site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 септември в историята

12 септември 2024 г., четвъртък, 37-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Автоном (Отдание на Рождество Богородично).

По света се отбелязва:

Международният ден на сътрудничеството Юг-Юг. Отбелязва се от 2004 г. с резолюция A/RES/58/220 на Общото събрание на ООН от 23 декември 2003 г. До 2011 г. се отбелязва на 19 декември. С резолюция 66/550 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2011 г. от 2012 г. денят се чества на 12 септември във връзка с годишнината от приемането (1978) от Общото събрание на ООН на Плана от Буенос Айрес за развитие и техническо сътрудничество между развиващите се страни.

Денят на програмиста. Отбелязва се на 256-тия ден от годината. На високосни години се отбелязва на 12 септември. Числото 256 е избрано, защото това е максималният брой стойности, които може да се кодират с един байт (8 бита).

На този ден в България:

1879 - С Указ 28 на княз Александър I Батенберг и заповед на военния министър ген. Казимир Ернрот е въведена институцията "княжески телохранители". През 1879 г. Александър Батенберг е провъзгласен за княз на България. С пристигането му на българска земя възниква необходимост от формиране на подразделение за лична охрана на княза и за отдаване на военни почести при официални и тържествени случаи. Със заповед на военния министър ген. Казимир Ернрот тази задача е възложена на Софийска Първа конна сотня с командир поручик Александър Мосолов, който е назначен за първи адютант на княза. Днес наследник на институцията е Националната служба за охрана при президента.

1924 - На специален ритуал в София е осветен храм-паметникът "Св. Александър Невски". Тъй като храмът има три престола, освещаването се извършва в три поредни дни - 12, 13 и 14 септември 1924 г. Посветен  е на руския национален герой и светец Александър Невски, княз на Новгород, патрон на руския император Александър II. Издигнат е в чест на падналите за освобождението на България от османско иго. Идеята за неговото изграждане българският политик и общественик Петко Каравелов поставя по време на Учредителното народно събрание (10 февруари-16 април 1879). На 17 декември 1880 г. 2-ото Обикновено народно събрание взима решение за изграждането на катедрала в София. Основният камък на храма е положен на 19 февруари 1882 г. на най-високото място в града за времето си, югоизточно от църквата "Св. София". Строежът е извършен през 1904-1912 г. по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев в сътрудничество с руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев и българските архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов. Храмовата камбана оглася София за първи път през 1913 г.

1934 - Излиза бр. 1 на в. "Литературен преглед" - седмичник за изкуство, литература и критика. Последният брой на вестника излиза на 24 април 1935 г.

1945 - На летище Враждебна край София се пребазира от Казанлък Народното военновъздушно училище (дн. Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски"). Народното военновъздушно училище е наследник на няколко български авиационни училища и школи: Авиационната школа (създадена през 1914 г.), Аеропланното училище (създадено през 1915 г.), Военното училище (създадено през 1928 г.), Въздушни учебни школи (създадени през 1936 г. и преобразувани през 1940 г. във Въздушно училище). В края на 1948 г. се премества в Долна Митрополия, където продължава обучението на летци и приема името "Георги Бенковски". С Постановление на Министерския съвет от 10 юли 1959 г. всички авиационни училища в България се обединяват във  Висше военно учебно училище "Г. Бенковски". С решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г. училището се преобразува във факултет "Авиационен" на Националния военен университет " Васил Левски", официално открит на 1 септември 2002 г.  С решение на Народното събрание от 18 април 2019 г. и в сила от 1 януари 2020 г. отново се открива Висше военновъздушно училище "Георги Бенковски" на пряко подчинение на министъра на отбраната, а факултет "Авиационен" към НВУ "Васил Левски" е закрит и преминава в структурата на ВВВУ "Георги Бенковски". Празникът на училището е 25 май.

1947 - Открита е първата българска международна въздушна линия София - Будапеща. Полетът е осъществен със самолет и летателен екипаж на Дирекция "Въздушни съобщения" към Министерския съвет, създадена с Постановление 8 на Министерския съвет от 27 декември 1946 г.

1959 - Възстановени са дипломатическите отношения на България с Япония, прекъснати на 7 ноември 1944 г. За първи път България установява дипломатически отношения с Япония на 12 октомври 1939 г. на ниво посолства. Прекъснати са на 7 ноември 1944 г.

1992 - Установени са дипломатически отношения между България и Узбекистан.

1994 - Учреден е Съюз "Произведено в България" с цел подпомагане на българските производители и стимулиране възраждането и развитието не само на традиционните за България сектори, но и за нови, конкурентоспособни на международните производства. Всяка година организира изложения "Произведено в България", по време на които връчва наградата "Златен и сребърен лъв", както и  голямата награда "Златна мартеница" на най-добрите български производители, чуждестранни инвеститори, финансови институции и медии, отразяващи системно проблемите на българските производители.

1997 - Открита е фериботната връзка Поти-Новоросийск-Бургас.

2002 - Народното събрание приема Закон за банковата несъстоятелност, с който се урежда производството по несъстоятелност на банка със седалище в България. Според закона само Българската народна банка може да иска от съда откриване на производство по несъстоятелност за дадена банка. Синдиците на обявените в несъстоятелност банки се назначават от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

2018 - В Индустриална зона - Радиново, в община "Марица", край Пловдив е открит нов завод за авиочасти на френската група "Latecoere". Заводът е разположен на площ от 5 декара и ще произвежда оборудване за самолетната индустрия.

2020 - За първи път се провежда пряк вътрешнопартиен избор за председател на Българската социалистическа партия (БСП). Корнелия Нинова е избрана за председател с 81,5 процента от гласовете.

2022 - В кино "Кабана" актьорът Валери Йорданов представя дебютната си книга "Гризачи", издадена от издателство "Колибри".

2023 - В Градската градина в Дупница е открит паметник на народния представител от 25-ото Народно събрание Димитър Икономов. Монументът е наречен "Спасител на българските евреи", а изграждането му е финансирано от Организацията на евреите в България "Шалом". Дупнишкият депутат Димитър Икономов е първият, който преди 80 години дава гласност на готвеното депортиране на евреите и слага началото на обществената реакция, довела до спасяването на 50 000 души. Бронзовата композиция представлява еврейско дете с куфар в ръка и дупничанинът Димитър Икономов, застанал плътно до него, за да го предпази. Паметникът е изработен от скулптора Бойко Митков.

На този ден по света:

1683 - Полският крал Ян III Собиески разбива Османската армия, обсадила Виена. Виена е обсадена от войските на великия везир Кара Мустафа паша на 14 юли 1683 г. Полският крал Ян III Собиески, командващ обединените полско-австрийско-германски сили срещу османската армия, си извоюва славата на Спасител на Европа.

1723 - В Петербург, Русия, е подписан Петербургският договор между Иран и Русия по време на Персийския поход на Петър I (1722-1723). През лятото на 1722 г. руските войски и флотът под командването на Петър I се насочват към каспийските владения на Иран, с цел да подкрепят руската търговия в района на Каспийско море и да ограничат експанзията на Османската империя в Задкавказието. На 18 юли 1722 г. Каспийската военна флотилия (22 000 пехотинци с 274 кораба) потегля по р. Волга в Астрахан към устието на р. Терек. Корабите акостират в Астраханския залив и руските войски се придвижват в Дагестан, като разбиват войските на султан Махмуд. На 23 август 1722 г. без съпротива превземат Дербент. През юли 1723 г. руската флотилия достига Баку и на 26 юли 1723 г. завладява града. Успехите на руската армия и нахлуването на османските войски в Задкавказието принуждава Иран да подпише на 12 септември 1723 г. Петербургския договор, съгласно който Русия получава южното и западното крайбрежие на Каспийско море с териториите Дербент, Баку и провинциите Ширван, Гилян, Мазандеран и Астрабад. В замяна Русия обещава военна помощ на Иран срещу Османската империя. По този начин е прекъсната експанзията на Османската империя.

1848 - В Швейцария е приета конституция, която я определя като единна съюзна държава с централизирано управление. Съгласно конституцията Швейцария е конфедерация с кантона, двукамарен федерален парламент, парламенти на всеки кантон и строго деление на властта между федералните и кантоналните институции.

1940 - Във Франция е открита пещерата Ласко, известна с името "Сикстинска капела на праисторическата живопис". В нея има 600 фрески и над 1500 гравюри от времето на късния палеолит (15-13 в. пр.н.е.). През 1979 г. пещерата е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

1941 - Извършен е първият в света таран от жена. По време на Втората световна война (1939-1945) съветският летец Екатерина Зеленко при въздушен бой близо до с. Анастасевка (дн. в Украйна), управлявайки бомбардировач "Су-2", с цената на живота си се врязва и унищожава немски изтребител "Ме-109".

1944 - Европейската консултативна комисия подписва Лондонския протокол на споразумението за окупационните зони в Германия и управлението на "Големия Берлин", между САЩ, Великобритания и СССР, според който Берлин става самостоятелна политическа единица с особен статут. Съгласно протокола Германия се разделя в границите си от 31 декември 1937 г. на три окупационни зони (американска, британска и съветска). На 14 ноември 1944 г. към споразумението се присъединява и Франция. От 1 май 1945 г. Берлин, като столица на Германия и седалище на висшите органи на съюзническата военна администрация (Контролен съвет) придобива особен статут в границите на съветската окупационна зона и е под съвместна окупация от войските на четирите велики сили - САЩ, Великобритания, СССР и Франция. В Берлин е установен особен ред на управление чрез четиристранно съюзническо комендантство. Градът е разделен на четири сектора - съветски, американски, британски и френски.

1958 - В американската компания "Тексас инструмънтс" е произведена първата в света монолитна интегрална микросхема (микрочип), изобретена от американския физик Джак Килби.

1967 - Първи международен пътнически полет на реактивния самолет "Ту-134" по маршрут Москва, Русия - Стокхолм, Швеция.

1974 - В Етиопия е детрониран император Хайле Селасие, който е на власт от 2 ноември 1930 г. Прекратено е действието на конституцията от 1955 г., разпуснати са парламентът и правителството. Начело на страната застава Временен военен административен съвет (ВВАС), който през 1975 г. премахва монархията.

1980 - В Турция е извършен безкръвен военен преврат. Свалено е правителството на Сюлейман Демирел (12 ноември 1979-12 септември 1980). Властта в страната е поета от командването на въоръжените сили. Създаден е Съвет за национална сигурност, ръководен от началника на Генералния щаб на турската армия ген. Кенан Еврен. Съветът отменя конституцията, разпуска парламента и обявява извънредно положение в страната.

1998 - В Тирана в Албания е застрелян опозиционният лидер Азем Хайдари, един от ръководителите на Демократическата партия. Избухват неколкодневни антиправителствени вълнения. По време на погребението му на 14 септември 1998 г. демонстранти завземат телевизията, радиото и парламента.

2002 - От космодрума Шрихарикота в Индия е изведен в орбита първият индийски метеорологичен спътник "Метсат", създаден от учени на Индийската организация за космически изследвания. На 5 февруари 2003 г. "Метсат" е преименуван на "Калпана - 1", на името на американската астронавтка от индийски произход д-р Калпана Чаула, която загива на 1 февруари 2003 г. при катастрофата на космическата совалка "Колумбия".

2003 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1506, с която отменя санкциите, наложени на Либия след атентата над Локърби с резолюциите 748 от 31 март 1992 г. и 883 от 11 ноември 1993 г. Франция и САЩ, които имат свой режим на санкции срещу Либия гласуват "въздържали се".

2004 - Парламентът на Туркменистан кръщава най-високия връх в страната на президента Сапармурат Ниязов. Известният досега като Аирбаба връх в планината Койтендаг, висок 3137 м, вече се казва "Връх на Туркменбаши Велики".

2005 - В Ларнака в Кипър е осветена единствената синагога в страната.

2007 - В Румъния с 95 гласа "за" и 66 "против" митрополитът на Молдова и Буковина Данаил е избран за патриарх на Румънската православна църква при гласуването в Църковната избирателна колегия, в което участват общо 161 души. Данаил е шестият по ред патриарх на Румънската православна църква. Той изпълнява длъжността патриарх след смъртта на Теоктист на 30 юли 2007 г. Теоктист е духовен водач на румънските православни християни в продължение на 21 години и умира на 92-годишна възраст.

2015 - В зала "Арена" в Анкара, Турция, се провежда петият конгрес на  Партията на справедливостта и развитието (ПСР), на който всичките имащи право на глас 1353 делегати на конгреса преизбират Ахмет Давутоглу на поста председател на партията.

2016 - Президентът на Република Южна Африка Джейкъб Зума връща на държавата 538 000 долара, които похарчил за ремонт на частното си жилище. Конституционният съд постановява, че президентът трябва да върне сума, изчислена от Министерство на финансите, което преценява, че 7,8 млн. южноафрикански ранда са "разумен процент" от разходите, които той е направил за подобрения на жилището си, несвързани с мерките за сигурност, за което по принцип следва да плаща държавата.

2019 - При дерайлиране на влак в югоизточната част на Демократична република Конго загиват 50 души.

2020 - В Североизточна Япония е регистрирано земетресение с магнитуд от 6,1 степен по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е в Тихия океан край бреговете на префектура Мияги, на дълбочина около 40 км под океанското дъно. Трусът е усетен в редица префектури в североизточната и северозападната част на Япония, включително в Токио. Данни за пострадали и разрушения няма.

2021 - Правителството на Обединените арабски емирства обявява, че ще отпусне 24 милиарда дирхама (6,53 милиарда долара) за създаването на 75 000 работни места в частния сектор за граждани през идните пет години. Мерките са част от "Проектите на 50-те" - поредица от проекти за развитие и икономиката, отбелязващи юбилея на ОАЕ от основаването им през 1971 година.

2022 - Огласен е доклад на Международната организация на труда, Международната организация по миграцията и правозащитната организация "Уок фри", според който към края на 2021 г. около 50 млн. души по света са живели в "съвременно робство". Съгласно доклада 28 млн. души са живели в условията на принудителен труд или принудителен брак. Техният брой е с 25 процента повече в сравнение с данните в предишния доклад, публикуван през 2017 г.

Родени на този ден българи:

Асен Найденов, оперен диригент (1899-1995).
Основател и ръководител на мъжкия хор "Родина" (1933-1937). От 1925 г. е диригент, а след това и главен диригент на Софийската опера (1946-1979). Гост-диригент в Малий академичен театър за опера и балет в Ленинград (дн. Санкт Петербург) (1962-1963) и в Московския държавен академичен Болшой театър (1963-1964). Дирижирал е редица български опери и балети като: "Нестинарка", "Цар Калоян", "Момчил", Янините девет братя", "Луд Гидия", "Змей и Яна", "Женско царство". Той е и първият български интерпретатор на опери на Вагнер, Бетовен, Верди, Пучини, Сен Санс, Голдмарк, Римски- Корсаков, Прокофиев, Кабалевски. Удостоен със званието "Народен артист" (28 април 1952). Лауреат на Димитровска награда (28 юни 1952, 1959). Носител на орден "Народна република България" първа степен (30 декември 1959), на орден "Георги Димитров" (ноември 1979, септември 1984).

ген.-лейт. Борис Копчев, военен деец и политик (1906-1989).
От 1929 г. е член на Българската комунистическа партия. Участник във Втората световна война (1939-1945) като помощник-командир на 4-а армия и на 2-а армия. Началник на Военно-техническа академия в София (1950-1953). Началник на Тила и снабдяването в Българска народна армия (1953-1956). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1986-1990). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма и във връзка със 75-годишнината му (1982). Носител на орден "Георги Димитров" (1976).

Лъчезар Станчев, поет, преводач и журналист (1908-1992).
Главен редактор на сп. "Чавдарче" (1946-1948) и сп. "Дружинка" (1948).  Началник на Кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1949-1953). Редактор във в. "Литературен фронт" (1952-1953), главен редактор на сп. "Славейче" (1957-1967). Завеждащ отдел в Държавно стопанско предприятие "Хемус" (1967-1969). Завеждащ редакция в агенция "София прес" (1969-1971). Автор е на стихосбирките "Безшумни дни" (1930), "Пролет на булеварда" (1933), "Хора по стрехите" (1935), "Земя под слънце" (1939), "Слънчеви приливи" (1975), "Мигове и вечност" и др., на творби за деца - стихове, художествена проза, пиеси и др. Песента "Усмивката" (музика Митко Щерев) в изпълнение на "Трамвай №5" е по негов текст. От 2018 г. фондация "Лъчезар Станчев за поезия" организира  ежегоден конкурс "Награда Лъчезар Станчев за сонет".  Превежда художествени творби от френски, руски, румънски и други езици. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1976). Носител на орден Кирил и Методий" втора степен (септември 1959),  на орден "Георги Димитров" (1983), на орден "Народна Република България" първа степен (октомври 1978), на полската Международна литературна награда "Януш Корчак" (август 1985), на наградата "П. Р. Славейков" на Министерството на народната просвета за цялостното му литературно творчество за деца през 1985 г. (април 1986) и др.

Сия Челебиева, актриса и писателка (1910-1994).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1938-1957). Ръководила е Театъра на словото в София (през 1957-1959 г. - Естрада на художественото слово) (1957-1965). Участва в кръжока "Живо слово" (1938-1956), изнася самостоятелни рецитали. Автор е на пиесите "Ерма 23" (1947), "Снежанка" (1949), "Мъничък свят" (1957), на методическото ръководство "Художествено слово" (1965) и др.

проф. Александър Нейнски, музикант и педагог (1920-2003).
От 1953 г. е преподавател по виола в Държавната музикална академия - София. Началник на отдел "Училища по изкуствата" в Министерството на културата (1954-1956).  Заместник-ректор (1956-1962) и ректор (1968-1971,1985-29 април 1987) на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"), ръководител на катедра "Струнни инструменти (1972 -1980) в консерваторията. Председател на Съюз на музикалните дейци в България  (дн. Съюз на българските музикални и танцови дейци) (10 ноември 1970-21 февруари 1984). Автор е на много музикални етюди, гами и технически упражнения за обучението по виола. Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1975) и "Герой на социалистическия труд на България" (23 септември 1980). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Червено знаме на труда" (1970), на орден "Георги Димитров" (1980) и др.

Марко Стойчев, кинодраматург и сценарист (1931-2006).
Главен редактор на редакция "Хумор, сатира и забава" в Българско национално радио (БНР) (1954-1966), в Центъра за туристическа пропаганда при Комитета по туризъм (1969-1972) и като редактор в Студия за телевизионни филми "Екран" на Българска национална телевизия (БНТ) (1972). Заедно с Мориц Йомтов (известни като Братя Мормареви) са сценаристи на филмите "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "С деца на море" (1972), "Войната на таралежите" (1979), Двойникът" (1980),"Капитан Петко войвода" (1981), "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "Адио Рио" (1989), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991) и др. Създава фондация  за детско кино и литература "Братя Мормареви" (1993). Носител на втора награда за филма "Таралежите се раждат без бодли" на Международния кинофестивал в  Москва (1971), първа награда  за филма "Изпити по никое време" Хихон, Испания (1974), втора награда на 13-ия Кинофестивал във Варна - медал "Климент Охридски" (1977), награда на Съюза на българските филмови дейци за детско кино за филма "Войната на таралежите" (1979),  първа награда  за телевизионен сериал  и награда на Съюза на българските филмови дейци за "Васко да Гама от село Рупча" (Варна, 1986).

Стоян Гъдев, актьор  (1931-1999).
Играл е в Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас (1957-1961), Драматичен театър "Стефан Киров" Сливен (1961-1962),  Димитровградския драматичен театър (1962-1965), Хасково (1965), в  Народен театър за младежта в София (дн. Младежки театър "Николай Бинев") (1965-1966), Пернишкия драматичен театър (1966-1979),  Драматичен театър Ловеч (1990-1999). Участва във филмите "На всеки километър" (1969-1971), "Иконостасът" (1969), "Зарево над Драва" (1974), "Вечни времена" (1975), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Капитан Петко войвода"(1981) ,  "Бяла магия" (1982),  "Господин за един ден" (1983), "Закъсняло пълнолуние" (1996) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.

Герчо Атанасов, писател и публицист (1931).   
Отговорен секретар и заместник главен редактор на сп. "Септември" (1975-1989). Директор на издателство "Български писател" (1990). Автор на разкази и новели, сред които "Градско небе" (1962), "Встрани от магистралата" (1974), "Аз, щастливецът" (1988);  на повести -  "Ленинград, интимно" (1963); на романи - "И никога не е късно" (1977), "Греших докрай" (1984), "Само мъртвите не говорят" (1986), на книги за деца "България и ти" (1966), на статии, есета и др.  Носител на Наградата на Съюза на българските писатели за романите "Провинциална история" (1980) и "Греших докрай" (1985), на наградата "Велики Преслав" (1980), на орден "Народна република България" трета степен (1981).

Вълчо Камарашев, актьор (1937-2020).
Играл е в театрите в Бургас, Перник, Русе, в театър "Сълза и смях" в София и театър "Българска армия". Има около 100 роли в театъра и близо 200 участия в телевизията. Снимал се е в над 80 филма, сред които "Тримата от запаса" (1971), "Осъдени души" (1975), "Вилна зона" (1975), "Служебно положение ординарец" (1978), "Войната на таралежите" (1978), "Авантаж" (1977), "Комбина" (1982), "Всичко е любов" (1979), "Бай Ганьо се връща от Европа" (2004) и др.  Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1984). Носител на наградата на Съюза на българските артисти за най-добър актьор за участие в спектакъла "Руска народна поща" в Театър "Народна армия" (2000), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие по повод 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (23 май 2008), на наградата "Златен век" значка по повод  24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост  (20 май 2011).

акад. Цветан Цветков, криобиолог (1943-2022).
Създател (1973) на Централна проблемна лаборатория по криобиология и лиофилизация (дн. Институт по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия) и в продължение на повече от 40 години е негов ръководител. Преподавател в Университета по хранителни технологии в Пловдив (1991-2006). Председател на Националния център за аграрни науки (2000-2006). Бил е председател на отделението "Аграрни и лесовъдни науки" към Българската академия на науките. Бил е водещият и най-авторитетен специалист по криобиология и лиофилизация в България. Създател на космическата храна - под негово ръководство са разработени и внедрени лиофилизирани храни на различна основа и функционални храни за хранене при екстремални условия, получени по съвременни криобиотехнологични методи.  Разработеното от него първо българско космическо меню е предоставено на двата полета в Космоса с българско участие, с което България заема трето място в света, след страните-производители на храни за Космоса Ц САЩ и Русия.  Благодарение на неговите разработки са създадени и животоспасяващи биопродукти за медицинската практика, главно за лечение на обширни изгаряния, за спиране на кръвотечения, за костна пластика в. т.ч. за лечение на костни тумори. Автор е на над 300 научни труда, от които 15 монографии, 14 книги, обзори и брошури, 190 научни статии, 26 внедрени рационализации, 41 авторски свидетелства и патенти и др. Удостоен е със званието "доктор хонорис кауза" на  Университета по хранителни технологии в Пловдив (2002). Почетен гражданин на Монтана (2013). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителен принос за развитието на космическите изследвания и във връзка с 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса (2005), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги към Република България в областта на образованието и науката (2011).

проф. Борислав Борисов, икономист и политик (1949-2022).
Директор на Издателството на Университета на национално и световно стопанство (1998-2001), заместник-ректор (1999-2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2004). Ректор на Университета за национално и световно стопанство (12 ноември 2003-19 декември 2011). Бил е председател (от 2022) на Националната асоциация по интелектуална собственост. Председател на Управителния съвет на Спортния тотализатор (2005-2006). Съветник на президента Георги Първанов по проблемите на образованието, науката и икономическото развитие (16 април 2007-22 януари 2012). Председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България (25 януари 2008 - февруари 2012). Почетен ректор на УНСС (от 2012). Почетен професор на УНСС (2013). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Удостоен с почетния знак на президента на Република България (2012). Член на Националния съвет (28 юни 2014-2018) и на Изпълнителния съвет на партия "АБВ - Алтернатива за българско възраждане" (28 юни 2014-2017). Има издадени над 200 публикации. Води лекционни курсове по управление и бизнес с интелектуална собственост и за оценка на дълготрайни нематериални активи. Името на проф. Борислав Борисов е вписано под номер "111" в Златната книга на Патентното ведомство на България за изключителни заслуги към образованието и изследванията в областта на интелектуалната собственост (2009).

Иво Хаджимишев, фотограф (1950).
Работил е във в. "Поглед", сп. "Отечество", сп. "Сега", сп. "Жената днес", сп. "Наш дом" и др.  Автор е на множество снимки, свързани с културното и историческото наследство на България, портретни фотографии. През 1974 г. прави първата си самостоятелна фотоизложба в Лондон, Великобритания, в салоните на Кралската фотографска асоциация, след която е приет за неин член.  Негови изложби са организирани в над 20 страни. От 2000 г. е председател на Българското фотографско сдружение. Носител на наградата "Аполон Токсофорос" на фондация "Аполония" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето и зад граница (2009), на награда за принос в развитието на интелектуалната собственост на Националния портал за интелектуална собственост "Ай Пи България" (2010), на Наградата на София в раздел художествена фотография (септември 2017) и др.

Любомир Денев, композитор, диригент и джаз пианист (1951).
Като композитор твори във всички музикални жанрове - камерна и симфонична музика, поп и джаз, както и за театъра, телевизията и киното. Негова музика е изпълнявана в много страни на Европа, в Канада, Мексико, Индия, Русия, Египет, САЩ и Япония. Участва в редица международни джаз фестивали. Автор е на първия български рок мюзикъл "Утре в десет" (1983) и на джаз операта "Вечеря в Манхатън" (2021). Носител на Първа награда на "Златният Орфей" (1979), на награда "Аскеер" на Театъра на Българската армия за театрална музика (2001), на голямата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и Класик ФМ радио "Кристална лира" за джаз (2006) и др. Българската национална телевизия заснема два филма, посветени на творчеството му: "Музиката, която правя" (2000) и "Умно село - Клубът на тишината" (2005).

Аня Пенчева, актриса (1957).
Играла е в Народния театър за младежта (1980-1987). От 1987 г. играе на сцената на  Народния театър "Иван Вазов". Участвала е в над 30 филма, сред които "Цар Иван Шишман" (1969), Слънчев удар (1977), "Тайфуни с нежни имена" (1979), "Адаптация" (1981), "Предупреждението" (1982), "Черно и бяло" (1983), "Страстната неделя" (1986), "Време разделно" (1988), "Кръговрат" (1993), "Жребият" (1993), "Испанска муха" (1998), "Хотел България" (2004), "Време за жени" (2006), "Извън пътя" (2016), телевизионният сериал "Откраднат живот"  и др. Носител на наградата "Аскеер" за поддържаща актриса за ролята в "Похапване с приятели" (2002), на специалната награда на журито на Международния фестивал "Любовта е лудост" във Варна (2006) за филма "Време за жени".

Петър Лесов, боксьор и треньор (1960).
Олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, СССР. Печели два златни медала от европейски първенства - през 1981 г. в Тампере, Финландия, и през 1983 г. в Варна, България. Победител в Турнира "Странджа" (1978). Треньор е от 1985 г.  Помощник-треньор (1985-2004, с прекъсвания) и старши треньор  (2007-2011) на националния отбор по бокс. Треньор на България за 2009 г. Носител на орден "Народна република България“ трета степен. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (12 септември 2020). Почетен гражданин на град Раковски (1979) и Почетен гражданин на град Пловдив (2002).

Рени Врангова (Радостина Врангова), актриса (1965).
Дебютира на сцената на Драматичния театър в Перник, а от 1992 г. играе в на Народния театър "Иван Вазов". Участва във филмите "Любовното лято на един льохман" (1990), в телевизионния сериал "Клиника на третия етаж" (1999), "Пътуване към Йерусалим" (2003), "Хъшове" (2009) и др. Носител на наградата "Аскеер" на Театъра на Българската армия в категория "Изгряваща звезда" (1992), на наградата "Аскеер" за поддържаща женска роля (24 май 2007), на наградата за млади дарования "Иван Димов" на Фонда за талантливи млади актьори към фондация "Млади български таланти" (1999) и др.

Васил Стоянов, състезател по баскетбол (1971).

Ренета Камберова, състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) (1990).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. От световни първенства печели два златни медала (2011, 2014), два сребърни медала (2014, 2015) и четири бронзови медала (2010, два медала през 2011 и 2015). От европейски първенства печели един златен медал (2014), един сребърен медал (2012) и три бронзови медала (2012, 2014, 2016). Прекратява състезателната си кариера след Олимпийските игри през 2016 г.

На този ден са родени и:

Хърбърт Хенри Аскуит, британски политик (1852-1928).
Министър-председател на Великобритания (5 април 1908-5 декември 1916).

Морис Шевалие, френски певец и актьор (1888-1972).
Станал известен през 20-те и 30-те години на 20-и в. с шансоните си. Участвал е във филмите "Парад на любовта" (1929), "Веселата вдовица" (1934), "Мълчанието е злато" (1947), "Канкан" (1960), "Фани" (1961), "Децата на капитан Грант" (1962) и др.

Артър Хейс Сулцбъргър, американски писател, журналист и издател (1891-1968).
Издател и директор на в. "Ню Йорк Таймс" (1935-1961).

Педро Албису Кампос, пуерторикански общественик (1893-1965).
Един от водачите на Пуерториканското движение за национална независимост.

Ирен Жолио-Кюри, френски физик (1897-1956).
През 1934 г. заедно със съпруга си - френския физик Фредерик Жолио-Кюри, открива изкуствената радиоактивност. Те установяват, че при облъчване някои химични елементи се превръщат в радиоактивни изотопи на други елементи, и успяват да получат голям брой от тях. Носителка на Нобелова награда за химия за 1935 г. заедно със съпруга си за получаването на нови радиоактивни елементи.

Джеси Оуенс (Джеймс Кливлънд Оуенс), американски състезател по лека атлетика (1913-1980).
Олимпийски шампион през 1936 г. в Берлин, Германия, където печели 4 златни медала - на 100 м, 200 м, дълъг скок и в щафетата 4 х 100. Той е първият спортист в света скочил над 8 метра (1936). Носител на Президентския медал на свободата (1976). Въведен посмъртно в Залата на славата на Международната федерация по лека атлетика (ИААф) (24 ноември 2012).

Станислав Лем, полски писател фантаст (1921-2006).
Дебютира през 1946 г. с новелата "Човекът от Марс", а пет години по-късно излиза първият  му научно-фантастичен роман "Астронавти". Сред най-известните му произведения са романът "Соларис" (1961), сборникът с разкази "Кибериада" (1965) и "Разказите на пилота Пиркс" (1968). Произведенията му са преведени на 41 езика, общият им тираж е над 27 милиона екземпляра.

Акира Судзуки, японски химик (1930).
Почетен професор в Университета на Хокайдо в Сапоро (1994). Носител на Нобелова награда за химия за 2010 г. заедно с американския химик Ричард Хек и японския химик Ейичи Негиши за разработването на метод, известен като паладий-катализирано кръстосано свързване - реакция за кръстосано свързване при органичен синтез с помощта на паладиев катализатор. Това средство значително подобрява възможностите на химиците да създават усъвършенствани химикали, например молекули на базата на въглерода, които са толкова сложни, колкото тези, сътворени от самата природа. Методът се използва в изследвания по целия свят, в производството на фармацевтични продукти и в електронната индустрия.

сър Иън Холм, британски актьор (1931-2020).
Участвал е във филмите "Пришълецът" (1979), "Огнените колесници" (1981), "Танц с непознат" (1985), "Гол обяд" (1991), "Голямата нощ" (1996), "Властелинът на пръстените" (2001, 2003), "След утрешния ден" (2004), "Авиаторът" (2004), "О, Йерусалим" (2006) и др. Носител на театрална награда "Тони" за изпълнението на ролята на Лени в пиесата "Завръщане у дома" (1967). Носител на награда БАФТА (1968). Носител на британската награда "Лорънс Оливие" за изпълнението на главната роля в "Крал Лир" (1998).

Татяна Доронина, руска актриса и режисьор (1933).
Художествен ръководител на Московския художествен академичен театър "Максим Горки" от 1986 г. Народна артистка на СССР (1981).

Харви Олтър, американски вирусолог (1935).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2020 г. заедно с британския вирусолог Майкъл Хоутън и американския вирусолог Чарлз Райс за откриването на вируса на хепатит С.

Уейн Макларън, американски актьор (1940-1992).
Известен е с образа на каубоя от рекламата на цигари "Марлборо".

Бари Уайт, американски соул певец и музикант (1944-2003).
Въведен е в Залата на славата на танцова музика (20 септември 2004). Удостоен посмъртно със звезда на Алеята на славата в Холивуд (2013).

Ирина Роднина, руска състезателка по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1949).
Трикратна олимпийска шампионка - през 1972 г. в Сапоро, Япония, със партньор Алексей Улянов; през 1976 г. в Инсбрук, Австрия, и през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ, с партньор Александър Зайцев. Световна шампионка в продължение на 10 години (1969-1978) и 11 пъти е европейска шампионка.

Бърти Ахърн, ирландски политик (1951).
Министър на труда на Ирландия (10 март 1987-14 ноември 1991). Министър на промишлеността и търговията на Ирландия (4 януари 1993-12 януари 1993). Министър на финансите на Ирландия (14 ноември 1991-15 декември 1994). Заместник министър-председател на Ирландия и министър на изкуството, културното наследство и гелските въпроси на Ирландия (19 ноември 1994-15 декември 1994). Лидер на партията "Фина фойл" (19 ноември 1994-7 май 2008). Министър-председател на Ирландия (26 юни 1997-6 май 2008).

Андерс Аукланд, норвежки състезател по ски бягане (1972).
Олимпийски шампион (щафета) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От световни първенства има спечелени 1 златен и 2 сребърни медала.

Пол Уокър, американски актьор (1973-2013).
Участвал е във филмовата поредица "Бързи и яростни" (2001-2013), "Опасно синьо" (2005), "Часове" (2013) и др. Загива в автомобилна катастрофа на 30 ноември 2013 г.

Това е денят на смъртта на:

Жан Филип Рамо, френски композитор (1683-1764).

Киро Попов, български лекар, участник в националноосвободителното движение (1845-1877).
Учи медицина в Румъния, а след това работи известно време там като лекар. Попада в средите на българската революционна емиграция,  сближава се с Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. След завръщането си в България през пролетта на 1870  г. е назначен за градски лекар в Карлово, където открива първата аптека в селището. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е арестуван и откаран в Пловдив. Осъден и обесен близо до Караул хан в града. Многопрофилната болница за активно лечение в Карлово носи неговото име.

Елеонора фон Ройс-Кьостриц (Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса фон Ройс и Шлайц-Кьостриц,), българска княгиня и царица (от 1908 г.) (1860-1917).
Втора съпруга на цар Фердинанд I от 1908 г. Основава детски морски санаториум край Варна за лечение на костна туберкулоза. По време на войните е милосърдна сестра (1912-1917). Погребана в двора на Боянската църква в София.

Ханс Бернули, швейцарски архитект (1876-1959).

ген.-лейт. Фердинанд Козовски, български военен деец, юрист и политик (1892-1965).
От 1911 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Един от ръководителите на Юнските събития и Септемврийските бунтове през 1923 г. във Врачански окръг. Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939). По време на Втората световна война (1939-1945) завежда българската секция при Радио Москва, редактор в нелегалната радиостанция "Христо Ботев" (1941-1944) и помощник-главнокомандващ Българската армия (1944-1945). След 1944 г. е началник на Политическото управление на армията. Пълномощен министър на България в Унгария (1948-1949) и в Китай (1949-1950). Главен секретар на Националния съвет на Отечествения фронт (1950-1958). Председател на Бюрото Народното  събрание (17 януари 1950-12 септември 1965). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в 6-ото Велико народно събрание (1946-1949) и от 1-ото до 4-ото Народно събрание (17 януари 1950-12 септември 1965). Носител на орден "Георги Димитров" (1959, 1962, 1964, 1964).

Еудженио Монтале, италиански писател (1896-1981).
Автор е на стихосбирките "Кости от сепия" (1925), "Къщата на митничаря и други стихотворения" (1932), "Случаи" (1939), "Финистере" (1943) "Буря и друго" (1956), Ксения" (1966), "Дневници от 71-ва и 72-ва" (1973), "Други стихове" (1981) и др. Пожизнен сенатор (1967). Носител на Нобелова награда за литература за 1975 г. за неговата характерна поезия, в която високохудожествено интерпретира общочовеши проблеми.  По стиховете му създават музика някои италиански композитори.

Пенка Касабова, български педагог (1901-2000).
Първата българка с висше образование по специалността предучилищно педагогическо възпитание (завършва курса за детски учителки на Елисавета Кларк, а през 1928 г. завършва и Националния колеж за образование в Чикаго, САЩ), основоположник на американското обучение в българските детски градини. Директор на Американската детска градина в София (1932-1942). През 1934 г. започва да издава първото списание за предучилищно възпитание "Първи стъпки" и е негов главен редактор (1934-1940). Създава школа за обучение на детски учителки и школа за родители. Почетен председател на сдружение "Елисавета Кларк и Пенка Касабова" (учредено на 26 май 2000 г. в нейния дом).

Мара Пенкова, българска актриса (1903-1974).
Играла е в извънстолични и пътуващи театри (1923-1934), в Театъра на народната армия в София (1952-1964). Участвала е в драматични и оперетни постановки на театър "Одеон", Кооперативния театър и Художествения оперетен театър. Организатор и директор на Театъра за селото (основан 1947). Работила е в Театъра на народната армия (1962-1964). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1963).

Норман Борлауг, американски учен агроном (1914-2009).
Наречен "баща на зелената революция". Носител на Нобелова награда за мир за 1970 г. за неговите усилия и постижения в сферата на селското стопанство. Неговите иновативни изследвания върху  зърнените култури спасяват живота на милиони хора, застрашени от глад в Азия, Африка и Латинска Америка и му носят международно признание.

Раде Маркович, сръбски актьор (1921-2010).
Участвал е във филмите "Безсмъртна младост" (1948), "Крадецът на праскови" (1964) на българския режисьор Въло Радев и др. За постиженията си в киното и театъра е отличен с редица награди, сред които наградата "Йоким Вучич" (2005), "Славица"(1989) и др.

Мария Столарова, българска художничка (1925-2016).
Създателка  на индустриалния пейзаж в България, работи в областта на приложните изкуства, дизайнерка на бижута. Била е  художествен редактор във в. "Септемврийче" (1950-1951) и издателство "Народна просвета" (1952-1953). Създател и ръководител на  ателие "Бижутерия" към Творческия фонд на Съюза на българските художници (1962-1964). Работила е  в Център за нови стоки и мода към Министерство  на леката промишленост (1970-1973). Има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в наши експозиции в чужбина. Удостоена със званието "Заслужил художник" (1985).

Атанас Жеков, български художник (1926-2006).
Директор на Софийска градска художествена галерия (1965-1972). Преподава рисуване в Националната художествена академия (1972-1986). Работи в областта на пейзажа и композицията. Негови творби са  "Нови кадри" (1953), "Край Сърнигор" (1961), "Край Копривщица" (1965), "Млад юнак си кон извожда" (1966), "Арест 1943" (1970) и др. Лауреат на IV младежки фестивал в Букурещ, Румъния (1953). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1967).

Клод Шаброл, френски режисьор, сценарист и актьор (1930-2010).
Един от основателите на "Новата вълна" във френското кино от края на 50-те и началото на 60-те години на 19-и в. Той създава 71 филма и телевизионни продукции. Първият си филм "Красавецът Серж", той заснема през 1959 г. извън съществуващата по онова време във Франция система за кинопроизводство, благодарение на наследството, получено от жена му. Режисьор е на филмите "Братовчедите" (1959), "Лоши момичета" (1968), "Невярната жена" (1969), "Месарят" (1970), "Разривът" (1970), "Сватби в червено" (1973),  "Нада" (1974),  "Виолет Нозиер" (1978), "Женска история" (1988), "Мадам Бовари" (1991), "Церемонията" (1995), "Цветето на злото" (2003), "Бел Ами" (2009) и др. Носител на общо 18 международни награди, най-голямата сред които е "Златна мечка" от Берлинале за филма "Братовчедите" (1959) и почетната награда "Камера на Берлинале" за цялостно творчество (2009).

Антъни Пъркинс, американски актьор (1932-1992).
Участвал е във филмите "Актрисата" (1953), "Тенекиената звезда" (1957), "На брега" (1959), "Психо" (1960), "Процесът" (1962), "Параграф-22" (1970), "Животът и времената на съдията Рой Бийн" (1972), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Психо 2" (1983), "Психо 3" (1986), "Психо 4: Началото" (1990). Носител на награда "Златен глобус" (1957). Удостоен е с две звезди на холивудската Алея на славата (1960).

Джони Кеш, американски кънтри певец (1932-2003).
Албумът му Folsom Prison Blues излиза през 1956 г. и достига до 4-то място в класациите. Певецът прави тематични албуми за живота на скитниците и Дивия запад. Два от най-популярните му албума са записани на живо в затвори. Първо място в класациите заемат 14 от хитовете му. Той печели 11 награди "Грами", първата през 1967 г., а последната през 2003 г., за най-добро кънтри изпълнение с песента Give my Love to Rose. Въведен е в Залата на славата на кънтри музиката през 1980 г. и в Залата на славата на рокендрола през 1992 г. Певецът е най-популярен през 60-те и 70-те години на 20-и век. От 1969 г. до 1971 г. води собствено телевизионно шоу. По-късно участва в групата "Хайуейман" заедно с Уейлън Дженингс, Уили Нелсън и Крис Кристоферсън. През 90-те години на 20-и век работи с продуцента Рик Рубин, специалист по рап и хард рок. Преустановява концертите през 1997 г., но продължава да работи в студио. Албумът му American IV: the Man Comes Around влиза в класациите през 2002 г.

проф. Петър-Емил Митев, български социолог и политолог (1936-2023).
Дългогодишен преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Директор на Научноизследователския институт за младежта (1972-1988). Председател на Българската социологическа асоциация (21 юни 1991-2 юли 1995; 6 юни 1997-21 ноември 1999). Бил е председател на фондация "Изследване на младежта" и председател и управител на "Център за маркетингови и социални проучвания" ЕООД . Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Един от основателите (1997) и председател на Управителния съвет на  Института по социология "Иван Хаджийски". Автор е на десетки трудове, сред които книгите "Младежта и книгата" (1979), "От социалния проблем към светогледни открития" (1984), "Българите. Социологически погледи", "Преходът - политологически ракурси", "Да отместваш бариери. Дисциплини, епохи, поколения", (2021), "Анамнеза на промяната" (2022), "Карл Маркс и след него..." (2023). Носител на националната награда "Иван Хаджийски" за принос в народопсихологията и социологията (4 октомври 2004).

Борис Егоров, съветски лекар и космонавт (1937-1994).
Първият лекар, летял в Космоса, като част от екипажа на кораба "Восход" (12-13 октомври 1964).

проф. Георги Едрев, български лекар, специалист уши, нос, гърло (1944-2021).
Работил е 15 години в Университетска болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ) и 20 години в Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III", от които 10 години е директор на болницата (1999-октомври 2009). От 2011 г. до смъртта си е работил в Многопрофилна болница за активно лечение "Лозенец" и Mногопрофилна болница за активно лечение "Св. Панталеймон". Национален консултант по оториноларингология. Основният професионален интерес на проф. Георги Едрев е хирургия на средното ухо. Член на Българското дружество по оториноларингология и на Европейската асоциация по отология и отоневрология. Има повече от 130 научни труда, рационализации и изобретения.
/АЯ, МГ/