site.btaЗмиите са навсякъде по света без Антарктида и Атлантическия океан, каза за БТА проф. Радостина Александрова

Змийската отрова обикновено съдържа от 20 до над 100 компонента, по-голямата част от които (около 90 процента) са пептиди и белтъци. Съставът й варира значително между видовете и дори в рамките на един и същи вид. Може да има невротоксично, хемотоксично и цитотоксично действие. Змийската отрова се прилага в традиционната медицина от хиляди години, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).

Тя поясни, че на 16 юли отбелязваме Световния ден, посветен на змиите, чиято цел е да повиши осведомеността за тези организми, да помогне за преодоляване на страховете и предубежденията към тях, и за промяна на негативното отношение. През 2017 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви ухапването от змия за пренебрегвана тропическа болест, тъй като засяга милиони хора по света всяка година. От друга страна змиите са важни за поддържането на света такъв, какъвто го познаваме, а отровата им е източник на ценни съставки за медицината. Информация за това какво да правим, за да намалим рисковете от нежелани инциденти със змии, може да е животоспасяваща, подчерта проф. Александрова.

Змиите и тяхната отрова са стимулирали ума и въображението на хората от най-дълбока древност. Те са използвани за поклонение, за направа на магически отвари и лекове, свързвани са с любов, здраве, болест, смърт, безсмъртие, мъдрост, каза проф. Александрова, която е биолог и вирусолог.

Тя отбеляза, че емблематичният символ на бога лечител Асклепий е жезъл, около който е увита змия, а при кадуцея (жезъл) на Хермес те са две, като змията влиза в най-разпространените символи на медицината и фармацията.

Какво знаем за змиите днес?

Змиите са се появили преди повече от 100 милиона години и са едни от най-древните същества, обитавали някога Земята. Срещат се на всички континенти с изключение на Антарктида, населявайки различни местообитания от полузамръзналата тундра на Северна Канада до зелените джунгли на Амазонка, има ги в моретата, горите, пустините. Обитават Индийския и Тихия океан, но ги няма в Атлантическия, обясни проф. Радостина Александрова.

Тя уточни, че днес са познати около 3500 вида змии (според някои източници достигат 4000), от които само около 600 са отровни. Според Световната здравна организация eдва около 200 от тях представляват значителен риск за здравето и живота на хората. В България има 17 вида змии, а внимание заслужава отровата на пепелянката и усойницата.

Мистериозни и екзотични, змиите винаги има с какво да ни изненадат и има няколко любопитни факти за тях. Първият е свързан с това, че повечето от змиите снасят яйца (около 70%), но има и живородни. Към последните обикновено се отнасят змии, живеещи при по-студен климат, тъй като яйцата им не биха оцелели в тези условия. Независимо дали ни се вярва или не, гърмящите змии са страхотни майки. Външният вид на змиите може да е доста впечатляващ - понякога те са обагрени в блестящи, ярки краски, а някои от тях (например черната гърмяща змия от Аризона) са способни да променят цвета си. Змиите сменят кожата си по няколко пъти в годината (от четири до 12), по-често го правят младите представители. Помага им да растат и да се освободят от бактерии и паразити.

Противно на представите ни за змиите като загадъчни самотници, които  се събират, само за да се чифтосат и да спят зимен сън, проучвания показват, че т.нар. жартиерни змии (безобидни змии в Северна Америка и част от Централна Америка) имат "приятели", с които прекарват голяма част от времето си.

Змиите са студенокръвни животни и затова е нужно да се излагат на слънце, за да регулират телесната си температура, обясни биологът.

Горната и долната им челюст са разделени, което им позволява да поемат плячка (цяла) до два-три пъти по-голяма от диаметъра на главата им.

Езикът им е раздвоен, защото те възприемат миризмите с негова помощ и това прави възможно да определят от коя страна идва тя.

Най-малката змия в света е барбадоската нишковидна змия (Leptotyphlops carlae), чиято дължина достига 10,4 сантиметра, а теглото й е 0,6 грама. Най-дългата змия е мрежестият питон (Malayopython reticulatus), който редовно надхвърля 6,25 метра, а най-тежки са зелените анаконди.

В много приказки и митове змиите живеят по 500-1000 години, но в реалността това далеч не е така. Продължителността на живота им достига от 5-10 до 20-30 години в зависимост от вида им, каза проф. Александрова.

Всяка година 4,5-5,4 милиона души са ухапвани от змии 

По данни на СЗО всяка година 4,5-5,4 милиона души са ухапвани от змии. До заболяване се стига при 1,8-2,7 милиона от тях, броят на смъртните случаи вследствие на усложнения е 81 000 до 138 000, а над 400 000 хора остават с тежки и трайни последствия, съобщи проф. Радостина Александрова.

Тя каза, че по-голямата част от ухапванията от отровни змии са в развиващите се страни, в тропическите и субтропическите области. Сред най-засегнатите райони са Индия (с 46 000 смъртни случая от ухапвания от змии годишно), Субсахарска Африка, тропическа Азия, Нова Гвинея и Централна и Южна Америка. Австралия е известна с богатото си разнообразие на силно отровни животински организми, но годишно само двама души умират от ухапване от змия. За разлика от това в близката Нова Гвинея, където са налични почти същите представители на змиите (с по-малко разнообразие от отровни видове), ухапванията им отнемат повече от 1000 живота всяка година. Това до голяма степен се дължи на различното социално-икономическо ниво на развитие на двете страни и подчертава необходимостта от спешни действия за подобряване на ситуацията.

Видовете змии, които може да доведат до сериозни поражения при ухапване, варират в различните региони и това увеличава предизвикателствата пред усилията за справянето с този проблем в световен мащаб.

Сред най-отровните змии е черната мамба (Dendroaspis polylepis) - най-страшната змия на африканския континент. Тя е много агресивна, когато е заплашена и произвежда силно токсична и бързодействаща отрова. Въпреки това е отговорна за малък брой смъртни случаи, тъй като обикновено живее далече от гъсто населени райони и не атакува, без да е провокирана.

От друга страна пясъчната усойница (Echis carinatus) може би е отговорна за повече смъртни случаи при хора, отколкото останалите видове змии взети заедно. Нейната отрова е смъртоносна при по-малко от 10 процента от нелекуваните хора, но поведението на змията е агресивно и тя хапе бързо и често.

Отровата на кралската кобра (Ophiophagus hannah) е с мощно невротоксично действие и потиска центъра на дишане в мозъка, причинявайки спиране на дишането и сърдечна недостатъчност. Отделената при едно ухапване порция отрова е достатъчна, за да убие 20 души или дори слон, обясни биологът.

Защо не можем без змии на Земята?

Змиите са изключително важни за баланса на екосистемите и участват в кръговрата на хранителните вещества и енергийния поток в тях, каза проф. Радостина Александрова.

По думите й змиите помагат за контрола върху редица други организми - насекоми, дребни гризачи (да си припомним щетите, които нанасят на зърнопроизводството и болестите, които пренасят) и жаби, а те самите служат за храна на по-големи хищници, включително на по-големи змии. 

Според специалистите змиите са важен индикатор за състоянието на екосистемата и присъствието им показва, че тя е достатъчно здрава.

Змийската отрова е изключително ценна

Змийската отрова обикновено съдържа от 20 до над 100 компонента, по-голямата част от които (около 90 процента) са пептиди и белтъци. Съставът й варира значително между видовете и дори в рамките на един и същи вид. Може да има невротоксично, хемотоксично и цитотоксично действие. Служи за убиване и смилане на плячката или за самозащита, каза проф. Радостина Александрова.

Тя обясни, че змийската отрова се прилага в традиционната медицина от хиляди години. По времето на Римската империя тя е добавяна в смеси за лечение на едра шарка, на проказа, треска и на рани. През първи век от новата ера с нейна помощ е разработен териак - чудодеен лек, който е използван като панацея до XVIII век. В Китай изсушени тела на около 30 вида змии все още намират място в традиционната медицина.

Единственото ефикасно лечение при ухапване от змия е прилагането на специфична противоотрова. Френският лекар Алберт Калмет (1863-1933) открива метода за приготвяне на противоотрова чрез инжектиране на животни с малки дози отрова. Първоначално змийската отрова е била използвана само за тази цел, но днес знаем, че тя е източник на ценни биологично активни молекули. Сред тях са мощни обезболяващи средства, които за разлика от морфина, не водят до пристрастяване, както и обещаващи противотуморни агенти, каза биологът.

Малко животни всяват толкова страх у хората, колкото отровните змии. Голяма част от нас обаче не знаят, че отровата на змиите помага за спасяването на хиляди животи всеки ден. Това е така, защото сред одобрените от FDA и ЕМА лекарства, създадени на основата на съдържащи се в змийската отрова съединения, са някои широко използвани продукти за терапия на сърдечносъдови заболявания, като каптоприл, еналаприл, тирофибан, ептифибатид. Да не забравяме думите на Парацелз, според когото, дозата прави лекарството или отровата, отбеляза проф. Алексанрова.

Според нея, "до днес са изучени по-малко от една хилядна от съкровищата, скрити в отровата на змиите, но изследователите продължават упорито своята работа".

Как да се намали рискът от ухапване от змия?

Нека разгледаме съветите на специалистите, като граждани на света, защото винаги е добре да бъдем информирани и подготвени при ухапване от змия, препоръча проф. Радостина Александрова.

Тя отбеляза, че змиите обикновено са "срамежливи" и повечето от тях нямат желание да бъдат около хора, поради което рядко ги виждаме. "Те се страхуват от нас много повече отколкото ние от тях и изправени пред избора "борба или бягство" биха предпочели второто, стига да имат избор, т.е. да не са изненадани и уплашени, обясни биологът.  

Когато сме на разходка сред природата, е добре да се движим по пътеките, внимавайки къде стъпваме, и да вдигаме шум, за да предупредим змиите в района за пристигането си, давайки им възможност да се оттеглят. Змиите нямат уши, но са чувствителни към вибрации и силните звуци (викане, тропане с крака, удряне на пръчки една в друга) вероятно ще ги накарат да избягат на по-тихо място, съветва проф. Александрова.

И допълва - да използваме светлина, когато вървим навън през нощта, дори на малки разстояния. Възможно е змиите да търсят храна след свечеряване и неволно да ги настъпим.

Трябва да поддържаме двора около къщата добре окосен, подреден и чист от боклуци. Змиите обичат да се крият, особено под камъни и дънери. Не бива да им предоставяме укрития и трябва да сме особено внимателни, когато сме в близост до рискови зони.

Не бива да ходим боси в райони, където може да има змии. До 80 процента от всички ухапвания от змии са по стъпалата или по краката под коляното.

"Ако попаднем на змия, най-важното е да запазим спокойствие и да избягваме резки движения, които могат да я изплашат или провокират. Нужно е бавно да се отдалечим от нея или да й предоставим възможно най-голямото пространство, за да го направи тя. Немалка част от инцидентите със змии стават, докато човек се опитва да ги хване или убие. При ухапване незабавно трябва да потърсим медицинска помощ", отправя съвет проф. Александрова.

 * * *

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.

През 1991 г. Радостина Александрова е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Доктор е по вирусология и е професор по морфология.

Проф. Радостина Александрова работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.