site.btaДимитър Бодуров пред БТА: Естествено е в музиката да влизат нови изразни средства и да се превръщат в традиция

Естествено е нови изразни средства постоянно да влизат в изкуството, да намират своя път, да се утвърждават и да стават традиционни, а после други нови да ги заместват. Визуалните възприятия в нашето ежедневие са много силни и това въздейства и на очакванията при концертите, затова ние се борим да запазим вниманието на публиката по всякакъв начин. Опитваме се да сме в крак с времето. Електрониката е просто един инструмент, зависи как се използва. Душата идва не от инструмента, а от изпълнителя. Това каза в интервю за БТА пианистът и композитор Димитър Бодуров, който заедно със Светлозара Христова организира фестивала „Радар“ във Варна. 

Тази година форумът имаше 11-о издание. По думите на Бодуров, концепцията им като основатели е той да бъде отворено събитие, което е отвъд жанровете и стиловите граници, и представя музикални проекти, свързващи различни изкуства с електроника, видео, танц, но в центъра е музиката. Бодуров смята, че въпреки консерватизма на българската публика, за тези десет години са успели да обогатят родната сцена с европейска естетика. 

Според музиканта навсякъде по света държавата се ангажира с подкрепата на културния сектор, защото той не може да се самоиздържа. Институциите правят всичко възможно да привлекат донатори, абонати, създават кръг, който се поддържа. Прилагат всякакви начини да върви машината, защото не може да се разчита само на продадените билети, каза Бодуров и даде пример с Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, който има корпоративен спонсор и е първият в света направил световно турне. 

Следва цялото интервю с музиканта за идейната основа на фестивала „Радар“, за свързването на различни изкуства, за електронната и експериментална музика и тяхната реализация, за дотирането на културния продукт по света, както и за неговия най-нов проект „Декагон“, който бе представен премиерно във Варна. 

Как правите селекцията за фестивала „Радар“? 

- Вече от 11 години организирам съвместно с моята колежка Светлозара Христова фестивала „Радар“. Аз отговарям повече за селекцията, а тя за административната част. Още в самото началото, когато го основахме, решихме да направим по-отворено събитие, което е отвъд жанровете и стиловите граници. Концепцията ни е да представяме музикални проекти, като наблягаме на свързването с различни изкуства, с електроника, видео, танц, но в центъра остава музиката. 

Няма конкретна сцена, където подбираме артисти, всяка година е различно, но се грижим програмата да е разнообразна за разлика от класическите или джаз фестивали, където всичко е в един стил. Всеки концерт на „Радар“ е уникален. Тази година предложихме на откриването изпълнения на омниверк, който е вариация на клавесин, и същата вечер група с ърбан, джаз и електроника. На нас ни харесва разнообразие и богатство на звуци. 

Къде има най-голяма сцена за подобен синтез на изкуства и къде по света се твори повече в тази посока? 

- Аз живея от 25 години в Амстердам и целта ми беше да доближим европейската естетика до българската, да внесем този полъх на родната сцена, без да звучи арогантно. Пътувал съм много в Европа, свирили сме на най-различни фестивали и тенденцията на континента е такава, всичко да бъде по-отворено. Класически и джаз фестивали имат много концерти с електроника. Разграниченията не вършат работа на никого и се търсят нови изразни средства и приемственост, доближаване на младата и по-възрастната публика. 

Българската публика по-консервативна ли е?

- Българите според мен са по-консервативни и може би една от причините е, че не са имали много възможности да преживеят такива различни концерти особено извън София. Това беше и нашата амбиция, да обогатим тази среда. Мисля, че в тези десет години успяваме да го направим. Културната среда израстна. 

Какво се промени в електронната музика? Навлязоха много силно визуалните ефекти, видео прожекциите (мапинг).

- Светът се промени много за тези десет години. Визуалните възприятия в нашето ежедневие са много силни и това въздейства и на очакванията при концертите, затова ние организаторите се борим да запазим вниманието на публиката по всякакъв начин. Опитваме се да сме в крак с времето. Естествено е нови изразни средства постоянно да влизат в изкуството, да намират своя път, да се утвърждават, да стават традиционни, а после други нови да ги заместват. Мапингът, прожекциите, изобщо не са нещо ново, но преди десет години бяха иновативни, а вече е почти стандарт. 

Видяхме на фестивала „Радар“ и демонстрация за извличане на различни звуци от музикален инструмент, каквото прави още Джон Кейдж в средата на ХХ век, но сега с електроника. Какво допринася тя за звученето? 

- Аз виждам това като един по-дълъг процес в историята на музиката и на звука. Още в Ренесансовата епоха постоянно са се измисляли нови или са се усъвършенствали съществуващите инструменти в търсене на нов звук. Когато Адолф Сакс изобретява саксофона в средата на XIX век, той става хит. Произведените за първи път в началото на ХХ век електронни звуци стават обект на внимание първо на най-авангардните композитори. Композитори като Джон Кейдж, Оливие Месиен, Карлхайнц Щокхаузен са били едни от иноваторите в средата на ХХ век в използването на електронни инструменти. Впоследствие те намират място на комерсиалната сцена, а сега са нещо абсолютно стандартно, даже доминиращо. Дори в днешно време има много електронно продуцирани звуци, които наподобяват акустични инструменти. Подобен тип експерименти вече са практика, почти всички използват някакъв вид електроника. 

Как ще отговорите на обвинение, че електронната музика няма душа за разлика от класическия инструмент?

- Душата идва не от инструмента, а от изпълнителя. Електрониката просто е един инструмент, зависи как се използва. Аз мога да ви посоча и цигулари, които свирят без душа. Мисля, че е грешно така да се представят нещата. 

Има ли добра реализация за електронната и експериментална музика? Виждам, че фестивал като Вашия също търси спомоществователство от Фонд „Култура“ на Община Варна?

- В културния сектор няма съотношение като във футбола или в супермаркета публиката да издържа събитието и организаторите да печелят от него. Не е така нито в България, нито по света, освен ако не говорим за много комерсиално събитие, когато има някакви печалби. Всичко останало съществува благодарение на грижа, на държавно и частно субсидиране и то е важно, защото позволява на артистите да не се съобразяват дали ще ги приемат. Ако питате Леонардо да Винчи дали е творил, за да се хареса на хората, отговорът ще бъде не. Направил го е защото е имал визия. Всички примери, които са останали в историята, са поради това, че творците са имали свободата да не се съобразяват с публиката или с нечии изисквания. Е, има и поръчкови творби, но това е нещо различно. Навсякъде съществува индекс за институции като опера или оркестър какви приходи от билети трябва да има, за да може да се дофинансира от държавата. 

Как е в Нидерландия?

- Навсякъде е така. Всичко започва с финансиране на 90 процента. Печалби и разходи влизат в дългосрочен бюджет за няколко години и се прави оценка за следващия период. Един оркестър например се окачествява като успешен на база концерти, продадени билети, привлечени корпоративни спонсори. Институциите правят всичко възможно да привлекат приятели на оркестъра, донатори, абонати, създават кръг, който се поддържа. Прилагат всякакви начини само да върви машината, защото не може да се разчита само на продадените билети. Кралският Концергебау оркестър в Амстердам има корпоративен спонсор. Съставът е първият в света, който направи световно турне. Имат си собствен самолет. Само музикантите са 70 и водят още 50 души екип. Това не е нещо, което билетите могат да покрият. 

На фестивала „Радар“ представихте премиерно Вашият проект „Декагон“, който има богат замисъл като основа. Разкажете за това, което залагате в композициите. 

- Традиционно всяка година представям по един проект на фестивала, който после гостува и на други сцени. За „Декагон“ съставихме фестивален ансамбъл, което исках да направя от много време. Музиката е за десет души и както личи от заглавието всичко се върти около десятката. Всичко започна заради десетгодишнината на фестивала, но миналата година не успяхме да осъществим този проект. Докато пиша музиката, използвам цифрите и нумерологията, сериализмът като композиционна техника. В случая има десет пиеси, но се изпълняват от последната, за да се съберем накрая в първата. Разглеждам го като мост към новото десетилетие на „Радар“, като някакво преосмисляне. В композициите ми има различни влияния, някои моменти напомнят Стравински, други са импресионистични, има и по-джазови с импровизация. Проектът е с мапинг от Петко Танчев. 
След представянето във Варна ще го разширя и ще го изпълним на 24 октомври с Биг бенда на Българското национално радио при откриването на сезона им в София.