site.btaДнес се навършват 105 години от рождението на Жан Льофевр - популярната "втора цигулка" във френското кино

"В кариерата си имам толкова много ряпа, че бих могъл да направя зеленчукова градина от нея", казва навремето Жан Льофевр, визирайки не особено качествените филми, в които се е снимал. Льофевр, от чието рождение днес се навършват 105 години, е познат на българската публика най-вече с ролята на дребничкия полицай Люсиен Фугас във филмите от хитовата поредица, стартирала през 1964 г. с "Полицаят от Сен Тропе" с Луи дьо Фюнес в главната роля.

Тази година се навършиха и 20 години от кончината на Льофевр, който умира на 84-годишна възраст в Маракеш, Мароко, на 9 юли 2004 г. след прекаран инфаркт.

"Тъжният кокершпаньол" Жан Льофевр е един от последните актьори, които въплъщават комичното, типично френското, популярно и донякъде малко старомодно кино. 

Смята се, че хуморът в киното е може би най-зле остаряващият жанр, тъй като носи отпечатъка на своето време или по-просто казано - това, което е карало дядо ви да се залива от смях, е много вероятно да е оставило баща ви безразличен. 

Въпреки това е неоспорим факт, че през 60-те и 70-те години на миналия век Жан Льофевр е наистина популярна звезда - първо като вечната "втора цигулка" наред със звездите на онова време Лино Вентура, Жан Габен, Ален Делон, Луи дьо Фюнес, а после и като главен актьор в най-различни продукции, но с далече по-малък успех.

Льофевр е по-убедителен във второстепенните роли, тъй като вероятно няма мотивацията да изнесе на плещите си филм със собственото си изпълнение. Особено ако то е мотивирано не от потенциала или качеството на сценария, а от необходимостта да изплати хазартните му дългове.

Жан Льофевр и неколцина негови приятели са редовни посетители на казината в Довил и Трувил - разточителни купонджии и очевидно комарджии без късмет. Сред тях са Франсис Бланш, Робер Дери, Жан Ришар или по-голямата част от трупата "Бранкиньол" на Дери. 

Днес вече забравена, тя е една от първите френски комедийни трупи с успешни представления в САЩ и Англия, където вдъхновява младия британски комик с внушителен ръст Джон Клийз. Клийз впоследствие е сред членовете на популярната британска комедийна трупа "Монти Пайтън". 

Жан Льофевр е роден на 3 октомври 1919 г. близо до Валансиен. Започва да пее и играе като любител, но после се насочва към кариера в областта на медицината, която започва да изучава, преди войната да прекъсне следването му. 

По-късно Льофевр получава диплома от консерваторията и започва да се изявява в парижките кабарета. Именно в тази среда той се запознава с Робер Дери, който го кани да се присъедини към трупата му. След периода на "Бранкиньол" Жан Льофевр се насочва освен към театъра и към киното, и по-специално към популярното кино. 

В стихията си като актьор в поддържащи роли, той се снима със звезди като Шарл Трене, Жан Габен и най-вече с най-вече с Лино Вентура, Бернар Блие и Франсис Бланш в култовата класика "Стрелящи чичовци" (Les Tontons flingueurs) от 1963 г.

По това време Жан Льофевр снима по 3-4 филма годишно и започва да си създава име. Парите идват бързо, за да бъдат похарчени още по-бързо в казината, където е редовен посетител. Не липсват и данъчни проблеми, които го принуждават да пръсне много пари и повлияват на посоката, в която поема кариерата му. 

Жан Льофевр се превръща в ключова фигура в света на комедията и прави един след друг филми с постоянна скорост. Поредици, сред които хитовата за приключенията на полицаите от Сен Тропе, преплетени с десетки други филми, му носят слава и признание. 

С физиономия на "тъжен кокершпаньол", както го нарича Лино Вентура, Льофевр става известен със специфичната роля на дребничкия, не особено умен и леко мекушав французин. 

През 70-те години на миналия век френската лежерна комедия започва да залязва или поне да печели по-малко пари, тъй като пазарът е пренаситен, а популярните икони са остарели. Актьори с "по-тежки роли" - Патрик Дьовер, Жерар Депардийо, Бернар-Пиер Донадийо, Ален Делон, жънат дивидентите на популярното кино, а американските филми започват да заливат Франция. 

По това време Жан Льофевр започва да се "губи" - отново по финансови причини, в неуспешни или скучни филми. Въпреки че през този период има няколко приятни изяви, през 80-те години актьорът става все по-безинтересен и карикатурен, изпълнявайки все по-глуповати роли във филми, които зрителите бързо забравят. 

Въпреки че Жан Льофевр продължава да изкарва повече от честно прехраната си, качеството вече не е на ниво. В опит да  преоткрие успеха, той се насочва към театъра, участвайки в поредица от булевардни пиеси, най-често в образа на застаряващ буржоа. 

Баналният образ на Жан Льофевр вече е гравиран върху неръждаема стомана. Може би актьорът вече не се интересува от киното - или обратното, и през 90-те години той се превръща в любимец на телевизионната публика с участия в различни продукции. 

Кариерата на Жан Льофевр обхваща над 100 филма и стотици представления. Актьорът е работил и с други свои именити колеги Мишел Галабрю, Жан-Пол Белмондо, Бурвил, както и с режисьори като Жан Жиро, Едуар Молинаро, Жорж Лотнер, Ив Робер, Роже Вадим и Коста-Гаврас. Сред най-известните филми с негово участие са "Полицаят от Сен Тропе", "Големият банков обир", "Полицаят в Ню Йорк", "Полицаят се жени", "Полицаят се пенсионира".