Социологическите проучвания в Германия сочат, че рейтингът на канцлера социалдемократ Олаф Шолц е най-ниският в сравнение с всички негови предшественици след обединението на страната, съобщи в. „Файненшъл таймс“.
Опозиционните германски политици твърдят, че избирателите са загубили доверие в правителството, което на фона на цялата взаимна враждебност и нападки не успява да се справи с неотложните проблеми, пред които е изправена Германия - нелегалната имиграция, засилването на популистите отдясно и отляво и отслабената икономика.
„Тази страна се изплъзва от ръцете на канцлера“, заяви в края на миналия месец Фридрих Мерц, лидер на опозиционния десноцентристки Християндемократически съюз (ХДС).
Някои от членовете на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) на Шолц вече предлагат в частни разговори той да бъде изключен от листата за парламентарните избори догодина и да бъде заменен с по-популярен политик - например министъра на отбраната Борис Писториус или Анке Релингер, премиер на провинция Саарланд.
„Много хора в парламентарната фракция на партията посочват как (президентът на САЩ) Джо Байдън отстъпи мястото си на Камала Харис и се питат дали това може да бъде прецедент за нас“, казва един от депутатите на ГСДП пред „Файненшъл таймс“. „Като гледате резултатите му в социологическите проучвания, можете да разберете защо“, добави той.
Наистина, според социолозите от „Форшунгсгрупе Вален“ нито един канцлер от обединението на Германия през 1990 г. насам не е имал толкова нисък рейтинг на одобрение. Проучване на социологическата агенция от миналата седмица показва, че 77 процента от германците смятат Шолц за „слаб лидер“, който не може да постигне обещаното.
Същевременно германските опозиционни консерватори постигнаха най-високия си национален рейтинг от три години и половина, според публикувано вчера седмично проучване, проведено от ИНСА (INSA) за германското издание „Билд ам Зонтаг“, предаде Ройтерс.
Одобрението за Християндемократическия/ Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) се покачи до 33 процента от 31 на сто през предходната седмица. Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“(АзГ) е на втора позиция с 19 процента от гласовете. Германската социалдемократическа партия на канцлера Олаф Шолц е на трето място с 14 процента, следвана от коалиционния си партньор Зелените с 10 процента и свободните демократи с 4 процента.
Заедно трите управляващи коалиционни партии биха получили 28 процента, това е най-слабият резултат, откакто поеха властта през декември 2021 г., според проучването.
Левият "Алианс на Сара Вагенкнехт“ се задържа на 10 процента подкрепа от решилите да гласуват, колкото е имал и предишната седмица.
Един от повратните моменти за атака срещу канцлера биха могли да бъдат изборите на 22 септември в Бранденбург - провинция, която ГСДП управлява от обединението на страната. През последните дни партията се изкачва в социологическите проучвания там, като намалява разликата с AзГ, която е на първо място. Ако нещата обаче се объркат в деня на вота и ГСДП загуби властта си там, Шолц може да се окаже обект на критики.
„Големият въпрос е: няма ли тогава да му се наложи да внесе вот на доверие към своето правителство?“, пита Андреа Рьомеле, политоложка от Школата „Херти“ в Берлин - ход, който може да доведе до разпад на неговата коалиция. „От друга страна, ако има нещо, което обединява коалиционните партии, това е страхът им от предсрочни избори“ , добавя тя.
Най-голямата ябълка на раздора тази година беше бюджетът за 2025 г. - проект, който изпита здравината на единството на кабинета почти до краен предел. Месеците на остри спорове доведоха до план за разходите, в който все още има недостиг на средства в размер на 12 млрд. евро - недостиг, който никой не знае как да запълни.
Докато преговорите се проточваха, нервите все повече се опъваха, а Шолц и финансовият министър от „Свободната демократическа партия“ (СвДП) Кристиан Линднер се скараха публично за детайлите, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Шолц рискува също да развали отношенията на Германия със съседите ѝ. Напрежението между Германия и нейните съседи ескалира миналата седмица, когато Берлин обяви, че ще наложи контрол по всички свои сухопътни граници, за да ограничи нелегалната имиграция - ход, който разгневи някои от най-близките му съюзници. Полският премиер Доналд Туск отмени пътуване до Берлин и призова за „спешни консултации“ с други европейски държави, за да принуди Германия да промени решението си. Берлин обаче е непреклонен и ще въведе допълнителните ограничения от днес.
Миграционната политика е доминираща тема в политическите дебати в Германия, откакто миналия месец нападател уби с нож трима души и рани още осем в западния германски град Солинген, отбелязва ДПА.
Заподозряният нападател е 26-годишен сириец, който е избегнал заповед да бъде депортиран от Германия в България, където е бил регистриран за първи път при влизането си в Европейския съюз.
Граничният контрол по всички граници на Германия ще бъде насочен към "борба с трансграничната престъпност и по-нататъшно ограничаване на незаконната миграция“, съобщи Министерството на вътрешните работи на Германия вчера, ден преди разширените мерки да влязат в сила днес, цитирано от ДПА.
Съседните държави изразиха загриженост, че граничните проверки ще доведат до задръствания и ще затруднят редовния трансграничен трафик. Мерките бяха обявени миналата седмица на фона на остър дебат в Германия относно миграцията.
Полицията ще извършва проверките на място "гъвкаво и в съответствие с текущите изисквания за сигурност“, заявиха от Министерството на вътрешните работи. Обхватът, продължителността и конкретните места за контрол ще зависят от тези фактори.
Министърът на вътрешните работи Нанси Фезер заяви, че Германия "ще продължи да действа в тясна координация“ със съседните си държави и ще гарантира, че "хората в граничните райони, пътуващите, търговията и бизнесът ще бъдат засегнати възможно най-малко от проверките“.
Тя заяви пред вестник "Билд“, че няма да има дълги опашки. Въпреки това нейното министерство посочи, че не могат да бъдат изключени смущения, като същевременно отбеляза, че пътуващите трябва да носят документ за самоличност при преминаване на границата.
От днес Германия ще извършва допълнителен граничен контрол на границите си с Франция, Белгия, Люксембург, Нидерландия и Дания за първоначален период от шест месеца. Тя ще разшири мерките, които вече са въведени на границите ѝ с Швейцария, Австрия, Полша и Чешката република.
Няколко европейски държави, сред които Полша, Дания и Гърция, разкритикуваха разширения контрол, който е предвиден само в изключителни случаи в рамките на европейското Шенгенско пространство.
/ПТА/
news.modal.text
