site.btaДигитализирането на бележниците на писателя и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир допринася за опазването на културното му наследство

Дигитализирането на бележниците на писателя и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир допринася за опазването на културното му наследство
Дигитализирането на бележниците на писателя и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир допринася за опазването на културното му наследство
БТА, ЛХМ "Чудомир", Казанлък, снимка: кореспондент на БТА в Казанлък Ралица Стефанова

Дигитализирането на бележниците на именития писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир ще допринесе изключително за опазването на неговото културно наследство. Това каза в интервю за БТА директорът на Литературно-художествен музей (ЛХМ) „Чудомир“ Добрина Матова. По наскоро осъществения проект ,,Създаване на дигитален хъб Чудомир“ са дигитализирани над 120 бележник с обем над пет хиляди страници. 

Чудомир е обичал да пише с молив и голяма част от ръкописите му са написани с молив. С годините са избледнели и има опасност да бъдат изгубени, а веднъж качени върху електронен носител, те могат да бъдат обработени, за да изпъкне написаното. Чисто физическото оцеляване на ръкописите му зависи от този проект, подчерта тя. Добрина Матова каза още, че така се дава по-голяма възможност хората да се запознаят с живота по това време, както и с конкретни факти за тогавашни събития през погледа на автора.

Проектът се осъществи със съдействието на Национален фонд „Култура“, а изпълнители са екипа на Перфект ЕООД. По проекта бяха заложени за изпълнение дейности по дигитализиране на 14 броя бележници и 26 броя 3D обекти, обясни Матова. Създаден е и дигитален хъб – кабинет, оборудван с две работни места с лаптопи, бюра и столове, както и с два външни носителя на архива. В него ръкописите могат да бъдат използвани. 

Проектът премина през няколко дейности, сред които 2D сканиране и фотозаснемане на 890 единици като книги, бележници и ръкописи. Сканиране със структура и цвят в реален размер ще бъдат и 26 броя движими културни ценности - оригиналната маска с лицето на Чудомир, ордени, лични вещи и други. 

Някои от основните цели на проекта са да се улесни трансфера на знания, като така се очаква да бъде привлечена нова публика. Със създаването на дигиталната архивна база ще се осигури запазване на оригиналите, докато в същото време е възможно общественодостъпно съдържание до архива. Съхранението на културното наследство на твореца е на модерни външни електронни носители с голям обем и висока скорост на трансфер, допълни тя. 

Очакваните резултати от осъществяването на този проект са той да допринесе за по-добре организирана отчетност, повишаване квалификацията и уменията за работа в дигитална среда на екипа на културния институт и улесняване изграждането на нови партньорства с разнообразни потребители и публики. Добрина Матова подчерта още, че екипът на музея постоянно осъществява различни дейности с цел привличане на млада аудитория. „Държим на това посетителите да харесват музея и определено през 2023 година имахме по-висока посещаемост”, каза директорът. Тя напомни, че много голям интерес е предизвикала и изложбата с добавена реалност „Оживелите нашенци“, която ЛХМ “Чудомир” осъществи съвместно с фирма “Перфект” - Габрово с финансиране по Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти 2022 на Национален фонд “Култура”. Тя беше показана и в други градове в страната и привлече интереса на младата аудитория към творчеството на Чудомир. Музеят разполага и с интерактивен екскурзовод, а екипът подготвя и бъдещи проекти с цел все по-голямо популяризиране на творчеството на Димитър Чорбаджийски.

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:41 на 04.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация