site.btaОбщественикът Бойко Антонов от Вашингтон: Ние българите имаме уникалната възможност да бъдем различни

Общественикът Бойко Антонов от Вашингтон: Ние българите имаме уникалната възможност да бъдем различни
Общественикът Бойко Антонов от Вашингтон: Ние българите имаме уникалната възможност да бъдем различни
Снимка: В. „България сега“

Вече цели поколения израстват далеч от пределите на България, но успяват да запазят връзката си с нея, съхранявайки език, история, културни традиции, пише вестникът на българите в САЩ и Канада „България сега“. 

Основен принос за това имат българските училища в чужбина, където освен задължителната програма се възпитава усещането за принадлежност към българското. Един от тези неуморими „апостоли“, които учат децата да бъдат българи, е Бойко Антонов – айти специалист, писател, педагог и общественик.

Той живее във Вашингтон, но през месец март тази година гостува в Чикаго, където се проведе вторият фестивал за детски песни и сценично изкуство „Децата на България“, на който Антонов е инициатор и организатор.   

Ето какво разказа Бойко Антонов пред Снежана Галчева – зам.-главен редактор на вестник „България СЕГА“, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салона за българска култура и духовност – Чикаго:

Бойко, ти си наследник на стар пловдивски род, правнук на един от кметовете на този уникален град, имаш интересна професия, но житейските ти пътища те отвеждат в САЩ. Защо?

-Мога само да се гордея с родословното си дърво, макар аз лично да нямам никаква заслуга да съм в него. За съжаление, ситуацията в България от времето на кметството на моя прадядо досега се е изменила драстично. След като напуснах Българската академия на науките (БАН) през 1990г., и аз като много други, се опитах да изграждам новото време, свободно от комунистически недомислици, прогресиращо в технологиите и свободната търговия. Оказа се, че съм попаднал в плен на илюзии. Нямаше нито свобода, нито технологично развитие. Бяхме поставени под нов мракобеснически посткомунистически гнет, наложен пак от същата партия, макар и разпокъсана и с променени имена. След като частната ми инициатива беше рекетирана, ограбвана и потискана, разбрах, че промени в страната няма да могат да се осъществят в обозримо бъдеще. Освен това нивото, което имах като специалист компютърен инженер, бързо взе да губи почва и започнах да се превръщам в един продавач на технологично изостанали стоки. Тогава разбрах, че това което исках да постигна в областта на технологиите, не може да стане в България. Така постепенно в мен се зароди идеята да намеря своето място под слънцето там, където възможностите и мечтите могат да се превърнат в реалност. Поставих си за цел да намеря правилното място и избрах пет държави, които по това време ми се струваха перспективни: Канада, Австралия, Нова Зеландия, САЩ и Венецуела. По това време Венецуела беше доста перспективна дестинация. След обстойно проучване и съставяне на цифров модел на положителни и отрицателни страни на всяка от избраните дестинации, се спрях на САЩ, като страна на неограничените възможности и тя наистина се оказа такава за мен.

Почти всеки амбициозен и способен българин, пристигнал в САЩ, успява да се реализира в някаква насока. Какво не достига в държавата ни, за да може да ги задържи и да използва възможностите им в България?

- Моето мнение е, че съвсем не всеки амбициозен и способен българин успява да се утвърди в САЩ. Познавам доста способни българи, които не успяха. За успех са необходими доста условия и обстоятелства. Мисля, че това се дължи основно на обстоятелството, че Америка е страна, в която личните качества се ценят и амбициозните имат възможност да докажат на какво са способни. В България шуробаджанащината все още заема значително място при избора на сътрудници и служители, не че в САЩ няма елементи на предпочитание на познати, но разликата е, че тук независимо как е приет човек, ако не докаже възможностите си, няма шанс да прогресира. Има и още нещо, което ми направи впечатление още с пристигането ми тук: американците са щастливи на позицията, на която са и много внимателно избират как да прогресират. Българският феномен е, че всеки иска да е началник, да командва, да нарежда, а други да изпълняват. Това също пречи на нормалното развитие на бизнесите. Има още много причини за сравнително бавното развитие на България по посока на свободна търговия и технологично развитие. Много хора виждат това и търсят изява на друго място. Тези, които се връщат сега са основно хората, които не са успели да прогресират тук. Работната атмосфера на сутрeшни клюки с колегите на чашка кафе, дългите обедни почивки, следобедните приказки на втора или трета чашка кафе… Такава работна атмосфера е непозната тук. Аз съм убеден, че ако професионалната и политическа атмосфера в България се подобри, много хора биха се върнали да правят своята кариера там, но не и преди това.

Живееш от много години във Вашингтон, наричат те пазител на българския дух в сърцето на Америка. Защо за теб и българите, живеещи в тази част на света, е толкова важно това?

- В живота е много важно да бъдеш себе си. Ние българите имаме уникалната възможност да бъдем различни и да покажем себе си като българи в Америка. Тук това качество се котира много високо, особено в по-интелектуалните среди, така наречените среди на белите якички. Ако човек е едно зрънце от масата, той рядко бива забелязан, но ако се отличава с нещо, вероятността да го забележат е много по-голяма. За това ние като българи имаме хиляди неща, с които можем да изпъкнем. Имаме хилядолетна история, уникални песни и танци, колоритна култура и доста технически постижения въпреки изолацията ни зад желязната завеса. За мен винаги е било чест, а и отговорност да се представям като българин. Тази ми принадлежност ми е отворила много врати. Спомням си когато бях гимназист винаги исках да съм като другите младежи, да се обличам като тях, да притежавам същите вещи. Баща ми, от когото съм научил много в живота, се опитваше да ме убеди, че подражанието убива моята индивидуалност и да ме накара да се чувствам добре като се отличавам от масата. Изглежда, че е успял да ми внуши да съм доволен да бъда себе си и да се отличавам със собствените си способности, а не да подражавам. Моите колеги ме уважават не само за професионалните ми способности, но и за това, че съм българин.

Съучредител си на българското училище във Вашингтон и един от създателите на Асоциация на българските училища в САЩ. Защо реши да се занимаваш с тази родолюбива дейност, въпреки успешната ти кариера в областта на технологиите?

- Човек не взема решения просто ей така. Те са резултат на обстоятелствата, които животът му предоставя и пречките, които трябва да преодолява по пътя си. Сблъскваш се с проблем, трябва да го преодолееш, идва ти идея, приемаш я и започваш да работиш за осъществяването й. Така стана и с училището и с асоциацията. Разбира се в основата е моята принадлежност към великата българска нация, желанието ми да помагам на младите, да разпространявам чувството, което наричаме „българщина“.

Цялото интервю може да прочетете тук

/ЙК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:33 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация