site.btaРъкописен протокол от първия събор на българските журналисти и писатели се съхранява в Държавния архив в Смолян

„Конгресът на журналистите и списатели изявява желание, щото занапред да се препоръча на всички списатели и вестникари да употребяват по-благоприличен език". Това е едно от гласуваните предложения на първия събор на българските журналисти и писатели, проведен през юли 1894 г. в София. Автентичният изказ на журналисти и писатели от Следосвобожденска България е съхранен в ръкописния съкратен протокол от заседание на първия български журналистически събор, написан от Христо Попконстантинов. Документът е запазен в Държавен архив – Смолян, в архивния фонд на родения в Родопите Христо Попконстантинов - писател, публицист, книжовник, един от пионерите на българската стенографска школа след Освобождението и ръководител на стенографското бюро в Народното събрание.   

Днес отбелязваме 130 г. от провеждането на първия събор на българските журналисти и писатели (24-29 юли 1894 г.). Той е бил в читалище „Славянска беседа“ в София, сочи информация от отдел "Справочна" на БТА.

Поводът за свикване на събора е 50-годишнината от издаването на списание „Любословие“ в град Смирна (дн. Измир, Турция), с което се слага началото на българския периодичен печат.  Издател е Константин Фотинов, учител, преводач и книжовник. Организатор на събора е Юрдан Иванов, икономист и библиограф. Той е автор на книгата „Българский периодичен печат от възраждането му до днес (1844-1890)“. На събора присъстват около 170 писатели и журналисти, сред които Иван Вазов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Тодор Влайков, Александър Теодоров Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Янко Сакъзов, Стоян Заимов, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Любомир Милетич, Христо Максимов, Иван Шишманов и др. Участниците обмислят идеи за обединение, като взимат решение за „нравственото и материално повдигане на българската журналистика“. 

Възпитанието на печата върви паралелно с възпитанието на обществото, се казва в ръкописния протокол от събора, съхраняван в Държавен архив-Смолян. В дневния ред на срещата е било включено разискване на въпроса за „нравственото подобрение на нашата журналистика“. Преди повече от век, представителите на медиите след Освобождението търсят „причините за нравствения упадък на нашия печат“ в тогавашния закон за печата и държавните безусловни фондове, които „задушават свободния и независим печат“.  Сред гласуваните резолюции на събора е настояване пред правителството за отмяна по законодателен ред на закона за печата. 

Нашият печат държи много непристоен език и следователно ще трябва да се вземат мерки за неговото обуздаване, е мнението на оратори на първия събор на журналисти и писатели. Изказват се предложения дори за учредяване на постоянен почетен комитет, който да контролира и възпира осъдителния език на печата.  В окончателно гласувания вариант на предложението се препоръчва на писатели и вестникари да употребяват по-благоприличен език.

В сп. "Мисъл" д-р Кръстю Кръстев пише за събора: „Щастлива бе идеята, щастлив случаят да се направи първият опит за едно сближаване между българските литературни сили, за едно сплотяване между тях в името, ако не на някоя литературна идея, то поне в името на техните интереси и техното възпитателно въздействие върху обществото“.

На 3 декември 1905 г. софийските журналисти публично обявяват създаването на Дружеството на столичните журналисти. Неговата активна дейност започва от 1907 г., когато е избрано настоятелство с председател Йосиф Хербст, журналист и публицист. Същата година дружеството приема и устав, съгласно който целите на организацията са: „да сдружи ратниците на българската журналистика, да повдига етичното равнище на българската журналистика, да създава благоприятни и съответстващи на високото журналистическо призвание материални и морални условия на вестникарската работа, да посредничи в споровете между издателите и хоноруваните журналисти, да се намесва по покана в спорове за чест, възникнали между членове на дружеството, като вестникари, както и с други лица и въобще да стои като буден страж над професионалните интереси на журналистите по призвание“.  За своите членове дружеството изисква поне петгодишен стаж в професията и в редиците му са предимно автори от големите столични вестници, както и от независими информационни издания.

През 1924 г. журналистите от провинцията учредяват свое сдружение под името Съюз на провинциалните професионални журналисти в България. Негов първи председател е Стоян Никифоров, а организацията издава в продължение на две години списание „Български журналист“.

Дружеството на столичните журналисти в София и Съюзът на провинциалните професионални журналисти съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 г., когато се обединяват в Съюз на журналистите в България. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател – Тодор Павлов. През 1950 г. Съюзът на журналистите в България преустановява съществуването си, тъй като става част от Профсъюза на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения под името Централен дом на журналистите (ЦДЖ), който продължава своята дейност до юни 1955 г. 

На учредителното събрание на Съюза на българските журналисти на 12 юни 1955 г. присъстват журналисти от столичния дневен и периодичен печат, местния печат, Българската телеграфна агенция, Радио „София“ и др. Владимир Топенчаров, главен редактор на вестник „Отечествен фронт“ изтъква в словото си необходимостта от създаването на Съюз на българските журналисти, като се обосновава, че изтеклите пет години като Централен дом на журналистите са неподходяща форма за водене на работата сред журналистите.

На събранието единодушно е приет Устав на Съюза на българските журналисти. Избран е Управителен съвет в състав от 15 души: Владимир Топенчаров, Ангел Георгиев, Атанас Стойков, Славчо Васев, Петър Станчев, Богомил Нонев, Христо Консулов, Любен Велев, Илия Кюльовски, Къню Кожухаров, Методи Танев, Васил Акьов, Тодор Абазов, Георги Боков, Мишо Николов и Ревизионна комисия от пет души в състав: Асен Нейков, Констан­тин Буюклиев, Иван Иванджийски, Тотю Белчев, Ана Българанова.

На 11 март 1960 г. в Студентския културен дом в София е проведен първият конгрес на СБЖ. Присъстват повече от 300 делегати от редакционните колегии на вестници и списания, от Българската телеграфна агенция, от радиото и телевизията, както и аташета по печата и чуждестранни кореспонденти в София. Конгресът е открит с кратко слово от члена на УС на СБЖ Георги Боков, главен редактор на вестник „Работническо дело“. Към 31 декември 1960 г. численият състав на съюза е 1902 души. Съюзът на българските журналисти има свой вестник – „Поглед“, първият му брой излиза на 29 юли 1930 г., спрян е през 1934 г. Вестникът е възстановен отново от 1 януари 1966 г.  и излиза до 1996 г., след което съществува в периода 2006 – 2010 г.

Председатели на Съюза на българските журналисти са били: Владимир Топенчаров, Славчо Васев, Георги Боков, Веселин Йосифов, Боян Трайков, Лалю Димитров, Стефан Продев, Александър Ангелов, Милен Вълков. През 2015 г. за председател на СБЖ е избрана Снежана Тодорова. На 15 май 2024 г. СБЖ отбеляза с концерт 180-годишнината от зараждането на българския периодичен печат и 130-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България.

Отдел „Справочна“/ТЖ/ДС

Използвани източници: 

https://sbj-bg.eu/article/details/57506

https://sbj-bg.eu/article/details/57874

https://daritelite.bg/druzhestvo-na-stolichnite-zhurnalisti/

https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/470312-na-12-yuni-1955-g-e-uchreden-sayuzat-na-balgarskite-zhurnalisti

https://diplomaticspectrum.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/1404-175-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.html

https://www.sbj-bg.eu/article/details/41/