site.btaЗадължителната медиация може да бъде успешно внедрена, смята адв. Албена Комитова

Последиците от решението на Конституционния съд по отношение на медиацията са една възможност да се преразгледат и преосмислят отменените текстове. Това може да стане в условията на по-добър диалог между пряко заинтересованите от тези процеси участници, каза в интервю за БТА адв. Албена Комитова от Центъра за разрешаване на спорове.

Според нея от тази ситуация загубиха медиаторите, които инвестираха много време, усилия и надежди в подготовка за изпити, участия в събеседвания и обучения. От една страна, това вероятно им е дало възможност за по-добра подготовка като медиатори, натрупване на нови знания и самочувствие. От друга, мога да си представя огорчението, което преживяват, още повече от факта, че точно в деня, в който трябваше да стартира тяхната кариера като съдебни медиатори, беше сложен нейният край, посочи тя.

На 1 юли КС обяви за противоконституционни два текста от Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс. Те касаят въвеждането на задължителна медиация по някои граждански и търговски дела.

Следва пълният текст на интервюто:

Как намирате решението на КС и какви последици ще има то?

- Решението със сигурност дава повод за размисъл. Според мен последиците от това решение са една възможност да се преразгледат и преосмислят отменените текстове и в условията на по-добър диалог между пряко заинтересованите от тези процеси участници, а именно: съдии, адвокати и медиатори, да бъдат изготвени нови такива. Като професионалист в решаването на спорове, казвам, че всеки един спор, като краен резултат, дава по-добро решение от това, което страните по него са имали при възникването му.

Първата държава в Европа, която уреди задължително провеждане на първа среща по медиация преди съд беше Италия, където също първоначално приетите текстове за това бяха отменени от Конституционния съд. Когато в Гърция беше приет аналогичен на италианския модел „задължителна медиация“, там също Конституционният съд отмени гласуваните промени. И в двете държави конституционните съдии бяха извели в мотивите си за отмяна ограничаване правото на достъп до правосъдие. И в двете държави, след отмяната от съда, правителствата преработиха предложените закони и въведоха нови разпоредби, с по-добре дефинирани процедури и гаранции.

Примерите с Италия и Гърция показват, че задължителната медиация може да бъде успешно внедрена след внимателен преглед и коригиране на първоначалните законодателни текстове, които са били отменени от конституционните съдилища. Тези промени обикновено включват подобряване на процедурите, гарантиране правото на достъп до правосъдие и намаляване на допълнителните финансови натоварвания за страните.

Кой губи от тази ситуация?

- От тази ситуация загубиха медиаторите, които инвестираха много време, усилия и надежди в подготовка за изпити, участия в събеседвания и обучения. От една страна, това вероятно им е дало възможност за по-добра подготовка като медиатори, натрупване на нови знания и самочувствие. От друга, мога да си представя огорчението, което преживяват, още повече от факта, че точно в деня, в който трябваше да стартира тяхната кариера като съдебни медиатори, беше сложен нейният край.

Къде беше допусната грешка?

-Мисля, че може да се отговори на този въпрос, ако преди това си отговорим на въпроса какво накара Висш адвокатски съвет да внесе искане за установяване на противоконституционност на текстове, които бяха изготвени от работна група на Висш съдебен съвет, в която група те имаха свои представители. Според мен цялата ситуация ясно показва нуждата от по-добър диалог между институциите и най-вече между хората в тези институции.

Аз съм голям почитател и последовател на Даниел Шапиро - виден експерт в областта на преговорите и разрешаването на конфликти, основател и директор на „Международна програма за преговори Харвард“. Шапиро е разработил теорията за нуждата от признание и приобщаване, която подчертава важността на емоционалните нужди в преговорите. Той твърди, че успешните преговори зависят не само от рационалните аргументи, но и от способността да се признават и уважават емоционалните нужди на другата страна. Признанието е уважение и валидиране на чувствата и гледната точка на другата страна, а приобщаването е чувство за принадлежност и значимост в процеса на преговорите. В дългогодишната ми работа като медиатор тази теория се е доказала в сто процента от случаите.

С това решение означава ли, че всички опити медиацията да бъде въведена като задължителна по кръг дела остават без успех?

-Примерите, които дадох, посочват, че може да гледаме на решението на Конституционния съд като възможност да бъде намерен по-добър вариант за уреждане на задължителна среща по медиация по някои видове дела. Вярвам, че има воля и капацитет това да се случи.

Трябва ли да бъдат написани нови текстове в закона за медиацията, които да няма причина да бъдат оспорени?

- Мисля, че ще бъдат написани такива текстове и вярвам, че те ще бъдат достатъчно добри, за да удовлетворяват всички и няма да има причини да се оспорват. Стивън Кови е разработил концепцията „Третата алтернатива“, която предлага нов начин за разрешаване на конфликти и вземане на решения чрез сътрудничество и създаване на синергия. Основната идея е, че вместо да се задоволяваме с компромис или да избираме между две противоположни опции, можем да намерим трета алтернатива, която удовлетворява нуждите и на двете страни по-добре, отколкото всяка от първоначалните опции
би могла сама по себе си. Вярвам, че имаме потенциал за това.