуа (1961). Той е единственият музикант в света, който два пъти свири с цигулката на Николо Паганини.

Глен Гулд, канадски пианист и композитор (1932-1982).
Един от най-големите изпълнители на 20 век, възприеман като най-добрия изпълнител на пиесите на Йохан Себастиан Бах.

Денис Хълм (Денис Клайв Хълм), новозеландски автомобилен състезател (1936-1992).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1967 г.

Дора Миланова, българка пианистка (1940-1995).
Концертирала е самостоятелно и в дует с цигуларката Стойка Миланова във всички европейски страни, САЩ, Куба, Япония и др. Удостоена със званието "Заслужил артист" (май 1979).

Джанис Джоплин, американска певица (1943-1970).
Издала е четири студийни албума. Участвала е на фестивала  "Уудсток" през 1969 г. Удостоена посмъртно с награда "Грами" за принос в развитието на музиката (2005). През 1995 г. е въведена посмъртно в Залата на славата на рокендрола. През 2013 г. е удостоена посмъртно с 2510-ата звезда в холивудската Алея на славата.

Жан-Клод Дювалие, хаитянски политик (1951-2014).
Известен като "Бейби Док". Президент на Хаити (22 април 1971-7 февруари 1986). Той поема поста след кончината на баща си Франсоа Дювалие "Папа Док" и е свален с народен бунт. През 2011 г. се завръща в Хаити след четвърт век в изгнание във Франция, където са му повдигнати обвинения за престъпления, извършени по време на неговото управление.
 
Фьодор Черенков, съветски футболист (след 1991 г. - руски) и треньор (1959-2014).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР, с националния отбор по футбол.

/АЯ, МГ/