site.btaОБНОВЕНА БТА подписа договор за сътрудничество с Българския съюз по балнеология и СПА туризъм

Договор за сътрудничество между Българската телеграфна агенция (БТА) и Българския съюз по балнеология и спа туризъм (БСБСПА) подписаха генералният директор на БТА Кирил Вълчев и председателят на Съюза д-р Сийка Кацарова. Споразумението бе подписано по време на 11-ия годишен конгрес на БСБСПА, който се провежда днес и утре в Бургас.

Предстоящото споразумение с Българския съюз по балнеология и спа туризъм бе обявено по-рано този месец от генералният директор на БТА Кирил Вълчев по време на форум "Въздух, море и климат - здравни стратегии" в Свети Влас. 

"БТА ще популяризира по-системно България като страна за здравен туризъм. През последните три години агенцията разви възможности, които трябва да бъдат използвани за по-голямо и по-системно популяризиране у нас и по света на България като страна за здравен туризъм - балнеологичен, СПА, уелнес, климатолечебен, таласотерапевтичен, медицински", каза генералният директор на агенцията Кирил Вълчев. Той посочи, че на първо място БТА предлага свободен достъп до съдържанието, което генерира - без плащане и без ограничения.

"БТА има всекидневни денонощни емисии на български и английски език. Това е от значение за популяризирането на България като страна за здравен туризъм и вътре в страната, и в чужбина, защото по данни на Global Wellness Index съотношението между уелнес пътуванията в страната на постоянно пребиваване спрямо в чужбина е около 4 към 1. Трето, БТА има партньорства с повече от 40 национални информационни агенции на четири континента, с които има уговорката за всекидневна обмяна на новини, като агенциите могат да си изпращат избрани от тях новини за публикуване от другата агенция. Четвърто, БТА има мрежа от кореспонденти и 40 национални пресклуба в страната и чужбина (включително в региони с големи български общности), които осигуряват новини от съответните региони, свързани със здравен туризъм, но и тези пресклубове могат да служат за платформа за популяризиране на здравния туризъм в България, включително сред българите по света. Пето, редакционната политиката на БТА е в новините да се казват наименованията на фирми, хотели, медицински центрове, търговски марки, инвеститори, което не се третира като реклама, а като информация", каза Вълчев. 

Има седем посоки, към които трябва да бъде насочено това популяризиране, стана ясно от думите му. 

На първо място, това са природните дадености за балнео и СПА туризъм, с които България разполага. България, със своите проучени повече от 550 залежа на термални и минерални води, с над 1600 минерални извора с дебит 4900 литра в секунда, е на първо място в континентална Европа и на второ място в Европа след Исландия по ресурси на натурална минерална и изворна вода с естествен произход, уникален състав и питейни качества, посочи Кирил Вълчев.

"България има доказани места с въздух за климатолечебен туризъм - Сандански, Трявна, Свети Влас. България има 354 километра крайбрежие на Черно море със 78 развити пясъчни ивици, които позволяват таласотерапевтичен туризъм. Има шест езера с лечебна кал и солници - Шабленско езеро, Русалка, Балчишка тузла, Варненско езеро, Атанасовско езеро и Поморийско езеро. Новините за проучванията на учените в тези области могат много да помагат за популяризирането на балнео и климатичния туризъм в България", добави генералният директор на БТА и допълни, че България има традиции в използването за здраве на минералните води, на което също трябва да се наблегне при представянето на страната ни. 

"В Сердика (днешна София), Пауталия (днешен Кюстендил), Германея (днешна Сапарева баня), Аугуста Траяна (днешна Стара Загора), Медикус (днешен Сандански) още траките са използвали минералните води още 2000 години преди Христа, а много вероятно възникването на праисторически селища на тези места 6000 - 5000 години преди Христа също да е заради минералните води. Затова постоянната рубрика на БТА "БГ Археология", съвместно с Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките, може да е от полза и за популяризиране на балнеоложкия туризъм в България. В нова България първият лекуван с минерална вода в най-стария СПА курорт в България Вършец е още в средата на 19-и век, преди да бъде възстановена българската държава, а първата баня там е построена през 1910 г., скоро след Освобождението от турското робство", каза Вълчев. 

По думите му, държавата и общините в България имат воля за развитие на здравния туризъм. Доказателство е ръстът му, защото по данни на Министерството на туризма една шеста от туризма в България е здравен. В България има отговорен бизнес, който трайно инвестира в балнео и СПА туристически обекти. Има и сериозни възможности за още по-големи инвестиции, защото според проучване в Икономическия университет във Варна от 2016 г. едва 5 процента от наличните минерални извори в България са каптирани и се използват в балнео и СПА туризма. Новините за нови инвестиции за развитие на вече използваните и на нови извори също могат да допринасят за популяризирането на здравния туризъм в България. Не на последно място, България има и достижения в разработването на собствени и внедряването чужди технологии и апаратура в областта на балнеологията и СПА. Новините за това също могат да допринасят за популяризирането на здравния туризъм и затова договорът на БТА с БАН за постоянно разпространение на информация за българската наука също е от голяма полза", заяви Кирил Вълчев. 

Той добави, че България има специалисти в областта на здравния туризъм, както и близо 200 многопрофилни болници с около 30 000 лекари и 30 000 медицински сестри, като по брой лекари на 100 000 души е сред първите в Европейския съюз по данни на Евростат.

"Отделно са специалистите по рехабилитация и физикална терапия. Единайсет висши училища обучават медицински специалисти, като първият медицински факултет е открит към Софийския университет през 1917 година. Акцент върху новините за постиженията на хората в България, които работят в сферата на медицината, също помага за популяризирането на страната като дестинация за здравен туризъм, а не да се поставя акцент само на проблемите с кадрите в тази сфера, защото българите трябва да се научим да поставяме акцент първо на силните си страни. Все повече хора ще имат нужда от превенция и лечение на различни заболявания. До 2030 г. населението на света се очаква да достигне 8,6 милиарда души, като продължителността на живота ще нараства, а населението на най-платежоспособните държави ще продължи да застарява. Пазарът за пряк медицински туризъм в света през 2026 г. се очаква да приближи 50 милиарда щатски долара по данни на американо-индийската компания за пазарни проучвания “Гранд Вю Рисърч” (Grand View Research). По данни на пулмолога проф. Коста Костов 7 милиона души в света са с така наречения дълъг КОВИД-19, което означава част от тях да бъдат потенциални оздравели в България. А новините за оздравелите в България също работят за здравния туризъм в страната ни", каза Вълчев преди подписването на споразумението за сътрудничество с БСБСПА.  

Генералният директор на БТА разкри, че следващото издание на форума "БГ Туризъм", който ще се проведе тази есен, ще постави акцент върху балнео и СПА туризма и съчетаването с традиционния зимен ски туризъм в България. "Това е инициатива на БТА за организиране на форуми, които се провеждат два пъти всяка година - в началото на летния и на зимния туристически сезон за обсъждане на конкретните послания при представянето на туризма в България през предстоящия сезон с представители на държавни и общински институции, туристическия бизнес, неправителствени организации, учени и експерти, и медиите. Идея за посланието от форума тази есен може да бъде перифраза на латинската сентенция - думи на бащата на медицината Хипократ - "Medicus curat, natura sanat" (Лекарят лекува, природата излекува): “Medicus curat, Bulgaria sanat”  (Лекарят лекува, България излекува)", добави Кирил Вълчев.