site.btaКак да се реши кадровата криза в здравеопазването обсъдиха специалисти по време на национална среща

Проблемът с кадровата криза в здравеопазването бе тема на състоялата се днес в столичната болница „Света Анна“ Националната среща на главни медицински сестри. Засегнати бяха причините за недостига на специалисти в лечебните заведения и възможните решения. Откроена беше ролята на държавата за справяне с проблема. Наблегна се и на нуждата обществото да осъзнае, че за постигане на качественото здравеопазване е важно да има достатъчен брой медицински специалисти. Събитието бе организирано от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и болница „Света Анна“.

Най-важното в нашата дейност са хората и най-ценното е екипът, каза при откриването на форума изпълнителният директор на „Света Анна“ д-р Славчо Близнаков. Той посочи, че в лечебното заведение работят над 1000 човека, всеки е една важна брънка от цялата система. Липсата на отделни специалисти води до големи проблеми в нашата дейност, каза д-р Близнаков. Благодаря ви за усилията, които полагате за съхраняването и развитието на съсловието на специалистите по здравни грижи, каза той, обръщайки се към Милка Василева, председател на Управителния съвет на БАПЗГ. Тя посочи, че в гилдията знаят какво искат и какво трябва да се предприеме. Много често политиците не обръщат внимание на това, което ние искаме, и това рефлектира в качеството на здравните грижи, каза Василева. Тя представи данни към 31 декември 2023 г., които сочат, че медицинските сестри у нас наброяват 23 867. Около 4200 са акушерките, а медицинските лаборанти са 3126. Рентгеновите лаборанти са 1467, фелдшерите – 1926, лекарските асистенти – 120 и рехабилитаторите – 1358. Статистиката сочи, че средната възраст на медицинските сестри е 53 г. Василева отбеляза това и подчерта, че трябва „да дадем криле на младите хора“ да се развиват в тези професии. Образованието за медицински сестри и акушерки е най-доброто в Европа, заяви тя. Като проблем бе посочено, че няма задължително съотношение за брой медицински сестри към брой население. Средно в Европейския съюз се падат 710 медицински сестри на 100 000 човека, а в България това съотношение е 370 на 100 000 граждани, се отбеляза по време на форума. От БАПЗГ настояват за политическо съгласие за развитие на здравните грижи в България и разработване на национална стратегия с план за действия до 2030 г. Оттам призовават и за национално приета и нормативно регламентирана методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи.

Разкриването на голям брой нови болнични заведения и агресивна конкуренция за привличане на кадри са част от причините за недостига на специалисти, смята Марияна Колева, директор „Здравни грижи“ и главна медицинска сестра в Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света Анна“. Тя отчете и демографската криза и емиграцията като фактори, утежняващи кадровия дефицит. Неудовлетворителното заплащане спрямо отговорностите и задълженията също бе споменато от Колева. Тя каза, че трябва да се акцентира върху практическото обучение на студентите по здравни грижи в болници.

Ако директорът на болницата е мъжът в семейството, главната сестра е жената, каза  д-р Ивелина Георгиева, зам.-директор на УМБАЛ „Света Анна“. По думите ѝ в „Света Анна“ ролята на главната сестра е много висока и до нея се допитват за важни организационни въпроси. Според нея в здравеопазването съсловията трябва да работят заедно, в партньорство, но не и в подчиненост.

Всички европейски тенденции са в посока на това специалистите по здравни грижи да участват в създаването на политиките в здравеопазването, каза Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ. Тя също смята, че мнението на главните сестри е много важно в процеса. Изказвания направиха и медицински сестри от други лечебни заведения, а форумът завърши с обща снимка на присъстващите.