Националният природонаучен музей е много значим в историята на България, каза пред БТА проф. Златозар Боев от НПМ - БАН. Той е орнитолог. Част от научните му изследвания са свързани с история на зоологията, орнитологията и палеонтологията и природонаучните колекции. От години събира историята на Националния природонаучен музей, създаден преди 135 години.
„Точно една трета от 135-те години на Националния природонаучен музей са част и от моята история“, отбелязва той. Професорът е в екипа на НПМ от 1 януари 1980 г.
КУРИРАН ОТ ДЪРЖАВНИ ГЛАВИ
Това е първият музей в България и първият природонаучен музей на Балканския полуостров, казва той. По думите му сградата, в която е музеят днес, е първата сграда, която е специално проектирана за музейни нужди и е построена за музей. Строена е десет години – от 1926 година до 1936 година, уточнява той. „Откакто се е появил и до ден-днешен той е най-големият, най-богатият природонаучен музей във всичките балкански държави“, обясни ученият.
„Уникални сме с още нещо – че двама от кураторите на музея са били орнитолози и държавни глави на Царство България – Фердинанд Първи и неговият син Борис Трети. Двамата са имали специални познания по природни науки и специално по орнитология. И двамата са били членове на международни научни дружества“, разказва проф. Боев. По думите му новопостъпващите природни образци първоначално са определяни и разпределяли лично от тях. В редки случаи ги пращали на свои колеги специалисти в чужбина.
СЪЗДАВАНЕТО НА МУЗЕЯ
Годишнината на Националния природонаучен музей е на 2 август, защото е създаден по повод двегодишнината от възшествието на престола на принц цар Фердинанд. Той идва в България през 1887 година и на 2 август 1889 година направил в двореца банкет, на който поканил високопоставени гости и лица. Той бил запален любител още от детските си години. На банкета е показал в една от залите своята лична природонаучна колекция. Тя включвала екзотични птици - преди всичко колибрита, както и ефектни насекоми – гигантски пеперуди, бръмбари, разказва проф. Боев.
На същия този банкет е присъствал граф Амеде Алеон, който бил френски дипломат в Истанбул. Той, като природолюбител, със свитата си е ходел на лов - стреляли са птици по крайбрежието в района на Истанбул, препарирал е много птици. Тогава предлага на Фердинанд да направи музей. Българският владетел веднага се съгласява и откупува „800 великолепни препарати (експонати - бел. ред.) от граф Амеде Алеон“, отбелязва професорът.
По-късно Фердинанд откупува големи колекции от Емил Холуб, Стюарт Бейкър, Йозеф Хаберхауер, Юлиус Милде и други. И така се създава една доста добра база в къщата на ул. „Цар Освободител“ и „Бенковска“, която Фердинанд купува за музей и там започва да показва своята природонаучна колекция, разказва проф. Боев.
ОЦЕЛЯЛ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
„Естественоисторически музей на Фердинанд – царят на всички българи – това е изписано на етикетите на препаратите отгоре, над рамката. Това е било названието на музея в началото“, отбелязва професорът. Той припомня, че по време на Втората световна война са повредени много от сградите в София. Но благодарение на акад. Иван Буреш, който завежда тогава царските природонаучни институти, един от които е бил този – Естественоисторическия музей, експонатите предварително са били опаковани, изнесени са били по селата край София, дори в Своге, където да бъдат опазени. След това бързо се възстановява всичко.
След 9 септември 1944 г., макар половин София да е била с изпочупени прозорци, Васил Коларов нарежда стъкларските заводи приоритетно да снабдяват музея, така че първо да се остъкли той и да се направят витрините, разказва ученият. „Народната власт е имала добро отношение към музея. Вървяло му е в това отношение“, казва проф. Боев.
Ученият припомня, че през 1947 година се учредява новата Българска академия на науките и се основават три нови академични института — Зоологически, Ботанически и Геологически. Част от колекциите са разпръснати, някои от тях се връщат по-късно отново в музея. По думите му през годините музеят е имал и доста трудни времена – без парно отопление, бил е затворен за посетители, съкращаван и редуциран е съставът на служителите. В сградата се нанасят други институти, отнемат се зали и се преустрояват за кабинети.
ПОДЕМ В НАШИ ДНИ
„В последните години Националният природонаучен музей бележи подем“, отбелязва проф. Боев. По думите му се правят много ремонти на депа и фондохранилища, европейски проекти дават възможност за реставриране със съвременна техника, създават се много добри условия за работа на колегите му.
„Музеят върви вече в добра насока. Расте му популярността и в международен план. Много колеги пишат и в международни издания“, казва още той. И отбелязва, че НПМ е единственият център в България по палеонтология на гръбначните животни, по палеозоология, археолозоогия. Той е национален център по биоспелеология и проучване и опазване на прилепната фауна, както и основно изследователско звено в областта на ентомологията.
/АКМ/
news.modal.text
