ОБЗОР

site.btaДен след приемането на грузинския закон срещу ЛГБТ+ общността той взе първа жертва на фона на крайна поляризация преди изборите през октомври

Ден след приемането на грузинския закон срещу ЛГБТ+ общността той взе първа жертва на фона на крайна поляризация преди изборите през октомври
Ден след приемането на грузинския закон срещу ЛГБТ+ общността той взе първа жертва на фона на крайна поляризация преди изборите през октомври
Демонстранти със знамената на Грузия, ЕС и САЩ участват в опозиционен протест в центъра на Тбилиси срещу закона за чуждестранните агенти и по случай Деня на независимостта на Грузия, 26 май 2024 г. Снимка: АП/ Zurab Tsertsvadze

Популярната Кесария Абрамидзе – трансджендър актриса и модел в Грузия, беше намушкана смъртоносно в Тбилиси на 18 септември – само ден след като грузинските законодатели приеха закон, ограничаващ правата на ЛГБТ+ общността и в навечерието на парламентарен вот, който според грузинската опозиция ще е бъде съдбоносен геополитически избор.

Убийството на Абрамидзе  със сигурност ще увеличи броя на грузинците, които ще напуснат страната уплашени, че ще бъдат преследвани заради сексуалната си ориентация. Само че и в Европа тези емигранти няма да са на сигурно място, посочва Ройтерс, защото в много страни на континента се прилагат списъци с т.нар. сигурни държави, каквато продължава да бъде и Грузия. Сред страните, смятащи кавказката република за сигурна, са Германия и Великобритания. Грузия е в германския списък на „сигурни държави“ от декември 2023 г., а в британския – от април 2024 г. 

Айеша Азиз – правен консултант в „Рейнбоу мигрейшън“, британска НПО, подкрепяща търсещи убежище представители на ЛГБТ+ общността, предупреждава, че в страните, които работят със списъци на сигурни държави, ползваната информация е остаряла и непълна. Азиз и други активисти настояват Грузия да бъде извадена от тези списъци, предвид одобреното от Тбилиси в последно време законодателство, и всяка молба да се разглежда поотделно.

Активистите обаче отчитат и факта, че убеждаването на правителствата да преразгледат списъците със сигурни държави може да бъде усложнено от все по-враждебната  антиимигрантска риторика в цяла Европа.

Битуват страхове, че ситуацията в Грузия може да продължи да се влошава с наближаването на парламентарните избори на 26 октомври, защото се очаква управляващата партия „Грузинска мечта“ (ГМ) да продължи да ограничава правата на ЛГБТ+ общността в опит да увеличи рейтинга си. 

Допитвания показват, че ГМ остава най-популярна, макар да е загубила част от привържениците си откакто получи крехко парламентарно мнозинство през 2020 г., отбелязва Ройтерс.

Деветнайсетгодишният активист за правата на ЛГБТ+ общността Лукас Аблотия, получил убежище в Белгия след нападения срещу прайд шествието през 2023 г. в Тбилиси, каза, че новият закон разкрива истинското хомофобско лице на правителството.

Както посочва Белинда Диър от организацията за защита на ЛГБТ+ общността „ИЛГА-Юръп“, „Грузия е все по-несигурно място за такива хора“.

Кавказката държава обаче вече е несигурна и за много други грузинци. На 1 август влезе в сила законът за чуждестранните агенти въпреки острите критики, че заплашва хиляди медии и организации на гражданското общество и им слага етикет, че „служат“ на чужди сили. Законът за чуждестранните агенти беше приет два месеца, след като управляващите не се съобразиха с бурята от вътрешни протести и предупреждения от чужбина, обобщава Радио „Свободна Европа“ (РСЕ). Този закон задължава независими НПО и медии, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да бъдат вписвани в публичен регистър под надзора на министерството на правосъдието, обяви ресорният министър Рати Брегадзе. При неизпълнение на тези изисквания НПО ще бъдат глобявани с по 25 000 лари (над 9,1 хиляди долара). Ако декларация не бъде представена и след глобата, за всеки месец просрочие ще се начисляват по 20 000 лари.

Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили първо наложи вето на закона, което беше преодоляно от парламента при бойкот на опозицията, а след това – на 15 юли, сезира Конституционния съд, че текстът противоречи на член 78 от конституцията. Той гласи, че всички клонове на властта са длъжни в рамките на своята компетентност да правят всичко по силите си за интеграцията на републиката в ЕС и НАТО.

Както посочва РСЕ, смята се, че преобладаващата част от общо 10 000 грузински НПО получават финансиране от чужбина.

Във връзка с този закон Вашингтон обяви замразяване на помощ за Грузия на стойност 95 милиона долара заради поредица от фактори, включващи „антидемократични действия“.

Както отбелязва на 27 август в репортажен материал от Грузия в сп. „Нюзуик“ Матю Тостевин, из цялата страна знамената на ЕС се виждат навсякъде редом с червено-белите национални флагове с кръста на св. Георги – от правителствени сгради до малки полицейски участъци. Авторът посочва, че западните държави са протестирали срещу  според тях все по-авторитарния уклон на управляващата партия в Тбилиси. Но и че междувременно войната на Русия в Украйна е подхранила подозрения в Грузия, че на Запада не може да се разчита в случай на нужда, дори преди това да е обещал помощ. 

Причината – страната така и не получи такава помощ, когато през 2008 г. Русия навлезе в части от Грузия като увертюра към нашествието на Путин в Украйна. 

Понастоящем Русия има войски в два сепаратистки района на Грузия, които съставляват близо една пета от територията на страната.

Прозападни опоненти на грузинското правителство говорят за хибридна война на Русия за контрол върху Грузия, пише „Нюзуик“, и се опасяват, че изборите на 26 октомври може да са последен шанс за смяна на посоката. 

„Вече сме били част от Съветския съюз и знаем какво означава това“, казва опозиционният политик Гиорги Вашадзе за „Нюзуик“. „За нас тези парламентарни избори ще са геополитически избор за Грузия“, обобщава Вашадзе.

„Нюзуик“ обръща внимание и на факта, че докато войната на Русия в Украйна е укрепила солидарността и е довела Швеция и Финландия в лагера на НАТО, стремящата се досега към членство Грузия изглежда е поела в друга посока.

„Западът губи стратегическата надпревара“, казва Корнели Какачия – директор на Грузинския институт за политика. „В района са (активни) Китай, Турция, Иран, както и Русия“. Става дума не само за Грузия, а за целия регион“, предупреждава Какачия.

Потенциалните последици се простират далеч отвъд Кавказ, смятат политически анализатори. Загубата на Грузия и попадането й в руската орбита ще бъдат значителен неуспех за САЩ, НАТО и Запада, който ще има както стратегически, така и геополитически последици, резюмира Лора Линдърман – старши анализатор в Евразийския център на Атлантическия съвет. 

„Грузия е свързваща страна между вътрешността на Евразия и Европа, което я прави важна за усилията на Запада за постигане на енергийна диверсификация, особено като транзитен маршрут за каспийски енергийни ресурси към Европа. Това ще е победа за Путин и усложнение за НАТО и Запада“, е оценката на Линдърман.

Изправени пред западните критики, управляващите в Тбилиси втвърдиха тона, коментира „Нюзуик“. В средата на август ГМ обяви, че ако спечели изборите, ще подведе под съдебна отговорност опозиционното „Единно национално движение“. Лидерите на ГМ наричат опозиционните политици поддръжници на организирана от чужбина „глобална партия на войната“, която целяла да удължи войната в Украйна, да отвори втори фронт срещу Русия в Грузия и да подкрепи „псевдолибералните идеологии“ като тази за правата на ЛГБТ+ общността.

В обръщение към гласоподавателите, пише „Нюзуик“, ГМ използва предизвикалата полемика церемония по откриването на Олимпийските игри в Париж като нагледен пример защо на Грузия е нужен нов закон за защита на семейните ценности и непълнолетните.

В обръщението се казва, че „парламентарните избори през 2024 г. са своеобразен референдум, на който грузинците трябва най-после да решат дали избират войната или мира, моралния упадък или традиционните ценности, робската зависимост от външни сили или независима и суверенна държава“. ГМ изтъква, че само оставането X на власт може да позволи отношенията с ЕС и Америка да продължат на нова основа.

Стигали сме до момент, когато Русия и ГМ са вкарали своята пропаганда толкова надълбоко в грузинското общество, че сега санкциите (на Запада) се посрещат от електората на ГМ като вид потвърждение за смелостта на ГМ, смята опозиционният политик Александър Крево-Асатиани.

И макар опонентите на ГМ да я характеризират като проруска, ситуацията не е черно-бяла, а нюансирана, отбелязва „Нюзуик“. Антируски и проукраински графити по фасадите в Тбилиси свидетелстват за трайна враждебност към Москва. През 1801 г. имперска Русия анексира Грузия. На мимолетната ѝ независимост веднага след революцията от 1917 г. бързо е сложен край и тя попада под съветско управление, припомня „Нюзуик“. Грузия става независима едва през 1991 г. след разпадането на СССР.

Освен това, новата инвазия на Русия в Грузия през 2008 г. беше извършена само месеци, след като НАТО обяви, че Грузия и Украйна в обозримо бъдеще ще станат членове на алианса. В продължили пет дни сражения Русия смазва нападение на грузинските сили срещу промосковския анклав Южна Осетия. След това Москва признава Южна Осетия и грузинския черноморски регион Абхазия за независими държави – ранен индикатор как ще бъдат отиграни нещата в много по-голям мащаб в Украйна, изтъква „Нюзуик“.

Днес обаче, Грузия не гледа само към Русия. Успоредно с разногласията със Запада тя сближава отношенията си и с Пекин. Китайци строят инфраструктура из цяла Грузия в рамките на пекинския проект „Един пояс, един път“. Китайски консорциум ще строи голямо пристанище в западния град Анаклия, близо до административната граница с Абхазия, след като американските инвеститори по-рано се оттеглиха.

Грузия е напът да стане пример за държава в руската периферия, която в някои отношения е проруска, а в други  – прокитайска, каза Доналд Н. Дженсън – старши съветник за Русия и Европа в Американския институт за мира във Вашингтон. Накрая Грузия може да не се окаже в зона на пълно признаване на руското превъзходство, но ще е в зона, в която ще води многовекторна външна политика, при която страната върви в няколко посоки едновременно. Може би нататък са поели много от държавите в руската периферия, смята съветникът.

Междувременно на 19 септември кметът на Тбилиси Каха Каладзе – генерален секретар на ГМ, каза, цитиран от ТАСС, че независимо от санкциите властите в Грузия няма да дадат на „големите държави“ да използват страната като Украйна.

Днес сме горди като никога досега, защото сме хората, които защитават суверенитета на нашата страна, мира в страната, спокойствието и не дават възможност в името на интересите на големите държави да бъдем използвани и поставени в сложно положение като Украйна. „Ние сме малка страна, с голяма история“, почерта Каладзе. Той допълни, че властите в Грузия няма да допуснат украинизация на страната.

В реч на 16 септември грузинският премиер Иракли Кобахидзе заклейми непотвърдени съобщения в грузински медии, че Брюксел планира отмяна на споразумението за безвизово пътуване за грузинците, ако отдалечаването от демокрацията и върховенството на закона продължи, съобщи изданието „Политико“.

Грузинското правителство няма да се огъне пред санкции на ЕС и да се откаже от плановете си да постави извън закона цялата парламентарна опозиция и да забрани ЛГБТ+ активизма, ако спечели важите парламентарни избори идния месец. „Това е някакъв долнопробен опит за изнудване“, заяви Кобахидзе и изтъкна, че обществото като цяло бива наказвано от ЕС.

„Това няма да се отрази на изборните резултати“, категоричен беше грузинският премиер. Кобахидзе заяви още, че 91% от гражданите подкрепяли закона срещу ЛГБТ+ общността, сходен на ограниченията, налагани в Русия.

Грузинската опозиция е наясно, че изборите тази есен са битка на живот и смърт, анализира Натали Точи във в. „Гардиан“. „Както ми каза университетски преподавател“, посочва авторката, „Грузия вече е загубена. Това е последният ни шанс да възстановим страната си“.

А управляващата ГМ описва себе си като последния рубеж срещу нова война с Русия, която не може да бъде спечелена, обобщава анализаторката на „Гардиан“.

Показателно е, че през юли премиерът Кобахидзе обвини неназовани "глобални политически сили", че участват в заговор за убийството на Бидзина Иванишвили – основател и почетен председател на ГМ. Премиерът добави тогава, както информира РСЕ, че същите сили стояли зад опитите за убийство бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и на словашкия министър-председател Роберт Фицо.

/ВС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:16 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация