Мерки за пренастройване на образованието към приложимост на знанията препоръчва Икономическият и социален съвет (ИСС) в доклад на тема: „Неравенствата в образованието и отражението им върху пазара на труда в България. Решения за пренастройване на образователната система към приложимост на знанията и формиране на социални умения“. Документът е разработен по предложение на президентството, съобщават от пресцентъра на ИСС. Съветът препоръчва да се насърчава ученето през целия живот и приемането на нов закон, който да регламентира и гарантира усвояването на т.нар. меки умения, които включват социални умения и ключови компетентности.
В изводите на доклада се посочва, че има различия в подготовката на учениците. Отчита се и значителна разлика в престижността на отделните училища, като една от главните причини за последното е убедеността на ученици и родители в различното качество и ниво на преподаването, посочват от ИСС. Посочват се също и наличието на образователни неравенства, които се дължат както на неравенства на доходите, така и на други фактори - етническата принадлежност и социално-икономическото равнище на семействата на обучаваните.
В България над 16 000 деца живеят в села без детски градини, което силно затруднява достъпа им до образование и грижи в ранна детска възраст, се посочва още в анализа. Липсва национално приет механизъм за дългосрочно планиране от общините на нуждите от услуги. Най-критично е положението в Пазарджик (с 9,9% осигуреност с места в детските ясли), Сливен (10,1%) и Кърджали и Видин (14,2%). Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ограниченото участие в образованието в ранна детска възраст сред определени групи от обществото предполагат, че бариерите за навлизане остават, обясняват още от ИСС. Данните в анализа сочат още, че 85,5% ученици на възраст от 5 години са записани в предучилищно или училищно образование, което е под средното за Европейския съюз ниво - 96,3%. Това ни нарежда сред десетте държави с най-слабо представяне по показателя в Съюза, смятат експертите от Съвета. Преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските райони и при ромите. Отпадналите студенти преди завършване на академичната година достигат 30% в селата и над 15% в малките градове. Данните за миналата година сочат, че 35% от българите между 30-34 години са със завършено висше образование, което е изоставане от близо 10% спрямо средните стойности за ЕС, отбелязват от ИСС.
Отчита се и необходимостта да се заделят финансови ресурси, с които да се осигурят стипендии за студентите от специалностите, признати като важни за нормалното състояние на пазара на труда и за функционирането на различните индустрии. "На едно от последните места сме в ЕС по относителен дял на младите хора (18-34), които нито учат, нито работят – на 23-то място от 27", посочват още от Съвета. В доклада се акцентира и на това, че 75% от работодателите у нас срещат трудности при намирането на служители заради липса на ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и др.
Подробности за изводите на доклада могат да се намерят тук
ИСС прие и декларация относно Законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти, в която призова политическите партии и демократични организации да се разграничат от него, съобщават от пресцентъра на институцията. „Предложените промени ще възпрепятстват свободното иразяване на волята на гражданите и икономическите субекти. Проблемът с неяснотата на финансирането на някои неправителствените организации и медии, не може да се реши с дискриминационни и репресивни практики, а с повече прозрачност и по-добри демократични практики“, се казва в декларацията.
БТА припомня, че "Възраждане" внесе в началото на седмицата в Народното събрание законопроект за чуждестранните агенти, целящ според формацията осигуряване на прозрачност и защита на националните интереси на България.
/ЛРМ/
news.modal.text
