site.bta Стогодишнината от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" се навършва днес, но честването ще е на 23 ноември

Стогодишнината от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" се навършва днес, на 12 септември, но честването на годишнината ще бъде на 23 ноември, когато е зимният празник на храма. Това каза за БТА Мелнишкият епископ Герасим - председател на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", и главен секретар на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).

По време на светата литургия е извършен чинът на пълното освещаване на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София през 1924 г. Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни - 12, 13 и 14 септември 1924 г.

Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Даниил ще отслужи светата литургия на 23 ноември тази година в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" заедно с митрополити, членове на Светия синод, с епископи, духовници и с гости на БПЦ-БП, обясни епископ Герасим.

Той каза, че за годишнината ще има и концерт на смесения хор при патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Ще се състои и премиерата на игралния, художествен филм "Не затваряй очи". Това е първият православен филм в България, като неговото представяне ще бъде свързано с отбелязването на стогодишнината на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Филмът е по романа на Мартин Ралчевски.

"Благодарение на кампанията за укрепването и реставрацията на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" успяхме да изготвим, с помощта на Университета за строителство, архитектура и геодезия, проект за конструктивното укрепване на сградата. Той е мащабен и изисква одобрението на Националния институт за недвижимо културно наследство и на Министерството на културата. Проектът, както и самата сграда на патриаршеската катедрала, е грандиозен и сложен за изпълнение. Слава Богу, патриаршеската катедрала е забележителна със своята архитектура и е прекрасно проектирана, и построена от архитекта й Александър Померанцев, смятан за гений на своето време. Хората, които тогава са строили храма, са вложили най-добрите материали, своето майсторство и дори частица от сърцето и душата си, за да построят по този уникален начин патриаршеската катедрала на България. Тя е основен символ на възстановената българска държава след Освобождението. Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" както тогава, така и сега, е най-красивата и впечатляваща катедрала на Балканите", каза епископ Герасим.   

Освещаване на храм-паметника "Св. Александър Невски"

На 12 септември 1924 г. на специален ритуал в София започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски". Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три последователни дни - 12, 13 и 14 септември 1924 г. На 12 септември 1924 г. обредът на освещаването на престола на главния олтар са извършва от митрополит Максим Пловдивски. На 13 септември 1924 г. се освещава северният олтар на св. св. Кирил и Методий от Кишиневския и Хотински архиепископ Анастасий, а на 14 септември 1924 г. се освещава южният олтар на името на св. цар Борис от Софийския митрополит Стефан. На тържественото освещаване присъстват почетни делегати от много европейски страни. С освещаването се отбелязват и 200 години от пренасянето (30 август 1724) на мощите на св. Александър Невски от град Владимир в новооснования Петербург. Мощите му са положени в построената в негова памет Александро-Невска лавра.

В бюлетините на БТА се съобщава за освещаването на храма 

В бюлетините на БТА от 1924 г. можем да прочетем: "На 12 т. м. ще стане въ София освещаването на най-голямата съборна църква въ Балканския полуостровъ, известна под името Св. Александъръ Невски. Тая съборна църква е построена за споменъ освобождаването на българския народъ изподъ турското иго отъ войскитъ на Царя Освободителя Александъръ I и отъ ония на румънския кралъ Каролъ I. Тая съборна църква заема най-хубавото положение въ сръдата на София. Отъ върха на звънарницата и могатъ да се видятъ голяма част от софийското поле, наедно съ селата, планинитъ Люлинъ, Витоша, Мургашъ и една частъ отъ Рила. Църквата има при олтаря и околовръсть обширни галерии, а въ подземието 99 гробници, приготвени като единъ видъ пантеонъ за най-знаменититъ мъже на страната. Покрива на църквата е направенъ от масивна медъ, голъмото кубе, онова на звънарницата, намиращитъ се надъ тъхъ кръстове и дветъ полукубета са позлатени. Живописа на цълата вътрешностъ на църквата е извършена отъ най-белъжититъ руски и български художници. Звънарницата е снабдена съ дванадесетъ камбани, отъ които най-голъмата тежи 12 000 клгр. Въ обширната църква-паметникъ се побиратъ 6000 богомолци. Величавата църква-паметникъ представя отъ себе отличенъ и веченъ знакъ за признателностьта на българския народъ къмъ освободителитъ му".

От идеята за изграждането на храм-паметника "Св. Александър Невски" до освещаването му минават 45 години

Храм-паметникът "Св. Александър Невски" носи името на княз Александър Невски, който е канонизиран от руската църква за светец и е символ на православната вяра, издигнат е от българския народ в знак на признателност към руския народ за освобождението на България от османско иго през 1878 г. Идеята за неговото изграждане българският политик и общественик Петко Каравелов поставя по време на Учредителното народно събрание (10 февруари - 16 април 1879) в Търново. Петко Каравелов предложил: „да се построи един храм-паметник в град Търново на Чан тепе (Царевец), като по този начин се задължи „нравстено“ народът“.

На 17 декември 1880 г. 2-ото Обикновено народно събрание, по предложение на княз Александър Батенберг, решава вместо в Търново, храмът-паметник да се построи в София - новата столица на България.

Основният камък на храма е положен през 1882 г.

Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 г. на най-високото място в града за времето си, югоизточно от църквата "Св. София". Константин Иречек описва събитието в своя дневник: „В петък, в 11:30 часа при облачно време и малко дъжд стана тържественото полагане на основния камък на храма „Свети Александър Невски“… на мястото на някогашните турски казарми зад „Св. София“. От Румелия са тук Величков, Левкийският епископ Геврасий (Пловдивски митрополит) като пратеници на постоянния комитет”.

Основният камък - витошки гранит, монолит-морена, се намира в криптовата част на храма, предвиден за пантеон на именити и заслужили българи, която от 1966 г. е пригодена за галерия на Средновековната българска икона, филиал на Националната художествена галерия в София. Намира са в така наречената Златна зала. Там всеки може да го види и да се възхити от големината му.

Строежът е извършен в периода от 1904 до 1912 г. по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев в сътрудничество с руските архитекти: Александър Смирнов и Александър Яковлев, и българските архитекти: Петко Момчилов и Йордан Миланов.

Храмът е петкорабна кръстокуполна базилика

"Св. Александър Невски" е петкорабна кръстокуполна базилика с предверие и кула-камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на 19-и век, като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми.

Основите му са поставени върху бял езерен пясък, зидовете са от пресувани тухли и облицовани отвън с бял врачански камък. Построен е на площ от 2600 квадратни метра, с дължина 72 метра и ширина 55 метра. Височината му е 50,52 метра, а покривният мостик - 28 метра.

Над главния сводест вход с три врати се издига камбанарията, която завършва с купол. Той е опрян на три колони, между които има широки отвори и през тях се виждат 12-те камбани. Камбаните са с обща тежест около 25 тона. Най-голямата тежи 11 758 килограма, езикът й - 374 килограма, диаметърът й е 2,70 метра а височината - 2,80 метра, втората е 6002 килограма, а най-малката - 10 килограма. При хубаво и топло време звънът на голямата камбана се чува на около 30 километра от София. Най-големите камбани са украсени с релефни изображения и икони на Господ Иисус Христос, св. Богородица, св. Александър Невски, св. София, св. св. Кирил и Методий, както и с възпоменателни надписи, изпълнени със старобългарска плетеница. На западната фасада по камбанарията е поставена мозаична икона на св. Александър Невски, дело на българския художник Антон Митов. За първи път камбаните са прозвучали на 13 март 1913 г. при превземането на Одрин. 

Фасадите на храма са украсени с прецизна каменна резба, съчетаваща разнообразни мотиви и архитектурни елементи - розети, клонки, корнизи, богато орнаментирани капители, ивици от каменна плетеница и други. На люнетите над входните врати на северната и южната фасада са изобразени светци (с малтова мозайка) по проекти на Ст. Иванов, Н. Маринов, Хр. Берберов, А. Белковски, В. Димов и А. Розентал. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите. Прозорците са оформени с цветно катедрално стъкло. Във вътрешната украса са използвани византийски и старобългарски мотиви. За скулптурното оформяне са използувани сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър. Създадено е голямо богатство от декоративни форми и мотиви из растителния и животинския свят. При решаване на архитектурните форми е приет принципът за пълна симетрия, а при декоративните форми на пластиката - асиметрията. Съществен дял от украсата са монументалната стенна живопис и иконите от трите иконостаса. Под ръководството на А. А. Кисельов над тях работят руските живописци - В. М. Васнецов, В. Е. Савински, А. М. Корин, П. Е. Месоядов, В. Д. Болотнов, Н. А. Бруни, и българските живописци - Иван Мърквичка, Антон Митов, П. Клисуров, Н. Петров, Ц. Тодоров, Н. Маринов и други. Цялата декоративна орнаментна работа е извършена изключително от български художници под ръководството на проф. В. Т. Перминов.

През 1953 г. храм-паметникът "Св. Александър Невски" е обявен за патриаршеска катедрала.

/АЯ/отдел „Справочна“

Използвани източници: Енциклопедия България, София, 1978 г., т. 1, с. 61;  Голяма енциклопедия България, София, 2012 г., т.12, с. 4654; Сп. „Духовна култура“, септември 1960 г.; в. „Орбита“, 17.8.1974 г.; в. „Българска армия“, 18.1.1996 г.; в. "Труд", 23.4.2000 г.; „Св. благоверен велик княз Александър Невски“, житиеписни бележки, Синодално издателство – София, 1966 г.; /БТА, Преглед на чуждия печат, 15.9.1924 г.; /БТА, ВИНФ, 15.4.1979 г.