site.btaНа 7 септември 1956 г. влиза в сила Допълнителната конвенция на ООН за премахване на робството и търговията с роби

На 7 септември 1956 г. влиза в сила Допълнителната конвенция на ООН за премахване на робството, търговията с роби и институциите и обичаите, сходни на робството. Конвенцията е подписана в Женева, Швейцария, от представители на 30 страни, докато САЩ отказват да я подпишат. Конвенцията е допълнение към Женевската конвенция от 1926 г., засягаща въпросите за робството и за търговията с роби.

В бюлетин „Международна информация“ на БТА четем за подписването на конвенцията:

Подписана конвенция за премахване на робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни на робството

Женева, 7 септември 1956 г. /ТАСС/ Днес в Женева в Двореца на нациите беше подписана допълнителна конвенция за премахване на робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни на робството, приета на състоялата се тук конференция по този въпрос. Конвенцията бе подписана от представители на 30 държави, между които СССР, УССР, БССР, Чехословакия, Полша, Румъния, Унгария, Югославия, Англия, Франция и други държави. Както заяви американският делегат на конференцията, САЩ не проявяват интерес към подписването на тази конвенция. 

Конвенцията за премахване на робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни на робството е допълнение към Женевската конвенция от 1926 година, към която Съветският съюз се присъедини през август тази година. За разлика от предишната, новата конвенция засяга не само въпросите за робството и за търговията с роби, но и сходните институти и обичаи. Тя предвижда мерки за международно сътрудничество за премахване на робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни на робството. 

Съгласно новата конвенция, всяка от участващите в нея държави поема задължението „постепенно и във възможно най-кратък срок да отмени напълно или да премахне такива институти и обичаи, сходни на робството – там, където такива съществуват – като крепостното състояние, заробването заради дълг, омъжване на жената без право на отказ от нейна страна и др.“

Конвенцията провъзгласява за углавно престъпление пренасянето или опита за пренасяне на роби от една страна в друга с каквито и да било транспортни средства или съучастието в такива действия. Член 4 от конвенцията гласи, че роб, който е намерил убежище на кораб на участваща в настоящата конвенция държава, става автоматично свободен. Конвенцията признава също за углавно престъпление търговията с роби, поставянето на каквото и да е лице в робство или в зависимо състояние.

Новата конвенция предвижда всички несамоуправляващи се, подопечни и колониални територии, за международните отношение... на които е отговорна участваща в конвенцията държава.

***

Преглед на централния съветски печат

Москва, 8 септември 1956 г. /ТАСС/ (…) В телеграми от чужбина се съобщава за откриването на Международния панаир в Загреб, за подписването в Женева на конвенция за премахване на робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни с робството. (…)

***

Четири месеца преди подписването на конвенцията, на 30 април 1956 г., тя е официално приета в ООН. Не всички страни членки на ООН обаче са съгласни с текста на конвенцията. Няколко дни преди приемането ѝ египетският представител в Стопанския и социален съвет на ООН прави възражение срещу предложенията да се разреши на военни кораби и самолети да правят претърсвания и да задържат кораби в рамките на борбата с търговията с роби.

Изказването е поместено в бюлетин „Международна информация“ на БТА от 26 април 1956 г.:

Изказване на египетския представител в Стопанския и социален съвет на ООН

ООН, 26 април 1956 г. /ЮП/ Днес представителят на Египет в Стопанския и социален съвет на ООН направи възражение срещу предложенията да се разреши на военни кораби и самолети на която и да било страна да правят претърсвания и да задържат кораби в Индийския океан, Червено море и Персийския залив в рамките на борбата срещу търговията с роби. 

Египетското възражение бе направено при откриването на дебатите във връзка с новото проектодопълнение към конвенцията „за премахване на робството, търговията с роби и институтите и действията, характерни за робството“. 

Тази нова клауза към конвенцията гласи, че „военните кораби или военните самолети, намиращи се под контрола на страните, подписали тази конвенция, ще имат право да посещават, претърсват и залавят тези кораби на страните, подписали конвенцията, за които има съществени указания, че се занимават с пренасяне на роби. Те ще имат същото право и що се отнася до плавателните съдове, заподозрени в пиратска дейност“. 

Делегатът на Египет Абдел Гани заяви: „ООН не може да бъде замолена да даде на военните кораби известни привилегии, щом като Обществото на народите отказа да даде такива права в момент, когато търговията с роби беше много по-широка.

Съветът не може да изказва съмнение и да хвърля обвинения срещу известни страни. Ако в областта на Индийския океан търговия с роби наистина съществува, както се сочи в тази клауза, то тя е незаконна и срещу нея трябва да се предприемат наказателни мерки от най-заинтересованите правителства в тази област. По мое мнение не е оправдано за тази област да бъде изработена специална клауза“. 

Той замоли проекторезолюцията да бъде внесена за разискване в Общото събрание, за да могат и другите членове на ООН да я обсъдят, преди да бъде свикана обща международна конференция, на която да се сключи договор по нея.