site.btaПаметта на Иван Вазов бе почетена в Одеса

Паметта на Иван Вазов бе почетена в украинския град Одеса по случай 174-а годишнина от  неговото рождение.

Одеското българско дружество и Всеукраинският център за българска култура организираха полагане на цветя пред паметната плоча на Иван Вазов в Одеса. Тя е установена на една от централните одески улици – „Софиевска“, където Вазов е живял по време на своето изгнание и където е започнал да пише първия български роман „Под игото“.

„По традиция в този ден ученици от българското ни неделно училище „Васил Априлов“, членове на  Одеското българско дружество и българския център  се събираме пред една от къщите, където Иван Вазов известно време е живял. Тук той замисля и започва написването на „Под игото“, припомни Димитър Терзи, директор на българския център в украинския черноморски град.

Ученици от Българското неделно училище „Васил Априлов“ рецитираха стихове на Вазов. Приветствени думи произнесе председатлят на Одеското българско дружество Борис Спасов.

„Близо 25 години Одеското българско дружество и Всеукраинският център за българска култура всяка година организират полагане на цветя пред плочата на великия Вазов“, подчерта Спасов.

Исторически данни сочат, че Иван Вазов пристига в Одеса на 20 януари 1887 г. по море. Първоначално той се спира в хотел „Славянски“. От 4 януари 1888 г. живее на квартира на улица „Софиевска“, където е монтирана паметната плоча с негов барелеф. По време на пребиваването си в Одеса писателят посещава едно от близките до Одеса български села, интересува се от бита и живота на българските преселници.

В Одеса Вазов написва 19 стихотворения, започва и създаването на романа „Под игото“.

По-късно той ще напише в предговор към петото издание на „Под игото”: „Прокуден от България в 1887 година, аз прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество… Но ето, дойде вдъхновението да нипиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от буйния живот на отечеството през Априлското въстание… Аз забравих мъките на изгнанието… скъпите и незабравими спомени ме въодушевляваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми – и от бедната стаичка в отстранената одеска улица, книгата ми обиколи цяла България, мина границата й и профръкна из Европа. И аз благославлям сега това изгнание…“.

Иван Вазов напуска Одеса на 5 март 1889 г.