site.btaКаква е равносметката, три години след като талибаните поеха контрол над Афганистан

Изминаха три години, откакто талибаните поеха контрол над Афганистан. Те се превърнаха от бунтовническа групировка в управляваща фракция, наложиха своето тълкуване на ислямското право и се постараха да затвърдят претенциите си за легитимност. Въпреки че тяхното правителство не е международно признато, талибаните имат срещи на високо равнище с големи регионални сили като Китай и Русия. Те дори присъстваха на разговори под егидата на ООН, въпреки че на афганистанските жени и на мирното население не беше отредено място на масата. Това беше триумф за талибаните, които се смятат за единствените истински представители на Афганистан.

Тяхното управление не се оспорва в страната, а не се вижда и външна подкрепа за евентуалната вътрешна съпротива. Вниманието на международната общност е насочено към войните в Украйна и Газа, а Афганистан вече не представлява същата терористична заплаха като преди. Предизвикателства обаче има. Ето пет неща, които трябва да се знаят за талибаните и тяхното управление в Афганистан:

Талибанският върховен лидер като еталон на добродетелност е на върха на пирамидална система на управление. Джамии и духовници са от едната страна. От другата е администрацията в Кабул, която изпълнява решенията на духовниците и се среща с чуждестранни представители.

„Има различни нива на екстремизъм и талибанското управление е нелесна коалиция между хардлайнерите и политическите прагматици. Това ги вкара в културна война“, каза Джавид Ахмад, нещатен изследовател в Института за Близкия изток.

Най-спорните политики едва ли ще бъдат преразгледани по времето на върховния лидер Хайбатула Ахундзада, а върховните лидери не се пенсионират и не подават оставка. Те ръководят до смъртта си.

Очакванията разногласията да са достатъчни за разединяване на талибаните е хранене на празни надежди, каза Ибрахим Бахис от програмата за Южна Азия на Международната кризисна група. „Талибаните са сплотени и ще останат политическа сила още много години. Те управляват като една група, те се сражават като една група“, обобщи той.

За да поддържат единството и да гарантират дисциплината, опитни талибани са се прехвърлили от бойното поле в администрацията, където заемат високи постове в централната и провинциалните власти.

„Важната им роля в бунта трябва да бъде възнаградена“, каза Ахмад. Други преимущества може да бъдат картбланш в управлението на провинция или позволение да имат трета или четвърта съпруга, нов пикап, дял от митническите такси или ключове за къща.

Бахис нарече това „най-силното афганистанско правителство в съвременната епоха. Те могат да издават укази до  равнище едно село.“

Държавните служители се грижат за функционирането на страната и е по-вероятно да имат формално или техническо образование. Талибаните, ръководещи държавни институции, обаче нямат подходящи знания за това как се управляват подобни институции. „Техните квалификации са от Бог“, каза Ахмад.

Легитимността на талибаните да управляват идва не от афганистанците, а от тяхната интерпретация на религията и културата, каза Лена Рикла Таман от Международен институт за демокрация и изборно съдействие.

Ако едно правителство се определя от доверието и одобрението на гражданите, признаването от международни сили и легитимността чрез процеси като избори, то тогава талибаните не отговарят на критериите за правителство, каза тя.

Икономиката на Афганистан отслабна. Миналата година на чуждестранната помощ се падаше дял от 30% от брутния вътрешен продукт на страната.

През последните три години ООН осигури най-малко 3,8 милиарда долара (около 3,5 милиарда евро) за финансиране на международни хуманитарни организации. Съединените щати остават най-големият донор, като са предоставили повече от 3 милиарда долара (около 2,7 милиарда евро) помощ за Афганистав, откакто талибаните взеха властта в страната.

„Колкото повече се отдалечават парите от източника, толкова по-малко прозрачност има“, каза Крис Борджисън, заместник-главен инспектор за одити и инспекции към Главната инспекция за възстановяване на Афганистан.

Талибаните събират и високи данъци. През 2023 г. данъчните им постъпления възлизаха на около 2,96 милиарда долара (2,686 милиарда евро). Това обаче не е много за страна с огромни и сложни нужди, а талибаните не разполагат с необходимите средства за стимулиране на икономиката.

Централната банка не може да печата пари. Парите се печатат в чужбина. Лихвите са забранени в исляма и банките не отпускат кредити. Правителството на талибаните не може да тегли заеми, защото не е признато и няма достъп до международната финансова система.

Природни бедствия и притокът на афганистанци, бягащи от Пакистан, където са подложени на натиск да се завърнат у дома, показаха нагледно зависимостта на Афганистан от чуждестранна помощ, за да се справи с основните си нужди.

Ако международната общност не може да предоставя подобна помощ в бъдеще, това би било голям риск. „Ние знаем, че Афганистан ще започне за получава по-малко пари от международната общност“, каза старши икономистът на Световната банка за страната Мухамад Уахид.

Друг тежък удар по афганистанската икономика беше забраненият от талибаните достъп на жените до образование и до повечето работни места, което изключи половината афганистанско население от потреблението и данъчното облагане, които биха могли да подсилят икономиката.

Освен това политиката на талибаните за борба с наркотиците „уби поминъка на хиляди фермери“, каза Бахис и предупреди, че „само защото населението сега e незаинтересовано, това няма да остане така“.

Афганистан е малка държава в регион с гиганти и има регионален консенсус, че е по-добре в Афганистан да има стабилност, обобщи той.

Подкрепата от Запада, особено от САЩ, обаче е решаваща за деблокирането на милиарди долари под формата на замразени активи и за отменянето на санкциите.

Връзките на талибаните с Китай и Русия са важни, защото тези страни са постоянни членове в Съвета за сигурност на ООН. Те също така са и и членове на Комитета на ООН за проверка на пълномощията, който решава дали дадено правителство е легитимно или не.

Засега страните от Персийския залив поддържат отношения с талибаните, за да се подсигурят. „Катар иска бъде възприеман като водещ посредник и Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) му отнемат (тази роля), по-конкретно чрез подкрепа за (чуждестранните полети от и до Афганистан)", каза Бахис.

Тазгодишна среща лидера на ОАЕ и талибански представител, за чието залавяне САЩ са обявили награда във връзка с извършени нападения, подчерта нарастващото глобално разделение по въпроса как да се процедира с талибаните.

Талибаните имат силно желание да покажат колко ефективно е тяхното правителство, че страната е мирна и държавата функционира, каза Уеда Мехран, преподавател по международни отношения в Ексетърския университет във Великобритания.

Въпреки че десетки медии в Афганистан бяха закрити заради предприетите от талибаните мерки, управниците на страната осъзнаха влиянието на социалните мрежи. Публикуваното от талибаните съдържание има за цел подходът им към ислямското право да бъде възприет като нещо нормално, и затова посланията на арабски език са важни.

„То е смекчен и размит разказ за случващото се в страната“, каза Мехран.

Талибаните се грижат за сигурността в Афганистан с контролно-пропускателни пунктове, бронирани превозни средства и стотици хиляди бойци. Страната обаче не е безопасна, особено за жените и малцинствата, тъй като самоубийствени бомбени атентати и други атаки продължават да взимат цивилни жертви.

Групировката „Ислямска държава“ многократно взе на прицел предимно шиитския квартал на Кабул Дащ-и-Барчи.

Полицията се бави при потвърждаването на нападенията и изясняването на броя на жертвите и казва за медиите, че се водят разследвания, но не споменава дали някой е бил подведен под отговорност.

По-нов феномен е изпитваното от афганистанските жени безпокойство, тъй като талибаните приеха укази за облеклото, работата и пътуванията, както и изискването пътуващите жени да бъдат придружавани от мъж.

„Послание за водещите медии е, че е добре и че има добра сигурност в Афганистан при талибаните“, каза Мехран. „Аз бих попитал: Добре, за чия сигурност говорим?“ (БТА)

(Превод от английски: Петя Димитрова)