site.bta„Гръцко синьо“ може да бъде четена и като роман, и като наръчник, посочи писателката Анита Димитрова в Бургас
Книгата „Гръцко синьо“ може да бъде четена и като роман, и като наръчник. Историите в нея са представени през погледа на българския турист и любител на природата, но също така представя любопитни факти и съвети за пътешествие из Гърция. Това каза писателката Анита Димитрова на представянето на своята книга „Гръцко синьо“ в Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас.
Книгата излиза във второ преработено и допълнено издание, което представя общо четиридесет близки и далечни дестинации в Гърция - от Тасос и Халкидики до най-южните острови, с над 300 цветни фотографии. Надграждането над първото издание, което се появи преди 3 години, в началото на пандемията, е с осем нови острова – Корфу, Скирос, Лесбос, Самос, Кеа, Патмос, Липси и Лерос.
Писателката сподели, че първият остров, който е посетила е бил о. Света Анастасия. „Островите от малка ме омагьосваха. Когато реших да пътувам извън страната, първо се насочих към о. Тасос. Вече в продължение на 20 години обикалям Гърция и винаги се намира какво да ме изненада“, разказа Димитрова.
На въпрос кой е най-интересният гръцки остров Димитрова посочи, че всеки остров притежава свой собствен чар. „Трудно е да се каже колко е общият брой на островите в Гърция, тъй като те варират от 1200 до 5000, но населените са около 227. Впечатляващо е как островите си приличат, но едновременно с това си имат и собствена отличителна черта“, каза тя. По думите ѝ о. Корфу се различава от съседните му острови с влажния целогодишен климат и с богатата си природа. „Това е единственият остров, на който съм виждала подобно биоразнообразие - растения да растат върху растения“, разказа писателката.
През последните години много българи закупиха както ваканционни, така и имоти за постоянно в северните части на Гърция, до Егейско море, посочи Димитрова. Като пример тя посочи селището Офринио, което е предпочитано място за отдих на българите. „По времето на Османската империя Офринио е бил населен предимно с българско население и се е наричал Долна локвица“, сподели писателката.
„Бреговата ивица само на тризъбеца на Халкидики е колкото нашето Черноморско крайбрежие – около 300 км. Най-обичаният от българите ръкав от полуострова е Ситония, който е най-зелен, горист, с най-хубави плажове и все още не толкова застроен, колкото първия – Касандра. Най-интересен от културно-исторически аспект е Атон, който е независима монашеска република и може да бъде посещаван само от мъже. Жените нямат право да навлизат в Света гора, но е позволено от разстояние с кораб да бъде разгледан полуостровът“, разказа авторката.
Димитрова сподели своето впечатления от отношението на гърците към православната църква. По думите ѝ Църквата все още има силни позиции, особено в по-отдалечени провинциални места. „Местните от Цикладските острови разказват на туристите, че на всеки гръцки остров има по 365 църкви – по една за всеки ден от годината. Разбира се, това не е истина, но показва почтителното отношение към църквата. За разлика от много наши духовни домове, техните църкви и манастири винаги са перфектно поддържани. Може домовете им да са скромни и нелъскави, но църквите са в блестящ вид“, сподели тя.
Според нея Гърция е страна, подходяща за всякакъв вид туризъм. „Южната ни съседка е място за всеки. За семейна почивка, за групова екскурзия, за индивидуално пътешествие, за къмпинг, за походи в планините, за плажуване – има от всичко за всеки“, каза тя.
/РБ/
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.header
news.modal.text