В периода от 31 юли до момента пратки с дребни преживни животни от Румъния и Гърция не са постъпвали на територията на България, както и не са преминавали транзитни пратки през страната. Това каза изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Светлозар Патарински по време на изслушване в парламентарната комисия по земеделието, храните и горите във връзка с опасността от разпространение на чума по дребните преживни животни и предприетите мерки за недопускане на навлизането й у нас след установените огнища на заболяването в Румъния и Гърция.
Патарински представи информация за актуалното състояние за заболяването, което засяга овцете и козите в съседните страни, както и за предприетите мерки от БАБХ с цел превенция и опазването на страната от това заболяване.
До момента, във връзка с изпълнение на заповеди на изпълнителния директор на БАБХ, са посетени 765 животновъдни обекта, разположени в 318 населени места у нас, извършени са клинични прегледи на 16 720 дребни преживни животни, каза Патарински. Той посочи, че на територията на България в шестте южни гранични области се прилага и многогодишна програма за надзор на трансгранични болести, която също обхваща преглед за чума по дребните преживни животни. Съгласно тази програма се извършват ежемесечни клинични прегледи от официалните ветеринарни лекари, като към момента са прегледани 60 животновъдни обекта, извършени са 1230 клинични прегледи и са прегледани 46 000 дребни преживни животни. Взети са 2000 проби, които към момента са отрицателни, каза Патарински.
В коментар за мерките, които от БАБХ ще предприемат при евентуално констатиране на огнище на заболяването в страната, Патарински посочи, че те са далеч по-рестриктивни - ще бъдат създадени защитни зони от 3 километра и 10-километрова надзорна зона, като в зависимост от преценката зоните могат да бъдат и по -големи. Ще бъде ограничено изцяло движението на животни от тези зони с изключение на случаите, когато бъдат насочени животните за клане. Извършват се клинични прегледи, вземане на проби за вирусологично изследване от всички стопанства и случаите, където бъде констатирано заболяването единственият изход е умъртвяване на цялото стадо, обясни Патарински. Прегледите продължават, изследванията също, към момента нямаме индикации за заболяването, каза изпълнителният директор на БАБХ.
По отношение на ситуацията в съседните страни Патарински каза, че до момента в Румъния са констатирани 58 огнища на заболяването, като са засегнати 233 000 дребни преживни животни. В Гърция броят на огнищата е 48, общият брой на засегнатите животни е 19 460. Огнища, които са в непосредствена близост до България са обявените в землището на местност Ясмос, Гърция, на 2 август в стадо с 280 овце и на 5 август в стадо с 180 овце в същата местност.
Изпълнителният директор на БАБХ обясни, че към момента ЕК е въвела зони за ограничаване и в двете държави за срок не по-кратък от 60 дни за зоните, обхванати от заболяването и радиус на зоните до 45 километра. Той обясни още, че румънските власти са предприели мерки да гарантират, че движението на животни от свободните зони на заболяването ще се изпращат само след проведени тестове за всяка партида, преди те да бъдат експедирани, за което и българската страна изрично е настоявала. Гръцките власти сами са наложили забрана за придвижването на дребни преживни животни от цялата страна, както и към други държави членки и трети страни, посочи още Патарински.
Служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов, който присъства на заседанието на комисията, увери, че към момента е направено всичко необходимо -институционално и нормативно, от гледна точка на превенция и недопускане на това заболяване на територията на страната. Като обясни ,че заболяването е само между животни и не може да бъде пренасяно към хора, Тахов каза, че това не ни успокоява, тъй като ако се появи на територията на страната ни, много земеделски стопани биха претърпели големи икономически загуби.
В коментар дали има средства за компенсации, ако заболяването се появи у нас, министър Тахов каза, че в бюджета на Министерството на земеделието и храните има бюджетирани средства за обезщетения на стопани от заразни болести, но те не са целеви по видове заболявания, групи стопани и животни. Тахов посочи, че една немалка част от тази сума е била разпределена за стопаните, пострадали от птичия грип през годината. Има средства, но не мога да се ангажирам, ако мащабите са големи, дали те ще бъдат достатъчни, посочи той. Тахов каза, че този въпрос е бил сред обсъдените с вицепремиера и министър на финансите и добави, че ако се наложи компенсиране или обезщетяване на стопани, ще разчитат на помощ от финансовото министерство, като имат уверение за това.
Георги Тахов се обърна към земеделските стопани и животновъди да спазват изискванията на БАБХ от гл.т. на движение на животни, спазване на норми и критерии и призова за отговорност.
/СЛС/
news.modal.text
