Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) работи с автоматизирана информационна система за определяне на условията на топлинен комфорт чрез изчисляване на температурата на усещане. Данните от нея се публикуват на интернет страницата на института, съобщават от НИМХ.
През последните дни България е обхваната от продължителни горещини. На места температурите достигат и надхвърлят 40 градуса. Казваме, че времето е екстремно горещо, като тази квалификация отразява масовото усещане на хората за трудна поносимост на горещините. Мярка за това е температурата на усещане.
В НИМХ температурата на усещане се определя с помощта на числен модел на топлинен баланс на човек, поставен в естествени атмосферни условия на открито. Усещането зависи от морфологичните параметри на човека – възраст, пол, ръст, тегло и други. За общи цели в информационната система на НИМХ те са фиксирани – 35-годишен мъж, висок 1,75 метра, с тегло 75 килограма, в добро здраве.
Температурата на усещане зависи и от извършваната работа. За общи цели се приема, че човекът ходи пеша със скорост 4 километра в час. Приема се, че вятърът духа отстрани на посоката на движение. Облеклото се адаптира така, че да се постигне топлинен комфорт. За изчисленията се използват: температура и относителна влажност на въздуха, скорост на вятъра, слънчева радиация и др.
С помощта на физиологични изследвания са определени класове на топлинен комфорт/дискомфорт. При топло време усещането е пряко свързано с механизма на самоохлаждане на човешкото тяло чрез потене. При температура на усещане под 38 градуса процесът на самоохлаждане чрез потене е достатъчен за постигане на топлинен комфорт.
Казва се, че времето е топло, много топло или горещо в зависимост от степента на покритост на тялото с пот.
При температура на усещане над 38 градуса механизмът на самоохлаждане чрез потене е недостатъчен и вече има риск от топлинен удар при продължителен престой на открито. В отделна таблица на Интернет страницата на института има обяснение и за препоръчителната степен на обличане, която е мярка за степента на топлоизолация, осигурявана от дрехите, за да се постигне топлинен комфорт. Тя има по-голямо значение при зимни условия.
Температурата на усещане е сложна функция на параметрите на времето.
По данни от синоптичните станции на НИМХ към 12:00 ч. на 18 юли 2024 г. температурата на въздуха в Карнобат е 37 градуса, относителната влажност – 22 процента, скоростта на вятъра е 5 метра в секунда, и е безоблачно. Температурата на усещане би могла да е по-висока, но всъщност се оказва, че също е 37 градуса.
Механизмът на самоохлаждане чрез потене е улеснен от ниската относителна влажност – потта се изпарява бързо, и от вятъра, което води до охлаждане. В Оряхово обаче при по-ниска температура на въздуха – 34 градуса, но по-висока относителна влажност – 50 процента, с безветрие и безоблачно време, температурата на усещане е 45 градуса – екстремно горещо време. Възможен е топлинен удар при престой на открито. Причината е, че високата относителна влажност в близост до река Дунав и липсата на вятър затрудняват изпарението на потта и самоохлаждането.
В рубриката „Краткосрочни прогнози“ се публикуват и прогностични карти на условията на топлинен комфорт към 6:00 ч. – около най-студеното за денонощието време, и към 15:00 ч. – около най-топлото за денонощието време, за следващите три дни, на базата на прогнозите от числения атмосферен модел на НИМХ.
В прогнозата за сутринта на 20 юли усещането на места в низините се очаква да бъде за много топло време. Това са условия на тропическа нощ, което допълнително усилва топлинния стрес и с натрупване на броя последователни горещи дни влошава качеството на живот, пишат от НИМХ.
Тези данни се използват в НИМХ за автоматично захранване на системата за издаване на кодове за опасно време по области и общини. По този начин дежурният прогнозист има възможност да определи обективно обосновано ниво на опасност за високи или ниски температури – цветен код по системата ,,Метеоаларм''.
Натрупването на топлинен стрес след продължителните жеги от последните дни в България е една от причините за достигане на максимална степен на опасност – червен код в почти цялата страна.
/ЙВЛ
