Изпълнителният директор на Българската федерация по баскетбол (БФБаскетбол) и към момента изпълняващ и функциите на президент Филип Виденов смята, че е необходима много работа с треньорите и по клубовете за подобряване на представянето на националните отбори на България при подрастващите.
В интервю за официалния сайт на баскетболната централа Виденов анализира представянето на тимовете на страната на Европейските първенства в различните възрасти през лятото. Той акцентира също върху проблемите, които трябва да се решат, разкри някои от промените, които предвижда федерацията в тази посока, и коментира преструктурирането на първенствата при подрастващите в България.
- Най-големият успех на България на Европейските първенства през това лято дойде при юношите до 18 години, които спечелиха промоция в Дивизия А. Какво е мнението Ви за представянето на този и на останалите български отбори в мъжко направление?
- Много е хубаво, че при 18-годишните се класирахме за Дивизия А. Според мен играха много мъжки и по правилния начин. Треньорският щаб, както и голяма част от момчетата, се представиха много добре. Проблемът обаче си остава това, че работата по клубовете не е достатъчна. Основните играчи, които изнесоха тези мачове, са момчета, които в последната година бяха в отбори в чужбина. Дали там са напреднали или не, факт е, че играха навън. Александър Гавалюгов игра много добре. Теодор Трифонов също, даже мисля, че той беше фактор и помогна в повечето от мачовете. Разбира се, и Деян Колев, както и други момчета, няма да ги изброявам всички. Атмосферата в отбора беше много хубава.
20-годишните изиграха последните си мачове горе-долу добре, но като изключим тези двубои, в останалите не ми хареса ентусиазмът, с който играха, и борбеността. Почти всички играят по различен начин в мъжките си отбори в НБЛ, което за мен е проблем, защото в националния отбор трябва да се дава максимумът. Също си мисля, че имаме потенциал да сме на по-предни места и дори да се класираме за Дивизия А.
При 16-годишните бяхме в елита, но като цяло не ми хареса начина, по който играят. Има разлика, но тя не е чак толкова голяма с последните отбори, на които мисля, че можехме да се противопоставим. Разбира се, имахме тежка група с най-добрите тимове в Европа, след това играхме и с най-добрия на осминафиналите (бел.ред Испания). В последните мачове обаче имахме шанс поне да се борим и да са оспорвани двубои. Има доста какво да се желае, особено от физическа гледна точка, желание, ротация на играчите, може би. Има много върху какво да се работи и трябва да обърнем голямо внимание на развитието на треньорите при подрастващите в клубовете, най-вече при по-малките.
- Каква е оценката Ви за показаното от отборите на България и в женско направление, където също имаше тим, близо до класиране в елита – девойките до 18 години?
- На първенството при 18-годишните в Румъния почти влязохме в Дивизия А, но според мен накрая не издържаха. Разбира се, има проблеми и там, но това е едно поколение, което мисля, че в бъдеще ще гради и женския национален отбор. Още по-малките също имат голям потенциал. Като цяло се борихме. Има още какво да се желае, като момичетата да играят повече минути, но това зависи и от работата в клубовете.
За 20-годишните, които играха в София, не мога да кажа, че не сме се борили. Имахме своите шансове, но там има някои неща, които трябва да се изгладят. Можеше и по-добре, но там дойде и проблемът с натравянето, който всъщност ние решихме доста бързо, но все пак се случи. Така че от гледна точка на класиране и игра имаше какво да се желае още, но се борихме.
При 16-годишните имахме някои проблеми при самата подготовка и контролните мачове. Мисля, че поколението е талантливо, но отидоха по-млади момичета, което предстои да бъде обсъдено на Треньорска комисия и да се прецени дали е правилно решение или не. Не бих казал, че изглеждахме много добре, но това е следствие и от работата в клубовете, както и от други проблеми, които трябва да се решат. Мисля, че можеше да постигнем доста по-добро класиране, защото това е едно от хубавите поколения, заедно с тези, които са малко по-малки от тях и на които разчитаме да се развиват и да започнат да играят доста по-добре. Пак казвам обаче – това е въпрос на работа в клубовете и може би на повече регионални лагери от страна на федерацията, на които тази година мислим да увеличим броя. Идеята е да има конкурентоспособност и да се работи с треньорите, които могат да свършат работа относно основните детайли, които липсват на много от играчите. Някои треньори започват от много по-сложни неща, а децата даже не могат най-основното. Много трябва да се наблегне на това, включително и на стрелбата.
- На няколко пъти споменахте, че трябва да се промени работата в клубовете и с треньорите? Какво друго ще направи федерацията в тази насока?
- Споменах треньорите, да, но разбира се, много е трудно, когато няма зали. Сега например, с новата програма, която правим за първенствата при подрастващите, се оказа, че в голяма част от градовете няма зали. Така че ние каквото и да измислим, с час или час и половина на ден, абсолютно нищо не може да се случи като развитие, защото се чудиш какво по-напред да тренираш. От тази гледна точка има много ограничения. Също така спорт без финанси не се прави. Ние искаме да направим треньори, но в същото време съм убеден, че заплатите по клубовете не са достатъчни, за да имаме такива изисквания. Голяма част от треньорите са принудени да работят и нещо различно. Общо взето това става платено хоби, което не е правилният начин за развитие на играчи.
Имаме идеи да се вложи повече в това треньорите по-често да ходят в чужбина, да видят там как се работи. Също планираме да провеждаме повече семинари, от които да има реална полза, защото те са чудесни, но след тях, когато треньорите се приберат в клубовете, и се връщат в реалността. От наша гледна точка като федерация мисля, че можем да обърнем повече внимание на контрола и на изискванията. Трябва да се опитаме да направим така, че всички треньори да се обединят и да разберат, че начинът, по който трябва да се работи, е правилният, а именно нашите отбори да имат правилен облик. При националните ни отбори, които играха лятото, не мисля, че имахме облик. Не мога да кажа нападателни ли сме, по-защитно ли играем, на бърза атака ли и т.н. Много са проблемите. Трябва да има по-дълги лагери и по време на сезона да се правят такива с треньорите и играчите, да може да им се показва какви са изискванията. Трябва да се повиши и физическата работа, там сме страшно много назад. При по-големите възрасти също трябва да се работи. Всичко това обаче може да се изгради.
- С какво преструктурирането на първенствата при подрастващите в България ще помогне и за развитието на националните отбори?
- Една от ползите на това преструктуриране е, че възрастта се изравни с тази на Европейските първенства. Например хърватите, с които играхме в Дивизия А при 16-годишните, имат голям проблем, защото техните първенства са до 13, 15, 17 и 19 години, както са на Световните първенства. Когато обаче трябва да играят при 16-годишните, техните играчи в тази възраст се състезават при U17 и повечето не са титуляри. Същото е и при по-големите.
При 19-годишните, които имахме, това е свързано и с образователната система, тъй като на тази възраст се завършва училище. Ако обаче на 19 години състезателите вече не играят в мъжки отбори, ще им е много трудно и за повечето няма смисъл да продължават да играят баскетбол. Това е така, защото за високи спортни постижения трябва да има концентрация вече в професионална тренировъчна дейност, мачове на високо ниво и с правилните изисквания за прехода към мъжки баскетбол. Затова направихме и тази младежка лига до 21 години, за да може да играят още тези, които не са се ориентирали още как ще продължат. Тези, които се отказват или ходят на работа, могат да играят в ББЛ А или Б група например, за да продължат да се занимават и с баскетбол. Тази година евентуално ще има по-млади момчета, които ще играят в младежката лига, което ще им даде възможност да се подготвят за националния отбор до 20 години. Както виждаме, един отбор от НБЛ вече го няма образно казано и не говоря за ЦСКА, а за това, че 5-6 баскетболисти спряха да играят, а още толкова отидоха в чужбина. Те вече не са част от нашето първенство, което автоматично прави нашите играчи атрактивни за НБЛ, просто няма други на този етап.
- В тази насока планирано ли е да се направи нещо подобно и при момичетата?
- Момичетата са много малко. Поинтересувах се от ситуацията в Гърция и там само в Солун има 24 отбора до 16 години. Ние толкова общо нямаме. Просто сме много далеч от това, въпреки че на мен ми се иска да направим и там девическа лига до 20 или 21 години. Въпросът обаче е, че тези момичета, които на тази възраст продължават да играят, вече са в женските отбори. Има и други, които се отказват и предпочитат да се занимават с други неща, а да правим първенство само, за да има тези, които завършват, къде да се изявяват, не е сериозно за високи постижения. Въпреки това, при момичетата също имаме чудесни деца и там до голяма степен трябва да се обърне главното внимание върху треньорите и да играят по правилния начин. Там започнаха да се раздвижват нещата и мисля, че има вероятност да изградим нелоши отбори и стандарт, по който да се тренира и да се изисква.
За съжаление, всички чакаме изведнъж нещо да се случи, а проблемите са от много отдавна, като това, че трябва да се разчита на такси от клубовете, че няма зали, в които да се тренира. Сега например, в младежката лига два отбора се отказаха, защото в градовете им всички отбори играят в една зала и няма къде, което е доста жалко. Борим се и с това, но в София положението със залите е трагично. Не знам как ще се реши, защото за съжаление не зависи само от нас, но ще се борим да правим повече регионални лагери, които да събират повече деца и се работи в по-конкурентна среда и с повече треньори. Определено женският баскетбол е много важна част от това, към което се стремим. Има много къде да се развиваме и съм сигурен, че рано или късно ще покажем потенциала, който имаме. Надявам се да имаме успех.
/КМ/
news.modal.text
