С предложения от Министерството на туризма проект за промени в Закона за туризма потребителят получава възможност за защита на своите интереси пряко чрез два инструмента – възможност за нов вид застраховка или банкова гаранция и туристически гаранционен фонд. Всъщност целта на проектозакона е въвеждане на допълнителна защита именно за потребителя при несъстоятелност на организатора на туристическите пътувания, а за туроператорите – създаване на удобен инструмент за обезпечаване на отговорността им спрямо пътуващите. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева.
Застраховката, която ще е различна от досегашната "отговорност на туроператора" и ще бъде специфичен вид застраховка за финансови рискове с наименование "Гаранция за потребителите на туроператорски услуги при несъстоятелност на туроператор" или банковата гаранция, ще е защитата на потребителите при евентуална несъстоятелност на туроператора. Втората гаранция е Туристическият гаранционен фонд, в който ще участват тези туроператори, които имат отговорност към крайния клиент, към потребителя, посочи заместник-министърът. Тя допълни, че Фондът ще отговаря за репатрирането на туриста, ако неговият туроператор е обявил несъстоятелност в момент, в който се намира в чужда държава. Георгиева посочи, че не става дума за това фондът да работи като туроператор и да прибере съответния турист, а да има задължението да осигури доставчика на тази услуга. Заместник-министърът отбеляза, че в сегашния закон тази дейност изкуствено се прехвърля на застрахователя. Така е разписано в сегашния закон, че застрахователят едва ли не трябва да бъде туроператор, за да върне туристите на фалирал туроператор, които се намират някъде по света, допълни Георгиева.
Като цяло защитата на интересите на туристите с проектозакона става чрез тристълбов модел, като по първия стълб се предвижда да се събере аналитична информация за състоянието на туроператора, а подробностите ще бъдат разписани в отделна наредба. В този смисъл се очаква на близо 1390 туроператора да се изясни профилът, оборотите им и те ще трябва да се пререгистрират.
Георгиева съобщи, че началният заемен капитал на Фонда по предварителни математически модели ще бъде 5 милиона лева, който ще се възстановяват от участниците в него през различен брой години. Възможността фондът да бъде финансиран първоначално от Българската банка за развитие остава, каза заместник-министърът, но допълни, че към момента не са водени конкретни разговори с банката. Най-общо сме заявили това през изминалите месеци и не мога да кажа, че сме срещали отрицателно становище, напротив, ръководството на банката е много гъвкаво и ориентирано към помощ към малките и микропредприятията, коментира Георгиева. Тя посочи, че конкретни разговори по тази тема ще започнат след края на общественото обсъждане на законопроекта.
Георгиева изтъкна, че в момента не може да се каже какъв ще е размерът на вноската, която туроператорите трябва да отчисляват към Фонда "най-малкото защото Министерството няма точна информация за това какво е икономическото състояние на операторите". Георгиева напомни, че по сегашния Закон за туризма туроператорите нямат ангажимента да предоставят на ресорния министър търговска информация или информация за своето икономическо състояние. Те предават своите счетоводни отчетни към Националния статистически институт, които са по Закона за счетоводството и са много общи, и много трудно може да се определи точно от какъв вид туристическа дейност са оборотите или приходите на туроператорите, посочи заместник-министърът. Георгиева заяви, че вноската ще бъде изчислена по всички правила на математическата експертиза и ще зависи от това какви са оборотите на туроператорите, от какъв вид дейност са и как ще бъде договорен първоначалният заемен капитал.
По повод становището от вчера на три от работодателските организации - Обединение "Бъдеще за туризма", Българска асоциация на туристическите агенции и Сдружение "Туризъм", според което предложеният от Министерството на туризма гаранционен фонд отваря широко вратата за сивия сектор, създава възможност за въвеждане в заблуждение на потребителите, изкривява пазара и поставя в неравностойно положение туроператорите, организатори на туристически пътувания, Георгиева напомни, че проектозаконът подлежи на обществено обсъждане до 2 септември. Както съм поела ангажимент пред членовете на работната група, в която участват представители на трите организации, първо те ще бъдат запознати с резултатите от общественото обсъждане и пак във формат работна група ще ги обсъдим. Така че не разбирам емоцията да се излезе първо пред медиите за нещо, което практически не е на 100 процента приключило, коментира заместник-министърът.
Тя посочи също, че представители на тези организации са били в работната група по проектозакона и изтъкна, че в немалка степен предложението за туроператор А и туроператор Б, за което от организациите имаха определени възражения, е надделяло сред множеството разнопосочни обсъждания. Според Георгиева вероятно наименованието "туроператор от категория Б" не е най-точното, но при избора му е била използвана терминологията на сегашния Закон за туризма. В този смисъл заместник-министърът изрази учудване от емоционално изразената позиция на организациите, но допълни, че целта на обществените консултации е да се даде възможност на всеки да си изкаже мнението. Представители на туроператорските организации, които заедно с потребителите са най-силно заинтересуваните страни, ще са първите, с които ще обсъдим всички мнения, получени в рамките на консултациите, заяви заместник-министър Георгиева.
В проектозакона е разписано, че "Туроператорска дейност от категория А" е организирането, предлагането и продаването пряко или посредством туристически агенти на и към пътуващи-крайни потребители и осъществяването им пряко или чрез други лица с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес, участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на конгресни и делови събития или с друга цел. "Туроператорска дейност от категория Б" е организирането, предлагането, продаването и осъществяването на и към други търговци-туроператори на набор от туристически услуги или на туристически пакети.
По отношение на твърдението на организациите, че предложеният от Министерството на туризма гаранционен фонд отваря широко вратата за сивия сектор, Георгиева посочи, че идеята е Фондът, който ще бъде заинтересован от това в него да участват действащите туроператори, да може да осъществява контрол. Контрол биха могли да осъществяват и всички останали контролни органи, така както са разписани в Закона за туризма, а ако има ощетен потребител, най-категоричният арбитър е съдът, каза Георгиева. Законопроектът предвижда да се събере много по-богата аналитична информация за икономическото състояние на операторите от двете категории, като ще има пререгистрация на всички действащи туроператори, които следва да се определят как ще работят - дали ще правят пакети, които ще продават на краен клиент или на друг оператор, или ще осъществяват само така наречените сделки B2B, посочи Георгиева. Тя допълни, че проектът на нормативен акт предвижда тази информация да бъде заявена в Министерството на туризма. В този смисъл има лостове за контрол върху сивия сектор, в това число и разписаните в законопроекта, заяви заместник-министърът.
На българския пазар оперират около 3400 туроператора и туристически агенти, сочи справка в Министерството на туризма. Общият брой предприятия, чиято основна дейност, е една от следните - хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска или туристическа агентска дейност, е повече от 26 000 през 2022 г., като над 99 на сто от тях са с до 249 заети. В Националния туристически регистър са вписани 233 туристически сдружения.
/ЦМ/
news.modal.text
