site.btaТатяна Цанкова, бивш директор на МДХС, разказа историите на Габровските чудеса, в интервю за „Школа БТА“

Най-популярните от чудесата на Габрово са Паметникът в реката, Корабът в гората и Дървото по средата на пътя. Всички те доказват, че Габрово е град с характер. Гражданите му са хора плевели – където и да ги сложиш, те ще оцелеят. В Балкана трудно се оцелява ако не ти работи ума и не си трудолюбив, каза Татяна Цанкова, бивш директор на Музея „Дом на хумора и сатирата“ (МДХС). В интервю за БТА тя разказа историята на всяка една от тези габровски забележителности.

Паметника на Рачо ковача, който се намира в реката.

За него Цанкова обясни, че олицетворява легендата за създаването на Габрово. Той е издигнат през 1935 година в река Янтра, близо до мост "Игото“. 

"Целия ансамбъл, който е на този мост, е създаден от архитект Никола Ямантиев. Скулпторът на паметника е Любомир Далчев. В последствие габровци измислят, че заради пестеливостта, паметникът се намира там, за да не се налага всяка година да му бъдат поднасяни венци и цветя. Въпреки това той всяка година бива обличан в народна носия за празника на града“, сподели Цанкова. 

Втората забележителност е Корабът в гората. За него бившия директор на МДХС разказа, че е дело на архитекта Никола Гръблев, по поръчка на Пенчо Семов. Изграден е през 1942 година. 

Тя обясни, че Семов, освен един от най-видните български индустриалци, е и един от създателите на Българското параходно акционно дружество (БПАД) и акционер в Суецкия канал.

"Причината за построяването става това, че варненци отстранили Пенчо Семов от председателството на БПАД. Тогава той се заканил да построи "такъв параход, който да надживее техните корита“.

В последствие построил тази триетажна вила, чиито четвърти етаж е оформен като кораб – с палуби, перила, кръгли прозорци и нос“, обясни Цанкова. В момента сградата се използва за белодробна болница. 

Относно Дървото по средата на пътя тя каза, че въпреки, че е окастрено и габровци са на път да се разделят с него, то все още е там, като допълни че им прави чест, че са го запазили, но промяната на климата и чистотата на въздуха, не му влияят добре. 

Цанкова сподели и историята и на Планета Габрово. Тя каза, че това е астероид 2206, открит от украинския астроном Николай Черних на 1 април 1976 година. Тъй като той е знаел за Габрово и поради датата на откриването, Международният ден на шегата, Черних решава да го кръсти по този начин. 

„Друго чудо на Габрово са Конниците на Дома на Културата „Емануил Манолов“. Те са дело на професор Илия Илиев. Цялата сграда е завършена през 1964 година и тази година предстои да и празнуваме 60-годишнина. В момента домът е напълно функциониращ“ обясни Цанкова.

Тя допълни, че за нея голямо чудо са Габровските анекдоти. Тя обясни, че чудото при тях е самоиронията – "да създадеш шега, в която да се надсмееш сам на себе си. Те всъщност са един от китовете, върху които се крепи славата на Габрово – хуморът, в лицето на анекдотите, карнавалът и Музеят "Дом на хумора и сатирата“, сподели Цанкова.  

Бившият директор на музея разказа историята на хумора от този край и как се е зародил. Тъй като поминъкът не е бил особено голям поради разположението на града в планината габровецът е трябвало да оцелява в трудни условия. От там Габрово започва да живее като град на занаятите. 

"В крайна сметка през 1920 - 1940 година градът има голямо развитие и дори изпреварва много други в стопанско отношение. Габровецът се превръща в богат буржоа, но поради пестенето, породено от суровия начин на оцеляване преди, той трудно си променя типа на пестеливец.

От това разминаване в старите навици и новото материално положение се раждат габровските анекдоти“ обясни, Цанкова. 

За Двата моста един до друг тя разказа, че старият - Баев мост, е завършен през 1855 година от уста Минчо Стоянов. Според нея той сам по себе си е забележителен и заради архитектурата си, и защото на южния му парапет, на украсена мраморна плоча, и до днес стои надпис на турски, който гласи, че този мост се е съградил по поръчението на Султан Абдул Меджид.  

"Габровци са искали да запазят Баевия мост, тъй като той е шедьовър на архитектурата, но с времето се е налагало и по-тежки превози средства да преминават от там, до другия бряг на река Янтра. Тогава през 1967 година бива построен и вторият мост до него. Това е потвърждение на габровската изобретателност“, разказа Цанкова. 

Според нея едно от чудесата на Габрово е, че е град на мостове, тъй като има толкова много - повече от 10. "Те не са обикновени, всеки един от тях е тематично украсен спрямо габровската история. Всички те имат свой характер и това ги прави национално и габровско наследство", каза още Цанкова. 

Относно габровците тя каза, че хора, които градят мостове, са широко скроени, те могат да "хвърлят мостове“ и към други хора. 

Снимки: Марин Колев