site.btaТрябва да се въведе учебен час по киберсигурност, нужна е дигитална култура, смята Ростислав Петров от асоциацията на етичните хакери

В момента преживяваме дигитален преход и задължително трябва да имаме час по киберсигурност в училищата, каза в интервю за БТА председателят на Българската асоциация на сертифицираните етични хакери (БАСЕХ) Ростислав Петров.

Асоциацията пледира за това от години. За Петров, който е специалист по компютърна сигурност, няма съмнение, че това е абсолютно необходимо – така, както има часове по физкултура или по „Труд и техника“. 

Децата ни са постоянно с телефони в ръка, отбеляза той и даде пример какво може да се случи при липса на „дигитална хигиена“. Едно дете, което е по цял ден с телефон в ръка, ако няма никаква дигитална хигиена, не знае от какво да се пази, какво да спазва, може да зарази телефона си с някакъв вирус, който да е шпионски софтуер или троянски кон. Чрез него, когато се прибере вкъщи, може да бъдат подслушвани родителите му, след което да бъдат изнудвани заради техни разговори. Например, докато вечерят, те ще бъдат подслушвани, без да имат и най-малка представа. Възможно е да се наблюдават камерите, да се подслушват микрофоните, да се виждат чатове, процеси, които работят в телефона, снимки и всякакви налични в него файлове. Така че е изключително необходимо да се повиши дигиталната хигиена в цялото ни общество, смята Ростислав Петров. 

Друга причина, заради която е необходимо да се въведе поне един час киберсигурност в училищата, той вижда в това, че веднъж придобита, по-високата дигитална култура има свойството да разпространява сигурността, която носи, и в по-широк периметър. Като цяло, дори и да не искаме, сме в дигитален преход, изключително бързо се дигитализираме и навлизаме в новата ера – цифровата. Трябва да се научим да използваме дигиталните устройства безопасно. Децата, които се обучат и натрупат някаква елементарна дигитална култура, дигитална хигиена, след години, когато завършат училище и започнат работа, на работното си място ще спазват тази дигитална хигиена, която притежават. Това означава, че там, където те работят, автоматично се повишава сигурността на дадената компания, частна или държавна институция. Така ще се предпазва не само човекът, който има тази дигитална култура, а и всички останали покрай него, както и информационните ресурси на дадената институция, аргументира се Петров. 

Това, според него, е изключително важно. Видяхме какво се случи с НАП, с ЦИК, видяхме какво се случи с „Български пощи“. Когато нещо влезе в пощата, на човек, който има елементарна дигитална хигиена, веднага ще му светне една лампичка – „чакай, не е задължително да го отварям, я да проверя какво е това, откъде идва, имейлът верен ли е“, ще има неща, които ще провери. Както, когато излизаме, преди да пресечем един път, се оглеждаме първо наляво, след това – надясно, и тогава пресичаме. Това ни е станало навик. По същия начин трябва да се въведе и такъв навик в обществото за дигитална хигиена, даде пример Ростислав Петров.

На въпрос от кой клас е подходящо да се започне с такова обучение, експертът посочи, че това е тема, която може би ще трябва да се дискутира и с педагозите, за да се вземе адекватно решение. Те са тези, които могат да кажат кога е необходимо едно дете да започне да използва мобилно устройство. Както знаем, а и по наблюдения на нашата асоциация, има доста деца, които прекарват изключително много време на дигиталните устройства и стават малко асоциални, отбеляза Петров. Но като цяло със сигурност трябва да се въведе час по киберсигурност, общо взето от момента, в който едно дете започва да носи телефон, но това трябва да се прецени, добави той.

Петров е съгласен, че съвременните деца и тийнейджъри са запознати с технологиите, но изтъкна и други аргументи. Да, така е, запознати са, но в днешно време повечето приложения и всичко, с което се работи, е направено за по-бързо, но не и за по-защитено използване, коментира той. Колкото и да е защитена една система, когато допуснем някаква грешка, отворим вирус или прикачен файл, и попаднем на софтуер, който не се засича от антивирусната програма, устройството или системата биват заразени. Докато антивирусните програми не засекат такъв вирус и не измислят ъпдейт, който да покрие тази „дупка“. Така се получава едно постоянно надскачане - разработващите вируси надскачат тези, които създават ъпдейти за антивирусните програми, и обратно. Това е непрестанен процес, напомни експертът.

На въпрос дали са разговаряли с държавни институции за идеята за такова обучение, Ростислав Петров каза, че преди доста време са имали някакви начални разговори. Той смята, че е необходима повече политическа стабилност като предпоставка да започнат да се случват неща в тази насока. Но дори и да не се случват, самото време задължително ще го изиска – рано или късно това ще се случи, убеден е експертът. Някой трябва да има интерес към темата, но има доста други проблеми на първо четене в България, на които също трябва да се обръща внимание, отчита Петров.

Според него има експерти, които биха могли да преподават на учениците по киберсигурност. Но ще кажа така – има много специалисти, които разбират и които могат и правят киберсигурност, но повечето от тях нямат дарбата да преподават. Докато има и такива, които имат дарба да преподават, като учителите, но те пък не са специалисти в тази област. Трябва да се намери „златната среда“ в дадения човек, който хем да може да преподава, хем да е специалист – както тези по математика, физика и биология. А и трябва да бъде мотивиран, привлечен към тази кауза, смята Ростислав Петров.