site.btaЯпонски учени ще представят в София методи за опазване на почвите при земетресения

Дни преди началото на новата академична година Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София посреща проф. д-р инж. Такаши Кийота, ръководител на Лабораторията за редуциране на риска от геотехнически бедствия към японския Токийски университет и ас. д-р инж. Джун Курима за публична лекция на тема "Земетресението Ното 2024 - повреди от втечняване" на 10 септември. Това съобщиха на сайта си от УАСГ.

Земетресението в Ното, последвано от цунами, е най-смъртоносното в Япония след това в Тохоку през 2011 г. Бедствието постави множество предизвикателства пред местното население и научната общност и даде нов тласък на научно- изследователската работа на Лабораторията за редуциране на риска от геотехнически бедствия.

Втечняването кара иначе твърдите почви да имат временно поведение, наподобяващо вискозен флуид, поради значителното намаляване на коравината им. Превръщат се в "плаващи пясъци". Това води до значително потъване на сгради, понякога над метър, изплуване на подземни резервоари и други. Наблюдава се при силни земетресения и рохки водонаситени пясъци, поясни за БТА доц. д-р Николай Милев, преподавател в катедра "Геотехника" в УАСГ.

Той уточни, че в България има зони, в които са налични точно такива почви - рохки водонаситени пясъци. Затова и явлението е особено опасно по нашите географски ширини. Има конкретни исторически данни - снимки, описания, доклади и др., за втечняване на почви в България, например при Чирпанско земетресение от 1928 г. и при труса във Вранча от 1977 г., каза доц. Милев. При втечняване на почвите има малко жертви по време на трус, но то води до съществени материални и икономически щети, като обикновено повредените от явлението сгради се разрушават впоследствие, уточни преподавателят.

Той изтъкна, че е нужно да се вземат адекватни мерки в етапа на проектиране и строителство. Темата е недостатъчно добре застъпена в българската практика, което би довело до съществени материални щети при силно земетресение, добави той.

Проф. Такаши Кийота идва в България за втори път. Той е първият лауреат на Балушевата награда, учредена през 2023 г. от катедра "Геотехника" в УАСГ и Българско дружество по земна механика и геотехническо инженерство. Има богат практически опит в една от най-известните геотехнически компании в Япония. Защитава дисертация в най-престижния университет в Япония - Токийския университет, при световноизвестния проф. Джуничи Косеки. Има фундаментални трудове във връзка с влиянието на структурата на почвата върху склонността на почвите към втечняване.  Оглавява редица технически комитети в страната си, включително този за хвостохранилищата в Япония. Проф. Кийота има постдокторска специализация в Университета в Кембридж, Великобритания.

Джун Курима защитава дисертация върху численото моделиране на втечняването на почвите в Университета в Киото, а от 2023 г. е част от екипа на проф. Кийота в Лабораторията за редуциране на риска от геотехнически бедствия. Той е сред най- обещаващите млади учени в сферата.

Публичната лекция се организира съвместно от катедра "Геотехника" в УАСГ, Българско дружество по земна механика и геотехническо инженерство, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Националния център по сеизмично инженерство.