site.btaВажно е България да бъде активен участник в европейското законодателство, каза в интервю за БТА евродепутатът Радан Кънев

Това, което е важно за българските граждани, е България да бъде активен участник в европейското законодателство. Това каза в интервю за БТА евродепутатът Радан Кънев („Демократи за силна България“/групата на Европейската народна партия).

Работата ни тук не е дипломатическа. Ние не представляваме държавата с някакви представителни функции, да покажем колко сме хубави или добре облечени, а вършим много тежка ежедневна законодателна работа, която изисква системни преговори, сформиране на различни коалиции на партийно и национално ниво, посочи Радан Кънев след началото на първата пленарна сесия на новия Европейски парламент.

Вижте докъде се докарахме - нещо, за което предупреждавах многократно, когато виждахме как се пропуква формулата преди ротацията на предишното управление. Ние сега сме единствената от 27 държави, която не участва в дебата какво се случва с Европа оттук нататък. Ние не говорим кой ще е българският комисар, за какъв ресор за този комисар ще се борим, в името на какви приоритети ще подкрепим или няма да подкрепим дадено кадрово решение, каза евродепутатът по повод политическата обстановка в България.

Следва пълният текст на интервюто:

Днес започна пленарната сесия на новия европарламент. Какви са впечатленията Ви от нея? От гласуването за председател на Европарламента?

Гласуването за председател на Европарламента беше с рекордно мнозинство в историята на Европейския парламент, което все пак е знак, че парламентът е доста по-единен отколкото изглежда, когато гледаме броя на групите и относителната им тежест. Големият въпрос към този европейски парламент е ще бъде ли той поляризиран, ще се пренесе ли в европейската политика това остро противопоставяне, характерно за политиката в САЩ, в някои отделни европейски държави. Първият отговор е не. Виждаме, че г-жа Мецола беше подкрепена от едно много широко мнозинство, практически от представители на всички политически сили без крайната Левица, която имаше собствен кандидат и получи малко повече гласове от депутатите в крайно ляво.

Какви са впечатленията Ви за новите Ви колеги? Срещнахте ли се с някои от тях вече?

С българската делегация повечето се познаваме, а с повечето имахме възможност да се видим и в Брюксел. Днес направихме първата формална, традиционна среща на цялата българска делегация, която от няколко мандата насам се провежда. Така че можем да разчитаме, че тази добра традиция, която съвсем не присъства във всички държави, по-скоро е специфично българска, ще продължи.

А имахте ли проблеми в комуникацията с тях? Има ли някой, с който не бихте провели диалог?

Това е много рано да се каже. За мен лично е повече от очевидно, че общуването с колегите от „Възраждане“ е трудно. Не на лично ниво, а поради гигантските политически разлики, особено на тема европейска политика, които имаме помежду си. Със сигурност трябва да се преодолеят и няколко теста на доверие, защото смисълът на работата в националната делегация е да имаме достатъчно ниво на доверие помежду си. С новите колеги на този етап не можем да го имаме автоматично. Но все пак смятам, че е възможно когато има ясно дефиниран национален интерес, цялата делегация да работи заедно, както беше в миналото.

А какви са вашите цели за този мандат?

Аз все още очаквам да видя в кои комисии ще бъда член, защото това е определящо за приоритетите на работата. Получих уверение, че отново ще бъда член на Комисията по околна среда. Очаквам обаче отговор и за Комисията по здравеопазване и Комисията по индустрия и енергетика, защото в тази сфера бяха елементите на платформата, обещанията, с които бях избран преференциално. Именно надграждането на европейската екологична политика с нова индустриална политика и засилването на общите политики в европейското здравеопазване. Така че първи много важен тест е дали ще успея в рамките на Европейската народна партия да се преборя за позиции в тези комисии. И естествено, дори и да не се преборя, тези приоритети ще останат, но ще има много по-малко практически, политически инструменти да ги налагам.

По време на предизборната Ви кампания се срещнахте с доста голяма част от хора от различни градове на България. От какво наистина имат нужда те освен здравеопазването, за което споменахте?

Темата за европейско здравеопазване се чуваше във всеки град на България. Особено в по-малките населени места, особено в по-изолираните региони, беше първостепенна тема. Естествено, темата за сигурността в момента вълнува всеки и темата за индустрията и работните места. Веднъж за изоставането на европейската индустрия в много сфери, спрямо основните ни конкуренти. И второ, когато има, дай Боже скоро, обща сила на европейска индустриална политика, тя да бъде такава, че по-малките държави, по-периферните държави да се възползват максимално, а да няма разделение между богати и бедни в рамките на ЕС. Аз вярвам, че българската индустрия има силите да участва много пълноценно в една такава обща политика.

От тези срещи предполагам сте разбрали какви са нагласите на повечето български граждани за ЕС. Мислите ли, че след резултатите от изборите , има промяна?

Не, не мисля, че има промяна. Това, което е важно за българските граждани е България да бъде активен участник в европейското законодателство. Аз мисля, че това гражданите и бизнеса ни го разбират, за съжаление, по-добре от доста политици. Че работата ни тук не е дипломатическа. Ние не представляваме държавата с някакви представителни функции, да покажем колко сме хубави или добре облечени, а вършим много тежка ежедневна законодателна работа, която изисква системни преговори, сформиране на различни коалиции, на партийно и национално ниво. Това е, което в крайна сметка се очаква от нас. По-голям принос, по-голямо българско участие в крайния законодателен продукт на ЕП.

Няма как и да не Ви върна към политическата ситуация в България. ПП-ДБ искат тримесечна отсрочка. Какво е Вашето мнение за това?

Първо искам да кажа, че мнението ми е много положително към предложението да има една обща декларация на политическите сили в 50-тия парламент за ключови приоритети, които поне на думи никой не оспорва. Защото това е начин да преодолеем дълбокото критично недоверие между партиите. След това, което се случи в предишния парламент, с провала на ротацията, с разбиването на едно съществуващо мнозинство, доверието слезе рязко под нулата, и то с пълно основание. Така че сега ако искаме въобще да е възможно да се съставят правителства в този, или в следващ парламент, най-важното е да започнем някакъв разговор помежду ни, а не веднага да влезем в следващата конфронтация, която неизбежно съпътства предизборните кампании. Това е съществено и тук „Продължаваме промяната-Демократична България“ даде ключа как това да се случи. Едно много важно политическо предложение, много важен политически ход. Оттам нататък дали има един, два, три месеца - това е изцяло в ръцете на президента. Аз не мога да прогнозирам неговите действия, но призовавам политическите партии в 50-тия парламент да направят усилието, за да има диалог и да я има тази обща декларация. Оттам нататък вече наистина е работа на президента кога ще връчи мандата.

А имайки предвид последните събития в страната и невъзможността те да водят диалог помежду си, мислите ли че в момента партиите ще са склонни да го направят?

Нека да не правим прогнози. Аз се надявам да са достатъчно зрели политиците в България, за да разберат, че следващият парламент може да не е със същия състав и точно същия баланс. Но той със сигурност няма да съдържа някакво очевидно мнозинство. Възможността да се съставят мнозинства между конкуренти е определяща за това държавата да бъде въобще управлявана. Защото вижте докъде се докарахме - нещо, за което предупреждавах многократно, когато виждахме как се пропуква формулата преди ротацията на предишното управление. Ние сега сме единствената от 27 държави, която не участва в дебата какво се случва с Европа оттук нататък. Ние не говорим кой ще е българският комисар, за какъв ресор за този комисар ще се борим, в името на какви приоритети ще подкрепим или няма да подкрепим дадено кадрово решение. Ние сме големият отсъстващ от този дебат, не защото сме малки. Много по-малки държави, Естония ще получи външния министър на ЕС, една от най-малките европейски държави, а ние сякаш дори не се интересуваме кой ще ни представлява и каква политика ще предлага. Това е ужасно. Защото наистина това са пет години европейска политика с отражение на всеки гражданин на България.

Да Ви върна все пак в сградата на европарламента. В четвъртък ви предстои още едно гласуване. Какво мислите за него, за Урсула фон дер Лайен?

Аз с много голям интерес чакам речта на Урсула фон дер Лайен сутринта в 9 ч. в четвъртък. Защото тогава тя ще трябва да сложи на масата приоритетите, които е договорила с партиите и държавите, които я подкрепят. И тогава ще може да се каже може ли тя да очаква мнозинство, и какво мнозинство в ЕП. Искрено се надявам, че нейните приоритети ще отразят видимия завой надясно в общественото мнение в Европа, защото иначе не виждам как ще бъде избрана. Европа няма нужда от период на нестабилност. Ако Фон дер Лайен не бъде избрана в четвъртък, предстоят може би два месеца политически хаос, с оглед на случващото се оттатък океана при основния ни партньор САЩ, аз не мисля че можем да си го позволим.

Какво бихте казали на хората, които Ви гласуваха доверие? Какво предстои и какво се надявате да успеете да постигнете заедно с другите български евродепутати?

Предстоят пет години много тежка работа. Не само с другите европейски депутати, защото ние сме 17 от 720 и съвсем не защитаваме едни и същи идеи във всяка една сфера. Чрез изграждане на сериозни коалиции между различни държави и между различните партии в Европарламента, за мен най-важната задача е да направим Европа икономически и индустриално конкурентна в съвременния свят.