site.bta"Златният лъв" на испанското кино Алмодовар и неговата алхимична формула на успеха

"Златният лъв" на испанското кино Алмодовар и неговата алхимична формула на успеха
"Златният лъв" на испанското кино Алмодовар и неговата алхимична формула на успеха
Педро Алмодовар държи наградата за най-добър филм, която получи на Кинофестивала във Венеция на 7 септември 2024 г. за продукцията "Съседната стая", снимка: АП/Vianney Le Caer/Invision

„Златният лъв“ на испанското кино Педро Алмодовар знае как се правят филми и как се печелят филмови награди. В интервю за британския в. „Гардиън“ той разказва случка от детството му, когато бедната му, но образована майка е четяла писмата на съгражданите си в малко градче в областта Естрамадура, в което те живеели по онова време. Малкият Педро, който също по онова време можел да чете, установил, че майка му променя понякога съдържанието на писмата, докато ги чете. Ако в дадено писмо внуците са забравили за баба си, тя им казвала, че те питат как е тя и й пращат поздрави. Ако думите в писмото били по-груби, тя ги заменяла с по-нежни. Когато Педро я попитал защо заблуждава читателите по този начин, майка му казала, че така реалността става по-поносима за хората.

Магическата формула: „Животът се нуждае от фантазия, за да бъде по-поносим“, научена от майка му, Алмодовар превръща във водещ принцип на филмите, които създава. Резултатът е 13 късометражни филма на испански език и 22 пълнометражни филма на испански език. Сред пълнометражните испаноезични филми на Алмодовар паметни остават „Жени на ръба на нервна криза“, „Високи токчета“, „Кика“, „Завръщане“, „Всичко за майка ми“, „Говори с нея“, „Цветето на моята тайна“, „Паралелни майки“, „Болка и величие“, „Кожата, в която живея“.

Магическата формула на филмовия алхимик Алмодовар заразява и други и не случайно в неговите филми участват многократно едни и същи звезди, винаги готови да се включат в каквото и да е филмово приключение, което Алмодовар им предлага. Сред тях са Пенеполе Крус, Антонио Бандерас, Роси де Палма, Мариса Паредес, Кармен Маура, Сесилия Рот и др.

Благодарение на алхимичното смесване на реалността с фикцията във филмите си Алмодовар превръща трудносмилаеми теми, като разрива в отношенията в едно семейство, трудната връзка между майките и децата, самотната бременност и самотното майчинство, смъртта на родителите, ненавременната смърт на децата, необратимата кома, тежкото заболяване, загубата на паметта, заникът на физическите сили и разпада на тялото, хомосексуалната любов, в теми, които човек може да преглътне леко.

В творбите на Алмодовар, в които ярките цветовете изобилстват и заличават сивотата на ежедневието, героите никога не са оставяни сами. Винаги се оформят импровизирани семейства, обединяващи хора, между които няма семейни връзки, но които се оказват свързани по ирония на съдбата в една неделима, съзаклятническа и победоносна коалиция срещу нещастието.

Испанецът толкова ловко успява да приложи формулата си на успеха, че например една от най-красивите целувки в испанското, а защо не и в световното кино, е в „Болка и величие“, спечелил през 2019 г. 2 награди от кинофестивала в Кан – тази за най-добра мъжка роля на Антонио Бандерас и тази за най-добър музикален саундтрак. Въпросната целувка е до такава степен пропита с копнеж, страст и носталгия по невъзможното безвремие, че едва по-късно зрителят осъзнава, че това всъщност е била целувка между двама мъже.

Формулата на успеха през годините носи на Алмодовар изобилие от филмови награди. Той има 26 награди на различни дружества на филмови критици в Европа и в САЩ, 2 италиански награди „Давид на Донатело“, 6 Европейски филмови награди от общо 18 номинации, 32 испански филмови награди „Гоя“ от общо 117 номинации за общо 14 филма, 4 френски филмови награди „Сезар“ от общо 9 номинации, 9 британски награди БАФТА от общо 14 номинации.  В актива си Алмодовар има и 2 награди  „Златен глобус“ от общо 9 номинации -  за чуждоезичен филм за „Всичко за майка ми“ и „Говори с нея“. Носител е и на 2 награди „Оскар“ от общо 5 номинации, спечелени съответно в категорията за най-добър чуждоезичен филм за „Всичко за майка ми“ и за най-добър оригинален сценарии за „Говори с нея“. Миналата година испанският режисьор беше удостоен с почетна награда на кинофестивала в Торонто заради цялостен принос към медиите.

Парадоксално е обаче, че когато става дума за трите престижни международни кинофестивала – този в Кан, Берлинале и Венецианската мостра, наградите на Алмодовар се броят на пръсти. Освен двете гореспоменати фестивални награди за „Болка и величие“ от Кинофестивала в Кан Алмодовар печели там само още 2 награди  - за най-добър режисьор за „Всичко за майка ми“ и за най-добър сценарий за „Завръщане“. През 2019 г. получава почетен „Златен лъв“ на Венецианската мостра, след като през далечната 1988 г. той печели там наградата в категорията за най-добър сценарий за „Жени на ръба на нервна криза“.

Ето защо вечерта на 7 септември може да се определи като един от преломните моменти в кариерата на 74-годишния испанец. Неговата продукция „Съседната стая“ получи голямата награда на Кинофестивала във Венеция – „Златен лъв“ за най-добър филм. Отличието му беше присъдено от жури, председателствано от френската актриса Изабел Юпер, която каза, че филмът на Алмодовар разглежда значими теми с философия и без мелодрама.

Парадоксално най-голямото международно фестивално признание – това за най-добър филм на един от водещите 3 кинофестивала в света - дойде за испанеца, за когото критици казват, че е  въплъщение на испанското кино, за пълнометражен англоезичен филм. В англоезичната продукция „Съседната стая“ освен това главните роли бяха поверени не на "обичайните заподозрени" от филмите на Алмодовар, а на американските актриси Тилда Суинтън и Джулиан Мур. Англоезичният филм е и най-мрачният от всички филми на Алмодовар, за когото критиците казват, че е придал цвят на испанското кино.

Продукцията разказва историята на две приятелки – Ингрид и Марта, в чиято кожа влизат съответно Джулиан Мур и Тилда Суинтън. Едната е писателка, която се страхува от края на съществуването, а другата е военен кореспондент, свикнала да предизвиква смъртта. След години на отчуждение двете героини се срещат, когато животът на Марта е в своя край. Тя е болна от рак в терминална фаза и избира да прекрати мъчителното лечение, което само би удължило страданието й и да сложи край на дните си с помощта на медикамент, който поръчва незаконно по интернет. Марта има нужда от изплашената от смъртта Ингрид не, за да й помогне да се самоубие, а да бъде човешкото присъствие в съседната стая, което би направило доброволното прекратяване на живота в не толкова самотно изживяване.

Алмодовар, чиито творби в последно време, разглеждат все повече темата за старостта, болестта, края  на живота и страха от смъртта, казва, че „Съседната стая“ е филм за правото да кажеш сбогом на света по един достоен начин. Според него това е едно фундаментално право на всяко човешко същество.

Същевременно Алмодовар придава и социо-политически нюанси на продукцията си. Той прави паралел между човешката агония с тази на една планета, обхваната от климатични катастрофи, или както той я нарича „една агонизираща планета“.

От дълго време Алмодовар е имал желанието да снима филм на английски. През 2020 г. той се престрашава да заснеме първа англоезична продукция. Но това е късометражен филм по пиесата на французина Жан Кокто „Човешкия глас“, в който участва Тилда Суинтън. Продукцията, разказваща за терзанията на жена, губеща любимия си, има световна премиера на 77-ия кинофестивал във Венеция през 2020 г.

Три години по-късно Алмодовар заснема друг късометражен англоезичен филм и това е „Странен начин на живот“ – каубойска гей драма с участието на Итън Хоук и Педро Паскал. Филмът, разказващ за безуспешния опит на двама каубой да съживят романтичната връзка помежду им, има световна премиера през май 2023 г. на Кинофестивала в Кан.

Междувременно през 2022 г. Алмодовар обявява проект за първи свой пълнометражен филм на английски език, озаглавен „Наръчник на чистачката“ по едноименната книга на американската писателка Лусия Бърлин, съдържаща 43 истории на жени с изнурителни професии. В продукцията главната роля трябва да се изпълнява от Кейт Бланшет. След няколко месеца обаче Алмодовар съобщава, че се отказва от проекта. Той споделя, че е взел трудно решението и че се чувствал все още неподготвен да реализира подобен мащабен проект на английски. Тогава беше обявено, че филмът все пак ще бъде заснет с Бланшет в главната роля и друг режисьор, но работата по продукцията така и не е започнала две години по-късно.

А междувременно Алмодовар все пак успява да се подготви за проект на английски език - "Съседната стая" - който е заснет само за няколко месеца през настоящата година. Награждаването на „Съседната стая“ на Венецианската мостра показва, че забавянето за Алмодовар е било от полза и той се е справил блестящо с продукция на английски език, въпреки че самият той казва, че филмът може и да е заснет на английски, но духът му е испански.

„Съседната стая“ ще може да се види в България на кинофестивала Синелибри на 25 октомври в зала 1 на НДК. Причината за включването на продукцията във фестивала с филми, адаптирани по книги, се дължи на това, че той е заснет по романа на американската писателка Сигрид Нунес, озаглавен „През какво преминаваш“, публикуван през 2020 г.

 

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:39 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация