site.btaБългария продължава да бъде предимно страна на произход на жертви на трафик на хора към икономически по-развитите държави в Западна Европа

България продължава да бъде предимно страна на произход на жертви на трафик на хора към икономически по-развитите държави в Западна Европа
България продължава да бъде предимно страна на произход на жертви на трафик на хора към икономически по-развитите държави в Западна Европа
Ернеста Русева, главен експерт от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ). Снимка: Красимир Николов/Архив

България продължава да бъде предимно страна на произход на жертви на трафик на хора към икономически по-развитите държави в Западна Европа. Това каза в интервю за БТА Ернеста Русева, главен експерт от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ).

Новите форми на трафик на хора, включени в промените на Европейската Анти-трафик Директива, са идентифицирани като такива или като имащи пряко отношение към това престъпление на национално ниво. Трафикът на бременни жени с цел продажба на новороденото, който на практика включва и незаконно осиновяване, например, е включен в Наказателния кодекс, с оглед спецификите на тази форма на трафик в България. За щастие, по официални данни на прокуратурата, през последните години тези случаи драстично намаляват, каза Русева.

Във връзка със случаите от практиката, принудителните бракове също са разглеждани като близко до трафика на хора престъпление, което може да представлява или да води до задържане в принудително подчинение или сексуална експлоатация, посочи още тя.

Следва пълният текст на интервюто

Влезе в сила преразгледаната Директива на Европейския съюз (ЕС) за борба с трафика на хора, с която се въвеждат по-строги правила в тази материя. Какво се промени?

Някои от ключовите промени, свързани с актуализацията на Европейската Анти-трафик Директива, са свързани с подобряване на превенцията и реакцията на наказателното правосъдие. Други имат отношение към идентификацията, закрилата и подкрепата, трети целят подобряването на институционалните и организационни мерки сред държавите членки на ЕС. 

Сред промените, касаещи наказателното преследване, са включването на нови форми на експлоатация, а именно – сурогатното майчинство, принудителните бракове и незаконното осиновяване; криминализирането на съзнателното ползване на услугите на жертви на трафик на хора, с цел да се ограничи търсенето; както и въвеждането на допълнително утежняващо обстоятелство – разпространението на материали със сексуален характер, в които е замесена жертвата, с помощта на информационните и комуникационни технологии, което дава възможност за налагане на по-високи наказания на извършителите.

По отношение на подобряването на идентификацията, закрилата и подкрепата, се акцентира освен на ангажимента на държавите членки да обхващат в специализирани събития за повишаване на капацитета повече специалисти, които могат да попаднат на жертви на трафик на хора, но също да се гарантира, че в процеса на разследване и наказателно преследване е осигурено използването
на технологични възможности, както и създаването на специализирани звена. Принципът на ненаказуемост при въвличането на жертвите на трафик в престъпни дейности вече включва всякакви противозаконни дейности, които те са били принудени да извършат, докато са били експлоатирани.

По отношение на специализираната закрила и подкрепа, се акцентира на определени уязвимости, свързани с прилагането на подход, ориентиран към жертвите, с чувствителност към половото измерение на престъплението, уязвимостта на децата и хората с увреждания, като в допълнение се подчертава нуждата от достатъчно на брой специализирани услуги за жертви на трафик. Допълнително, на жертвите на трафик на хора следва да се гарантира правото на международна закрила, което изисква и подобряване на сътрудничеството и координацията между органите за борба с трафика на хора и тези, отговарящи за предоставянето на убежище, предвидено и в институционалните мерки.

Някои от другите важни институционални и организационни мерки, които актуализацията на Директивата предвижда, включват задължителното създаване и подобряване на прилагането на националните механизми за насочване на жертви на трафик на хора, както и определянето на контактна точка за насочването на жертви на трансграничен трафик. Държавите членки следва да определят национална координираща структура, за по-добро сътрудничество на национално ниво, като осигурят необходимите ресурси за това, а по преценка, и създаването на независими органи за мониторинг.

В допълнение, държавите членки ще имат ангажимент да приемат и регулярно да актуализират (на всеки пет години) национални планове за действие, съдържащи конкретни мерки срещу трафикантите. Друг важен акцент е свързан с ангажимента за ежегодно предоставяне на данни, базирани на специфични индикатори, с оглед по-добро разбиране и повишаване на ефективността при противодействието на трафика на хора. Анти-трафик координаторът на ЕС, от своя страна, има по-детайлно разписани ангажименти, свързани с координацията с Националните координатори и независими структури, гражданските организации и агенциите на ЕС.

Как всичко това касае България пряко?

Трафикът на хора е динамично престъпление, а извършителите постоянно променят и усъвършенстват моделите, чрез които въвличат и експлоатират жертвите си. Актуализацията на европейската законодателна рамка в областта е необходима и навременна. България подкрепи необходимостта от изменения на Директивата на ЕС за борба с трафика на хора за преодоляване на новите предизвикателства, свързани с противодействието на трафика на хора и защитата на жертвите, като участва активно в процеса на обсъждане. Планираните промени неизменно следва да бъдат отразени и в националното законодателство в областта.

Въведе ли България по-новите текстове вече или все още има над какво да работим?

Държавите членки ще разполагат с двугодишен период от време, в който ще имат възможността да синхронизират и осъвременят законодателството си, според промените в Европейската Анти-
трафик Директива. Институциите членове на Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), както и експертите, част от Постоянната работна група към НКБТХ, бяха част от процеса на
оценка на Директивата на ЕС за борба с трафика на хора, както и от процесите на обсъждане на предложенията за промени. НКБТХ, чрез своята администрация, функционира като Еквивалентен
механизъм на национален докладчик, част от мрежата към Координатора на ЕС за борба с трафика на хора и участва като Национален координатор, както в процесите на оценка и обратна връзка,
така и в извънредните срещи за представяне и обсъждане на предстоящите промени.

Националната законодателна рамка вече съдържа или предвижда ангажименти по отношение на голяма част от планираните промени, с оглед на националните специфики и контекст. Друга част от промените са били идентифицирани като ключови по отношение на противодействието на трафика на хора и закрила на жертвите, като естествено следствие от практическия опит в експертен план. 

Очаква се новите правила да осигурят по-силни инструменти за правоприлагащите и съдебните органи за разследване и наказателно преследване на нови форми на експлоатация, включително тези, които се извършват онлайн. Това значи ли, че сурогатното майчинство, принудителните бракове и незаконното осиновяване са част от обхвата на мерките?

България продължава да бъде предимно страна на произход на жертви на трафик на хора към икономически по-развитите държави в Западна Европа. Новите форми на трафик на хора, включени в промените на Европейската Анти-трафик Директива, са идентифицирани като такива или като имащи пряко отношение към това престъпление на национално ниво. Трафикът на бременни жени с цел продажба на новороденото, който на практика включва и незаконно осиновяване, например, е включен в Наказателния кодекс, с оглед спецификите на тази форма на трафик в България. За щастие, по официални данни на прокуратурата, през последните години тези случаи драстично намаляват.

Във връзка със случаите от практиката, принудителните бракове също са разглеждани като близко до трафика на хора престъпление, което може да представлява или да води до задържане в принудително подчинение или сексуална експлоатация.

Съзнателното използване на услуги, предоставяни от жертви на трафик, ще се превърне в престъпление. Какво значение има този текст?

Законодателството в България криминализира съзнателното ползване на услуги от жертви на трафик на хора преди повече от десет години. Най-компетентни да дадат обратна връзка по отношение на неговото прилагане са органите, отговарящи за разследването и наказателно преследване.

В експертен план, от опита на администрацията на НКБТХ като Национален координатор и Еквивалентен механизъм на национален докладчик, практическото прилагане на тази разпоредба касае по-скоро наказателното преследване на извършителите, които използват жертвите на трафик на хора като източник на доходи или други материални или нематериални облаги. Тоест, използването на услуги от жертви на трафик се отнася по-скоро към печалбата на извършителите, а не към лицата, които търсят услуги от жертви на трафик на хора.

Въвеждането на тази промяна в Директивата на ЕС за борба с трафика на хора предполага и създаването на възможности за споделяне на опит и практики с други държави членки, които изграждат или са изградили механизми, чрез които да бъде доказано съзнателното ползване на услуги, свързани с различни форми на експлоатация. 

Трафикът на хора, извършен или улеснен чрез информационни и комуникационни технологии, включително интернет и социалните медии, ще се превърне в утежняващо обстоятелство. Това как променя картината?

От съществено значение е включването на онлайн измерението на трафика на хора в законодателството, както на европейско, така и на национално ниво, с оглед че през последните години информационните и комуникационни технологии са един от основните инструменти за въвличане, принуда и дори – на експлоатация, особено във времето на ограничителните мерки, вследствие на вирусната пандемия на COVID-19.

Включването на улеснения чрез информационните и комуникационни технологии, в т. ч. интернет и социалните мрежи, трафик на хора, като масово използван от трафикантите инструмент, би допринесло към възможностите за доказване на престъплението, което би следвало да се отрази положително по отношение на наказателното преследване и наказанията за извършителите.

В документа се говори за национални координатори за борба с трафика на хора и редовно да се актуализират националните планове за действие. Това случва ли се у нас?

През 2004 г., по силата на Закона за борба с трафика на хора е създаден националния координационен орган за борба с трафика на хора – Националната комисия за борба с трафика на хора, която, по силата на същия закон, функционира и като Еквивалентен механизъм на национален докладчик в рамките на мрежата на Националните докладчици или еквивалентни механизми на държавите членки към Координатора на ЕС за борба с трафика на хора. Комисията е член и на Мрежата на националните координатори за борба с трафика на хора от Югоизточна Европа. НКБТХ действа и като контактна точка за България на Транснационалния механизъм за насочване, разработен от Международния център за развитие на миграционната политика (ICMPD) във Виена, както и по линия на докладвания към съответните служби на ООН, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и др. 

Ежегодно НКБТХ, чрез своята администрация, разработва Национална програма за превенция и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите, която се приема от Министерския съвет. Програмата включва дейности, предложени от всички институции, представени в НКБТХ, както и от неправителствени и международни организации, най-вече от тези, представени в Постоянната работна група към НКБТХ. Всяка дейност, включена в програмата, има ясно описание, цел, времева рамка, очаквани резултати, отговорна страна и финансово измерение.

Съгласно Закона за борба с трафика на хора, НКБТХ, чрез своята администрация, е координатор и на Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора (НМН). НМН
е официален документ, приет с решение на Министерския съвет от 20 юни 2016 г. Механизмът представлява национална рамка, регламентираща стъпките и процедурите, които трябва да се следват с оглед оказване на незабавна и адекватна помощ и подкрепа на жертвите на трафик на хора. Предвидена е скорошна актуализация на НМН, която да отрази новите реалности при престъплението и подкрепата на пострадалите.

Твърди се, че годишните икономически щети от трафика на хора в ЕС се оценяват на до 2,7 милиарда евро. Колко са в България?

Администрацията на Националната комисия за борба с трафика на хора не разполага с данни, свързани с икономическото измерение на престъплението, което е трудно измеримо, като се има предвид, че трафикантите полагат значителни усилия да маскират като легални доходите си от трафик на хора.

Обективен признак за сравнение на доходите от трафик на наркотици и оръжие, например, по отношение на тези от трафик на хора, е фактът, че експлоатацията на един човек, поставен в капана на принудата, може да донесе неколкократни печаби за престъпниците, за доста дълъг период от време, в сравнение с еднократната печалба от друг вид престъпления.

 

 

/БИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:26 на 27.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация