Честванията по повод празника на Пловдив и 139 години от Съединението продължиха с тържествено полагане на венци и цветя на паметната плоча на майор Райчо Николов до площад “Римски стадион”, както и на паметника на Захари Стоянов в Градската градина. Преди това Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи тържествен молебен.
Тържествено слово за живота и делото на майор Райчо Николов произнесе историкът доц. Стефан Шивачев. “Този човек е роден през 1840 година. Още 12-годишен той е даден в Русе за чирак да учи занаят. През 1876 година постъпва като доброволец по време на Сръбско-турската война. Окичва се със слава вече с чин капитан и след приключването на войната се включва в създаването на първите формирования на българското опълчение. След това се установява в Пловдив и неговият чифлик, който се намира на ул. Капитан Райчо, става едно от средищата на най-прогресивните българи", посочи той. "На 6 септември 1885 година вече майор Райчо Николов се включва в събитията по обявяване на Съединението, като във временното правителство той заема длъжността комендант на Пловдив. Като комендант на Пловдив, майор Райчо Николов получава задачата да вземе ключовете от началника на пощата, защото в пощата е телеграфът, с който Съединението трябва да се обяви и в Европа. И тук става сблъсъкът между майора и началника на пощата Костадин Тодоров. В това спречкване началникът на пощата прострелва в гръб майор Райчо Николов. Два дни след неговото погребение за първи път в Пловдив се именува улица на национален герой. Говори се, че 20 хиляди пловдивчани са участвали в неговото погребение”, разказа Стефан Шивачев.
След това присъстващите отдадоха почит, а цветя и венци поднесоха кметът на Пловдив Костадин Димитров, генерал-майор Явор Матеев, областният управител проф. Христина Янчева, районни и заместник-кметове на града.
Малко по-късно пред паметника в Градската градина на Пловдив беше почетена паметта и на Захари Стоянов. “Захари Стоянов е емблематична фигура в българския 19 век. В нашата неустойчива историческа памет той е силно оспорван, обругаван от едни и възхваляван от други. За житейския му край и след края интерпретациите също са полярни. Участник в априлските бунтове през 1886 година и летописец на Априлското въстание, той оставя на поколенията най-добрия образец на българската историческа публицистика - своите "Записки по български въстания", каза директорът на историческия музей Стоян Иванов в тържественото си слово. Със сигурност можем да кажем едно - Захари Стоянов е явление в нашата история. Той умира в Париж на 2 септември 1889 година. Днес ние дължим смирен поклон пред таланта на летописеца, пред саможертвоготовността на революционера и пред скромността на почетния човек, добави директорът.
Честванията на празника в Пловдив ще продължат вечерта с музикална програма, възстановка на събитията от 6 септември 1885 година от комитет „Родолюбие“ и тържествена проверка (заря).
/БИ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
