site.btaБосилеградското село Бистър – минало и настояще

Портал „Гласпресс” и Българската телеграфна агенция продължават да публикуват поредицата от 25 видео репортажа за миналото и настоящето на повечето босилеградски села. Сдружение „ГЛАС” – Босилеград реализира проекта „Традициите и обичаите на родния край” благодарение на Програмата за подкрепа на организации на българските общности на Министерството на външните работи на България.

Следващият репортаж е за село Бистър.

Село Бистър е населено място, разположено на 24 километра южно от Босилеград в южните склонове на планината Църноок. То граничи със селата Рикачево, Зли дол, Ярешник, Долно Тлъмино и със сръбско-българската граница. Надморската височина на селището варира от 800 метра в долината на Бистърска река до 1495 метра на връх Арамия. През селото преминава пътят към Голеш и граничния пункт с Република Северна Македония. Според местното предание името на селото произлиза от някога бистрите води на Ярешничка река, която след опожаряване от османските нашественици се избистрила в района на село Бистър.

Село Бистър включва махали, разположени по околните планински склонове. Сред тях са Рупи, Село, Парговци, Тръновци, Келешова махала, Кошари, Градище, Свинярници, Вировци, Присое, Цепаница, Бели брег, Бабин дол и Тънки рид. Населението се състои предимно от българи християни. В турските регистри от 1570 г. селото е споменато с името Бистрица, а през 1576 г. — като Бистрич.

През 1866 г. в списъците на Кюстендилската каза са описани 24 домакинства с общо 208 жители. До 1910 г. населението нараства до 57 домакинства и 381 жители. Максимумът от 96 домакинства и 432 жители е достигнат през 1953 г., но след това започва спад. През 2022 г. в селото са преброени 65 жители, като числеността продължава да намалява.

Исторически находки в местността Градище, разположена на около 200 метра над реката, свидетелстват за съществуването на крепост. Църквата „Св. Филип“, построена през 1872 г., е сред забележителностите на селото. В периода 1888-1912 г. селото е седалище на Бистърска община.

Първите данни за училището в селото датират от 1891 г., когато с княжески указ са отпуснати средства за издръжка и строеж на нова училищна сграда. Селото е дало 14 учители, които са разпръснати в различни краища на бивша Югославия.

Днес училището продължава да функционира, но броят на учениците е намалял - през учебната 2024/2025 година то обслужва само осем деца, включително от съседни села.

През последните години долината на Бистърска река е обект на промени. Изградени са два малки водноелектрически централи (ВЕЦ), които са довели до обезводняване на реката, особено през сухите месеци. Това се отразява неблагоприятно на земеделието и животновъдството - основни поминъци за местното население. Допълнителен екологичен проблем представлява замърсяването на реката с токсични отпадни води от близките мини в село Караманица.

В миналото селото е било активно земеделско и животновъдно средище. Отглеждането на традиционни култури и добитък е осигурявало препитание за жителите. Днес тези дейности са намалели, въпреки че в някои махали все още има хора, които се занимават с отглеждане на зеленчуци и животни.

Село Бистър е пример за населено място, което в миналото е процъфтявало, но днес се сблъсква с предизвикателства - обезлюдяване, екологични проблеми и икономически трудности. Въпреки това природните красоти, културното наследство и духът на малкото останали жители продължават да привличат вниманието на изследователи и туристи. С подходяща подкрепа и устойчиви решения село Бистър може да съхрани своята идентичност и да предложи нови възможности за развитие.