site.btaИзложба "Под закрилата на святото" беше открита в Националната библиотека

Изложбата "Под закрилата на святото" беше открита днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ).

Експозицията събира текстове и изображения, характерни за двете основни религии на Балканите – християнство и ислям. „В тази изложба решихме да покажем каква роля има сакралното словесно присъствие в живота на хората, без значение от техния произход или вярата им“, каза проф. Красимира Александрова, директор на НБКМ.

Експозицията включва 16 табла с ръкописи, архивни документи, старопечатни книги и оригинална графика, чийто акцент е ролята на словото в християнството и исляма. Колекциите са на Националната библиотека и имат хронологичен обхват от 13-и до 20-и век, каза д-р Бояна Минчева, ръководител направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в НБКМ. Според нея независимо от конфесионалните различия и разнообразните изразни форми на Божието присъствие, вярата е тази, която отваря вратата на чудото.

Оригинални документи са поставени в три витрини. Това са миниатюрни издания на Библията и Корана, молитвеници и други. Изложбата няма претенции за изчерпателност, посочи още д-р Бояна Минчева.

В рамките на събитието бе представена новата книга на проф. Христо Трендафилов „Парапетът. Топики и съответствия“.

Вдъхновението зад написването на „Парапетът. Топики и съответствия“ е ролята на книжовните кръжоци, посочи авторът проф. Христо Трендафилов. Той цитира проф. Елка Константинова, че за да се занимаваш с национална литература, трябва отлично да познаваш периодиката в най-елитните издания.

„Научна група, от която съм взел нещо в творчеството си, е групата на Димитрий Сергеевич Лихачов в Санкт Петербург“, допълни проф. Христо Трендафилов.

Той каза още, че новите издания, върху които работи, са книгата „Векът на Средновековието“, която вече е готова, а едновременно с нея подготвя нов сборник със студии по темата за „провинциализма в науката“, чиито изражения според него са „стремежът към сензационност и стремежът към разностранност“.

Винаги написаното от Христо Трендафилов ме е впечатлявало със своята всеобхватност, с широкия полет, с нестандартното мислене и въображение, с умението към синтез и обобщение, със завидната библиографска и осведоменост и не на последно място – с изключително живия, емоционален и увлекателен език, каза проф. Татяна Славова по време на събитието. По думите ѝ всички тези специфики на неговия творчески натюрел много ярко се открояват и в настоящата книга.

Томът включва 30 статии и студии, писани в продължение на четвърт век и публикувани в различни български и чуждестранни списания, поредици, сборници. „Всички те, актуализирани и допълнени с оглед на днешната изследователска традиция, са свързани с общи концептуални, теоретични и методологически характеристики“, отбеляза проф. Славова. Тя разказа, че авторът разглежда въпроси като този за съществуването на оригинална старобългарска историография, а няколко от разработките му са свързани с темата за владетелите, за психологията на властта, за поведенческите модели. В книгата има етюди още за поезията на Ботев, повестта „Немили-недраги“ на Вазов, Бай Ганьо, „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, творчеството на Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма и др.

Според проф. Вася Велинова, която също участва в представянето на тома, е трудно да се определи еднозначно образът на изследователя и на писателя Христо Трендафилов. „Символично, първата статия е посветена на школите в средновековна България и последната завършва с школите в съвременна България. Тоест, той интуитивно споделя с нас убеждението и вярата си, че истинската наука се прави в колектив, прави се в движение, прави се в обсъждане, прави се в обмена на мисли“, отбеляза проф. Велинова.

Проф. Христо Трендафилов е роден в с. Антон. Научните му интереси са областта на българската литература и книжовните школи. В Санктпетербургския университет е чел лекции по българска филология. Автор е на монографии, учебници и справочници. Сред тях са „Етюди по поетика на историята“, „Младата поезия: 1975-1989“, „Христоматия по стара българска литература“, „Йоан Екзарх Български“ и други.