В първия си тематичен доклад пред Общото събрание на ООН, специалният докладчик на Организацията на обединените нации за ситуацията с човешките права в Русия Мариана Кацарова разкри съучастието и насърчаването от страна на държавата на широко разпространени и систематични изтезания и малтретиране, съобщи Върховният комисариат на ООН за правата на човека.
„От началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. изтезанията станаха използван от държавата инструмент за системно потисничество, използвани са за контролиране и задушаване на инакомислието, за атакуване на фундаментите на човешките права и гражданското общество в Русия“, каза експертката на ООН.
Основните констатации подчертават липсата на отделни текстове за престъплението „изтезание“ в руското законодателство, като деянията на изтезание се преследват като по-леки престъпления, поради което не се предвиждат адекватни наказания и обезщетения на жертвите, съответстващи на престъплението. Докладът набляга на въздействието на изтезанията върху политическите затворници, правозащитните и антивоенните активисти, хората, отказващи военна служба по съвест и мобилизираните мъже, адвокати, журналисти, представители на ЛГБТ общността, мигранти и търсещи убежище, хора от коренното население и национални малцинства, както и жени и момичета.
Съдилищата редовно игнорират докладите за изтезания, застават на страната на мъчителите, вместо да прилагат правосъдието, отбелязва Кацарова.
В интервю за БТА по-рано този месец тя описа и какви други нарушения на правата на човека е констатирала в Русия през последната година. Ето пълния текст:
В последния си доклад за правата на човека в Русия отбелязвате, че наблюдавате значително влошаване в сравнение с миналата година. В кои области отчитате по-лоши практики в сравнение с миналата година?
Преследването на инакомислието, на дисидентите, на антивоенните гласове в Русия неимоверно се увеличи.
Законодателството, въз основа на което руските власти преследват правозащитници, затварят организации и неправителствени организации или независими журналистически издания, институции, беше променено в направление на затягане на репресиите срещу всички независими гласове. Например, законодателството в Русия, по което и организации, и хора, са обявявани за чуждестранни агенти. Междувременно такова се обсъжда и в България и много ми се иска някъде да ме поканят да им разкажа точно какво представлява то и каква е неговата практика. (В Русия – б.ред.) Това законодателство беше направено още по-жестоко с едни поправки. Голям брой от останалите все още организации и хора бяха обявени за чуждестранни агенти. Това означава огромни ограничения за тези хора и организации в цялостната им работа. Също така има и финансови последствия за определени хора, които са обявени за чуждестранни агенти.
В същото време законодателството за т.нар. нежелателни организации по същия начин ограничава все повече пространството за гражданското общество в Русия. Това се случи през последната година.
През ноември миналата година Върховният съд обнародва решение, по което т.нар. ЛГБТ движение в Русия и по света беше обявено за екстремистко. Вече започнаха да се водят дела срещу конкретни хора, но може да бъдете задържани дори, ако не сте от ЛГБТ общността, ако случайно върху вас има т.нар. символ на екстремистка организация - това е дъгата. Аз винаги давам този пример, защото той е толкова абсурден. Една млада жена, заедно с приятеля си, са седели в кафене в Нижни Новгород и някой от съседна маса е видял и е сигнализирал в полицията, че обеците ѝ са във формата на жаба, която седи върху дъга. Заради това тя беше арестувана и получи пет дни по административния кодекс. Но цялата абсурдност на това преследване на хора е заради това, че видите ли, носят екстремистки символ, че цялото това движение беше обявено за екстремистко.
Наскоро Върховният съд обяви за екстремистка организация и т.нар. сепаратистко движение, което не е ясно какво е.
Оттук нататък 55 организации от гражданското общество, които принадлежат на етнически малцинства или пък коренни народи, изконното население на Русия – също бяха включени в този списък на екстремистки организации, което означава, че те не могат да работят в Русия.
Друг пример в доклада е свързаното с Украйна насилствено мобилизиране на мъже, които да служат в руската армия и да воюват против украинците. В руската конституция е включено правото да се откажете от военна служба по съображения на съвестта. Те могат да бъдат религиозни, миротворчески. Това право го има, но то не се разрешава по повод мобилизацията в Русия. Т.е., ако не искате да служите, защото вярвате в Бога, не искате да убивате, вашето право не се зачита, а ако не се явите, когато ви мобилизират във военната комисия – тогава ви считат за дезертьор. Това вече води след себе си сериозни последствия и затвор.
Много от хората, които непропорционално бяха мобилизирани и изпратени да воюват – много често насилствено, това са пак представители на националните малцинства или на коренните народи – на народите на Севера, които живеят в Русия. Тази непропорционалност, при някои народи, които са малки етнически групи, може да доведе в бъдеще дори до тяхното изчезване.
Увеличи се и насилието над жени и момичета. В Русия отдавна групата Вагнер вземаше, без това да е урегулирано със закон, затворници, много от тях излежаващи присъди за много сериозни престъпления, като убийство, сексуални насилие, но им обещаваха помилване и ги изпращаха да воюват срещу Украйна.
През март миналата година в Русия беше приет един закон, по който тези затворници, според който тези затворници съвсем легално, съвсем официално Министерството на отбраната ги мобилизира срещу намаляване на присъдите или помилване. Много от тях се завръщат след това и отново извършват същите престъпления, за които вече са били осъдени.
Много често, ако някой се е върнал от войната, бил той бивш затворник или просто мобилизиран, и е извършил ново престъпление, неговото участие в т.нар. специална военна операция, се счита за облекчаващо вината обстоятелство, така че получава много по-малка присъда. Съвсем отскоро има и още една подробност. Много мъже, които са обвинени в престъпления и се води разследване срещу тях, ако се съгласят да подпишат договор с Министерството на отбраната и да заминат да воюват в Украйна, тогава даже ги освобождават от отговорност.
Днес беше публикуван доклад на Службата на ООН по правата на човека за военнопленниците, които Русия и Украйна държат. Имаше информация от украински военнопленници, че са подлагани на системни изтезания. Какви са вашите наблюдения по този проблем?
Това също е включено в моя доклад. Не става въпрос само за военнопленници, това са също огромен брой граждани, цивилно население, които ние дори не знаем колко са. Те са били задържани в окупираните територии на Украйна от руските власти, или от военните, или от службите за сигурност – ФСБ, и оттам са депортирани в Русия. В момента се намират в руските затвори, но дори и техните близки не знаят къде са те. Те нямат достъп до външния свят, при тях не ходят адвокати и дори в някои руски затвори самите руснаци, които лежат там, не знаят къде точно се намират украинците.
Това са и цивилно население, но и мъже и жени, членове на въоръжените сили на Украйна. Има една подробност, че руските власти не признават и не дават официално статус на военнопленниците по Женевските конвенции, което означава, че те се намират в тези затвори заедно с цивилните. Освен всичко останало не получават защитата на определената Женевска конвенция, една от четирите, която защитава именно отношението към пленените войници от вражеската армия. Много често някои от военните ги съдят като цивилно население. Например, членовете на батальона Азов или Айдар, които според руските власти бяха обявени за терористични организации, въпреки че те отдавна вече не са отделни части от армията на Украйна, а (членовете им) също са военни, като всички останали, но те са съдени, например в Ростов, по обвинения в тероризъм. Тези обвинения носят от 20 години до доживотен затвор.
Да, и военните, и цивилните са подлагани на мъчения и изтезания от момента на задържането им. Аз съм документирала много такива случаи от първа ръка. Тези мъчения и изтезания продължават и след депортацията им в Русия. Те от една страна са измъчвани от руските власти, които ги задържат. Отначало ги държат на различни нерегламентирани места - например училища, или в апартаменти, или някъде във военните бази. След това ги обявяват официално като арестувани хора и тогава ги депортират в руските затвори, където не само че тези мъчения продължават, но и условията на самите затвори, особено за украинските затворници, са изключително тежки. Не получават достатъчно храна и вода, нямат достъп до необходимата медицинска помощ. Дори имаше информация за случаи на самоубийства или условия и мъчения, които са довели до смъртта на някой от тези хора.
Но пак казвам, те се намират в incommunicado (изолация – б.ред), без достъп до външния свят и руските власти не обявяват нито къде те се намират, нито в какво здравословно състояние са.
Има ли развитие по въпроса за връщането на децата, които бяха изведени от Украйна в Русия? Знае ли се каква е съдбата им?
Не, няма никакво развитие. Руските власти отказват да дадат каквато и да било информация. Украинското правителство обяви, че това са повече от 19 хиляди депортирани деца (19 546). В същото време руските власти мълчат и доколкото знам и това е в моя доклад, само 388 деца са успели да се завърнат обратно в Украйна.
Някои от тях, това също е включено в доклада ми, при завръщането си разказаха как са били подлагани на физическо, а даже и на сексуално насилие от страна на ръководството на някои от тези учреждения, в които са се намирали.
В Украйна има и страшно много хора, които се считат за изчезнали. За 14 000 украинци от цивилното население не се знае къде са точно, дали са живи, дали са мъртви, дали са част от тези депортирани цивилни – аз съм сигурна, че са. Същото е и с децата.
Какъв сигнал даде Русия с размяната на политически затворници, сред които имаше и няколко знакови имена? След представянето на доклада Ви участвахте и в събитие с част от тях.
Това събитие се наричаше „Правата на човека в Русия: агресия зад граница и репресия у дома“. Това събитие беше инициирано от правителствата на Полша и Люксембург.
По моя покана в Женева дойдоха петима от тези освободени наскоро през август политически затворници. Това бяха Владимир Кара-Мурза, неговата съпруга Евгения Кара-Мурза, която не беше затворничка, но тя самата се превърна от майка на три деца и домакиня, в правозащитник и съратник на самия Владимир Кара-Мурза, защото тя много активно се бореше за неговото освобождаване, докато той беше в затвора.
Там също бяха Иля Яшин, Андрей Пивоваров и най-младият затворник в Русия по обвинения в държавна измяна - едно младо момче, което сега е на 18 г., а когато са го арестували миналата година е бил на 17. Казва се Кевин Лик.
Беше изключително вълнуващо. В ООН аз не си спомням събитие, в което единственото място да се седне беше на земята. Беше пълно с хора – дипломати, представители на гражданското общество.
Аз исках да покажа и да бъдат чути гласовете на тези политически затворници от Русия, от дипломатите, от другите правителства в ООН, които вземат решения, които гласуват мерки за ситуацията в Руската федерация и въобще по целия свят. Исках те да чуят именно от тях и едно от нещата, което ми направи впечатление беше, че те (освободените политически затворници – б.ред) успяха да вдъхнат някаква надежда на всички останали, защото аз бях гласът на реализма – какво се случва в момента, на всички нарушения на правата на човека в Русия, на тъжния глас на онова, което е в момента, и разбира се, аз имам препоръки в моя доклад как тази ситуация може да бъде променена. Препоръките са към руското правителство, към международната общност.
А тези политически затворници дойдоха с една вяра, че Русия е на бъдещето и тази друга Русия – демократична, правозащитна, тя е възможна, че те я очакват и виждат в близко време. Това беше много обнадеждаващо да се чуе от останалите правителства.
Също така, разбира се, разказаха за това при какви условия са били държани в затворите. Например знаете, че Владимир Кара-Мурза само за пет статии – за четири статии и една реч против войната получи 25 години затвор. Неговото здравословно състояние беше толкова тежко, че той самият, когато излезе от затвора каза: „Аз не вярвах, че ще изляза жив“.
Аз, лично, след смъртта на Навални, смятах, че той е следващият.
В събитието бях поканила и една млада жена , която е художничка. Тя също беше политически затворник. Казва се Саша Скочиленко. Тя беше сменила като арт акт етикетите с цените в един супермаркет с антивоенни послания. Затова беше осъдена на 7 години затвор. За съжаление тя не успя да дойде в Женева, защото нейното здравословно състояние е много тревожно, дори сега, когато вече е на свобода.
Този акт (на размяна на затворници – б.ред) мисля, не беше инспириран от руска страна, а по-скоро от правителствата на, мисля, че бяха 8 държави. Те се чудеха как да измислят начин, с който да помогнат наистина за освобождаването на една част от политическите затворници.
Президентът Путин преди няколко месеца даде едно интервю, в което, когато го попитаха кога ще освободи американския журналист от „Уолстрийт джърнъл“ Еван Гершкович, който също беше политически затворник и също беше освободен с тази група, той каза: „ И това е възможно, само че ние искаме нашия патриот (Красиков - той не спомена името ) да бъде освободен също и да се върне в Русия“. Това е един човек, който е осъден в Германия за убийството на един от чеченските политически деятели в Германия и то посред бял ден. Решението на Германия за Красиков, както разбирам, е било доста трудно, все пак да пусне от затвора един осъден убиец. Не беше лесно за чеченското семейство, което е в Германия това да се случи, но накрая наистина надделя усещането и желанието тези 16 човека – политически затворници, да бъдат пуснати в замяна на тази група – Красиков и още няколко шпиони и т.н. от различни държави.
В моя доклад аз давам една много консервативна цифра, че в момента над 1300 политически затворници се намират в затворите в Русия, но самите руски правозащитници казват, че те са дори 1700. Никой не знае точно колко са, защото много от тези хора са от различни професии, на различни възрасти. Русия е необятна.
Наскоро всички бяха потресени от смъртта на един пианист в Биробиджан – т.нар. еврейски федерален окръг в Русия. Това е по средата на нищото в необятната Русия, където този човек беше на дълга, и то суха, гладна стачка. В резултат на тази гладна стачка той почина. Неговата акция беше срещу войната. Така че ние дори не знаехме до този момент, че този човек съществува.
Има страшно много хора, например една детска лекарка, която по време на прегледа на детето на вдовица на офицер от руската армия, загинал в Украйна, си е позволила да говори против войната. Тази вдовица я беше обявила (в полицията – б.ред.) и в момента тя очаква съд и може да получи от 7 години до много повече за разпространяване на дезинформация за руската армия.
Аз не считам това (размяната на затворници) за сигнал от руското правителство. Много бих искала това да бъде сигнал, затова че те освободиха 16 души, но при този брой политически затворници и арести на нови хора всеки ден, аз мисля, че истинският сигнал би бил, ако те наистина престанат да пълнят затворите с антивоенни активисти, с правозащитници, журналисти, инакомислещи, дисиденти.
На мен ми се струва, че по-скоро има една друга отрицателна тенденция. Чуждестранните граждани, като Еван Гершкович, има и още една журналистка от радио „Свободна Европа“ – Алсу Курмашева, която също е двойна гражданка, американска и руска, те биват арестувани, защото са една много подходяща обменна монета за руското правителство, за да получи обратно свои шпиони или задържани навън лица, близки до правителството.
Споменахте, че сте написали в края на доклада си препоръки за спазването на човешките права в Русия. Какви са те?
Препоръките в доклада са много подробни – те се отнасят за освобождаването на политическите затворници, също така на всички украински и деца, и гражданско население, и военнопленници, които трябва да бъдат върнати обратно в Украйна и да бъдат освободени веднага, защото много от тях не са обвинени в нищо.
Също така имам препоръки относно законодателството - трябва да бъдат отменени тези части от него, които се отнасят за чуждестранни агенти, за нежелателни организации, всичко свързано с войната в Украйна, дискредитацията на руската армия, разпространяване на дезинформация и т.н., които са инструменти, които се използват против гражданското общество и против тези гласове, които са за спиране на войната.
Също така, по повод насилието срещу жени, трябва да има определен закон в Русия за домашното насилие, а него го няма. В моя доклад за първи път аз обнародвах, че в Република Дагестан в Северен Кавказ се използва и продължава тази практика на обрязване на момиченца, която също не е законодателно криминализирана, не е отменена.
Също така в Северен Кавказ се практикуват убийства, свързани с честта и това преди всичко са представители на ЛГБТ общността, които минават през чудовищни изтезания и мъчения в полицията, а в същото време биват връщани от полицията на техните семейства с думите: „Вие сега може да го убиете този човек и нищо няма да последва, защото той е нарушил вашата чест“.
В същото време много жени се подлагат на убийства за нарушаване на честта на фамилията.
Във всички области съм дала препоръки.
/ЛМ/
news.modal.text
